№ 211
гр. Враца, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420103004 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ЧЕЗ Електро България“ АД,
ЕИК *********, чрез адв. Р.Д., против П. Т. ИВ., ЕГН **********, с която са
предявени кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от
230,38 лева – главница, представляваща стойност за ползвана ел. енергия за периода от
23.01.2019 г. до 23.03.2019 г. за имот на адрес: ***********, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 39,94 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
26.03.2019 г. до 19.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 260323/04.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 475/2021 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, регулирано от Общи условия, които съгласно чл. 98а
ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо тяхното
изрично приемане. За периода от 23.01.2019 г. до 23.03.2019 г. ищцовото дружество
доставяло електрическа енергия на ответницата в имот, находящ се в ***********,
ИТН 300233240949, чиято стойност ответницата не била заплатила. За потреблението
били издадени следните фактури на обща стойност 230,38 лева:
Фактура № *********/28.02.2019 г. на стойност 164,82 лева за периода от
23.01.2019 г. до 21.02.2019 г.
Фактура № *********/31.03.2019 г. на стойност 65,56 лева за периода от
1
22.02.2019 г. до 23.03.2019 г.
Съгласно ОУ, задълженията по фактурите следвало да се заплатят от абоната в
десетдневен срок. Ищцовото дружество е начислило лихва забава, считано от падежа
на всяка фактура до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – за периода от 26.03.2019 г. до 19.01.2021 г. в общ размер на 39,94 лева.
Сочи, че по подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 475/2021 г. и след дадените му от съда указания е
депозирана искова молба, по която е образувано настоящото производство.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответникът П.
Т. ИВ., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от
230,38 лева – главница, представляваща стойност за ползвана ел. енергия за периода от
23.01.2019 г. до 23.03.2019 г. за имот на адрес: ***********, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 39,94 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
26.03.2019 г. до 19.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 260323/04.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 475/2021 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата И. чрез
назначения й особен представител адв. М.Л., с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, че за целия
процесен период ответникът е бил потребител на ел. енергия за обект, находящ се на
адрес: ***********. Сочи, че ОУ на ищеца свързват качеството потребител на ел.
енергия със собствеността или вещното право на ползване върху захранвания с ел.
енергия обект, а не са ангажирани доказателства ответницата да притежава правото на
собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. Заявява, че не са
ангажирани доказателства относно действително доставеното в имота количество
електроенергия, нито че СТИ са преминали метрологична и последващи периодични
проверки. Оспорва верността на частните документи: справка за консумация на
клиенти без дата, справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили
плащания без дата, фактури № *********/28.02.2019 г. и № *********/31.03.2019 г.,
като счита, че същите не отразяват действителната фактическа обстановка. Иска се
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
2
дружество заявление против ответника, е издадена Заповед № 260323/04.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора следните суми: сумата от 230,38 лева – главница,
представляваща стойност за ползвана ел. енергия за периода от 23.01.2019 г. до
23.03.2019 г. за имот на адрес: ************, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 39,94 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 26.03.2019 г. до 19.01.2021 г., сумата от 25 лева, представляваща разноски в
производството за държавна такса, както и сумата от 67 лева – адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК –
чрез залепване на уведомление и са събрани данни, че лицето не живее на адреса,
поради което с Разпореждане № 263980/02.07.2021 г. съдът е указал на заявителя, че
може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок от уведомяването.
В изпълнение на указанията е депозирана исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
По делото са представени Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, от чиито заключителни разпоредби е видно,
че същите са действали в процесния период.
Представена е Лицензия № Л-409-17/01/07/2013 г., издадена на основание чл.
39, ал. 1, т .13 ЗЕ вр. чл. 39, ал. 6, т. 2 ЗЕ от ДКЕВР на „ЧЕЗ Електро България“ АД за
срок от 28 години.
От приетата по делото справка № 235088/24.02.2022 г., е видно, че по силата на
договор за замяна, обективиран в нотариален акт, на 25.09.2006 г. ответницата П.И. е
придобила правото на собственост върху процесния електроснабден имот – ап. 114,
находящ се в **********.
Ищецът е представил счетоводни справки за дължимите суми от ответницата.
Представени са и фактура № **********/28.02.2019 г. за сумата от 164,82 лева
с ДДС, представляваща стойността на потреблението за периода от 23.01.2019 г. до
21.02.2019 г., със срок на плащане до 25.03.2019 г. и фактура № **********/31.03.2019
г. за сумата от 65,56 лева с ДДС, представляваща стойността на потреблението за
периода от 22.02.2019 г. до 23.03.2019 г., със срок на плащане до 24.04.2019 г.
От приетото заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че при ищцовото дружество се води открита на името на ответницата П.И.
партида, в която по отчетни периоди са отразявани количествата предоставена и
консумирана ел. енергия и за всеки отчетен период е издавана съответната фактура. По
предходни фактури за тази партида има извършени предходни плащания.
За процесния период вещото лице е установило дължима сума за доставена
3
ел.енергия в размер на 230,38 лева, както следва: по фактура № *********/28.02.2019 г.
– сума от 164,82 лева; и по фактура № *********/31.03.2019 г. – сумата от 65,56 лева.
В счетоводството на ищеца няма отразени извършени плащания по фактурите.
Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава за периода от 26.03.2019 г. до
19.01.2021 г. е в размер на общо 39,94 лева по двете фактури – по първата фактура с
падеж 25.03.2019 г. лихвата за забава за периода от 26.03.2019 г. до 19.01.2021 г. е
28.95 лева, а по втората с падеж 24.04.2019 г. лихвата за забава за периода от
25.04.2019 г. до 19.01.2021 г. е 10,99 лева.
Вещото лице е заключило, че счетоводството на ищцовото дружество е водено
редовно в съответствие с изискванията на счетоводната отчетност за хронологично,
систематично и текущо документиране на счетоводната операция – продажба на ел.
енергия с купувач П.И.. Установило е още, че процесните фактури са отразени в
счетоводството на ищеца като задължение за плащане – „дължима сума“.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обосновано и
компетентно изготвено, като не намира основания да се съмнява в неговата правилност
и пълнота.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ и
чл. 107 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът П. Т. ИВ., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 230,38 лева – главница, представляваща стойност за ползвана ел. енергия за
периода от 23.01.2019 г. до 23.03.2019 г. за имот на адрес: ***********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата от 39,94 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 26.03.2019 г. до 19.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
260323/04.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 475/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ и чл. 107 ЗЕ :
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка
на ел. енергия при общи условия; 2. Качеството „потребител“ на ответника през
4
процесния период; 3. Реално доставяне на твърдяното количество ел. енергия от ищеца
на ответника през посочения в исковата молба период; 4. Стойността на доставената
електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, крайният снабдител с електрическа енергия продава
същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без
изрично писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от
процесните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено, че потребител на електроенергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството
си. Изложеното дава основание за извод, че облигационното правоотношение по повод
доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо
подписването на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от
доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответницата е собственик
на процесния електроснабден имот, т.е. същата е потребител на ел. енергия по смисъла
на действащата през исковия период разпоредба на § 1, т. 2а ЗЕ за недвижим имот,
находящ се в ***********, за който при ищеца е открита на името на ответника
партида. Т. е. между ищцовото дружество и ответницата е било налице валидно
облигационно правоотношение, възникнало по договор за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат
в сила за клиентите на крайния снабдител, без да е необходимо тяхното изрично
писмено приемане. Това е изрично посочено в чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, която е специална по
отношение на общата – чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и я дерогира.
В тази връзка неоснователни са оспорванията в отговора на исковата молба за
евентуална липса на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата, че
последната не е била потребител на ел.енергия, нито че притежава правото на
собственост върху електроснабдения имот.
В подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства, че на името
на ответницата и за процесния имот при „ЧЕЗ Електро България“ има открита партида.
Както вече беше посочено, за възникването на облигационноправна
обвързаност не е необходимо сключването на нарочен договор между страните, поради
което доводите на ответната страна в тази насока се явяват неоснователни.
Като купувач на електрическа енергия по смисъла на чл. 92 ЗЕ ответникът е и
носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на Общите условия за
5
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Съгласно клаузата
на чл. 13 от последните основното задължение на потребителя е да заплаща стойността
на използваната в обекта електроенергия.
Представените от ищеца писмени доказателства – справки за дължими суми и 2
бр. фактури също са оспорени от особения представител на ответника с доводи, че са
частни свидетелстващи документи, изготвени от служителите на ищеца и не отразяват
вярно действителните факти. Действително, представените от ищцовото дружество
справки по своя характер са частни свидетелстващи документи и не обвързват съда с
доказателствената си стойност, като се преценяват наред с другите доказателства по
делото, но с оглед дадените отговори от вещото лице, изготвило приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява какво количество ел.
енергия е отчетено за процесния период и каква е неговата стойност, както и че
начислените суми за главница и лихва са правилно определени.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че искът следва да бъде изцяло
уважен. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на претендираната лихва за забава.
Лихвата за забава се претендира в размер на 39,94 лева и за периода от
26.03.2019 г. до 19.01.2021 г.
Съгласно чл. 13, т. 1 и чл. 19, ал. 1 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат стойността на използваната електрическа енергия в срок – веднъж
месечно по утвърдените от ДКЕВР цени за снабдяване и разпределение.
Съгласно чл. 35от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща
топлинната енергия, купувачът дължи на продавача обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
Срокът на плащане на задължението по фактура № **********/28.02.2019 г. е
25.03.2019 г., т. е. считано от 26.03.2019 г. потребителят е в забава и за периода от
26.03.2019 г. до 19.01.2021 г. лихвата за забава е 28.95 лева.
Срокът на плащане на задължението по фактура № **********/31.03.2019 г. е
24.04.2019 г., т. е. считано от 25.04.2019 г. потребителят е в забава и за периода от
25.04.2019 г. до 19.01.2021 г. лихвата за забава е 10,99 лева.
Вещото лице е заложило посочените стойности и параметри на забавата и е
установило, че за исковия периода лихвата за забава е в размер на 39,94 лева.
6
Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски за производството възниква за ищцовото дружество.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер
на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 67 лева, които ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца – общо сумата от 92 лева.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
сторените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: 75 лева – държавна
такса, 120 лева – адвокатско възнаграждение, 150 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника и 180 лева – възнаграждение за вещо лице.
От доказателствата по делото се установява да са сторени такива, както следва:
държавна такса в размер на 75 лева, депозит за особен представител на ответника – 150
лева и депозит за вещо лице – 180 лева.
Видно от фактура № **********/23.07.2021 г., издадена от Адвокатско
дружество „С., Д. и партньори“ с получател „ЧЕЗ Електро България“ АД, за извършени
правни услуги по договор срещу ответник П. Т. ИВ. се дължи сумата от 120 лева без
ДДС. Видно от справка за транзакция, фактура **********/23.07.2021 г. е заплатена от
„ЧЕЗ Електро България“ АД на Адвокатско дружество „С., Д. и партньори“ на
30.07.2021 г. Следва да се посочи, че след като в списъка по чл. 80 ГПК ищецът е
посочил сумата без ДДС – 120 лева, то следва да му се присъди, колкото е поискал.
Разноските на ищеца са в общ размер на 525 лева, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноски за исковото производство разноски в общ размер на
83,07 лева съразмерно с уважената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца с IBAN: BG78 CITI 9250 1005
0064 11; BIC: CITIBGSF.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Т. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
***********, ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище
7
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 157, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ и чл. 107 ЗЕ сумата от 230,38 лева /двеста и тридесет лева и
тридесет и осем стотинки/ – главница, представляваща стойност за ползвана ел.
енергия за периода от 23.01.2019 г. до 23.03.2019 г. за имот на адрес: ***********,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 02.02.2021 г. до
изплащане на вземането, и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 39,94
лева /тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 26.03.2019 г. до 19.01.2021 г., за които суми е
издадена Заповед № 260323/04.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Т. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
***********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 157, бл. Бенч
Марк, Бизнес център, сумата от 525 лева /петстотин двадесет и пет лева/ - разноски в
настоящото производство, както и сумата от 92 лева /деветдесет и два лева/ - разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца с IBAN: BG78 CITI 9250 1005
0064 11; BIC: CITIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8