№ 25
гр. Ловеч, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310100410 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 232 ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ОБЩИНА ЛОВЕЧ, чрез пълномощник адв. И. Х., против
В. Н. У. от гр. Ловеч, по реда на чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 1 от ГПК, за
установяване на вземания по договор за наем.
В исковата молба се твърди, че между Община Ловеч /наемодател/ и В. Н. У. /наемател/ е
сключен Договор за наем на недвижим имот - общинска собственост от 01.04.2015г., съобразно
който, наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване под наем
собствения си недвижим имот, представляващ: Стая № 26, с площ от 14 кв. м., находяща се на
първи етаж, източно крило в сградата на Младежки дом -ново крило с идентификатор
43952.515.14.2, попадаща в поземлен имот с идентификатор 43952.515.14 по КККР на гр. Ловеч,
кв. Вароша, актувана с АЧОС № 53133/11.01.2011г., срещу което наемателят се задължил да плаща
месечната наемна цена по реда и условията на този договор, определена в размер на 24,00 лева без
ДДС. С договора се уговорило, че наемателят е длъжен всеки месец от 1 - во до 10 - то число да
заплаща в брой в касата, находяща се в „Центъра за услуги и информация на граждани" в сградата
на общинската администрация едновременно наемната цена в договорения размер за текущия
месец и консумативите (ел. енергия и др.) за предходния месец, в едно със съответния данък
добавена стойност върху същите, съгласно т. 1, раздел III „Права и задължения на наемателя" от
договора. Наемателят се задължил да заплаща и размера на такса битови отпадъци на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 30 октомври на годината, съгласно т. 3, раздел III
„Права и задължения на наемателя" от договора. Имотът бил предаден на наемателя съгласно
1
Протокол за предаване от 01.04.2015г.
Посочва се, че с последващ анекс от 01.04.2018 г. към договора за наем, е изменен размера
на месечната наемна цена на 24,67 лева без ДДС, индексирана съобразно годишната инфлация за
2017 г. - 2,8%, публикувана от НСИ. Изменена била и т. 3, раздел III „Права и задължения на
наемателя" от договора, като наемателят се задължил да възстанови размера на платената от
Община Ловеч такса за битови отпадъци на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до
31 октомври на годината, за която е дължима, чрез заплащане на каса, находяща се в „Центъра за
услуги и информация на граждани" в сградата на Община Ловеч.
С писмо вх. № 9400-252/02.02.2018 г. до кмета на Община Ловеч, наемателят В. Н. У.
признал, че към 02.02.2018г. има просрочени задължения в размер на 2089 лева, представляващи
наемни вноски и разходи за консумативи като наемател на общински имот - помещение съгласно
Договора от 01.04.2015 г. и поради невъзможност за изплащане на цялата сума, помолил същата да
бъде разсрочена за срок от 11 месеца или до края на календарната година, като към края на
погасителния период ще изплати и всички текущи задължения, произтичащи от договора за наем.
Твърди се, че в отговор на това негово признание, с последващо писмо с изх. № 94-00-252-
1/14.02.2018 г., наемателят е уведомен от Община Ловеч, че следва да заплати задълженията си в
срок до 31.12.2018 г., т.е. уговорено е между страните едно отсрочване на плащането на
задълженията му, което да се случи в един друг краен срок - 31.12.2018 г.
Ищецът твърди, че от 01.01.2019 г. и до депозиране на заявлението му по чл. 410 от ГПК с
вх. № 9450/30.12.2021г., както и до предявяване на настоящия иск, няма постъпили плащания в
Община Ловеч за задълженията в общ размер на 1185,69 лева с ДДС, касаещи неплатени наеми за
периода от м. септември 2015г. до месец ноември 2018г. включително, възлизащи на 1129,63 лева
с ДДС и неплатена ТБО за 2015 г. в размер на 27,86 лева и за 2016 г. в размер на 28,20 лева, или в
общ размер ТБО - 56,06 лева.
В последствие договорът бил прекратен едностранно, считано от 04.11.2021 г., с
изтичането на 7 - дневен срок от получаване на писмо с изх. № 94-00-2756/27.10.2021 г. на Община
Ловеч, лично от наемателя на 27.10.2021 г. С посоченото писмо изх. № 94-00-2756/27.10.2021 г. и с
писмо с изх. № 94-00-2756 - 2/21.12.2021г. В. У. бил канен неколкократно да заплати задълженията
си към Община Ловеч. Имотът бил предаден обратно на Община Ловеч от наемателя съгласно
Протокол за предаване и приемане на имота от 08.11.2021 г.
Ищецът отново посочва, че към датата на прекратяването на договора, В. Н. У. има
неизплатени задължения към Община Ловеч в общ размер на 1185,69 с ДДС, произтичащи от
неплатени наеми за периода от м. септември 2015 г. до месец ноември 2018 г. включително,
възлизащи на 1129,63 лева с ДДС и неплатена ТБО за 2015 г. в размер на 27,86 лева и за 2016 г. в
размер на 28,20 лева, или в общ размер ТБО - 56,06 лева. Падежът на всички тези задължения
настъпил на 31.12.2018г., поради което ищецът претендира мораторна лихва от 01.01.2019 г. до
29.12.2021 г. в размер на 360,35 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК с вх.№ 9450/30.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът счита, че с признанието на вземането и уговорения нов срок до 31.12.2018 г.,
задължението на наемателя е станало изискуемо съобразно новата уговорка, която давност е
започнала да тече от 01.01.2019 г. и към депозиране на заявлението им по чл. 410 от ГПК с вх. №
9450/30.12.2021г., не е изтекла.
Тъй като длъжникът е възразил в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
2401/2021 г. по описа на ЛРС, ищецът предявява настоящия иск за установяване на горепосочените
вземания по договора за наем, като изрично заявява, че с исковата молба предявява за
установяване част от вземането си по депозираното заявление.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да се признае
2
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер
на 1185.69 лева с ДДС, от която: 1129.63 лева, представляваща неплатени наеми за периода
от м. септември 2015 г. до месец ноември 2018 г. включително, 56.06 лева, представляваща
неплатена такса битови отпадъци /27.86 лева за 2015 г. и 28.20 лева за 2016 г./, както и
360.35 лева – мораторна лихва от 01.01.2019 г. до 29.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /30.12.2021 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
Претендира присъждане и на разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник адв. И. К., с който е изразено становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на предявения иск. Прави възражение за погасяване на вземанията, поради
изтичане на тригодишна давност.
В съдебно заседание ищецът Община Ловеч, редовно призована, се представлява от
адв. Х., която поддържа предявения иск и моли уважен, като в писмена защита доразвИ.
съображения по основателността на претенцията. Моли за присъждане на разноските в двете
производства, съгласно представен списък.
Ответникът В. Н. У., редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. И. К.,
която поддържа становището по отговора и моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и недоказан. В представени писмени бележки доразвИ. съображения за
недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
2401/2021 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
вх.№ 9450/30.12.2021 г., от Община Ловеч е образувано ч.гр.дело № 2401/2021 г. по описа
на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1265/31.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. Н. У. за следните суми: 2861.90
лева – главница с ДДС, 680.36 лева – мораторна лихва от 01.01.2019 г. до 29.12.2021 г.,
184.04 лева – мораторна лихва от 01.02.2019 г. до 29.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на депозиране на заявлението – 30.12.2021 г. до датата
на погасяване на задължението, както и за разноските по делото: 74.53 лева – държавна
такса.
От обстоятелствената част на заповедта е видно, че вземанията произтичат от
посочения в исковата молба Договор за наем на недвижим имот – общинска собственост от
01.04.2015 г., като присъдената главница в общ размер на 2861.90 лева е формирана от
следните вземания: 1129.63 лева – неплатени наеми за периода от месец септември 2015 г.
до месец ноември 2018 г. включително, 1510.83 лева – неплатена ел. енергия за периода от
месец май 2015 г. до месец октомври 2021 г. включително, 165.38 лева – неплатена вода за
периода от месец януари 2016 г. до месец октомври 2021 г. включително и 56.06 лева –
3
неплатена ТБО за 2015 г. и 2016 г.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът В. Н. У. е подал писмено възражение
срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.
Заявителят е предявил иск за установяване на част от вземанията си в срока по чл. 415
ал. 1 от ГПК.
С определение № 387/28.04.2022 г. по ч.гр.дело № 2401/2021 г., влязло в сила на
25.05.2022 г., заповедният съд е обезсилил частично издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1265/31.12.2021 г., както следва: за главница над
сумата от 1185.69 лева и за мораторна лихва над сумата 360.35 лева от 01.01.2019 г. до
29.12.2021 г. и прекратил производството в тези части.
С оглед на това, предмет на настоящото исково производство са вземанията, които са
посочени в исковата молба, а именно за неплатена наемна цена, ТБО и мораторна лихва.
Искът е допустим, тъй като няма пречка в производството по реда на чл. 422 във
връзка с чл. 415 от ГПК да се предяви иск за установяване на част от вземанията по
издадената заповед за изпълнение, както е в настоящия случай, като за непредявената част
заповедта е обезсилена, в който смисъл е имало подадена изрична молба от длъжника -
ответник. Ето защо, възражението му за недопустимост на иска поради липса на идентитет
между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и вземанията, предмет на исковото
производство, е неоснователно и предявения установителен иск следва да бъде разгледан по
същество.
По делото няма спор относно сключения между страните – Община Ловеч
/наемодател/ и ответника В. Н. У. /наемател/, договор за наем на недвижим имот – общинска
собственост от 01.04.2015 г., с предмет предоставен от наемодателя на наемателя за
временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ стая № 26 в сградата на
Младежки дом – гр. Ловеч, при уговорена месечна наемна цена първоначално в размер на
24.00 лева без ДДС, впоследствие с анекс от 01.04.2018 г. изменена в размер на 24.67 лева
без ДДС, платима всеки месец от 1-во до 10-то число. По силата на договора, наемателят се
е задължил да заплаща и размера на таксата битови отпадъци на две равни вноски – до 30
юни и до 30 октомври на годината, а съгласно анекса, се е задължил да възстанови размера
на платената от Община Ловеч такса битови отпадъци на две равни вноски, в същите
срокове.
Не се спори, а и от приложеното заявление с вх. № 9400-252/02.02.2018 г. до кмета на
Община Ловеч, се установява, че с това заявление наемателят В. Н. У. е признал, че към 02.02.2018
г. има просрочени задължения в размер на 2089 лева, представляващи наемни вноски и разходи за
консумативи като наемател на общински имот - помещение съгласно Договора от 01.04.2015 г. и
поради невъзможност за изплащане на цялата сума, помолил същата да бъде разсрочена за срок от
11 месеца или до края на календарната година, като към края на погасителния период ще изплати и
всички текущи задължения, произтичащи от договора за наем.
Установява се, че в отговор на това негово заявление, с писмо с изх. № 94-00-252-
4
1/14.02.2018 г., наемателят е уведомен от Община Ловеч, че следва да заплати задълженията си в
срок до 31.12.2018 г., ведно с лихвите за времето на просрочието.
Не се спори, че впоследствие договорът за наем е прекратен едностранно по инициатИ. на
наемодателя, считано от 04.11.2021 г., поради неизплатените задължения от страна на наемателя.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено
от страните, се потвърждава размера на непогасените от ответника задължения по договора за
наем, а именно: 1129.63 лева – неплатени наеми за периода от м. септември 2015 г. до м. ноември
2018 г. включително, съгласно извлечение от аналитичната партида за наем на ответника, 56.06
лева – неплатена такса битови отпадъци, от която: 27.86 лева за 2015 г. и 28.20 лева за 2016 г.,
съгласно извлечение от аналитична партида за ТБО. Мораторната лихва върху вземането от
1129.63 лева за периода от 01.01.2019 г. до 29.12.2021 г. е 343.30 лева, а върху вземането от 56.06
лева за същия период е 17.05 лева, или общ размер на мораторната лихва: 360.35 лева.
Спорният въпрос е дали процесните вземания са погасени по давност.
Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника.
Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на
задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към
кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до
наличието на фактите, от които произхожда /в т.см. Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 291 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5999/2014 г., III г. о., ГК/.
Съдът намира, че в случая е налице признаване на вземането от ответника – длъжник,
обективирано в отправеното от него заявление с вх. № 9400-252/02.02.2018 г. до кмета на
Община Ловеч, с което изрично е признал, че към 02.02.2018 г. има просрочени задължения в
размер на 2089 лева, представляващи наемни вноски и разходи за консумативи като наемател на
общински имот - помещение съгласно Договора от 01.04.2015 г. и поради невъзможност за
изплащане на цялата сума, помолил същата да бъде разсрочена за срок от 11 месеца или до края на
календарната година.
Следователно, от самото съдържание на заявлението недвусмислено се налага извода, че се
касае за признаване на вземането, което е направено в рамките на давностния срок, отправено е до
кредитора и се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда. Наред с това признание, по предложение на длъжника, прието от
кредитора с отговора му, обективиран в писмо изх.№ 9400-252-1/14.02.2018 г., се е стигнало и до
уговорен нов срок за погасяване на задълженията, изтичащ на 31.12.2018 г. Касае се за уговорен по
съгласие на страните нов срок, поради което новата тригодишна давност е започнала да тече не от
прекъсването й с отправеното заявление на 02.02.2018 г., а по правилото на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД - от
5
изтичането на новия срок, т.е. от 01.01.2019 г. и към момента на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК /30.12.2021 г./ същата не е изтекла.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
процесните вземания са погасени по давност.
Предявеният положителен установителен иск за дължимостта на тези вземания се явява
изцяло основателен, с оглед събраните доказателства, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство,
съгласно представения списък, а именно: 50.00 лева – държавна такса, 170.00 лева – депозит
за вещо лице и 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо разноски за
исковото производство: 520.00 лева.
Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за
присъждане в полза на упълномощения от него адвокат на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, в исковото производство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Установи се, че след подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение, същата е обезсилена частично за сумите над размера, за които не е предявен
настоящия установителен иск. При това положение длъжникът - ответник е претендирал
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно с обезсилената част от
заповедта. Видно от приложения в заповедното производство /ч.гр.дело № 2401/2021 г. на
ЛРС/ договор за правна защита и съдействие от 10.04.2022 г., длъжникът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева. Видно е също, че в договора за правна
защита и подадената молба от длъжника за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е посочено „ч.гр.дело № 2104/2021 г.“, като съдът счита, че се касае за
техническа грешка /размяна на цифри/ при обозначаване точния номер на ч.гр.дело, който е
№ 2401/2021 г. Заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева
не е прекомерно и е в съответствие с нормативно установения размер в чл. 7 ал. 7 във вр. с
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията от 15.05.2020 г. С оглед частичното обезсилване на заповедта,
длъжникът - ответник има право на разноски съобразно с обезсилената част, като при
съобразяване размера на сумите, за които е обезсилена заповедта, дължимата сума разноски
за адвокатско възнаграждение е в размер на 210.64 лева, която ищецът следва да заплати на
ответника.
Относно определяне на дължимите разноски на ищеца в заповедното производство,
които е направил за заплатена държавна такса, същата следва да се изчисли в дължимия
размер от 2 на сто върху вземанията в общ размер на 1546.04 лева /1185.69 лева – главница
и 360.35 лева – мораторна лихва/, предмет на настоящия установителен иск, който съдът
прие за основателен, при което се получава сумата от 30.92 лева, която следва да се присъди
в полза на ищеца, като разноски за държавна такса по заповедното производство.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка чл. 232 ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на В. Н. У., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ******, че дължи на ОБЩИНА ЛОВЕЧ, ЕИК *********, с адрес: гр.
****** представлявана от ****** – кмет, следните суми по Договор за наем на недвижим
имот – общинска собственост от 01.04.2015 г., а именно сума в общ размер на 1185.69 лв.
/хиляда сто осемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ с ДДС - главница, от която:
1129.63 лева, представляваща неплатени наеми за периода от месец септември 2015 г. до
месец ноември 2018 г. включително, и 56.06 лева, представляваща неплатена такса битови
отпадъци /27.86 лева за 2015 г. и 28.20 лева за 2016 г./, както и сумата 360.35 лв. /триста и
шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва от 01.01.2019
г. до 29.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /30.12.2021 г./ до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1265/31.12.2021 г. по ч.гр.дело № 2401/2021 г. по описа на Ловешкия
районен съд.
ОСЪЖДА В. Н. У., с горните данни, да заплати на ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните
данни, сумата 520.00 лв. /петстотин и двадесет лева/, представляваща разноски за исковото
производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на В. Н. У., за присъждане в полза на упълномощения от него
адвокат на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, в исковото производство.
ОСЪЖДА В. Н. У., с горните данни, да заплати на ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните
данни, сумата 30.92 лв. /тридесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
разноски за държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните данни, да заплати на В. Н. У., с горните
данни, сумата 210.64 лв. /двеста и десет лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
БАНКОВА СМЕТКА на Община Ловеч, по която могат да бъдат преведени
дължимите суми от В. Н. У.:
IBAN: BG25 FINV91508416731095, BIG: FINVBGSF, „Първа инвестиционна банка“
АД, с Код за вид плащане: 444100 – Приходи от наем на имущество, Код за вид плащане:
446500 - Лихви.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
7
2401/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8