№ 17267
гр. С, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110153195 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК установителен иск по чл.411 КЗ
от „Д З“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К. АЛ. Д.“ №
68, срещу „ЗК „Л И“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„С Ш“ № 67А, за заплащане на следната сума: 2 074,86 лв. - регресно вземане по
застрахователно обезщетение по щета № ***** за ПТП на 18.12.2023 г. на
кръстовището, образувано от републикански път II-29 В-Д и републикански път II-97
на входа в гр. Д, при което са причинени щети на лек автомобил „А А6“, рег. №
******, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до
окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№44098/2024 г. на СРС.
Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по
застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени
вреди на автомобила, за чийто ремонт е заплатена на съответен сервиз сумата от 2
059,86 лв. на 25.01.2024 г. Въпреки получаването на регресна покана-писмо ответникът
не заплатил дължимата сума.
В срока по чл. 131 ГПК ЗК „Л И“ АД оспорва иска по основание и размер и
прави доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска,
доколкото отношенията между застраховател и застрахован не касаят правото на иск
на застрахователя срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, като в случая ищецът твърди, че собственикът на увредения
автомобил е предявил застрахователна претенция пред него, в резултат на което му
изплатил сума в съответен размер.
Ищецът следва да докаже: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“
относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие,
1
както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по
застраховката; 2. възникване на застрахователното събитие; 3. предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното
събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вида,
характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при
ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички
твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил на собственика на увредения
автомобил/на съответния сервиз обезщетение в съответен размер; 6. наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника по отношение на увреждащия автомобил, валидна към датата на процесното
ПТП. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания
и възражения, в частност възражението за съпричиняване.
Не се спори между страните и се установява от застрахователна полица от
10.08.2023 г. /л. 110 от делото/, че увреденият автомобил е бил застрахован при ищеца
по застраховка „Каско“ към датата на процесното ПТП и във връзка с настъпилите от
ПТП вреди на собственика на увреденото МПС е изплатено застрахователно
обезщетение от 2 059,86 лв. видно от неоспорено от ответника преводно нареждане от
25.01.2024 г. /л. 20/, както и че към датата на процесното ПТП е налице сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
собственика на увреждащия автомобил и ответника по делото, което последно
обстоятелство се установява от неоспорена от ответника справка от страницата на
Гаранционния фонд от 10.01.2025 г.
От неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа експертиза
(САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява
твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно, че на
18.12.2023 г. на кръстовището, образувано от републикански път II-29 В-Д и
републикански път II-97 на входа в гр. Д, лек автомобил „А А6“ с рег. № ******* и
управляван от Р Г., се е движил от град В за град Д и при наближаване до последния
град по околовръстния път е достигнал до регулирано с пътни знаци Т-образно
кръстовище с намерение да завие наляво. В същото време лек автомобил „Т Я“ с рег.№
******, управляван от Енвер Мелис, навлязъл в споменатото Т-образно кръстовище от
лявата му страна срещу пътен знак Б1-„Пропусни движещите си по пътя с
предимство“. Налице е била конфликтна точка в траекториите за движение на двата
автомобила и е настъпил продължителен приплъзващ сблъсък между тях. От сблъсъка
са били засегнати предната част на автомобил „Тойота“ и лявата страна на автомобил
„А". Отчита се, че причината за ПТП се дължи на субективните действия на водача
Енвер Мелис, който не е спазил предписанията на пътен знак 51 и не е пропуснал
движещия се по път с предимство автомобил „А“. Направен е извод, че описаните
повреди по застрахования автомобил съответстват на определения механизъм на ПТП
и същите се намират в причинно-следствена връзка с процесния удар, който извод
бива изрично потвърден и в устното изложение на вещото лице.
Механизмът на процесното ПТП се потвърждава и от неоспорените от
ответника показания на единия от участниците в произшествието – водачът на
увредения автомобил св. Г., които съдът цени като житейски логични и правдоподобни
с оглед пълното им съответствие с останалия доказателствен материал по делото.
Установява се, че „момичето“ (т.е. водачът на другия автомобил) не го е видяло и в
резултат на това е причинило ПТП. Според свид. Г. двамата водачи не са имали
2
разногласия относно механизма на ПТП, вкл. относно виновността на другия водач.
