Решение по дело №327/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 272
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20191420200327
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.Враца, 05.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ   РАЙОНЕН   СЪД,  V-ти наказателен състав,  в публичното заседание  на пети юли през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                                                

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КОЛЧЕВА

 

При секретаря Б.СТЕФАНОВА,  като разгледа  докладваното от  СЪДИЯТА НАХД № 327 по описа  за 2019 год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН.Образувано е по жалба на А.Ч.Т. *** против електронен фиш серия К № 1431645 на ОДМВР - Враца, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се излагат  доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, като се отправя искане за неговата отмяна на това основание.  

          Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител в с.з. В придружителното писмо към преписката, са изложени доводи за законосъобразност на електронния фиш и неоснователност на жалбата, с искане за оставянето й без уважение.

            След анализ и преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване санкционен акт. Доколкото от страна на наказващия орган /в чиято тежест е това/ не са представени надлежни доказателства за датата на връчване на обжалвания фиш, нито са направени съответни възражения, то и  съдът приема, че в случая жалбата е подадена в законово установения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, при следните съображения:

На 23.11.2016 г., в 10.35 ч.,  на път І-1/Е-79/, км.153+000 до бензиностанция “Ромпетрол”, чрез стационарно автоматизирано техническо средство “Multa Radar” било установено движение на лек автомобил “Волво 460” с ДК *******със скорост 106 км/ч. при разрешена скорост за извън населено място от 90 км/ч. Отчетеното от радарната система нарушение е записано в снимков материал №088. Въз основа записа от автоматизираното техническо средство е установено, че собственик на лекия автомобил е настоящият жалбоподател.

С оглед констатираното нарушение, от ОДМВР е издаден процесния електронен фиш, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП и след отчетен толеранс от -3%, на жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. Възражения против фиша по реда и в сроковете по ЗДвП не са постъпвали.

Автоматизирано техническо средство, с което е установено нарушението е видео-радарна система за видеоконтрол и съгласно Удостоверение №10.02.4888, издадено от Председателя на БИМ, е стандартизиран, одобрен тип средство за измерване. Съгласно протокол от проверка №24/17.03.16 г. на БИМ въпросното техническо средство е преминало и успешна проверка за техническа изправност и годност.

Съгласно Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. процесния електронен фиш е издаден по утвърден от министъра на вътрешните работи образец.

Изложената фактическа обстановка се установява от процесния електронен фиш и снимковия материал с конкретно отчетените стойности, както и от останалите събрани по делото материали – писмо с рег. №96700-3901/28.03.2017 г. на ОДМВР, снимков материал  №088, разпечатка от техническото средство за параметрите на нарушението, цитираните удостоверение и протокол за проверка, справка за собственост на лекия автомобил. От доказателствения материал безспорно се установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено и съответно констатирано, факта, че заснетия  автомобил е собственост на жалбоподателят.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалвания електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и размера на глобата. При това съдът приема, че електронния фиш е редовен от външна страна.От така изпълненото реквизитно съдържание в електрония фиш е налице яснота по отношение на това коя е датата на извършване на нарушението, точното място на извършването му в рамките на извън населеното място, какви са обстоятелствата, при които същото е извършено и съответно констатирано, както и в какво се изразява нарушението и коя е нарушената законова разпоредба. Затова не са налице основания, въз основа на които да се твърди липсата на съответни реквизити в електронния фиш или липса на описание на нарушението във фиша и допускането на нарушение, органичаващо правото на защита на санкционираното лице, като изложените в тази насока доводи в жалбата са неоснователни.

Намирайки за неоснователни изведените от жалбоподателя оплаквания и приемайки, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на посочените във фиша дата, час и място, с регистрирания на името на жалбоподателят лек автомобил е извършено превишение на разрешената за извън населено място скорост от 90 км/ч. Действителната скорост, с която се е движел автомобила е 106 км/ч, /или 103 км/ч при приспаднат 3% толеранс/, която скорост е установена с годно техническо средство. Движейки се с отчетената скорост, е превишено ограничението със 13 км/ч , при което от обективна страна е осъществен състава на  нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП.

Нарушението е констатирано и заснето, както вече се посочи с автоматизирано техническо средство, което има необходимото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ. Автоматизираното техническо средство е преминало последваща проверка видно от приложения по делото и цитиран по-горе протокол от последваща проверка и съответства на одобреният тип радарна система. Затова и всички доводи за неспазване на законовите изисквания и процедури за използване на АТСС, също са неоснователни.

От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение (съгласил се е с настъпването на последиците).

Съдът не възприема доводите за необоснованост на фиша, поради недоказано авторство на нарушението. Жалбоподателят е санкциониран в качеството му на собственик на автомобила, като в случай, че не той е бил непосредствен водач и извършител на нарушението, е разполагал с възможност да възрази чрез подаване на надлежна декларация пред наказващия орган по чл.188, ал.1 ЗДвП и да посочи лицето управлявало автомобила към момента на констатиране на нарушението. В случая това не е сторено.

С оглед конкретната стойност на движение и превишение, санкционната норма, по която е ангажирана отговорността на нарушителя - чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, се явява правилна и законосъобразна.

Съдът не възприема и възраженията за изтекъл тригодишен „обикновен” давностен срок за преследване на нарушението, съгласно чл.80, ал.1,т.5 НК, вр.чл.11 ЗАНН. Считано от датата на извършване на нарушението /23.11.16 г./, този срок е очевидно, че понастоящем принципно не е изтекъл. От друга страна, съгласно чл.81, ал.2 НК, давността се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. В случая, както се посочи по-горе, по делото не са представени доказателства от страна на наказващия орган за датата на връчване на процесния ел.фиш на жалбоподателя, но с оглед датата на подаване на самата жалба /по поща на 21.03.19 г./, следва да се приеме, че към тази дата връчването е било факт. С това действие, обикновената тригодишна давност е била прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност. Същевременно и въпреки това прекъсване, понастоящем все още не е изтекъл и абсолютния давностен срок от четири години и половина, съгласно чл.81, ал.1, вр.чл.80, ал.1,т.5 НК. 

При така изложените съображения, съдът счете, че атакувания електронен  фиш като правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                                Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР-Враца, серия К №1431645, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП на А.Ч.Т. ***, с ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: