ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
гр. Велико Търново, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на дванадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 141 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК.
Делото е образувано по жалба с вх. №
1047/ 12.03.2021 г., подадена от М.Т.А. с ЕГН **********, адрес ***, в която се
сочи, че е срещу индивидуална оценка по заявление-декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-ВТ-СВ/2011 от 16.12.2020 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Свищов. В жалбата се твърди, че М.А. е подала въпросното заявление-декларация
за отпускане на целева помощ за закупуване на акумулаторна количка-скутер, като
е представила нужните документи, вкл. експертно решение на ТЕЛК и удостоверение
за психично здраве. На 21.01.2021 г. й е била връчена индивидуална оценка на
потребностите за хората с увреждания на ДСП – Свищов, с отрицателно заключение
за предоставяне на исканата целева помощ, която е била обжалвана пред директора
на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Велико Търново. Последният
със свое Решение № 04-00265/ 26.02.2021 г. е оставил жалбата без разглеждане
като недопустима, тъй като индивидуалната оценка за потребностите не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - ал.
4 от АПК, а е акт по чл. 21, ал. 5 от АПК. Жалбоподателката заявява, че не е
съгласна с така поставената индивидуална оценка и с решението на горестоящия
орган, тъй като в ЕР № 2333/ 12.11.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД не
са били отразени всичките й заболявания по причина, че е трябвало степента й на
увреждане да надвиши 100%. Твърди, че в експертното решение е отразено само
заболяването на краката й, тъй като все още има рани и в ТЕЛК – Павликени са й
предложили да се подпише, че се отказва от останалите заболявания, изброени в
жалбата. Изтъква и че работи, при което й е необходима заявената акумулаторна
количка-скутер и е съгласна при необходимост да се яви отново на ТЕЛК, за да
получи исканата целева помощ. В жалбата не са формулирани конкретни искания към
съда, а изложените оплаквания настоящият състав квалифицира като такива за
незаконосъобразност на Решение № 04-00265/ 26.02.2021 г. на директора на РДСП –
Велико Търново, обективиращо отказ да се разгледа по същество жалбата на М.А.
срещу изготвената индивидуална оценка по заявление-декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-ВТ-СВ/2011 от 16.12.2020 година.
Ответникът,
редовно уведомен за жалбата, не ангажира становище.
Въз основа на събраните доказателства, вкл. такива съдържащи се в
административната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
С Експертно решение № 2333/ 12.11.2019
г. на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД, на М.Т.А. с ЕГН ********** е определена
степен на трайно намалена работоспособност 100% с дата на инвалидизиране
11.08.2003 г. и срок за определения процент намалена работоспособност 3 години
– до 01.11.2022 година. Въз основа на посоченото ЕР, М.А. е подала заявление-декларация
с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-СВ/2011 от 16.12.2020 г. в Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. Свищов, за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и отпускане
на целева помощ за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения
и медицински изделия – акумулаторна количка – скутер. Към заявлението лицето е
приложило декларация, че е запознато на коя дата ще се проведе заседанието на
специализирания отдел ИОХУСУ за изготвяне на индивидуалната оценка, медицински
протокол на неврологична ЛКК с изх. № 2471/ 09.12.2020 г. на ДКЦ при МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ АД – гр. В. Търново (№ 118/ 19.12.2020 г. по журнал на ЛКК) и
медицинско удостоверение за психично състояние амб. № 2547/ 13.10.2020 г. на
„Център за психично здраве – Велико Търново“ ЕООД. Във връзка със заявлението
от директора на ДСП – гр. Свищов до директора на РДСП – гр. В. Търново е
отправено искане с изх. № ЗО-118852/ 21.12.2020 г. за методическа помощ, тъй
като заболяванията и оплакванията на А. не отговарят напълно на посочените в
Приложение № 2 към чл. 68, ал. 1 от ППЗХУ. В отговор с писмо № ЗО-118852#1/ 14.01.2021 г. директорът на РДСП – В. Търново е
посочил, че условията за отпускане на исканата от А. целева помощ са
императивно посочени в т. 12, б. „б“ на Приложение № 2 към чл. 68, ал. 1 от
ППЗХУ. Тъй като в случая описаните заболявания и оплаквания на заявителката се
различават по своя характер от тези условия, горестоящият орган е изразил
становище, че в случая не са налице основания за отпускане на исканата целева
помощ. На дата 26.01.2021 г., от служители в ДСП - Свищов, за двама от които е
отбелязано, че са в отдел ИОХУСУ (специализирания отдел по чл. 21, ал. 1 от
ЗХУ), е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания
по заявлението на М.Т.А.. В индивидуалната оценка се съдържа отрицателно
заключение за потребността от предоставяне на исканата целева помощ, като
същото е мотивирано с несъответствието на заболяванията, описани в медицински
протокол на ЛКК № 118/ 19.12.2020 г., на изискванията по т. 12 „б“ от
Приложение № 2 към чл. 68, ал. 1 от ППЗХУ. Съгласно отбелязаното в нея,
индивидуалната оценка е връчена на заявителката на дата 28.01.2021 г., като
срещу нея е била подадена жалба пред директора на РДСП – Велико Търново.
Междувременно на 03.02.2021 г., ДСП – Свищов до е отправила до директора на
Регионалната картотека на медицинската експертиза
/РКМЕ/ - Велико Търново, запитване относно нуждата на М.Т.А. от предписаното
медицинско изделие, за законосъобразността по отпускането на целевата помощ.
След изискване на преписката и становище от ДСП – Свищов, с Решение № 04-00265/
26.02.2021 г. на директора на РДСП – Велико Търново, жалбата по административен
ред е оставена жалбата без разглеждане като недопустима, тъй като
индивидуалната оценка за потребностите не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - ал. 4 от АПК, а е акт по чл.
21, ал. 5 от АПК. Решението е изпратено на А. за връчване по пощата, като от
съдържащото се в преписката известие за доставяне не може да бъде установено на
коя дата е станало връчването.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, страна в административното
производство, пред компетентния да я разгледа съд и от външна страна отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид липсата на доказателства
за датата на съобщаването на оспореното решение, оспорването следва да се счита
за извършено в срока по чл. 88, ал. 3 от АПК. С оглед на това, жалбата се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Решение
№ 04-00265/ 26.02.2021 г. на директора на РДСП – Велико Търново е постановено
от компетентен орган по смисъла на чл. 93, ал. 1 от АПК и съобразно
разпоредбите на чл. 14, т. 2, т. 3 и т. 14 от Устройствения правилник на
Агенцията за социално подпомагане. Решението е издадено след сезиране с жалба
по административен ред, в писмена форма и съдържа изложение на фактите и
обстоятелства и посочване на относимите правни норми, обусловили оставянето без
разглеждане на подадената жалба и прекратяването на производството по нея.
Актът на горестоящия орган е издаден при спазване на изискванията на чл. 85,
ал. 3 от АПК и при правилно установена фактическа обстановка. Не се установяват
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила в
производството пред по-горестоящият административен орган, който преди да
разгледа по същество подадената пред него жалба, е извършил проверката за
нейната допустимост.
Съдът намира за правилни и по същество
съображенията, с които горестоящият административен орган е приел подадената
пред него жалба за недопустима. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с
увреждания /ЗХУ/, хората с увреждания съобразно своите потребности имат право
на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна.Тази оценка се
изготвя по правилата, разписани в чл. 21 – чл. 23 от ЗХУ и въз основа на нея
хората с увреждания имат право да ползват финансова подкрепа, социални услуги,
лична помощ или друг вид подкрепа /чл. 24 от ЗХУ/. Самото отпускане на
финансова подкрепа /месечна или целева/, предоставянето на лична помощ,
социални услуги или друг вид подкрепа на конкретния човек с увреждания, във
всеки отделен случай се извършва с акт /именован заповед или направление/,
който се издава от директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“ или
оправомощено от него длъжностно лице – чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ. Съгласно
изричните разпоредби на чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, съответно чл. 65, ал. 5 от ППЗХУ,
заповедите за отпускане на финансова подкрепа, съответно направленията за
предоставяне на лична помощ, социални услуги или друг вид подкрепа, подлежат на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Независимо, че това не е изрично упоменато
в специалния закон, на такова обжалване като индивидуални административни
актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежат и приключващите съответното
производство откази за предоставяне на финансова или друг вид подкрепа.
При така цитираната правна рамка,
правилен е изводът на горестоящия орган, че изготвената индивидуална оценка от
помощния експертен орган /какъвто се явява специализирания отдел в ДСП/, не
представлява индивидуален административен акт, а изготвянето й е само част от
производството по издаване на такъв. Съответно на това, тази индивидуална
оценка не подлежи на самостоятелно обжалване, вкл. по административен ред, по
аргумент от чл. 88, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 21, ал. 5 от АПК. По делото няма
спор, че по подаденото от М.А. заявление-декларация за отпускане на целева
помощ, е започнало производство по реда на чл. 73 от ЗХУ, като са налице са и
индикации за възможно упражняване от директора на ДСП – Свищов на правомощията
му по чл. 112, ал. 2 от Закона за здравето. Независимо от последното и
евентуалното спиране на административното производство, същото следва да
приключи с издаването на краен ИАА по чл. 25, ал. 1 от ЗХУ или със съответния
отказ, подлежащи на обжалване по административен и/или съдебен ред. При
обжалването на този краен акт подлежи на проверка и законосъобразността на
изготвената индивидуална оценка на потребностите на заявителката.
Наличието на годен за обжалване
индивидуален административен акт и правен интерес от това са абсолютни
процесуални предпоставки за допустимост на оспорването по административен ред,
а липсата им препятства развитието на производство по такова оспорване.
Съобразно това и изложените по-горе съображения, директорът на РДСП – Велико
Търново законосъобразно е оставил без разглеждане жалбата на М.Т.А. срещу
индивидуална оценка на потребностите по заявление-декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-ВТ-СВ/2011 от 16.12.2020 г. на ДСП – гр. Свищов, и е прекратил
образуваното пред него производство. Жалбата срещу оспореното решение е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на спора, на
страните не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство, тъй
като не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Водим от горното
и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на М.Т.А. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 04-00265/
26.02.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –
Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на М.А. срещу индивидуална оценка на потребностите по
заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-СВ/2011 от 16.12.2020 г. на ДСП – гр.
Свищов и производството по преписката е прекратено.
Определението не
подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: