О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.
ВАНЯ ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 205/2019 год. по
описа на същия съд, взе предвид следното:
Образувано е по частна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД, ***
срещу определение от 30.03.2018 год. по гр.д. № 51/2018 год. на РС-Е., с което
съдът е оставил без уважение направения от жалбоподателя отвод за липса на
местна подсъдност. Моли съда да го отмени и делото да бъде изпратено на
РС-София по подсъдност.
Ответникът „Л.М.и с.“ СД, *** оспорва частната
жалба.
Софийски окръжен съд, след като прецени
доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, намира следното:
Производство по реда на чл. 121 от ГПК.
Частната жалба е допустима. Обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 25.09.2018 год., като жалбата е подадена по пощата на 02.10.2018 год., т.е. в законния срок. Същата е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., като по делото липсват данни това разпореждане да е съобщено на жалбоподателя /не е върнат втория отрязък от съобщението/, поради което съдът намира, че указанията са изпълнени в срок и частната жалба е редовна.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Подадена е искова молба от „Л.М.и с.“ СД, *** срещу "Ч.Е.Б." АД, *** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 689,68 лева, обективирана във фактура № **********/20.11.2017 г.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който прави
възражение за местна неподсъдност на делото. Счита, че същото е подсъдно на
Софийски районен съд, тъй като седалището на ответника е в гр. София.
Възражението за неподсъдност на делото е направено от ответника в срока по чл. 119, ал.3 от ГПК. Съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а съгласно възможността за изборна местна подсъдност по чл. 113 ГПК потребителите имат правото на избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Изложено е от ищеца, че същата е приложима и по отношение на него, тъй като е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 38а, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Настоящия съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 113 ГПК не намира приложение в случая. С разпоредбата на чл. 113 ГПК се цели допълнителна защита на потребителите, чрез правото на избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина "потребител".
В Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката не е дефинирано понятието «потребител», което е използвано в чл. 38а ЗЕ, поради което приложимо е определението на Закона за защита на потребителите, където изрично е предвидено, че това качество има физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая ищецът е юридическо лице и от изложеното в исковата молба се установява, че облигационното отношение с ответника е по повод доставяне на електроенергия в обект «Хижа», находящ се в гр. Е., поради което същият действително има качеството на «небитов клиент» по смисъла на §1, т.33а от ДР на ЗЕ и не може да бъде определен като потребител, съгласно предвиденото в Закона за защита на протребителите. С оглед това съдът намира, че ищецът не може да се ползва от предвидената в чл. 113 ГПК изборна подсъдност.
По изложените съображения Районен съд - Е. не е местно
компетентен да разгледа предявения иск, което налага
обжалваното определение да бъде отменено,
образуваното пред РС-Е. дело – прекратено, като същото следва
да бъде изпратено
на
местно компетентния Софийски районен съд, на основание чл.
119, ал. 3 във вр. чл.
108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 30.03.2018 год. по гр.д. № 51/2018
год. на РС-Е., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 51/2018 год. по описа на Етрополския районен съд поради неподсъдност на спора, образуван по искова молба вх. № 175/25.01.2018 год., подадена от „Л.М.и с.“ СД, *** и
ИЗПРАЩА делото на
местно компетентния Софийски районен съд, на основание чл.
119, ал. 3 във вр. чл.
108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
определението да се изпрати на страните и на РС-Е..