Р Е Ш Е Н И Е

№

 

13.03.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №206 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 454475-F495116/ 31.07.2019 г. на *** НА ОТДЕЛ „***“ В ДИРЕКЦИЯ „***“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ***, на „***.“ ЕООД с БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: не е посочен нормативния акт, в който е предвидено твърдяното нарушение; съставеният Акт за установяване на административно нарушение не е връчен и подписан от страна на ***на дружеството; издаденото НП не е връчено лично на ***на дружеството; неоснователно, административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН; неясно е посочена административнонаказателната разпоредба в НП. Наред с това, оспорва и фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП като изтъква, че констатираните неизрядности при извършената проверка от страна на органите на *** са се дължали на токов удар. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Допълва, че така, както е описано нарушението /в АУАН и НП/, същото е неконкретизирано, тъй като се препраща към Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а същите приложения, на свой ред съдържат редица изисквания; счита, че твърдяното нарушение не е извършено и поради това, че към датата на съставяне на АУАН, за търговеца все още е течал срок за привеждане в съответствие на дейността – до 30.06.2019г. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, както и за присъждане на ***равените по делото разноски.

За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е законосъобразно и правилно. Пледира същото да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F495116/26.06.2019г. от страна на Х.К.Д. – инспектор по приходите при ЦУ на ***, в присъствието на свидетелите Н.П.П. и Р.Г. Й., както и на съответно упълномощен предста***ел на „***“ ЕООД – *** /л.18 – 19 от делото/. Съставен е за това, че при извършена проверка на 21.06.2019 г., в 13:55 часа, в търговски обект - магазина за хранителни стоки, находящ се в с. ***, ул. „***“, ***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД ЕИК: ***, е установено, че „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС и не използва в момента на проверката в търговския обект система за управление на продажбите; представена е компютърна конфигурация, която в момента на проверката е разглобена и не функционира. В търговския обект е монтирано и се използва от 17.05.2019 г.фискално устройство модел ***, с номер на фискалното устройство *** и ФП № ***. Изяснено е, че до 17.05.2019 г. в обекта е използвано ФУ с ИН № *** и ИН на ФП № ***, което не е от одобрен тип спрямо него. В тази връзка е ***равен извода, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално  устройство, което да отговаря на функционалните и техническите изисквания, съгласно Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в законоустановения срок до 31.03.19г. - като след посочената дата е продължило да използва и до 17.05.2019 г. фискално устройство, което не е от одобрен тип спрямо него. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба; отбелязано е, че доказателства за резултатите от проверката и ***равените констатации се съдържат в съставен ПИП сер. АА № 0372125/21.06.2019 г. и Протокол № 1559226/24.06.2019 г. и Протокол № 1559227/26.06.19г. При съставяне на АУАН, възражения не са ***равени. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е подадено възражение, в което се отбелязва, че посочената компютърна конфигурация не е в работещо състояние поради токов удар, както и че в хода на проверката от страна на дружеството са представени доказателства за това, в т.ч. – фактури за закупуване на компютърната конфигурация и нейните компоненти, свидетелство за регистрация на фискално устройство, известие за застрахователно събитие, констативен протокол за бракуване на техника.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа обстановка; не е отдал вяра на ***равените от страна на нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД с БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.58 – 63 от делото/.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, касаещи редовното протичане на административнонаказателното производство. Не отговаря на истината твърдението, че в АУАН/НП не е посочен нормативния акт, в който е предвидено твърдяното нарушение, ***ротив – макар и в съкратен вид, наименованието на нормативния акт е ясно посочено - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вместо пълното й наименование - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Подобно съкращаване на наименованието е допустимо, тъй като не ограничава възможността на нарушителя да реализира правото си на защита. Също така, дейст***елно, съставеният Акт за установяване на административно нарушение не е връчен и подписан от страна на ***на дружеството, а е връчен на упълномощено лице. За същото лице обаче е представено надлежно пълномощно /л.18 – 19 от делото/, в което, като част от предста***елната му власт е посочено, че /т.6/ има право да представлява дружеството пред органите на *** като подава декларации, подписва актове и протоколи, приема връчване на актове от името на търговеца. Следователно, връчването на процесния АУАН, на пълномощник, е процесуално редовно. По-нататък, издаденото Наказателно постановление, отново е връчено на споменатия пълномощник, което действие, при съобразяване както на представеното на л.18 – 19 пълномощно, така и това на л.33, и общата предста***елна власт както пред органите на ***, така и пред други държавни органи - води до извода, че правото на защита на „***“ ЕООД не е нарушено по никакъв начин; отделен е въпроса, че връчването на НП, от една страна, следва издаването на същото и няма отношение към неговата законосъобразност, а от друга – осъщественото в случая връчване, очевидно не е препятствало дружеството да заведе процесната жалба, т.е. да реализира правото си на защита в съответния обем. Не може да се разглежда като процесуално нарушение, на следващо място, неприлагането на привилегията на чл.28 ЗАНН – касае се за материалноправен въпрос, за който ще стане дума по-долу. Не може да се приеме за основателно и възражението, че в обжалваното НП е неясно посочена административнонаказателната разпоредба – ***ротив, отбелязването на разпоредбата на чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС е ясно и не поражда никакви съмнения в очертаната насока. По-нататък, неоснователно се счита, че по начина, по който е описано нарушението /в АУАН и НП/, същото е неконкретизирано, тъй като се препраща към Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а същите приложения, на свой ред, съдържат редица изисквания. Дейст***елно, споменатите Приложения съдържат множество изисквания, но в случая, конкретно посочване на всички или някои от тях, не се налага, доколкото както актосъста***елят, така и административнонаказващият орган са възприели тезата, че изобщо липсва съответно фискално устройство, в разрез със срочното задължение по § 71 ал.1 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Х.К.Д., Н.П.П. и Р.Г. Й. и писмени доказателства /л.7 – 9, л.16 – 17, л.21 – 26, л.31 – 32 от делото/. Показанията на свидетелите Д., П. и Й. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни. Същите са относително подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите не оставят съмнение в тяхната истинност, а и същевременно, не се намират помежду си в противоречия, които се налага да бъдат обсъдени. В подкрепа на свидетелските показания са и ПИП сер. АА № 0372125/21.06.2019 г. и Протокол № 1559226/24.06.2019 г. и Протокол № 1559227/26.06.19г. Съвкупната преценка на изброените доказателствени материали води до извода, че същите са изцяло в подкрепа на изложените в АУАН и НП, факти и обстоятелства, които Съдът приема за доказани по убедителен начин – и няма да преповтаря.

Следва да бъде отбелязано, че представените от страна на нарушителя писмени доказателства - фактури за закупуване на компютърната конфигурация и нейните компоненти, свидетелство за регистрация на фискално устройство, известие за застрахователно събитие, констативен протокол за бракуване на техника – не са в състояние да опровергаят фактите и обстоятелствата, изложени в АУАН и НП. От тези писмени доказателства се установява, че още през 2017г., от страна на „***“ ЕООД са закупени компютърна конфигурация, както и програмен продукт „***“; че на 02.06.2019г. е заявено застрахователно събитие пред „***“ЕАД, във връзка с неуточнено конкретно движимо имущество, повредено при настъпил токов удар; че на 26.06.2019г. /т.е. деня на съставяне на процесния АУАН/, компютърен специалист е дал становище, че поради изгоряло дъно, компютърната конфигурация е нефункционална и следва да бъде бракувана. Както обаче изрично посочва в свидетелските си показания Х.Д., в хода на извършената проверка, от страна на дружеството не са представени /а такива не се представиха и в съдебното следствие пред настоящата инстанция/ как***о и да било доказателства, че посочената дефектирала компютърна конфигурация с програмен продукт „***“ изобщо е ползвана, докато в хода на проверката е изяснено, че с несъответно фискално устройство е работено в търговския обект в периода 31.03.2019г. - 17.05.2019г. - ФУ с ИН № *** и ИН на ФП № ***, за което са били представени дневни финансови отчети; считано от 17.05.2019г., е монтирано и се използва друго ФУ - ***, с номер на фискалното устройство *** и ФП № ***, като същото, за разлика от предходното, е било от одобрен тип. ***ълно неотносимо към делото е представеното на л.24 Свидетелство за регистрация на фискално устройство с ИН №**** и ФП №***, тъй като същото е зачислено към съвсем различен търговски обект – хранителен магазин „***“ в с.***. Не на последно място, между датата на твърдяната от страна на жалбоподателя авария /токов удар/, за която се посочва, че е довела до повреда в споменатата вече компютърна конфигурация – 02.06.2019г. до датата на проверката на органите на *** – 21.06.2019г., са изминали почти двадесет дни, без да са предприети действия по привеждане на конфигурацията и програмния продукт, в експлоатация – обстоятелство, което индиректно е в подкрепа на извода, че щом търговецът е допуснал за такъв период от време, да осъществява своята дейност без компютърната система и програмния продукт, то и следователно тяхното използване преди 02.06.2019г. няма как да се приеме за доказано, а още по-малко – по убедителен начин. От друга страна, обстоятелството, че считано от 17.05.2019г. в търговския обект е функционирало съответно ФУ - ***, с номер на фискалното устройство *** и ФП № ***, а до тази дата е използвано несъответно ФУ - ФУ с ИН № *** и ИН на ФП № ***, отново индиректно е в потвърждение на извода, че както преди 17.05.2019г., така и след тази дата, в търговския обект в с.***, не е използвана система за управление на продажбите. Не на последно място, неправилно се счита, че срока за привеждане в съответствие на дейността, е следвало да бъде до 30.06.2019г. Такъв срок е предвиден в § 71 ал.3 от ПЗР на Наредбата, която разпоредба гласи, че „Всички други лица по чл. 3, непопадащи в ал. 1 и 2 и неизползващи софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 30 юни 2019 г.“. Тази разпоредба обаче е неотносима в случая, тъй като както вече беше отбелязано, задълженото лице е ползвало в проверения търговски обект стандартно Фискално устройство, а не ***, *** и софтуер за управление на продажби.

Следва да бъде ***омнено, че съобразно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, „Фискалните устройства трябва да отговарят на: функционалните изисквания съгласно приложение № 1.“. От друга страна, съобразно § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба, „Лицата по чл. 3, с изключение на лицата, използващи ***, *** и софтуер за управление на продажби, които са регистрирани по ЗДДС, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срока до 31 март 2019 г.“, а съобразно чл.3 ал.1 от Наредбата (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.), „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ***, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“. При положение, че в процесния случай не е налице използване на интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /“***“/ и софтуер за управление на продажби, както и не е налице  електронна система с фискална памет /“***“/, то в качеството на лице по чл.3 от Наредбата, „***“ ЕООД – ***, е следвало да приведе дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата до 31.03.2019г. и по-конкретно – да използва в своята дейност редовно Фискално устройство /ФУ/, отговарящо на функционалните изисквания на Приложение 1. Като не е изпълнил това свое задължение за действие до 31.03.2019г., а до 17.05.2019г. продължил да ползва несъответно на функционалните изисквания ФУ в своята дейност, ***“ ЕООД – *** е извършило нарушението по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Същото нарушение е правилно квалифицирано от страна на актосъста***еля и административнонаказващия орган и се явява доказано по убедителен начин.

На следващо място, съобразно чл.185 ал.2 ЗДДС, „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“, а съобразно чл.185 ал.1 ЗДДС, „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“. Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. попада в кръга нормативни актове по прилагане на чл.118 ЗДДС, а в случая не са събрани доказателства, че процесното нарушение е довело до неотразяване на приходи. Поради това, правилно административнонаказващия орган е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Предид обстоятелството, че се касае за първо подобно нарушение, отново правилно, размерът на имуществената санкция е определен в самия минимум – 500 лева и поради това, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като обществената опасност по правило не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде потвърдено.

Предвид този изход на административнонаказателното производство, при отправено искане от страна на процесуалния предста***ел на административнонаказващия орган, следва на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 вр.ал.1 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП вр.чл.27е НЗПП да бъде осъдено „***“ ЕООД с БУЛСТАТ: ***, да заплати по сметка на ЦУ на *** паричната сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща ***равени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 - 5 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 454475-F495116/ 31.07.2019 г. на *** НА ОТДЕЛ „***“ В ДИРЕКЦИЯ „***“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ***, с което на „***“ ЕООД с БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба.

На основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 вр.ал.1 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП вр.чл.27е НЗПП ОСЪЖДА „***“ ЕООД с БУЛСТАТ: ***, да заплати по сметка на ЦУ на *** паричната сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща ***равени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: