Р Е Ш Е Н И Е
№260461
гр. Перник, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание двадесет и първи
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08355 по
описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу И.А.М., с която се иска да бъде установено, че ответната
страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 8000 лева – главница по
договор за кредит № PLUS –
15050220 от 07.07.2017 г. , сключен между ответника и
цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.“ Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България,
сумата от 7579,20 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018 г. до
05.08.2022 г. и сумата от 1 396,80 лева - обезщетение за забава, считано от
06.02.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, е сключен договор за договор за кредит № PLUS – 15050220 от 07.07.2017 г., по силата на който ответникът получил кредит в размер на 8000 лева, като част от него (2688 лева) била предназначена за заплащане на застрахователна полица. Уговореният ГЛП бил 31,61%, а ГПР в размер на 39,11 %. Кредитът следвало да се върне заедно с лихвата на 58 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 318,20 лева, като падежът на последната вноска бил 05.06.2022 г. Твърди се, че ответната страна не изпълнявала договорните задължения, поради което на 05.02.2018 г. настъпила предсрочна изискуемост. Посочва се, че между кредитодателя и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията към ответната страна, произтичащи от псоочения договор за кредит. Излага твърдения, че ответната страна е надлежно уведомена за извършената цесия.
Ответната страна е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, както и че липсва уведомяване за цесията.
Счита за нищожна цесията, за което излага съображения. Излагат се съображения,
че договорът е недействителен, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8,
10, 11 ЗПК.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
От материалите ч.
гр. д. № 04507 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд се установява, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД срещу И.А.М., отнасяща се за вземания, за които са предявени
настоящите искови претенции. В заповедта за изпълнение е отразено, че е обявена
предсрочната изискуемост на договора за кредит PLUS – 15050220 от
07.07.2017 г. Длъжнкът е получил заповедта на 05.11.2019
г., който впоследствие е подал възражение по чл. 414 ГПК, в което посочва, че
не са налице основанията за предсрочно събиране на вземанията.
По делото е представен
договор за кредит PLUS – 15050220 от 07.07.2017 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.А.М.. По силата на този договор ищцовото дружество се
задължило да предостави на ответната страна кредит в размер на 8000 лева, като
от тази сума се удържа 4018,34 лева, която да послужи за пълното погасяване на
задължения по друг договор за кредит PLUS – 14647327. В раздел „Параметри и условия” от договора е отразена
сумата 2688 лева, представляваща застрахователна премия, която според т. 2 от
договора се разделяла на равен брой внсоки, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „брой погасителни вноски” и част от всяка месечна погасителна
вноска. Уговорено е заплащането на такса ангажимент в размер на 280 лева, която
се приспадала от размера на кредита.
Страните
уговорили годишен лихвен процент по договора в размер на 39,11 %, а годишен
процент на разходите – 39,11 %. Страните по делото уговорили задължението по кредита да се изплати на 60
месечни вноски, всякa в размер на
318,20 лева. Първата вноска следвало да се заплати на 05.09.2017 г., а
последната на 05.08.2022г. В договора е записано, че общата стойност на
плащанията възлизат на 19 092 лева.
Представен
е сертификат № PLUS –15050220, от който се установява
наличието на сключена застраховка „Защита на плащанията“ между И.А.М. и „Кардиф Животозастраховане“,
клон България – застраховател.
Представен е препис на
стандартен европейски формуляр, който е подписан единствено от представител на
ищцовото дружество. В същия е отразено, че за получаването на кредита не е
необходимо сключването на договора за застраховка.
По делото е изслушано
и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза. Експертът посочва, че общата стойност
на плащанията по договора в размер на 19
092 лева включват главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия.
Дава информация, че ответникът е усвоил кредита в размер на 8000 лева както
следва: 3701,66 лева – получени по банкова сметка; ***,34 лева – за погасяване
на задължения по друг договора за кредит PLUS – 14647327 и 280 лева – заплащане на такса ангажимент. Според
експерта ищцовото дружество е заплатило на застрахователя застрахователна
премия в размер на 448 лева (10 вноски всяка в размер на 44,80 лева). Вещото лице пояснява, че ответникът
е извършил частично плащане в общ размер на 1272,80 лева, с които са платени
220 лева за застрахователна премия, а останалият размер е послужил за
погасяване на главница и възнаградителна лихва.
