Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Нина Атанасова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Й. Димов КАНД №1722/2020
г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х.М.В., ЕГН-**********,***
против Решение №817/15.06.2020 г. постановено по НАХД №1403/2020 г. по описа на ВРС, с което е
потвърдено НП №7954а-48/2020/12.02.2020 г. на началник на РУ А. към ОДМВР –
Варна, с което на Х.М.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лева на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД. С решението жалбоподателят е бил
осъден да заплати на ОДМВР гр. Варна и възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 120 лв.
В касационната жалба се
излагат оплаквания за неизпълнение на
процедурата по налагане на административното наказание. Твърди се, че на
жалбоподателя бил връчен АУАН, но не бил приет от жалбоподателя. Той не взел
екземпляр от АУАН и не го подписал. Счита, че в подобна хипотеза е следвало да
бъде връчена разписка на наказваното лице, за да се удостовери получаването.
Предвид спецификите на случая сочи, че на жалбоподателят едновременно били
съставени няколко АУАН за различни нарушения и той не узнал, че е съставен и
такъв за нарушение на чл.80, т.5 от ЗБЛД. Твърди, че е получил АУАН по-късно - 12.02.2020 г. и тогава е момента, в който е
узнал за административно-наказателната процедура по този ред. Намира, че е
налице още едно нарушение на процедурата, тъй като на същата дата е издадено и
НП, като не са спазени изискуемите срокове за съставяне на НП.
Ответникът – ОД на МВР – РУ А. не подава отговор на жалбата и не
заема становище.
Представителят на ВОП намира
жалбата за неоснователна и иска решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
В рамките на производството се установява, че при проверка извършена от
служители на ОД на МВР – РУ А. на 26.01.2020 г. около 10:20 часа на пътен възел
А панорама жалбоподателят Х.М.В. не е представил документ за самоличност. На
мястото за подпис на нарушителя в АУАН е записано „отказва“, като е изпълнено
изискването АУАН да е подписан от свидетел, като е отбелязано, че това е лицето
К. С. Н.. Изпълнено е изискването на ЗАНН – чл.43, ал.2 от ЗАНН при отказ за
подпис на наказваното лице АУАН да бъде приподписан от един свидетел, като
бъдат посочени имената и адресът му. Ето защо съдът счита, че не отговарят на
действителността твърденията за нарушение на процедурата, нито пък по смисъла
на закона за съставителя на АУАН съществува задължение да издава разписка или
да я връчва на лицето за което се отнася АУАН. Налице е констатирано нарушение
на общото задължение при поискване от компетентен орган лицата да представят
документ за самоличност – чл.6 от ЗБЛД и законосъобразно е наложена следващата
се за това санкция по смисъла на чл.80, т.5 от ЗБЛД – „глоба“. Наложената глоба
е в размер на 50 лв., което е и предвидения в текста минимум.
Въззивната инстанция в производството правилно е възприела релевантните
факти относно административно-наказателната процедура. Констатирано е, че акта
за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него
НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. И
въззивният съд и касационната инстанция констатират, че са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Няма допуснато
съществено процесуално нарушение, както твърди касатора, тъй като съгласно
чл.43, ал.5 от ЗАНН връчването на препис от АУАН става при подписване на същия
от нарушителя, а в случая жалбоподателят В. е отказал да го подпише.
Видно от преписката жалбоподателят е подал писмена молба в хода на
административно-наказателното производство за получаване на АУАН с цел
запознаване и организиране на своята защита. Освен това срещу фактите посочени
както в АУАН, така и във връченото му НП, В. не е ангажирал доказателства,
сочещи за тяхната недостоверност. Правилни са изводите на въззивния съд, че
административно-наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по
ЗДвП, като след изследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е
дадена правилната правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение,
като такова по чл.6 от ЗБЛД, за което е наложена следващата се за това санкция
по смисъла на чл.80, т.5 от ЗБЛД – „глоба“.
Предвид изложеното касационната инстанция приема, че въззивния съд
правилно и законосъобразно е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, ІV касационен състав на Варненския административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №817/15.06.2020
г. постановено по НАХД №1403/2020 г. по
описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.