Р Е Ш Е Н И Е
№ 19 / 21.1.2020г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На девети януари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....320....по описа за............2019…...............година
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба на А1
България ЕАД гр. София с която това дружество чрез неговия процесуален представител е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
против Е.М.К. с който моли съда да
постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия
ответник , че същия му дължи сумата от 3 878, 82 лв. включваща следните суми : 1 . сумата от
1027, 35 лв. представляваща общо дължима
сума за предоставени електронни съобщителни услуги и продукти по рамков договор
№ ********* / М 4412085 / от 03.02.2015 г. за които са издадени фактури за периода от
26.07.2016 г. до 25.01.2017 г. 2. Сумата от 1334, 92 лв. представляваща общо дължима се сума за неустойки за предсрочно прекратяване на
рамков договор № ********* / М 4412085 / от 03.02.2015 г. и 3. Сумата от сумата
от 412, 51 лв. представляваща общо дължима се сума за предоставени електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане по рамков договор № ********* / М 4589733/ от
05.06.2015 г. за които са издадени фактури за периода от 27.06.2016 г. до 27.12.2016 г. и 4. Сумата от 806, 28 лв. представляваща
общо дължима се сума за неустойки за предсрочно прекратяване на рамков договор № ********* / М 4589733 / от 05.06.2015
г. , както и сумата от 295, 76 лв. представляваща мораторна лихва за забава изчислена върху
сумата от 1 439, 86 лв. дължима се
за периода от 13.07.2016 г. до
07.11.2018 г. , ведно със законната лихва за забава върху тази главница , считано
от датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Карнобат –
08.11.2018 г. до окончателното й
изплащане.Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с
което да осъди ответната страна да му
заплати и направените от него съдебни
разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява лично негов законен или процесуален представител , но същият чрез подадени от процесуалният си представител
молби поддържа така предявените от него
искове и моли тяхното уважаване , ведно с всички законни последици от това.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез
специално назначения си особен представител е подал отговор на исковата молба с
която са предявени горепосочените установителни искове срещу
него и по този начин взема становище по същите искове , като в същия
отговор като счита предявените искове за
неоснователни и моли съдът да ги отхвърли като такива .
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , но чрез процесуалният си представител заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата претендирана за
установяване с тях тъй като не е получил съответна престация за претендираната
за установяване сума представляващи
твърдени незаплатени далекосъобщителни
услуги и по този начин моли той да бъде отхвърлен изцяло, като по отношение на
втория иск същият взема пак становището си обективирано в отговора на исковата
молба , че същият този иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и моли
съдът да го отхвърли изцяло като такъв , ведно с всички последици от това.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца А 1 България ЕАД
гр.София иск се
явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника Е.М.К. съществуването в полза на ищеца А 1 България ЕАД на твърдяните от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно :
между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице
валидно правоотношение обективирано в твърдените от страните договори за
далекосъобщителна услуга , ищецът като
страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения
– да е предоставил твърдяните от него далекосъобщителни услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в
това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания по получаваните по договора далекосъобщителни услуги и затова в полза на ищеца да е възникнало
правото на исканите абонаментни такси и правото на твърдяните неустойки в претендирания за установяване размер и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
Видно от
приетите по делото писмени доказателства е че между ищеца А 1 България ЕАД и
ответника Е.М.К. са сключени рамкови договори
№ М 4412085 на дата 03.02.2015 година и № 4589733 от 05.06.2015 г. по
силата на които ищцовото дружество в
качеството му на оператор е предоставяло
на ответника в качеството му на
абонат електронни съобщителни услуги и продукти чрез
една или няколко електронни съобщителни мрежи на оператора или негови партньори , при условията на тези
договори и приложенията към тях, като абонатът Е.К. има в системата на ищцовото
дружество и ID номер респ. индивидуален абонатен
номер ********* под който номер са заведени и всички договори включително и горепосочените рамкови
договори и приложения , сключени между
ищцовото дружество и потребителя Е.К..
Ищцовото
дружество твърди , че предвид допуснатото
неизпълнение на същите договори от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на уговорените
по договорите месечни вноски за
получените услуги и продукти видно от
приложените писмени доказателства , е издало фактури , които са на общата стойност
от 1439, 86 лв. която сума се претендира. Освен това същото дружество ищец е прекратило едностранно и предсрочно сключените между него
и ответника горепосочени договори за мобилни
услуги на основание неизпълнение в
определения в тях срок на задължението за заплащане от страна на ответника на
предоставените услуги съгласно чл. 40 ж във вр. чл. 54 .1 от Общите условия и тъй като ответникът
дължал неустойка за забава на основание уговореното в т. 5.3.1 и 6.3.1 от раздел отговорност в приложение № 1 от 22.05.2015 г., приложение № 1 от 26.10.2015
г., приложение № 1 от 23.02.2016 г., приложение № 1 от 11.06.2016 г. ,
приложение № 1 от 11.06. 2016 г. към
рамков договор № М 4412085 от 03.02.2015 г. и приложение № 1 от 05.06.2015 г. , приложение № 1 от
05.06.2016 г. , приложение № 1 от 29.02.2016 г. и приложение № 1 от 29.06.2016
г. към рамков договор № М 4589733 от 05.06.2015 г. дружеството е начислило за
плащане процесната сума от 2 141,
20 лв. неустойка,както и обезщетение за забава в
размер на сумата от 295, 76 лв. дължима се върху главницата от 1439, 86 лв. за периода от 13.07.2016 г. до
07.11.2018 г.
Затова понеже
ищцовото дружество твърди, че тъй като по този начин е получило правата на кредитор
по процесните договори за предоставяне
на услуги с подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 1283 / 2018 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 840 от 12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответника Е.М.К. явяващ
се длъжник да заплати на кредиторът – ищецът по делото А 1 България ЕАД гр.
София дължимите
се от
същия горепосочени суми посочени по-
горе ,
както и законната лихва върху цялата главница от 3 581, 06 лв. /
включваща сумата от 1439, 86 лв. задължения за незаплатени предоставени
електронни съобщителни услуги и сумата от 2051, 20 лв. неустойка / , считано от датата 05.01.2018 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане
, както и всички направени по заповедното производство разноски в размер на общата сума от 78, 54
лв.. С оглед на това съдът намира, че
спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните
кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има
образувано заповедно производство за процесните суми дължаща се от ответника.
Тъй като от представените по заповедното
производство писмени доказателства е видно ,че ответника не е бил намерен за да му бъде
връчена лично горепосочената заповед за изпълнение , а същата му е била връчена
при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК , то
съдът с нарочно разпореждане по същото ч.гр.д. № 82 от 24.1.2018 г.. по
описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че
може да предяви настоящия установителен
иск за горепосоченото задължение срещу ответника, което с настоящата си искова молба
сегашния ищецът е сторил. Горепосочените
факти така установени от настоящия съд не се оспорват от страните по делото.
Ответникът по
делото чрез особенния му процесуален
представител оспорва с отговора си на исковата молба , че се е намирал с ищеца по делото в процесната
твърдяна от ищцовата страна облигационно- правна връзка респективно
отношения , но тези негови твърдения се опровергават изцяло от приложените по
делото писмени доказателства – горепосочените два рамкови договора и приложение
№ 1 от 22.05.2015 г., приложение № 1 от
26.10.2015 г., приложение № 1 от 23.02.2016 г., приложение № 1 от 11.06.2016 г.
, приложение № 1 от 11.06. 2016 г. към
рамков договор № М 4412085 от 03.02.2015 г.
и приложение № 1 от 05.06.2015 г.