В заключението се дават
варианти за дължимата възнаградителна лихва към различни моменти (05.02.2018 г.
– датата, на която ищцовата страна твърди, че е настъпила предсрочната
изискуемост; 05.11.2019
г. – датата, на която ответникът е получил заповедта за изпълнение на парично
задължение и 29.01.2020 г. – датата, на която ответникът е получил препис на
исковата молба и приложенията към нея).
По делото е представен рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него, от които е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към Д.В.З., произтичащи от обсъждания договор за кредит.
Приложено е пълномощно, от което се установява, че цедентът е упълномощил ищцовото дружество - цесионер да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което е изпратено по пощата, но не е получено от ответника (видно от приложеното известие за доставка). Същото е получено от ответника на 29.01.2020 г., когато е получена исковата молба и приложенията към нея. В тази връзка се приема, че ответникът е уведомен за извършената цесия.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже следното: сключването
на
договор за потребителски кредит; предоставяне на кредита и наличието на изискуемост на
задължението за неговото връщане.
От
предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията по него,
съдът достига до извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма. Съдържанието на договора трябва изцяло да е
съобразено със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК договорът трябва да съдържа годишен
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №
1 начин.
Легална дефиниция на годишния процент на
разходите е дадена в чл. 19, ал. 1
от ЗПК,
където е посочено, че това понятие отразява разходите по кредита за потребителя
- настоящи и бъдещи, преки и косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв
вид, включително и за посредници, които се изразяват като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а във втората алинея от обсъждания текст
е указано, че ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към закона.
В раздел „Параметри и условия” от договора е посочен годишен
процент на разходите в
размер на 39,11 %, но въпреки това
договорът не отговаря на изискването на т. 10 от чл. 11, ал. 1 от ЗПК - при посочването на
ГПР да се посочат и взетите предвид допускания по приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Не са посочени какви величини и компоненти се
включват в ГПР, което създава неяснота какво включва
ГПР и относно начина, по който заемодателят е определил ГПР в размер на 39,11 %, независимо от това,
че в приложение 1 към ЗПК е посочен механизмът, по който се изчислява ГПР, както и параметрите, които се
включват при неговото изчисляване. Това обаче
не освобождава
кредитора от задължението да посочи в договора конкретните параметри поотделно. Не е ясно разликата
между ГПР и лихвения процент по заема какви разходи на кредитора покрива. Не е
ясен както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване. Тези обстоятелства относно включените в ГПР компоненти
следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да може
потребителят да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените
условия за връщането му.
Изложеното дотук налага извода, че в обсъждания договор е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 договорът за потребителски кредит е недействителен. Неспазването на това изискване на самостоятелно основание има за последица недействителност на договора за потребителски кредит по арг. на чл. 22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Отделно от горното
следва да се отбележи, че вещото лице в съдебно заседание посочва, че в
посочения в договора размер на ГПР не са включени разходите за заплащане на
застрахователна премия. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита.
Обстоятелството, че клаузите за
заплащане на застрахователна премия (при положение, че не се финансира
застрахователната премия) са намерили отражение в съдържанието договора за
кредит, води до извод, че сключването на договора за застраховка е задължително
условие за получаване на кредита. Този извод не се променя от представения
стандартен европейски
формуляр, тъй като същият не е подписан от ответника, т. е. същият не се
запознал с неговото съдържание и по – конкретно, че не е задължително
сключването на застраховка. Същевремено вещото лице пояснява, че в размера на ГПР, посочен в договора
не са включени разходите за заплащане на застрахователна премия. Това дава
основание да се приеме, че изначално не е коректно отразен действителният
размер на ГПР по кредита.
Предвид изначалната липса на коректно отразяване на размера на ГПР, съчетано с липсата на ясно посочване в договора за начина на формиране на ГПР, се достига до извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, което води до недействителност на договора, при което на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Ищцовото дружество е събрало такса за усвояване на
кредита в размер на 280 лева, която клуаза е недействителна, тъй като
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и нейното заплащане следва да се отчете при
изчисляване на действителни размер на главницата, която ответникът следва да
върне.
Ответникът е получил парични
средства по кредита в размер на 7720 лева (след извършено удържане на таксата
от 280 лева от общия размер на 8000 лева). Установи се още, че ответникът е
извършил плащания в размер на 1272,80 лева. При това положение дължимата главница е в размер на 6447,2
лева.
Ищецът твърди, че е обявена предсрочната изискуемост на договора
за кредит. Това е възможно, ако кредитополучателят не издължи частично или
напълно, която и да е месечна вноска по кредита. Обявяването на предсрочната
изискуемост става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е обективирано в писмено и
представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора,
поради което то следва да достигне до другата страна по него.
По делото се установи,
че ответникът е пропускал плащането на вноски по кредита. Установи се, че в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е направено изявление от
кредитора, че счита предсроно изискуеми задълженията по договора за кредит.
Тези изявления са намерили отражение в заповедта за изпълнение, която е връчена
на длъжника и той се е запознал с обсъжданите изявления. Това се подкрепя и от
факта, че във възражението по чл. 414 ГПК длъжникът изрично е поддържал
становище за липсата на основание за предсрочна изискуемост. В този смисъл
предсрочната изискуемост е обявена на 05.11.2019 г., когато ответникът е
получил заповедта за изпълнение на парично задължение. За допълнение следва да
се отбележи, че обявяването на предсрочната изискуемост може да стане и с
получаване на исковата молба, ако в нея има подобно изявление.
За настоящото дело е
от значение единствено дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и без
значение на коя дата е станало това, тъй като договорът е недействителен, при
което на основнаие чл. 23 ЗПК не се дължи възнаградителна лихва или обезщетение
за забава. Отделно от това не може да не се посочи, че възнаградителната лихва
се претендира за целия срок на договора, т. е. за период след настъпване на
предсрочната изискуемост, което е в разрез с дадените разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение по т. д. № 3 описа за 2017 г. на ВКС, ОСГТК.
По делото се установи, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и
“Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е сключен договор
за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество
са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът не изисква специална форма за
действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане,
което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента –
такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, тъй като
ответникът е узнал за това с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Предвид изложеното ответната страна дължи на ищцовото
дружество единствено чистата стойност на кредита, като се отчетат извършените
плащания и недействителната клауза за такса усвояване. Ето защо исковата
претенция за главница е основателна до размера на 6447,20 лева, а за разликата до предявения размер следва да се отхвърли.
Изцяло неоснователни са исковете за заплащане на възнаградителна лихва и лихва
за забава, тъй като договорът за кредит е недействителен, при което на
основание чл. 23 ЗПК не се дължат тези вземания.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции. В този смисъл ответникът
дължи 147,93 лева – разноски в заповедното производство и 261,86 лева –
разноски в исковото производство.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото производство (в заповедното не са направени) съответни на отхвърлената част на исковите претенции, т. е. 558,15 лева – тазноски за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.М.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на 6447,20 лева, представляваща главница по договор за
кредит PLUS – 15050220 от 07.07.2017 г., сключен между И.А.М. и цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени от цедента «БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 6447,20 лева до
предявения размер от 8000 лева – главница, както и ОТХВЪРЛЯ като
неосновтаелни исковите претенции за сумата от 7579,20 лева
- възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018 г. до 05.08.2022 г. по
посочения договор за кредит и за сумата от 1 396,80 лева - обезщетение за
забава, считано от 06.02.2018 г. до 30.07.2019 г., за които вземания (предмет на настоящите искове) е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 04507 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд,
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сумата в размер на 261,86 лева - направени разноски в исковото производство и
сумата от 147,93 лева - разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 04507 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет.
2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на И.А.М.,
ЕГН **********,*** сумата в размер на 558,15 лева – направени разноски за
адвокатски хонорар в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 04507 по описа за 2019г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.