При това положение механизмът на ПТП, посочен в оспорения от ответника
двустранен констативен протокол, и настъпването на процесните вреди се явяват
категорично доказани, което влече извод за неоснователност на възраженията на
ответника за недоказаност на механизма на ПТП и причинените в резултат на него
вреди на процесния автомобил, включително и възражението на ответника за
съпричиняване от страна на водача на същия автомобил, чиито действия
непосредствено при настъпването на ПТП не се установява по делото да са били в
нарушение на каквито и да е правила за безопасно движение в процесния участък.
Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на ВКС, Iт.о.
съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът
му в настъпването на увреждането е конкретен независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха
настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението
на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен,
ако е само предполагаем /вероятен/. Изводът за наличие на съпричиняване може да се
формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се
установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният
обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва
да е улеснил настъпването на вредите, каквото поведение от страна на водача на
процесния автомобил не се установи по делото.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е
сключена при условията на клауза „Пълно каско“ (раздел II, т. 14 от Общите условия),
съгласно която застрахователят покрива щети на застрахованото МПС, причинени от
риска „ПТП“. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на
Общите условия на ищеца покрит риск е пътнотранспортно произшествие, какъвто
настоящият случай е. Ето защо реализираното ПТП представлява покрит риск от
процесната застраховка.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400,
ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качеството, в това число с всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В
случая дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни
цени за възстановяване на действително нанесените щети на автомобила. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
3
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
(Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 79 от 02.07.2009
г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010
г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.;
Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., и др.).
Според заключението на САТЕ стойността на ремонта, необходима за
възстановяване на увредения автомобил след претърпяното ПТП, е 2 073,66 лв. по
средни пазарни цени към датата на ПТП. Съгласно заключението на САТЕ размерът на
обичайните ликвидационни разноски, които прави застрахователят при образуване,
обработване и приключване на преписка по щета, е от порядъка на 25 лв. Поради това
е неоснователно и възражението на ответника за прекомерност на изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска с оглед доказване на всички
елементи от фактическия състав на чл. 410 КЗ.
По разноските
Съгласно задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г.
въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско
възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатското
възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото
(Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023 г., I т. о.).
Ищцовият представител се е явил на проведените три съдебни заседания, като
освен исковата молба е депозирал и молби по делото и списък на разноските, от което
се извежда, че в случая усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права съответстват на размера на поискания адвокатски хонорар от 608,99 лв. с ДДС в
производството по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което е
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед и на
материалния интерес по делото.
Доказателства за сторени разноски за адвокат са налице и за заповедното
производство по гр. д. № 44098/2024 г., по описа на СРС, 31 състав. С оглед
своевременното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ответника съдът намира
следното: поисканият размер на адвокатско възнаграждение от 542,92 лв. с ДДС за
производството по чл. 410 ГПК не съответства на неговия характер - образува се по
заявление по бланка, чието попълване е във възможностите и на лице без юридическо
образование, заповедното производство не изисква други сложни юридически
действия от заявителя, а справки по делото са възможни и чрез ЕИСС. Самата
подготовка на заповедното производство в конкретния случай, както и попълването на
заявлението също не изискват специализиран юридически труд, поради което на ищеца
4
се дължи сумата от 50 лв. за адвокатско възнаграждение за същото производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за исковото производство от 860,48 лв., от които 41,50 лв. – държавна такса,
150 лв. – депозит за САТЕ, 60 лв. – депозит за свидетел и 608,99 лв. – адвокатско
възнаграждение, и разноски за заповедното производство от 91,50 лв., от които 41,50
лв. – държавна такса и 50 лв. - адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 411 КЗ по отношение на „Д
З“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К. АЛ. Д.“ № 68,
че „ЗК „Л И“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С Ш“ №
67А, му дължи следната сума:
2 074,86 лв. - регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета №
***** за ПТП на 18.12.2023 г. на кръстовището, образувано от републикански
път II-29 В-Д и републикански път II-97 на входа в гр. Д, при което са причинени
щети на лек автомобил „А А6“, рег. № ******, както и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане, за която
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№44098/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л И“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С Ш“ № 67А, да заплати на „Д З“ АД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К. АЛ. Д.“ № 68, следните
суми за разноски:
860,48 лв. – за исковото производство;
91,50 лв. – за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5