№ 321
гр. Варна, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000413 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 18788/22.07.2024г. на С. Й. К. от гр. Варна, представлявана от
адв. Б. Б. от АК- Варна, срещу решение № 282/20.06.2024г., постановено по т.
д. № 228/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са
отхвърлени предявени от въззивницата срещу ЗД „Бул Инс“ АД - гр. София,
ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1/. за присъждане на сумата 100 000 лв.,
съставляваща горницата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 150
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от смъртта на майка й К
Т С, починала вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км. по път
II-29 Варна-Добрич, по вина на водача на л. а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК
200 Компресор“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е бил
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, и 2./ за присъждане на сумата 311лв.,
съставляваща горницата над 311 лв. до пълния претендиран размер от 622лв.,
1
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие
същото застрахователно събитие, изразяващи се в разходи за погребението на
починалата в резултат на ПТП К Т С.
Във въззивната жалба се твърди незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част поради неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и регламентирания с нея принцип
за справедливост, свързан с размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Въззивницата счита, че определения от съда размер на обезщетението
за неимуществени вреди, е съществено занижен с оглед претърпените от нея
болки и страдания, които са със значителен интензитет и все още не са
отшумели. На следващо място, оспорва се изводът на окръжния съд за
наличие на съпричиняване на вредата от пострадалата, а в евентуалност – че
определеният принос в размер на 1/2 е явно завишен. Искането към въззивния
съд е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване
на главните искове изцяло, ведно с акцесорните претенции за законна лихва, с
присъждане на съдебно– деловодни разноски съобразно изхода от въззивното
производство.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е
процесуално допустима.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от адв. М. Г., в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата. Отрича се
основателността на възраженията и доводите на въззивницата срещу
определения размер на обезщетението за неимуществените вреди и приноса
на пострадалото лице К Т С за настъпване на вредите. Направено е искане за
присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящата инстанция.
Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено следното:
Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 497 от КЗ, предявени
2
от С. Й. К. от гр. Варна срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 622лв., претърпени от ищцата в резултат от
смъртта на майка й К Т С, починала вследствие на ПТП, настъпило на
30.10.2020г. на 7-8 км. по път II-29 Варна-Добрич, по вина на водача на л. а.
марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ,
застрахован при ответника по действаща към датата на инцидента застраховка
„ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на деликта до окончателното погасяване на задълженията.
Първоинстанционното решението, с което осъдителните искове са
частично уважени до ½ от претендираните размери, ведно с акцесорните
претенции за законна лихва за част от исковия период, считано от 13.05.2022г.-
датата на входиране на извънсъдебната претенция до застрахователя, е
валидно (по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС), като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно
квалифициран. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени- ищцата е предявила
пред застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД писмена претенция за изплащане на
застрахователни обезщетения на 13.05.2022г. По образуваната щета №
********** застрахователят е отказал изплащане на застрахователни
обезщетения по съображения, че не са ангажирани безспорни доказателства за
виновността на застрахования водач.
Решението на ОС- гр. Варна не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която са присъдени суми от 50 000 лв. за обезщетяване на неимуществени
вреди и 311 лв. за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
13.05.2022г. Следователно, между страните е безспорно установено,
включително и със сила на пресъдено нещо, с която се ползва решението в
необжалваната част, наличието на предвидените от закона елементи от
правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на
увредено лице срещу застраховател, по чл. 432 КЗ: валидно застрахователно
3
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, сключено с
ответното дружество, за увреждащия л. а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 200
Компресор“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ; настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора–ПТП на 30.10.2020г. на 7-8 км. по път II-29
Варна-Добрич, виновно причинено от водача на застрахования автомобил, в
резултат на което е настъпила смъртта на К Т С– майка на ищцата С. Й. К.;
нанесени неимуществени вреди- разноски за погребение, както и
неимуществени вреди– болки, страдания и други негативни преживявания.
Ищцата е дъщеря на починалото лице, сл. е от кръга на лицата, имащи
право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт,
съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и
№ 2/1984г., преди разширяването на кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на
ОСГТК на ВКС
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за
причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за
гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК.
С влязла в сила Присъда № 50 от 13.09.2022г. по НОХД № 746/2022г. на
Варненски окръжен съд, потвърдена с Решение № 4 от 11.01.2023г. по ВНОХД
№ 318/2022г. по описа на Варненски апелативен съд, водачът на застрахования
автомобил е признат за виновен в това, че като е предизвикал ПТП с друго
МПС- л.а. „Рено Канго“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, настъпило на 30.10.2020г. на
7-8 км по път II-29 Варна-Добрич, и по непредпазливост е причинил смъртта
на К Т С, смъртта на още едно лице- С С С, средни телесни повреди на
ищцата, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост, обусловило трайно
затрудняване движенията на лявата ръка за период около 4-5 месеца и
счупване на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени, както
и счупване на гръдната кост, които съвместно и поотделно са обусловили
трайно затруднение на снагата за 4 период, по-дълъг от един месец, както и
средни телесни повреди на брата на ищцата- Наско Йорданов Симеонов,
изразяващи се в счупване на четвърти поясен прешлен, обусловило трайно
затрудняване движението на снагата за период по-голям от един месец,
счупване на десните странични израстъка на 4 поясни прешлена и
шиповидния израстък на 3-ти поясен прешлен сами по себе си също обуславят
4
трайно затрудняване движенията на снагата за период, по-голям от един месец
и счупване на латералния малеол на лявата подбедрица, обусловило трайно
затрудняване движенията на левия крак за около 2 месеца.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1
ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.
По повдигнатия от въззивника спорен въпрос за размера на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, подлежащо
на определяне по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, въззивният състав
намира следното:
Оплакванията в жалбата за нарушение на материалния закон– чл. 52
ЗЗД, са основани на съображения, че определеното обезщетение от 100 000 лв.
за неимуществени не кореспондира на критериите за справедливост с оглед
доказаните болки, страдания и другите негативни преживявания на ищцата
вследствие смъртта на нейната майка, недооценено е, че ищцата и към този
момент не е преодоляла психотравмата и има нужда от работа с психолог.
Излагат се и допълнителни доводи за необоснованост при определяне на
размера на обезщетението поради несъобразяването му със социално –
икономическата обстановка в страната към датата на деликта и с трайно
установената съдебна практика.
При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния
съд констатира, че при определяне по обезщетение е в размер на 100 000 лв.,
преди редуцирането му на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като тази сума действително е
занижена с оглед установените интензитет, характер и продължителност на
търпените от ищцата страдания, негативни преживявания и неблагоприятното
въздействие върху личността й в резултат на смъртта на нейната майка, като
този размер на деликтно обезщетение не отговарят в пълнота на обществения
критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
5
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено,
че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД- справедливо
възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във
формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението
на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на
изискването за справедливост налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“.
За установяване на вида, интензитета и характера на претърпените от
ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на майка й, са събраните в
хода на производството през първата инстанция писмени и гласни
доказателства и е назначена съдебно- психологична експертиза, които следва
да се преценят и обсъдят по съответните правила на ГПК.
Разпитани са свидетелите К Т Ф- дъщеря на ищцата, и Х Н Н- без
родствени връзки с ищцата. Обстоятелства, които да са свързани с възможност
за заинтересованост на свидетелката Н от изхода на спора не се установяват.
Показанията се базират на преки и непосредствени впечатления от
отношенията между ищцата и нейната майка преди инцидента, същите са
6
убедителни и не се констатират вътрешни противоречия или противоречие с
останалите събрани доказателства, следователно няма основание те да не се
кредитират от съда. Поради близката родствена връзка на първата свидетелка
с ищцата следва да се отчете евентуалната й заинтересованост от изхода на
спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на
чл. 172 ГПК. Тъй като не се констатира несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, включително приетото от ВОС заключение на съдебно-
психологична експертиза, няма основание и тези показанията да не се
кредитират.
От разпита на свидетелите се установява в обобщение, че между
пострадалата и ищцата е съществувала привързаност и разбирателство,
внезапната смърт на майката се е отразила негативно на психическото и
емоционално състояние на ищцата; след инцидента тя ограничила контактите
си с околните и съществено е променила обичайния си начин на
живот. Заключението на назначения за изготвяне на съдебно- психологичната
експертиза експерт, разполагащ с необходимите за изпълнение на възложената
задача специалност и квалификация по клинична психология, потвърждава
установеното от свидетелските показания негативно отражение на инцидента,
при който е починала майката на ищцата, върху нейното психичното
състояние. Първоначално преживените шок и стрес в резултат от процесното
ПТП, са се трансформирали в психотравма, която не е преодоляна и към
настоящия момент, като е налице продължително персистиране на
симптоматиката, характеризираща се с тревожно и потиснато /депресивно/
състояние.
Според вещото лице психичното състояние на ищцата е сериозно
повлияно от смъртта на майка й. Под „сериозно повлияно“, а не „причинено от
смъртта“ на пострадалото лице психично състояние на ищцата към момента
на освидетелстването, експертът има предвид следното, съгласно
мотивационната част на заключението:
Ищцата е изживяла шок и последващ значим физиологичен стрес (от
причинените соматични травми), както и емоционален стрес по време на
процесното ПТП и непосредствено след него, тъй като произшествието е било
неочаквано и с тежки последици, както за нейни близките (майка й и брат й),
7
така и за самата нея (тя е пострадала като пътник в л. а. „Рено Канго“ с рег. №
Х ХХХХ ХХ, с претърпени сериозни телесни повреди). Следващото
стресогенно събитие, което е изживяла, е било, че случайно е научила за
смъртта на майка си при разговор между медицински лица в болницата.
Третият момент, в който освидетелстваната е преживяла стрес, е бил когато тя
се е заразила с Ковид 19 в болничното заведение, в което е лекувана за
получените травматични увреждания, и не е могла да отиде на поглебението
на майка си, а след десетина дни е била приета в друго болнично заведение с
двустранна бронхопневмония. Следователно, психичното състояние на
ищцата, определено от експерта като умерена депресия, нормална с оглед
преживения стрес, характеризираща се с повишена тревожност и потиснатост,
е причинено от комплекс от стресогенни събития, част от които нямат
причинна връзка със смъртта на майка й. Същевременно, релевантното за
казуса събитие- смъртта на майката на ищцата, настъпила в резултат на ПТП, е
със сериозно влияние върху установеното от вещото лице психическо
състояние при освидетелстването, за което е нужно да се приложи адекватно
лечение и помощ от психотерапевт.
В тази връзка следва да се посочи, че се явяват ирелевантни за предмета
на спора част от обстоятелствата, установими от показанията на свидетелката
К., а именно че след ПТП ищцата изпитва страх да шофира, а лявата й ръка е
все още обездвижена в резултат от получените травми- счупване на лявата
раменна кост, обусловило трайно затрудняване движенията на лявата ръка за
период около 4-5 месеца, счупване на напречните израстъци на първи и втори
поясни прешлени, както и счупване на гръдната кост, тъй като в този процес
следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди, които са в
причинна връзка със смъртта на майката на пострадалата ищца от същото
ПТП. За обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени вследствие на
получени телесни увреждания, ищцата е претендирала отделно обезщетение в
размер на 60 000 лв. със същата застрахователна претенция от 13.05.2022г.
През 2020г., съгласно официалните данни на НСИ,
средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход от
7 002 лв. От 07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът
на отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000 лв.,
независимо от броя на пострадалите лица– чл. 492 КЗ. Към датата на деликта
8
увреденото лице са било в трудоспособна възрастта, с постоянен адрес в
третия по големина град в България. Посочените обстоятелства са
показателни за помощните критерий за справедливост на дадения етап на
социално – икономическото развитие в страната и социалния статус на
семейството, относими към спорния въпрос за размера на обезщетението, тъй
като справедливостта не допуска застрахователното плащане да се превръща
от средство, заместващо загуба, в средство за извличане на неоправдано
обогатяване и промяна в социалното положение и стандарта на живот на
получателя на обезщетението - ППВС № 4/68 г.
Надлежно и своевременно релевираните и установени обстоятелства,
явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това
число начинът, по който смъртта на майка й се отразява върху живота на
ищцата в психологически, социален и емоционален план, постоянният
характер на вредите поради внезапната загуба на майка, с която ищцата е
имала пълноценна емоционална връзка, както и възрастта на починалата (84
г.) и на ищцата към датата на ПТП (62) и тяхното обществено и социално
положение, обосновават извод за значителни негативни емоции и
преживявания, които увреденото лице е претърпяло и продължава да търпи
като последица от смъртта на майка си.
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък до
процесния, но от различни застрахователни събития (деликти), като критерий
за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищците, е даденото
разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е прието,
че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която
следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл.
52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди
от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за
пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност.
Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид неимуществени
вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, при
9
неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат
самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да
бъдат отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по
конкретното дело. Той следва да отговаря на общественото разбиране за
справедливост на съответния етап от развитието на обществото, защото само в
този случай обезщетението би било обективно справедливо. Даденото
задължително разрешение от ВКС по приложение на материалния закона,
което се възприема от настоящия съдебен състав, е пряко относимо към
предмета на въззивното производство, тъй като във въззивната жалба са
направени конкретни оплаквания в тази връзка.
В резултат на преглед на публикувана практика на съдилищата в
информационен продукт АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към деликти,
настъпили в края на 2017г. с аналогични вреди на родители на пострадало
лице, с оглед размерите на присъжданите от съдебните състави обезщетения,
съдебният състав установи, че определеният от ОС- Варна паричен
еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 100
000лв., има основание да се коригира в посока на увеличение на размера и въз
основа и на този допълнителен коректив за формирана от съдебната практика
обща оценка за пропорционалност.
Като съобрази всички релевантни за определяне размера на
обезщетението факти и обстоятелства, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, допълнени с
практика на ВКС, в това число, общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на
застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика
при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет
на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост,
на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в размер на 130 000 лв.
По оплакване в жалбата за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд във връзка с възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на „Бул Инс“
АД - гр. София е релевирал възражение за съпричиняващо поведение на
пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Според застрахователя
10
пострадалата е била без предпазен колан (нарушение на чл. 137а от ЗДвП,
съгласно който водачите и пътниците в МПС в движение, следва да използват
обезопасителен колан, с който превозното средство е оборудвано), а това,
според застрахователя, е довело до травми при ПТП, несъвместими с живота,
които не биха настъпили, в случай че лицето е било с поставен предпазен
колан. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с
отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно
с приноса на пострадалото лице.
Проведеното от ответника доказване за обстоятелството, че
пострадалото лице е осъществило от обективна страна нарушение на чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП, е успешно. Според заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, получените от К С травми, в
резултат на специфичното движение на тялото вследствие сблъсъка на
автомобилите, съпоставени с установения механизъм на ПТП, водят до
несъмнен извод, че тя е била без поставен предпазен колан. Също така, според
експертите, при поставен обезопасителен колан, получените увреждания биха
били от различен характер и степен и не биха довели до фатален изход, т. е.
доказана е причинно- следствена връзка между непоставянето на предпазен
колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът, и настъпилата смърт на К С,
пътувала за задното ляво място в л. а. „Рено Канго“, с рег. № Х ХХХХ ХХ.
Въз основа на посоченото, съдебният състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че поведението на пострадалата е в причинна връзка
с настъпването на ПТП и вредоносния резултат и е основание за приложение
на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при което съдът следва да съобрази
степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне
на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава,
обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (в този смисъл
Решение № 117 от 8.07.2014г. на ВКС по т.д. № 3540/2013г., Първо т.о., ТК).
11
Допуснатите нарушения на ЗДвП от застрахования водач са установени
с влязлата в сила присъда, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“; чл. 21, ал. 2 от ЗДвП– „Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак.“, и чл. 47, ал. З от ППЗДвП – „Пътните знаци за въвеждане на
забрана и за отмяна на въведената забрана имат следните изображения и
наименования: В 26– Забранено е движението със скорост по-висока от
означената- 60км/ч.“.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил
процесният пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от застрахования
водач и от пострадалото лице нарушения, въззивният съд намира, че следва да
се определи квота за съпричиняване на вредите от пострадалото лице- 30 %.
Поведението на осъдения от наказателния съд водач на застрахования
автомобил, което се субсумира от реализирани нарушения на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. З от ППЗДвП, е предизвикало в много
по- голяма степен настъпването на ПТП.
С решението на първоинстанционния съд вторият главен осъдителен
иск, който е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- разходи за
погребение, в причинна връзка със същото застрахователно събитие, в размер
на 622лв., е присъдена ½ от исковата сума, а именно 311лв. поради
редуцирането на дължимото обезщетение с приет по- висок процент на
съпричиняване на вредоносния резултат– 50 %. Предмет на въззивното
производство е решението в отхвърлителната част по този иск за горницата
над 311 лв. до 622 лв., като обжалването е основано само на съображенията,
изложени във въззивната жалба, за липса на съпричиняващо поведение, или
евентуално, за определяне на много по- малък принос.
След редукция на определеното обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 52 ЗЗД в размер на 130 000 лв. и претендираното обезщетение за
имуществени вреди, което не е оспорено от застрахователя с друго
възражение, освен с това по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с приетия процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, сумата, която се
дължи от застрахователя на ищцата за обезщетяване на претърпени от нея
неимуществени вреди е 91 000 лв., а за имуществени вреди- 435.40 лв. От тези
12
суми са присъдени от първоинстанционния съд съответно 50 000 лв. и 311 лв.,
следователно остава за присъждане сумите 41 000 лв. и 124.40 лв.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции за
част от предмета на спора, първоинстанционното решение подлежи на отмяна
в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен
за горницата над 50 000лв. до 91 000лв.- за обезщетяване на неимуществени
вреди, и за горницата над 311 лв. до 435.40 лв.- за имуществени вреди, като
тези горници следва да се присъдят от въззивния съд, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на входиране на извънсъдената
претенция за заплащане на застрахователни обезщетения до окончателното
погасяване на задълженията.
В останалата обжалвана част решението на ВОС следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата, която ищцата дължи на ответника за репариране на разноски за
първа инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, е в размер на 4 817.54 лв. (59 186.60/150622*12260), а
присъдената сума от ОС– Варна на това основание е в размер на 4095.10лв.
Тъй като ответникът не е възразил срещу по- ниския размер на присъдената
сума за разноски от дължимия за първата инстанция, в производство по чл.
248 ГПК, а въззивният съд може само да намали присъдената сума до
дължимия размер съобразно уважената част от исковете във въззивното
производство, първоинстанционното решение в частта за присъждане на
разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да бъде изменяно.
Искания за присъждане на съдебно- деловодни разноски за въззивна
инстанция са направени от процесуалните представители на двете страни, с
представяне на списъци по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за реално
направени разноски.
Процесуалният представител на въззивницата е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ- 10 920 лв., до размер на сумата,
платена му от неговата клиентка за осъществената адвокатска защита по
делото- 9 650 лв. Възражението се преценява като основателно, тъй като в
тази инстанция не са осъществени процесуални действия по събиране на нови
13
доказателства във връзка с нововъзникнали или новоузнати обстоятелства, а
адвокатът на въззиваемото дружество не е участвал в проведеното открито
съдебно заседание на 19.11.2024г.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, сумата, която въззиваемото дружество дължи на въззивницата за
репариране на направени разноски за въззивна инстанция, съразмерно с
уважената част от исковете е 3 956.20 лв., а въззивницата дължи на
насрещната страна сумата 5 693.80 лв. След прихващане на насрещните
задължения за разноски сумата, която въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на застрахователя за тази инстанция е в размер на 1 737.60лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
такса върху присъдената от въззивния съд част от обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 2 460 лв. (4 % за първа инстанция и 2 % за
въззивна инстанция върху сумата 91 000 лв.), а за допълнително присъдената
сума от 124.40 лв. за обезщетяване на имуществени вреди- само държавна
такса за въззивна инстанция в размер на 25лв., тъй като таксата за първа
инстанция е присъдена изцяло в дължимия размер от 50 лв. с обжалваното
решение
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 282/20.06.2024г., постановено по т. д. №
228/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявени от С. Й. К. от гр. Варна, срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, ЕИК
*********, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както следва:
1/. за присъждане на сумата 41 000 лв., съставляваща горницата над
присъдените 50 000 лв. до 91 000 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от
смъртта на майка й К Т С, починала вследствие на ПТП, настъпило на
30.10.2020г. на 7-8 км. по път II-29 Варна-Добрич, по вина на водача на л. а.
марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ,
14
който към датата на инцидента е бил застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и
2./ за присъждане на сумата 124.40лв., съставляваща горницата над
присъдените 311 лв. до 435.40 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от същото застрахователно
събитие, изразяващи се в разходи за погребението, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, да заплати на С. Й. К.,
ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Ивац“ № 27, ет. 2, ап. 7, сумата
41 000лв. (четиридесет и една хиляди лева), представляваща неприсъдена част
от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от смъртта на майка й К
Т С, починала вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км. по път
II-29 Варна-Добрич, по вина на водача на л. а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК
200 Компресор“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е бил
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, и сумата 124.40лв. (сто двадесет и четири
лева и четиридесет стотинки), представляваща неприсъдена част от дължимо
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от същото
застрахователно събитие, изразяващи се в разходи за погребение, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
13.05.2022г.- датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното
изплащане на задълженията, на основание чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282/20.06.2024г., постановено по т. д. №
228/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Й. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Ивац“ № 27,
ет. 2, ап.7, да заплати на ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, сумата
1 737.60лв.(хиляда седемстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки),
представляваща част от съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и след прихващане, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
15
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, да заплати в приход на
БЮДЖЕТА на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, сумата 2 485 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и
пет лева), на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16