Р Е Ш Е Н И Е
гр.Берковица 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 05.08.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря Нина Андреева и като разгледа докладваното от
съдията Георгиева АНД №146 по описа за
2020г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. *** и с ЕГН ********** ,
против Наказателно постановление № 18-0243-000751/10.09.2018г. на Началник РУП-
Берковица, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП,както
и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер
на 10лв на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от същия.
С жалбата се
оспорва НП, като се иска отмяна на НП .
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява в с.з. от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв.К.Н. от МАК, чрез който
поддържа жалбата
АНО, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител.
След като обсъди
оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намери за установено следното:
На 02.08.2018г. в 22:25
часа в гр.Берковица на
ул.”Александровска” до МБАЛ-Берковица с посока на движение от с.Бързия,ОМВВ към центъра на града , служителите
на РУ Берковица-свидетелите Т. Георгиев
и И.Й. установили да се движи мотоциклет „Ямаха ХТХ
Актосъставителят Т.Г. приел, че водачът, след като при подаден
сигнал със стоп палка по образец ясно различим за водача, не се подчинява и продължава по посоката си
на движение, то същият виновно е нарушил
чл.103 от ЗДвП и съставил против същия Акт за установяване на
административно нарушение .В АУАН е посочено също,че водачът е извършил и
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП,тъй като не носел СУ на МПС и КТ.
Въз основа на така съставения АУАН и след
преценка на всички, събрани по АНП доказателства, Началникът на РУП-Берковица е
издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв. за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от същия.
Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 06.05.2020г., видно от инкорпорираната в него разписка, а
жалбата е депозирана на 07.05.2020г. .
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна, по
следните съображения:
Според сочената за нарушена разпоредба
на чл. 103 от ЗДвП при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП се намира в
раздел ХХ от ЗДвП „Задължения на
водачите”.
Следователно, тя предвижда правило за поведение ( създава задължение) за лице,
което управлява ППС. Т.е., тя е материалноправната норма, неизпълнението на
която се санкционира. В посочената като санкционна разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание за нарушение, представляващо неизпълнение нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните доказателства се установява, че жалбодателят не е изпълнил нареждане, дадено по предвидения ред в
ЗДвП, да спре. От словесното описание на нарушението се установява, че то
съответства на посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Тя от своя
страна попада в обхвата на приложение на санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Неподчинението на жалбоподателят се
установява от събраните по делото доказателства , които са непротиворечиви .
Жалбоподателят оспорва отразената фактическа
обстановка,като твърди,че не е управлявал на тази дата мотоциклета.Разпитан в
съдебно заседание неговият баща навежда същите доводи,като твърди,че двамата СА
се намирали извън града.съдът не кредитира показанията на този свидетел поради
инзиция на заинтересованост.неговите показания се явяват в пълно противоречие с
отразеното от жалбоподателя възражение в АУАН,където същият пък е посочил,че е
бил във въпросната вечер навън с приятелка. Предвид на това съдът прие,че не са
налице доказателства ,оборващи доказателствената сила на изложеното в АУАН и
НП.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава
на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като при
подаден ясен сигнал със стоп палка от контролен орган на движението по пътищата,
не е спрял плавно в най-дясна пътна лента за движение или на посочено място от
контролния орган в нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
От субективна
страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал
обществената му опасност, свързана с нарушаване на реда за управление на
моторно превозно средство с оглед контролните функции на органите на МВР и е
целял извършването му. Субективната страна на деянието се доказва от ясното
възприемане на подадения сигнал за спиране и упоритото неподчинение, след като мотоциклета
е бил последван от полицейския автомобил.
По разбиране на докладчика фактическите обстоятелства свързани с
настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и
практиката на Административен съд Монтана по подобен род дела.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове, какъвто е този по
този закон, имат доказателствена сила до установяване на противното. В процеса
жалбоподателят не доказа твърдението си, че не е извършил вмененото му нарушение. Ето защо правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Съдът намира, че правилно са били определени размерите
на наказанията за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 103 от ЗДвП, а именно
глоба в размер на 70 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец- към минималния предвиден в закона. Извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата
за движение, регламентирани в ЗДвП не е за първи път, поради
което настоящият състав счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, на личната
и генералната превенции, могат да бъдат постигнати с така определеното по
размер наказание.
Съдът намира,че НП в частта,по отношение на
извършеното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП ,изразяващо се в това,че
жалбоподателят не носи СУ на МПС и контролния талон към СУ. Как е установен този
факт, при положение, че на 02.08.2018 година жалбоподателят не е спиран за
проверка,тъй като същият отказал да се
подчини на подадения сигнал и продължил движението си. Задължение да носи,
респ. да представя на контролните органи СУ и талон към него, лицето има само
когато е проверяван в качеството на водач.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№ 18-0243-000751/10.09.2018г. на Началник
РУП- Берковица, с което на И. *** и с ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП .
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0243-000751/10.09.2018г. на Началник РУП- Берковица, с което на И. *** и с
ЕГН ********** за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от здп и на основание чл.183
ал.1 т.1,пр.1,2 от същия му е наложена
глоба в размер на 10лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: