Р E Ш Е Н И Е
№ 175
гр.Плевен, 18 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Милена Кръстева и с
участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия
Николаев касационно административнонаказателно дело № 215 по описа за 2022 год.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 17 от
14.01.2022 год., постановено по а.н.д. № 20214430201187 по описа за 2021 год., Районен съд- Плевен е потвърдил наказателно
постановление № 21-0938-000966 от 12.05.2021 година на началник сектор към ОД
на МВР – Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДП
на К.М.В., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .
Против
горното решение е постъпила касационна жалба от К.М.В., чрез адвокат К.В. ***,
в която се излагат доводи, че въззивното
решение е неправилно и е постановено в нарушение на закона. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е взел предвид част от събраните и приети по делото доказателства, а
при оценката и преценката на друга част
от доказателствата, съдът не е се аргументирал. Твърди се, че по никакъв начин не
са събрани достатъчно доказателства подкрепящи тезата, че К. В. е
имал качеството на водач на МПС на описаниите в АУАН и НП ден и час , а именно
14.03.2021г.
Твърди, че при на съставяне на АУАН е направено възражение, а
в законосъобразния тридневен срок е постъпило писмено възражение, по което не е била извършена обективна проверка. Сочи, че от
самото начало на административно-наказателната преписка се твърди, че към
момента на проверката от патрулните служители на 01 РУ към ОД на МВР-Плевен, В.
не е имал качеството на водач на МПС, именно заради това били направени
многократни опити, включително в писмен
вид към преписката да бъдат приобщени записите на боди камерите на тримата
служители на МВР, както и записа на камерата
на патрулния автомобил. Твърди, че тези записи били умело скрити и били предоставени на съда такива, които обхващат
едва от момента, в който вече е
пристигнал автомобил на сектор Пътна полиция. . Твърди се, че съдът не е обсъдил и хода на допълнителната
проверка по административно-наказателната преписка във връзка с подадените от
жалбоподателя писмено възражение в законосъобразния 3 дневен срок, както и
допълнителните две становища, в които се
оспорва качеството на водач и се прави искане да бъдат изискани от 01 РУ на МВР
към ОД на МВР-гр. Плевен, записи на камерата на патрулния автомобил и боди
камерите на тримата патрулни полицаи, като тези искания били оставени без
отговор, а в последствие след двукратно разпореждане на първоинстанционния съд,
същите да бъдат представени по делото,
били изпратени съзнателно кадри и клипове, които са без значение за разкриване
на обективната истина и такава, които не обхващат твърдяното от патрулните
полицаи преминаване на автомобила с водач К.В.. В заключение се прави искане
за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде отменено обжалваното НП.
Постъпил е писмен отговор от ответника по
делото - ОД на МВР Плевен, в който се
изразява становище са неоснователност и недоказаност на касационната
жалба. Твърди се, че нито в хода на
административно наказателното производство, нито в хода на проведеното съдебно
производство, нарушителят е предоставил някакви данни за друг възможен
водач. Твърди се, че от приетите по делото видеозаписи, ясно се
вижда, че К.В. се намира на шофьорското място в автомобила. Сочи
се, че ОД на МВР- Плевен е предоставила всички записи, с които
разполага. Сочи
се, че Решението на РС -Плевен е
мотивирано, правилно и законосъобразно. За да постанови същото, PC-Плевен е приел,
че въз основа на събраните по делото доказателства, К.М.В. е осъществил състава
на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че по делото са разпитани и свидетели,
присъствали при извършване на проверката. Техните показания са били приети от
съда за обективни и логически последователни. В заключение
моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде
оставено в сила Решение №
17/14.01.2022г. по а.н.д. № 1187/2021 по описа на PC- Плевен. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адвокат К.В. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Развива подробни съображения, че В. не е имал качеството на водач на МПС.
Претендира се обжалваното
решение да бъде отменено, като се отмени и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Плевен не страда от
пороци, не са нарушени материалните и процесуалните правила, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения съдебен акт РС- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 14.03.2021 г. К.М.В. *** МПС – лек автомобил марка ****** с
рег. № /като ползвател/, собственост на „Мого
България“ ЕООД. В 10: 35 часа в ж. к.
"Дружба" на бул. "България" срещу бл. 115 с посока на
движение към улица "Трети март" длъжностни лица при Сектор
"Пътна полиция"-Плевен към ОД на МВР-Плевен – свидетелите Л.Х.Д., Р.И.Г. и Е.Г.Р. извършили проверка на
жалбоподателя В.. По време на проверката водачът на горепосоченото ППС - В. - отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство "ДРЕГЕР ДРУГ
ТЕСТ 5000" с фабричен №ARME - 0026.
Издаден бил талон за медицинско изследване с № 0052679, с 8 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност
за пробата, от които 7 бр. били връчени на водача с № А 033750.
За констатираното
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП длъжностните лица съставили АУАН № 966 /бл. № 910323/
от 14.03.2021 г.
Жалбоподателят се
запознал със съдържанието на акта, подписал го и записал като възражения, че
отказва да бъде тестван, тъй като в момента на проверката не е управлявал
автомобила. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят се възползвал от
правото си и депозирал и писмено възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Впоследствие е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди
само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК
служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
С касационната жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа
обстановка, която обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални
нарушения по чл. 107 от НПК.
Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както
изискват чл. 107, ал. 3
и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и
правни изводи.
Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП
са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените
по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че както в АУАН, така и в НП
са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено. Посочил е, че нарушението е описано в достатъчна степен от
фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му
е вменено. Изложил е мотиви, че в НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена,
ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно позволяват да се
индивидуализира жалбоподателя.
Районният съд е събрал
посочените от страните доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно
фактическата обстановка. Приел е, че административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен
начин. Изложил е мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния
закон. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като
законосъобразно и обосновано. Въззивният съд е направил анализ на всички
събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил
обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, че
безспорно е установено осъществяване от обективна и субективна страна на
състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на В. за това нарушение. Първата съдебна инстанция
правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз
основа на тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и
законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в
АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието. Обстоятелствата
в АУАН и в НП изцяло и еднозначно се потвърждават от целия доказателствен
материал по делото. От съответните писмени обяснения и свидетелски показания се
установява по несъмнен начин, че служителите в Първо РУ на МВР Плевен – Р. И. И., Е.Г.Р. и Ч. П. лично
са възприели жалбоподателят да управлява лекия автомобил. Те подробно и точно описват
поведението на водача и всички факти и обстоятелства по случая – как са
тръгнали след водача, цел да извършване
на проверка, но той ги е забелязал и спрял на тролейбусна спирка, където представил поисканите документи и отказал да бъде тестван
от служители на сектор ПП при ОД на МВР – Плевен с техническо средство за
употреба на наркотици. В тази връзка недоказани се явяват твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя за различна от описаната в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП и установена от РС – Плевен фактическа обстановка, респ.
че необосновано била ангажирана отговорността му за процесното нарушение. Възраженията на защита, поддържани и в касационната жалба, че
касаторът не е имал качеството на водач, че са укрити част от боди камерите на
патрулния автомобил и че е налице лично отношение към В. са обсъдени от
въззивния съд и обосновано са отхвърлени
като неоснователни. От показанията на посочените по- горе свидетели очевидци по безспорен начин се
установява, че В. е управлявал лекия автомобил, а касаторът не е опровергал
установените с тях данни. Районният съд е имал предвид именно това, обсъждайки
тежестта на доказване в процеса – че след като е установено с допустими и
относими доказателствени средства, че касаторът е отказал да даде проба за
наркотични вещества, то в негова тежест е било да опровергае тези
доказателства, но това той не е сторил. Правилно е приложена относимата
законова разпоредба към установеното административно нарушение. Районният съд
правилно е приел, че наложените кумулативно наказания са определени съответно
на извършеното нарушение, като в случая те са определени в абсолютен размер от
законодателя и размерът им не подлежи на преценка от страна на АНО и съда.
Въз основа на горното
настоящият съд счита, че РС – Плевен е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила
Относно претенцията на
ответника за присъждане на
направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от
29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С
оглед изхода на спора касаторът има
право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 80
лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на
МВР гр. Плевен разноски по делото в
размер на 80 лева.
Воден от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК, Административен съд Плевен, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 17 от 14.01.2022 год., постановено
по а.н.д. № 20214430201187 по описа за 2021 год., Районен съд- Плевен.
ОСЪЖДА К.М.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 80
лева (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/