Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Провадия, 30.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 935 по
описа за 2015 година на
Провадийския районен съд, трети състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по молба от С.Х.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу С.А.Н., ЕГН **********,***, с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК за лишаване на ответника от родителски права над
детето Ю. С. Х., ЕГН **********, поради
трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на
издръжка, като е направено и
обусловеното от неговото уважаване искане с
правно основание чл.134 т.1 от СК да
бъде осъдена ответницата да
заплаща на детето Ю. С. Х., ЕГН ********** чрез ищеца
като неин
баща и законен представител месечна издръжка в
размер на 100лв., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на основания за изменението или прекратяването.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с
ответницата съжителствали на семейни начала за краткото време от около две
години. В този период се родило и детето им Ю. С. Х., родена на ***г. Когато детето се родило и
било на два месеца ответницата ги изоставила-напуснала дома им, ищеца и детето
и оттогава ищецът не я бил виждал.Не се била обаждала даже да попита Ю. дали е
жива и здрава. Ищецът с помощта на своята майка я отглеждал от два месечна
възраст и досега.Сам закупувал дрехи, храна, обувки и всичко необходимо за
детето.С. не била давала и стотинка, а освен това получавала и детските, които
се полагали на дъщеря им. Детето Ю. щяло да стане на година и три месеца а не
познавала родната си майка. Викало „мамо“
на майката на ищеца, защото тя най-много била с нея и я обгрижвала, за да расте весело и здраво дете. Ищецът се
грижел за финансовата издръжка на дъщеря им, за да
можело тя да расте без да е лишена от нищо, като
с това се мъчел да компенсира липсата
на единия родител. Излага, че майката е изоставила детето в крехка
възраст, когато
още го кърмела и то имало нужда
ежеминутно от нея, не е търсила контакт,
дори и по телефона. Твърди, че са налице основанията на чл.132 ал.ал.1
т.2 ,като майката без основателна причина трайно в период
повече от година не полагала грижи за детето си и
никога не е давала средства за неговата издръжка. Моли да бъде
лишена майката от родителски права, като му бъде предоставено
упражняването на родителски права по отношение на детето Ю. С. Х.. Моли да
бъде определен режим на
лични контакти на майката с детето Моли, въз
основа на чл.143 от СК да бъде осъдена
ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв. в полза на дъщеря си
чрез нейният баща и законен представител,считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на основания за изменението или прекратяването й. Моли за присъждане на разноски.
ОТВЕТНИЦАТА не депозира
отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че не
желае да изрази становище.
При изслушване на ИЩЕЦА,
същият заявява, че детето като било на четири месеца С. Николаеа си заминала.
Дойде време да се направи молба за детски помощи и не може да намери майката.
Искал да получи правата над детето, за да не я търси за документи, а да ходи
сам. Твърди, че майката не е идвала да види детето, нито се обаждала. В
отглеждането му помагали майка му и баща му. Сочи, че е безработен, но работи
частно като строител. Твърди, че детето е на две години и три месеца и не е
питало за майка си. Не му бил обяснявал
нищо за майка му, защото е малко, а то казвало „мамо“ на майката на ищеца –
бабата на детето.
При изслушването на
ОТВЕТНИЦАТА същата заявява, че детето се родило на 12.08., но не си спомня
годината. След като родила в болница, се прибрали всички в дома на ищеца. Сочи,
че причината да си тръгне била, че ищецът пиел всяка вечер, крещял и я биел.
Тръгнала си около 2-3 месеца след раждането, като сега живее в Провадия с баба
си и дядо си. Откакто си била тръгнала не е търсила детето, защото няма къде да го гледа. Твърди, че не е
отказвала да подписва молби за социални помощи.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото е, че бащата полага непосредствените грижи
по отглеждането на детето Ю. С. Х. от неговото раждане до настоящия момент и
майката не предоставя средства за издръжката му.
От прието по делото
удостоверение за раждане /л.4/, се установява, че
родители на детето Ю. С. Х., родено
на ***г., са С.А.Н., ЕГН ********** - майка и С.Х.С., ЕГН ********** –
баща.
Изготвен и приобщен
по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия /от л.60
до л.62/. В социалния доклад се посочва, че Г-жа С.Н.
и г-н С.С. са живели на семейни начала от края на 2013г. От съжителството си
имат родено едно дете - Ю. С. Х. - родена на *** г. По данни на г-н С., когато
детето Ю. е било на 4 месеца майката ги е напуснала и е оставила детето на
техните грижи. Според г-жа Н. двамата със съжителя й са се
разделяли няколко пъти, тъй като същия системно след употреба на алкохол е
упражнявал физическо насилие спрямо нея. Г-жа Н. е категорична, че до преди три
месеца детето й е гостувало в гр. Провадия. Основни
грижи за детето полагат баща му С.С. и баба му З. С.. От извършеното посещение
в дома им в с. ***** стана ясно, че детето е добре обгрижвано и основните му
потребности от храна, облекло, хигиена, подслон и сигурна среда са задоволени. Г-н
С. живее в дома на родителите си, тъй като неговото жилище все още е в ремонт.
Жилището представлява къща с прилежащ към нея двор, която е електрифицирана,
водоснабдена и в добро техническо състояние. Състои се от три стаи и салон,
пригоден като кухня. Жилището е обзаведено според нуждите и възможностите на
семейството. За детето са осигурени необходимите мебели и вещи, дрешки и други
консумативи. Налице са условия за нормалното отглеждане и възпитание на дете. Г-жа
Н. обитава една стая от къщата на своята майка г-жа М. В. С., която към момента
живее и работи извън страната. Жилището представлява двуетажна къща, като на
всеки етаж има по две стаи и салон. Обитаеми са само едната стая от втория
етаж, която е обзаведена с два ъглови дивана, маса и печка на дърва.
Хигиенно-битовите условия в жилището са задоволителни. Жилището е водоснабдено
и електрифицирано. Г-н С.С. към
настоящия момент е безработен, не е регистриран в ДБТ - Вълчи дол като активно
търсещ работа. Г-н С. споделя, че работи на частно в селото. Същият сподели, че
родителите му - г-жа З. С. и г-н Х. С. много му помагат както финансово, така и
в грижите за детето. Г-н Х. С. и г-жа З. С.
се подпомагат с месечна помощ по чл.9 от ППЗСП. Г-жа
Н. е безработна, за прехраната си разчита на помощ от своята майка и близки. Детето
живее със своите баща, дядо и баба в с. *****. Ю. контактува с роднините си по
бащина линия, към които е привързана. Приятелският кръг на детето включва деца
на неговата възраст от детската градина. Детето
е записано и посещава ЦДГ "Щастливо детство" - с. *****. Детето
е в стабилно емоционално състояние. Обичано и подкрепяно от своите близки. Г-жа
Н. има желание да контактува с детето. Бащата г-н
С.С. твърди, че е привързан към дъщеря си и желае да полага грижи за
отглеждането и възпитанието й. Г-н С. няма намерение да ограничава контактите
на детето с майка му. При
извършеното проучване се установи, че г-жа Н. е категорична, че желае да полага
грижи за детето, но няма подходящите битови и финансови условия необходими за
отглеждането на детето. Според същата дъщеря й би се чувствала по - добре при
своя баща г-н С.С.. Като заключение ДСП „Провадия“ сочи, че от
направеното проучване е видно, че основни грижи за детето Ю. С. Х. полагат баща
му и баба му по бащина линия. В жилището на семейството са налице необходимите
условия за отглеждането и възпитанието на дете. Бащата г-н С. успява да
задоволи основните потребности на Ю. от храна, дрехи, подслон и сигурна среда. Ю.
е емоционално привързана към роднините по бащина линия. Относно
г-жа С.А.Н. становището на Дирекция "Социално подпомагане" - гр.
Провадия е, че същата не притежава необходимите битови и финансови възможности
за отглеждането на детето Ю. С. Х..
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.132,
ал.1, т.2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Именно това е правната квалификация, която съдът е дал на предявения в рамките
на настоящото производство иск. В тази връзка е указано и разпределението на
доказателствената тежест в рамките на спора, а именно: в тежест на ищцата е да
установи, че детето Ю. С. Х. е дете на страните в настоящото
производство; неполагането на грижи и
непредставянето на издръжка от страна на ответницата по отношение
на детето Ю. С. Х.; както и че
предявеният размер на издръжката съответства на нуждите на детето, както
и на възможностите на двамата дължащи издръжката родители, а в тежест на
ответницата е да докаже, че полага грижи и заплаща издръжка.
За да се произнесе по
претенцията на ищеца, съдът съобрази, че в практиката на ВКС е
изяснено, че лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка
за защита интересите на детето от собствения му родител. Грижата по смисъла на
чл.132, ал.1,т.2 СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към
осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят полага
грижи за детето, родителят трябва да проявява активност и настоятелност в
търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и
емоционална връзка, родителят дължи финансови средства за отглеждането му. Недаването
на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за
отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските
задължения и представлява неизпълнение на родителския дълг към детето.
В този смисъл, за да
приеме, че е налице такова укоримо поведение, съдът следва да обсъди всички
представени за установяването на това поведение доказателства.
От представените по
делото доказателства се установи, че като майка на детето
в акта за раждане е записана ответницата
в настоящото производство, а като баща – ищецът. Безспорно бе установено в производството,
че ищецът е този, който полага грижи за детето и осигурява изцяло неговата
издръжка. Майката не оспорва, че е оставила детето на грижите на бащата и
изцяло се е дезинтересирала, като не е търсила
и осъществила контакт с детето след като го е оставила на грижите на
бащата на 2-3 месечна възраст и си е тръгнала от семейното жилище. Установи се безпорно, че същата
не е заплащала издръжка, а детето от раждането си се
отглежда от бащата, който подпомаган от своите родители е поел цялостната му финансова
издръжка, грижа и гледане. Ответницата
не представи доказателства, с които да установи наличието на обективни причини,
които да го възпрепятстват от изпълнението на нейните
родителски задължения по полагане на грижи и предоставяне на финансова издръжка, като обстоятелство, което остана и недоказано, че същата е безработна и
не разполага с възможност да отглежда дете не е извинително за това, че тя не
търси контакти с детето. Въпреки, че в социалния доклад се сочи, че тя се е
опитала да потърси контакт с детето и че пред социалния работник е изразила
желание да полага грижи, то в съдебно заседание самата ответница сочи точно
обратното. Следователно
настоящият състав счита, че е налице „трайно" по смисъла на закона
неизпълнение на родителски права и задължения /същото е започнало непосредствено след раждането на детето/, което създава риск за
възпитанието и отглеждането му. Съдът намира, че ответницата
е пренебрегнала задълженията си като майка
да полага грижи за детето си и да заплаща издръжка, поради което следва да
понесе санкцията на чл.132 от СК, като същата бъде
лишена от родителски права.
Съобразно
разпоредбата на чл.134 от СК, при лишаване от родителски права, съдът определя
издръжката, ако не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между
родителя и детето, като прилага съответно и чл.59 ал.8 от СК. Задължението на съда е независимо от искането на ищеца или ответницата в
рамките на производството, т.е. съдът служебно следва да се произнесе по тези
въпроси независимо има или не искане от някоя от страните.
По издръжката с правно основание чл. 134 т.1 от СК:
По делото не се
установи да е била присъждана издръжка, поради, което и съдът намира, че следва
да се произнесе по претендирания от ищеца размер от 100
лв. месечно, считано от датата на постановяване на съдебното решение, платими
до 5-то число на месеца, за който се дължи.
При определяне
размера на издръжката наред с нуждите на детето
съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. По
делото не се установиха възможностите на ответницата да
заплаща издръжка, което бе възложено като факти в тежест на ищцовата страна в
настоящото производство по претенцията за заплащане на издръжка. В този смисъл
и доколкото лицето е в трудоспособна възраст, то същото следва да реализира
поне минималния доход. От друга страна не се установи ответницата
да има други ненавършили пълнолетие деца, които да издържа, както и не се
установи да има други задължения, които да изплаща. Бащата на
детето от своя страна също е безработен.
Съдът счита, че за
цялостната издръжка на детето Ю. С. Х. с оглед възрастта й-
същата е на 2 години, и присъщите за тази възраст нужди от
средства за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими
поне 200 лв. месечно /по делото не се установиха
извънредни нужди от допълнителни средства, извън обичайните такива/.
Използваните критерии от съда за да достигне до това заключение са тези,
заложени в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. за
определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите
средства за отглеждане и възпитание на дете дете
до 7-годишна възраст са в размер на 3-кретния размер на гарантирания минимален
доход, или 195 лева., на дете от 7-годишна възраст до 14 – годишна възраст
са в размер на 3,5 -кратния размер на гарантирания минимален доход, или 227лв,
а от 14-годишна възраст, до навършване на пълнолетие - 4 кратния размер на
гарантирания минимален доход, или 260лв. В този смисъл, след като съобрази, че
посочените критерии, заложени в чл.50
ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. за определяне на нов
месечен размер на гарантирания минимален доход,
се отнасят за деца лишени от родителска грижа и след като отчете
индивидуалните потребности на детето, както и обществено-икономическата
обстановка в страната и императивния минимум на издръжката, предвиден в чл.
142, ал. 2 СК, настоящият състав намира, че необходимата месечна издръжка за
детето Ю. С. Х. следва да се определи в размер на 200
лева месечно. Посоченият размер следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности
и материално състояние. В този смисъл и издръжката следва да бъде разпределена
между страните в справедливо съотношение, съобразно материалните и финансови
възможности на всеки от родителите, като настоящият състав възприема за такова: всеки от двамата родители да поеме половината от издръжката на детето.
По режима на лични контакти с правно основание чл. 134
т.2 от СК:
Предвид характера на
настоящото производство, а именно такова по лишаване от родителски права на
единия от родителите, съдът намира, че при определяне на режима на лични
контакти следва да съобрази, че детето не е поддържало никакъв контакт с майката
от момента на своето раждане, както и че не я
припознава като такава. В този
смисъл, съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на майката
да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 18:00ч,
както е заявила ищцата, но в присъствие на бащата или
друго, посочено от него пълнолетно лице.
По разноските:
В съдебно заседание не
беше направено искане за присъждане на разноски, като не бе представен и списък
по чл.80 от ГПК от никоя от страните. В исковата молба, обаче, се съдържа искане
за присъждане на разноски в размер на 300лв., без да е извършена конкретизация
за какво е била заплатена тази сума от 300лв. Съдът намира, че предвид
отправеното искане в исковата молба, следва да присъди разноските, направени от
ищеца в размер на заплатената от ищеца държавна такса от 25лв., като по
представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие не е
извършено надлежно отбелязване, че договорената сума е платена, поради което и
не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.132, ал.1 т. 2 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА С.А.Н., ЕГН **********,*** ОТ
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето Ю. С. Х., ЕГН **********, поради трайно
неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза
на детето Ю. С. Х., ЕГН **********, чрез
неговия
баща и законен представител С.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка
в размер на 100
/сто/ лева,
считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
на основание чл. 134, т. 1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ мерки
относно личните отношения между майката С.А.Н., ЕГН **********,***
и
детето Ю. С. Х., ЕГН **********, като дава
възможност на майката да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа в присъствие на бащата
или друго, посочено от него пълнолетно лице, на основание чл. 134, т. 2 СК.
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Провадийски районен съд, сумата от 144лв. /сто четиридесет
и четири лева/,
представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 25лв. /двадесет и пет лева/, представляваща сторените от последния разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената на основание чл. 134, т. 1 СК, в полза на детето Ю. С. Х., ЕГН **********, чрез неговия баща
и законен представител С.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна
издръжка.
След влизане в сила
на решението, препис от същото да се
изпрати на Дирекция Социално Подпомагане – гр. Провадия, Районна Прокуратура –
гр. Провадия, както и на Общината по постоянен адрес на ответницата,
за съответно вписване на постановеното лишаване от родителски права, на
основание чл.136 СК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: