№ 562
гр. София, 05.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110157593 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба по реда на чл. 422 ГПК от „Банка ДСК“
АД срещу А. С. М. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
27037/2023 г. по описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи
към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва изчисления размер на дълга
от ищцовото дружество, като оспорванията му касаят действителността на процесния
договор и погасяването на дълга поради изтекъл давностен срок. Ето защо,
изчисленият размер на дълга следва да се отдели като безспорно между страните
обстоятелство, а искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза се отложи за първото по делото заседание след евентуално ангажиране на
допълнително становище от ответника.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч.гр.дело № 27037/2023 г. по описа на СРС
към настоящето дело.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси след
евентуално ангажиране на становище от ответника по делото.
УКАЗВА на ищеца, че до откритото по делото заседание може да ангажира
становище по направеното от ответника възражение за неравноправност на клаузи в
процесния договор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 22.02.2024 г.
1
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответника А. С. М., че дължи на
ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 17.07.2019 г. по ч.гр.д. 27037/2023 г. по описа на
СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1076,50 лв., представляваща
главница по договор за банков кредит №: ........./13.12.2010 г., ведно със законна лихва
за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 693,68 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 10.03.2013 г. до 10.12.2020 г.; 3/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1447,91 лв., мораторна лихва за периода
от 10.03.2013 г. до 17.05.2023 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 60,00 лв., представляваща такса разходи
за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че вземането - предмет на
делото, произтича от сключен между банката и ......, починал на 14.02.2013 г., в
качеството му на кредитополучател договор за банков кредит № ........./13/12/2010 г.,
съгласно който Банката предоставила на кредитополучателя, като последният усвоил
банков кредит в размер на 1220 лева (хиляда двеста и двадесет лева), с краен срок за
погасяване: 10.12.2020 г. Сочи се, че договорът за кредит бил сключен при условията
на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, като с подписването му кредитополучателят
декларирал, че са му предоставени Общите условия на Банката за кредити на
физически лица, че е запознат с тях и приема прилагането им при уреждане на
отношенията между страните във връзка със сключването и изпълнението на договора.
Твърди се, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 15.12.2010 г. по сметка,
открита на името на кредитополучателя. Между страните било уговорено и
заплащането на годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за лева,
увеличен с надбавка от 5 (пет) пункта, като към датата на сключване на договора БЛП
на Банката за лева бил в размер на 8.7907 % годишно. В т. 5 от договора за кредит било
отразено, че ГПР към датата на сключване на договора е 16.54 %. Твърди се, че общата
сума, дължима от кредитополучателя към момента на заповедното производство, е в
размер на 2332,45 лева.
Кредитополучателят извършвал погасяване на дължими суми по кредита до
10.03.2013 г., като считано от тогава е в просрочение в погасяването на вноските по
погасителния план. Неплатени останали 94 вноски за главница в общ размер от 1076,50
лева и 94 вноски за лихва в общ размер от 693,68 лева. Сочи се, че кредитът е с
настъпил падеж на 10.12.2020 г. съгласно Раздел I, т. 3 от договора.
Твърди се, че ответникът А. С. М. е единствен законен наследник на
кредитополучателя, като същият е приел наследството на своя наследодател. На
длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, като в предоставения 7-
дневен срок задължението не било погасено.
Твърди се, че след образувано на изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 27037/2023 г. по описа на СРС, процесните
задължения са погасени в пълен размер.
Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани в
заповедното производство. Претендира разноски.
2
Ответникът, в законоустановения срок, подава отговор, с който оспорва
основателността на предявените искове. На първо място прави възражение за
нищожност на процесния договор поради факта, че не е установен механизмът за
изчисляване на ГПР, като е посочен единствено неговият размер от 16,54 %. Счита, че
в случая е налице неяснота какво включва ГПР, което съставлява нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо счита, че нищожният договор не е породил действие, поради
което кредитополучателят е получил сумата без основание. Поради факта, че сумата по
договора е получена без основание от наследодателя на ответника преди повече от 10
години, то намира, че вземането за връщането й е погасено поради изтекъл давностен
срок. Алтернативно, дори да се приеме, че договорът не е недействителен, сочи, че с
оглед анюитетния характер на вноските, то вземането отново се явява погасено поради
изтекъл давностен срок с оглед на факта, че давността за всяка вноска тече от момента,
в който същата е станала изискуема. По отношение на претендираните лихви счита, че
същите се погасяват с изтичането на краткия, 3-годишен давностен срок, считано от
датата на падеж на всяка вноска. Възразява и срещу претенцията на ищеца за сторени
разходи за връчване на поканата за доброволно изпълнение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 10а ЗПК:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и наследодателя на ответника е възникнало
облигационно отношение по договор за банков кредит № ........./13/12/2010 г.,
изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане
на възнаградителна лихва и допълнително сторени такса разходи в претендираните
размери.
При доказване горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
дължимите суми са погасени.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че страни по процесния договор за
потребителски кредит са ищецът и наследодателят на ответника; че кредитодателят е
изпълнил задължението си да предостави сумата по кредита; че към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасените суми от
страна на ответника са се равнявали на посочения от заявителя размер.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3