, приложение № 1 от 05.06.2016 г. , приложение № 1 от 29.02.2016 г. и
приложение № 1 от 29.06.2016 г. към рамков договор № М 4589733 от 05.06.2015
г., които се явяват лично подписани от ответника. По настоящото дело не се
приложиха писмени или каквито и да е други доказателства опровергаващи
твърденията на ищеца в тази им част , като същите доказателства като неоспорени от страните по
делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния
му извод , че страните по делото през процесния
период са били в правоотношения уредени
по силата на сключените от ответника и
ищеца договори за услуги представляващи
и именувани договора за електронни съобщителни услуги. Налице в случая е и
другата предпоставка за уважаването на иска.
Тука е спорен
факта дали ответника дължи заплащането на
предоставените му по силата на горепосочените рамкови договори електронни
съобщителни услуги за които са му били издадени съответните фактури , както
твърди ищцовото дружество , което твърди , че към фактурите са налице доказателства затова , както и факта, че
понеже ответникът не ги е оспорил то те се явяват доказани изцяло. Тука съдът
намира , че ищеца трябва да докаже неплащането
на задълженията от страна на ответника по процесните договори , които се явяват
наистина дължими преди инициирането на
заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тези
претенции, установителни такива които са
обвързани от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесните договори . Настоящата
заповед за изпълнение не е издадена въз
основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение които се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418
ал.2 от ГПК , които документи са посочени в чл. 417 т. 1 до т. 9 от ГПК .
Затова съдът намира, че ищцовото дружество следва да посочи писмени
доказателства в тази насока тъй като върху него пада тази доказателствена
тежест. В тази връзка следва да бъде посочено
това че ищцовото дружество по делото е ангажирало доказателства в подкрепа на претенциите си за посочените от
него вземания и че същите се дължат от ответника , поради задължението му затова , тъй като негово е
задължението и той носи доказателствената тежест да представи такива
доказателства , тъй като ответника е оспорил тези си задължения като твърди, че
в процесния период такива услуги не е получил и същите фактури не доказват сами
по себе си , че ответника има задължение към ответното дружество, като по този
начин той е оспорил същите фактури.Това е така тъй като съдът намира, че представените
горепосочени фактури ,които са съставени без подпис на другата страна се явяват частни документи от категорията на
счетоводните , които нямат сами по себе си доказателствена стойност да се установи по един несъмнен и категоричен
начин извършването на описаните в тях услуги
в твърдените от тях периоди и
претендираните с тях вземания за доставени услуги вкл. и техния размер и цена по аргумент на
разпоредбата на чл. 180 от ГПК . Затова и съдът намира, че по този начин за тази установителна претенция ищецът е ангажирал
доказателства за нейната основателност като е поискал назначаване на съответна
съдебно- счетоводна експертиза , което искане съдът е уважил. Видно от
заключението на вещото лице А. по назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза , което заключение като неоспорено от страните по делото съдът е
приел за абсолютно доказателство е че същото вещо лице посочва в заключението
си , че при извършване на плащане от
страна на клиент на ищцовото дружество , същото се отразява в
специализирания софтуер за работа с
клиенти и оттам автоматично се осчетоводява по счетоводните сметки , както и че
при извършената от него проверка по партидата на клиент „ Е.М.К. „ – ответницата по делото , въпреки
, че по нейна сметка са начислени фактурите за потребени услуги и продадени
продукти , няма данни за извършени плащания от нейна страна на същите .Същото
вещо лице посочва в това си заключение , че
по този начин към момента на извършване на проверката задълженията на
ответника към ищцовото дружество се равняват на сумата от 1439, 86 лв. която е
равна на сумата от претендираната за установяване главница . Същото вещо лице
посочва освен това , че мораторната лихва за периода от 10.8.2016 г. до
07.08.2018 г. се равнява на сумата от 296, 18 лв. която сума е по- малко от
претендираната за установяване мораторна лихва в размер на сумата от 295, 76
лв. . По този начин съдът намира, че поради това претенциите на ищцовото
дружество за главница и обезщетение за забава – мораторна лихва като напълно
основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло.
По този начин на съда остава да се
признесе , дали ответника дължи на ищцовото дружество и претендираната за
установяване неустойка в размер на сумата от 2141, 20 лв. включваща : 1.
неустойка в размер на сумата от 1334, 92 лв. начислена за предсрочно
прекратяване на рамков договор № М
4412085 от 03.02.2015 г. и 2. неустойка в размер на сумата от 806, 28 лв. за
предсрочно прекратяване на рамков договор М 4589733 от 05.06.2015 г. Следва още да се
добави от съда , че по делото преценявайки твърдението на ищцовото дружество за
издаването на твърдените от него фактури
с които са начислени твърдяната от него неустойка , съдът намери , че по делото
въобще липсват такива фактури , а са налице 10 бр. сметки , като по този начин съдът намира, че
ищцовото дружество не е доказало и факта дали същите са осчетоводени и дали също
отразяват задължение на ответника по заплащане на неустойка на целия й
претендиран размер , съгласно горепосочените
разпоредби на раздел Отговорност към приложения № 1 към договорите уговорени в
т. 5.3.1 и т. 6.3.1. от същите ,
съгласно които при предсрочно
прекратяване на който и до е договор за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя , то потребителят дължи
неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всеки номер
,по отношение на който е налице неизпълнение , дължими до края на срока на
съответния договор. По отношение на претенцията на ищцовото дружество за сумата , представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношенията между страните , съдът
намира, че предвидената такава неустойка
в приложение № 1 от 22.05.2015
г., приложение № 1 от 26.10.2015 г., приложение № 1 от 23.02.2016 г.,
приложение № 1 от 11.06.2016 г. , приложение № 1 от 11.06. 2016 г. към рамков договор № М
4412085 от 03.02.2015 г. и приложение №
1 от 05.06.2015 г. , приложение № 1 от
05.06.2016 г. , приложение № 1 от 29.02.2016 г. и приложение № 1 от 29.06.2016
г. към рамков договор № М 4589733 от 05.06.2015 г. към двата рамкови договора за
електронни съобщителни услуги в раздел
Отговорност на същите приложения , следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи съгласно разпоредбата на чл. 143 т. 5 от
Закона за защита на потребителите.Съгласно
параграф 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите - потребител е всяка физическо лице , което
придобива стоки или ползва услуги , които
не са предназначени за извършването на търговска или професионална дейност и
всяко физическо лице , което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на
своята търговска или професионална
дейност .В т. 35 на същия параграф 13 от
ДР на Закона за защита на потребителите
е предвидено , че договор за услуга
е договор различен от договора за
продажба , по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави
услуга на потребителя , а потребителя да заплаща или се задължава да
заплати цената за нея. Легална дефиниция на понятието неравноправна клауза в потребителски
договор се съдържа в разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите /
изм. / който казва , че неравноправна
клауза в договор сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда , която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на дадена клауза от договор за неравноправна са: клаузата да не е
индивидуално определена , а да е предварително
изготвена от търговеца като потребителя няма възможност да влияе върху съдържанието й -
чл. 146 ал.2 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП / , не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно , почтено поведение на всеки
участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление , респективно- съвкупност от
правила , определящи пазарното поведение , които произтичат от законите ,
обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави ,
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие
в насрещните престации на страните по
договора , водещи до тяхната нееквивалентност.
Според горепосочената
клауза в случай на неспазване на срока на договора , в това число при
прекратяването им по вина на
потребителите преди изтичането на срока
му , физическите лица дължат неустойка в
размера на сумата от стандартните за
съответната програма респ. пакет месечни абонаменти за всеки
един фиксиран номер дължими до края на срока на договора. В случая по настоящото дело договора за електронни съобщителни услуги е сключен с ответника в качеството му на физическо лице , като по
делото липсват както твърдения, така и доказателства сключването
му да е свързано с извършването на
търговска или професионална дейност
или във връзка с упражняването на
търговска или професионална дейност от
потребителя поради което ответника като физическо лице има качеството на потребител по смисъла на
общата разпоредба на параграф 13 т.1 от ДР на ЗЗП. В това си качество
той може да се позовава на наличието на
неравноправна клауза в договорите за мобилни
услуги засягащи правата му като
потребител на съответните услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 т. 5 от ЗЗП неравноправна е тази клауза , която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Дали клаузата е
неравноправна се преценява към момента на сключването на договора , като се
вземат в предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора , всички
обстоятелства, свързано с неговото сключване , както и всички останали клаузи
на договора или друг договор от който той зависи – чл. 145 ал.1 от ЗЗП.
Неравноправните клаузи в договора са нищожни
освен ако са уговорени
индивидуално – чл. 146 ал.1 от ЗЗП. В предвид гореизложеното като взе впредвид съдържанието на самата неустоечна
клауза от договора и съпоставяйки я с
останалите клаузи за правата на
потребителя , настоящия съд прие, че
същата се явява неравноправна , поради което е и нищожна .Така както е
уговорена клаузата за неустойка създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.Клаузата
е уговорена за предсрочно прекратяване
на договора без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно от
договора и приложенията към него потребителят
няма никакво право да прекрати , без това да влече след себе си
негативно последици- в случай заплащане на неустойка. Съгласно същите клаузи не
само при прекратяване на
правоотношенията между страните по вина
на потребителя , но и при всяко предсрочно прекратяване на договорните отношения , включително нежелание на потребителя за продължаването им
, последният следва да му заплати
всички дължими месечни такси до
края на срока на договора , който в случая е 24 месеца от сключването му. В
този смисъл потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка ,
поради предсрочното прекратяване на договора
не само при неизпълнение на
негово задължение , но и във всеки случай
на неспазване на срока ,като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси
, без за същия потребител да се създават
някакви права , което се явява
необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП. Отделно
следва да се посочи , че така както е уговорена неустойката , мобилния оператор получава имуществена облага от насрещната страна в размер какъвто би
получил , ако договорът не беше прекратен , но без да е предоставя
ползването на каквато и да е било услуга
от потребителя т.е. операторът не е
предложил каквато и да е насрещна
престация , съпоставима с дължимата
неустойка при прекратяване на
договорните отношения между страните , с
което е създадено основание за
значително облагодетелстване на търговеца над физическото лице -потребител , който като икономически по-
слаба страна се ползва с предвидената в
ЗЗП засилена защита . Освен това самата
клауза не урежда и каквито и да е правила
за изчисляване на неустойката с
оглед размера на неизпълненото
задължение на потребителя. Това е така
тъй като във всеки случай на неизпълнено
задължение потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер.
Това създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора , както е в настоящия случай. За
неизпълнено задължение от потребителя в размер на сумата от 1439, 86 лв. за търговеца възниква правото да получи неустойка в размер на сумата от 2141, 20 лв. , която сума
надвишава много размера на задължението.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че клаузата на чл.5.3.1 от раздел Отговорност на
приложения № 1 към горепосочените договори
се явява неравноправна и нищожна на основание чл. 146 ал.1 т.5 от ЗЗП , без да
засяга действителността на договорите
за мобилни , респ.- фиксирани електронно
съобщителни услуги. Следователно доколкото
клаузата за неустойка е нищожна ,
последната не поражда права и задължения
по договора. В този смисъл съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установяват осъществяването на елементите от фактическия състав които пораждат правото на неустойка в полза на ищцовото дружество, респективно , че са налице на основания
за начисляване на посочените в
извлеченията по сметки суми за неустойка. Затова и съдът намира, че предявената
установителна претенция с правно основание чл. 422 в ал.1 от ГПК за сумата от 2141,20
лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и на това основание се явява неоснователна и недоказана изцяло и
като такава следва да бъде отхвърлена изцяло , ведно с всички законни последици
от това.
При този изход
на делото претенцията на ищцовото дружество
за присъждане на съдебни разноски
както в исковото производство се явява частично неоснователна. В исковото
производство ищецът е доказал
извършването на съдебни разноски в размер на общата сума от 883, 36 лв.включваща
следните суми : 116, 80 лв. заплатена държавна такса , сумата от 47, 51 лв.
представляваща доплатена държавна такса ,
сумата от 14, 85 лв.представляваща доплатена държавна такса , сумата от 503, 10
лв. изплатено възнаграждение за назначаването
на особен представител на ответника и сумата от 201, 10 лв. представляваща
депозит за вещо лице за изготвянето на съдебно- счетоводна експертиза .
Съгласно правилото на разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да
заплати на ищцовото дружество разноски съразмерно с уважената част от исковете , поради което
същият ответник поради уважаването отчасти респ. отхвърлянето отчасти на предявените
искове следва да заплати за настоящото
съдебно производство на дружеството сумата
от 397, 51 лв. представляващи направените по делото съдебни разноски . От друга страна ответника не доказал в
исковото производство извършването на
съдебни разноски и затова и такива не му се дължат
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.К. с ЕГН ********** с адрес *** , че същата в качеството й на длъжник по рамкови
договори № № ********* /
М 4412085 / от 03.02.2015 г. и ********* / М 4589733/ от 05.06.2015 г. предвид
допуснатото неизпълнение на същите
договори от нейна страна изразяващо се в неплащането на уговорените
по договорите месечни вноски за
получените електронно съобщителни услуги и продукти дължи на А 1
България ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София ,
район Илинден ул. Кукуш № 1 , същото дружество със съдебен адрес за
призоваване и съобщения – гр. София пл.
Света Неделя № 4 етаж 4 чрез. адв. Д.Ц.
– САК следните суми : 1. сумата от 1027, 35 лв. представляваща общо дължима сума за
предоставени електронни съобщителни услуги и продукти по рамков договор №
********* / М 4412085 / от 03.02.2015 г. за които са издадени фактури за периода от
26.07.2016 г. до 25.01.2017 г. 2. Сумата от сумата от 412, 51 лв.
представляваща общо дължима се сума за
предоставени електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане по рамков договор № ********* / М 4589733/ от
05.06.2015 г. за които са издадени
фактури за периода от 27.06.2016 г. до 27.12.2016 г. , като и 3. Сумата от сумата от 295, 76 лв.
представляваща мораторна лихва за забава
изчислена върху сумата от 1 439, 86 лв.- главница / включваща сумите от 1027, 35 лв. и сумата от
412, 51 лв. / дължима се за периода
от 13.07.2016 г. до 07.11.2018 г. ,
ведно със законната лихва за забава върху тази главница , считано
от датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Карнобат –
08.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 840 от 12.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1283 / 2018 г. по описа
на Районен съд Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част че Е.М.К. дължи на А1 България ЕАД гр. София общата
сума от 2141, 20 лв.включваща следните суми : 1. Сумата от 1334, 92 лв. представляваща общо дължима се сума за неустойки за предсрочно прекратяване на
рамков договор № ********* / М 4412085 / от 03.02.2015 г. и 2. Сумата от 806, 28 лв. представляваща общо
дължима се сума за неустойки за предсрочно прекратяване на рамков договор № ********* / М 4589733 / от 05.06.2015 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А 1 България ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София , район Илинден ул. Кукуш № 1 , същото дружество със съдебен адрес за
призоваване и съобщения – гр. София пл.
Света Неделя № 4 етаж 4 чрез. адв. Д.Ц.
– САК сумата от 397, 51 лв. представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 320 / 2019 г. по описа на КРС на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: