П Р О Т О К О Л

 

  гр. Силистра, 20.01.2020 година

 

Силистренският районен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при участието на секретаря Н.ГАДЖЕВА и прокурора ВЕРА МАРИНОВА, сложи за разглеждане АНД № 32 по описа на съда за 2020 година, докладвано от районния съдия.

 

На поименното повикване в 09:30 часа се явиха:

 

ОБВИНИТЕЛ – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ „ПОЛИЦИЯ” – СИЛИСТРА – редовно призовани, не се явява представител.   

НАРУШИТЕЛ – А.Р.А. – редовно призован за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично и с АДВ.ПЕЙЧО ЙОВЕВ от АК - гр.Силистра, надлежно упълномощен от същия да го представлява и защитава в настоящото производство, приет от съда от днес.  

АКТОСЪСТАВИТЕЛ – П.Е.П. – редовно призован  за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично.

СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГР.СИЛИСТРА – редовно призовани за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично ПРОКУРОР ВЕРА МАРИНОВА.

СВИДЕТЕЛ – П.И.С. – редовно призован  за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично.  

СВИДЕТЕЛ – А.К.А. – редовно призован  за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично.   

СВИДЕТЕЛ – И.Г.Г. – редовно призован  за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично.

СВИДЕТЕЛ – М.К.И. – редовно призован  за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично.

СВИДЕТЕЛ – Н.С.Д. – редовно призован  за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Производството по настоящото дело е образувано пред Районен съд-Силистра по повод депозиране на Акт за констатиране проява на дребно хулиганство от Началника на РУ на МВР-Силистра по реда на УБДХ. Преписката е внесена в Районен съд в ден-петък - 17.01.2020год. в 14:33часа  и е разпределена на съдията в 15:00часа. Предвид изискванията на закона делото да се насрочи не по- късно от 24 часово внасяне на преписката, и с оглед късното внасяне на същата в последния работен ден на седмицата, съдът е съобразил, че делото следва да бъде насрочено за днешна дата поради това, че 24 часовият срок изтича в неприсъствен ден.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОК.МАРИНОВА: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. ЙОВЕВ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 271 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на посоченото за нарушител лице и разяснява правата му съобразно НПК:

А.Р.А. - 64 год. български гражданин, живущ ***, адресът ми по лична карта е в гр.Силистра, а постоянното ми местоживеене ***, с основно образование, към момента работи в „Пътно поддържане” ООД по трудов договор, женен, неосъждан.

А.Р.А. – Разбирам разяснените ми от съда права. Знам защо е това дело днес, наясно съм.

 

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на посочените свидетели:

 

П.Е.П. -  39 годишен, български гражданин, живущ ***, с висше образование, неосъждан, работи като Началник на Полицейски участък с. Ситово при ОД на МВР-Силистра, женен, неосъждан, без родствени връзки с нарушителя. 

П.И.С. – 50 годишен, български гражданин, живущ ***, със средно образование, работи като полевъд във фирмата на Георги Николов в с.Слатина, неженен, неосъждан, без родствени връзки с нарушителя.

А.К.А. - 69годишен, български гражданин, живущ ***, със средно професионално образование, пенсионер, неженен, неосъждан, без родствени връзки с нарушителя.

И.Г.  Г. -38 годишен, български гражданин, живущ ***, със средно специално образование, работи като Командир на отделение при ОД на МВР-Силистра,женен, неосъждан, без родствени връзки с нарушителя. 

М.К.И.- 33 годишен, български гражданин, живущ ***, работи като полицай в ОД на МВР-Силистра, със средно специално образование, неосъждан, женен, неосъждан, без родствени връзки с нарушителя. 

Н.С.Д. – 49годишна, български гражданин, живуща ***, със средно специално образование, работи като наместник кмет на селото, неомъжена, неосъждана, без родствени връзки с нарушителя. 

СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК и след като същите обещаха да говорят пред съда само истината напуснаха съдебната зала до повикването им за разпит.

 

На осн. чл. 275 от НПК, СЪДЪТ дава възможност на страните да правят нови искания по доказателствата:

 

АДВ. ЙОВЕВ: Водим един свидетел, който също желаем да бъде разпитан в днешното съдебно заседание. Това е съпругата на моя подзащитен и твърдим, че е очевидец на инцидента.

ПРОК. МАРИНОВА: Искането да бъде допуснат до разпит този свидетел е допустимо и не възразявам да се допусне.

 Съдът пристъпва към снемане самоличността на свидетелката:

ДИАНА КОСТАДИНОВА АТАНАСОВА- 63годишна, живуща ***, с постоянен адрес ***, със средно специално образование, пенсионер, съпруга на А.Р.А., неосъждана.

СЪДЪТ разяснява правата относно нейното свидетелстване като съпруга на нарушителя

СВИД. АТАНАСОВА: Желая да свидетелствам и обещавам да говоря истината.

 СЪДЪТ предупреждава свидетелката за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК. Свидетелката  след като обеща да говори пред съда само истината, напусна съдебната зала до повикването й за разпит.

 

ПРОК. МАРИНОВА: В съдебната зала присъства и полицейският служител, който считам, че следва да даде показания. Това е лицето Стоян Николов и желая да бъде разпитан.

АДВ. ЙОВЕВ: Не се противопоставям.

 

СЪДЪТ снема самоличността на явилото се лице в качество на свидетел:

СТОЯН И. НИКОЛОВ- 45годишен, български гражданин, живущ ***, със средно специално образование, работи като Мл. Полицейски инспектор в Участък с.Ситово, при РУП-Силистра, женен,неосъждан, без родствени връзки с нарушителя.

 

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и след като обеща да говори пред съда само истината напусна съдебната зала до повикването му за разпит.

 

ПРОК.МАРИНОВА: Правя искане да бъде разпитан и присъстващия свидетел в съдебната зала – синът на полицейския служител, който е присъствал лично на инцидента.

АДВ.ЙОВЕВ: Аз се противопоставям. Органът, компетентен да установява законното нарушение е и да установи обстоятелства и факти  и не си е свършил работата. Събирането на нови доказателства не е проблем, но считам, че от тук нататък събирането на нови доказателства не е необходимо. Предоставям на съда.

ПРОК.МАРИНОВА: Тъй като лицето заявява, че е присъствал лично считам, че е необходим неговият разпит.

 

СЪДЪТ намира, че към настоящия момент следва обстоятелствата по делото да бъдат изяснени посредством показанията на визираните в преписката лица. За изясняване на обективното фактическо положение по случая обаче, свързано при необходимост за събиране на нови данни, ще бъде направена преценка за необходимостта от разпит на новопосочените свидетели, като искането за последния, направено от прокурора, се явява допустимо.

СЪДЪТ снема самоличността на посоченото и явило се лице в качество на свидетел:

ИВАН С.И. – 23 годишен, български гражданин, живущ ***, със средно специално образование, в момента е студент, нежен, неосъждан, син на полицай Стоян Николов, без родствени връзки с нарушителя.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

СВИД. И.: Желая да свидетелствам.

Свидетелят след като обеща да говори пред съда само истината напусна съдебната зала до повикването му за разпит.

 

СЪДЪТ на основание чл. 274 от НПК, разяснява на страните процесуалните им права по НПК, както и правото им на възражения и отводи към състава на съда и на секретаря.

ПРОК. МАРИНОВА: Нямам възражения и отводи към съда и секретаря.

АДВ.ЙОВЕВ: Нямаме възражения и отводи към съда и секретаря.

СЪДЪТ, на основание чл. 276 от НПК, 

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Настоящото съдебно производство е образувано по повод постъпил АКТ ЗА КОНСТАТИРАНЕ НА ПРОЯВА НА ДРЕБНО ХУЛИГАНСТВО от 17.01.2020г. против А.Р.А. - 64 год. български гражданин, живущ ***, с основно образование, към момента работи в „Пътно поддържане” ООД, женен, неосъждан с ЕГН **********, за това, че е „нарушил грубо обществения ред и с арогантното си поведение е показал явно неуважение към обществото и незачитане на установения правов ред“, което е посочено като нарушение по чл.1  от УБДХ.

 

СЪДЪТ към нарушителя А.:  Казахте, че сте наясно за какво е делото днес. Видно от акта, който фигурира тук, е удостоверен Вашият отказ да го получите. Желаете ли дадете обяснения по случая?

АДВ. ЙОВЕВ: Моят подзащитен изразява съгласие да даде своите обяснения

СЪДЪТ пристъпва към разпит на нарушителя:

НАРУШИТЕЛЯТ А.Р.А.:

Прибирам се от работа, тъй като работя в гр.Дулово, и в центъра на с.Ситово, точно на моста, където се отбива пътя за с. Слатина, виждам  Стоян Николов-старшината, минава с колата пред мен. Караме по пътя за с. Ситово той напред и аз отзад. Има мъгла и аз карам след него, за да използвам неговите габарити. Той спира в центъра, тъй като жена му там работи и аз си давам мигач и го изпреварвам. Аз живея малко по- нагоре, на около 100 м. от магазина. Прибирам колата и я паркирам на заден и откачвам акумулатора за да не консумира ток, тъй като имам проблем с колата.  В това време чувам Стоян да вика: „Водача на автомобила да изчака!” Аз откачих акумулатора през това време, затворих си вратата и той дойде. С идването си започна да вика: „Ти ще ме убиеш!” и аз му викам: ”Чакай малко бе, човек. Ти спираш на магазина, аз съм зад тебе, какво съм направил?”. Дойде хвана ме с неговата дясна ръка с моята лява ръка и се засили и ме удари.

СЪДЪТ: Как Ви е ударил?

НАР. А.: Хвана ми ръката и с моята ръка, така ме удари. Да, с моята ръка със сила ме удари. Аз му казах: „Стояне, какво правиш?” Тогава ме хвана за ръката и ме наведе и натисна на предния капак на колата. Аз му казах : „Недей така, не са хубави работи! Защо ме удари?” Той започна да ми вика: „Аз ще те унищожа”! и започна да се зъби там, да се звери насреща ми. Тогава ми вика: „Ще отидем в полицията” и аз му казах :”ще отидем, само да си оставя багажа.” Аз взех да си разтоварвам багажа и той отиде към магазина да се прибира. После мина около половин час около 30-40мин. и дойде полицейската кола и ми казаха да тръгвам с тях за Силистра. Аз им казах, че имам високо кръвно, трябва да си взема хапчета от колата. Те настояваха да се качвам и веднага да тръгвам. С голям зор си взех хапчетата от колата и както бях по анцузи, така ме закараха в Полицията. Отидохме в Полицията и започнаха да се събират Началника там, седнах на един стол и ми казаха да изчакам. По едно време ми казаха да попълня една декларация. Аз понеже не виждам добре с очите  и не можах да си взема очила, обаче те ми казаха: „Ние ще ти диктуваме, ти ще пишеш”. Каза ми:  „Пиши  „не желая“ и тук се подпиши”! И по-надолу пак ми каза : „Не желая и тук се подпиши”! И аз му вярвам, нали е служител имам му доверие и се подписах. А то се указва, че не е трябвало да подписвам.  

СЪДЪТ: Вие знаете ли какво пише в самия акт и защо Ви е съставен?

НАР. А.: Да, прочете ми го началника им и аз отказах да го подпиша, защото това са пълни измишльотини. Няма нищо вярно, значи няма логика.

СЪДЪТ: Обвинението Ви е, че Вие сте ударил полицейски служител с юмрук, а не че сте карал след него.

НАР. А.: Аз изобщо не съм го докосвал.

СЪДЪТ: Кой от полицейските служители Ви прочете акта?

НАР. А.:Е.. Аз Стоян изобщо не съм го удрял. Там като стана инцидента пред нас, аз с пръст не съм го пипнал.

СЪДЪТ: Спречкването, както посочихте, че било с хващане на ръце, с нанасяне на някакви удари, посочете къде стана това?

НАР. А.:Точно пред моите порти.

СЪДЪТ: А къде се намира къщата Ви в самото село?

НАР. А.: До стария магазин. Сега не работи като магазин. Те го взеха под наем и се събират вечер да играят на тенис. 

СЪДЪТ: Там е посещавано място, така ли?

НАР. А.:Да. Събират се вечер и си играят тенис.

СЪДЪТ: На какво разстояние са Вашите порти от това място, където играят  тенис?

НАР. А.: Разстоянието между моите порти и това място е около 5-6 м. Това нещо стана вечерта, когато аз се прибирам  от работа и това стана около 6.00ч.

ПРОК. МАРИНОВА: Когато имахте този разговор със Стоян Николов беше ли тъмно?

НАР. А.: Да.

ПРОК.МАРИНОВА: Мъглата беше ли гъста?

НАР. А.: Не, долу беше много гъста, но в селото не беше много гъста. Имаше видимост на около 30м.

ПРОК.МАРИНОВА: Други хора присъстваха ли?

НАР. А.: Когато дойде Стоян и ми каза: „Водача да изчака" нямаше други хора. Синът му и този свидетел – П. бяха вътре в стария магазин, там дето играят. Двамата излязоха от стария магазин, това беше на 30-40м. и тогава Стоян започна да вика: „Вижте бе, той ме бие”!  Синът му започна да заключва сградата.

ПРОК. МАРИНОВА: Когато Стоян Николов Ви каза: „Водача на автомобила да изчака!” Вие сам ли бяхте?

НАР. А.: Да. П. тръгна към магазина, а синът му остана да заключи входната врата сградата, на стария магазин. Той беше на стария магазин и през това време гледаше ние като се разправяме с баща му. П. беше през това време на 30-40м. и отиваше към новия магазин, в тъмното и беше с гръб към нас.

ПРОК.МАРИНОВА: Когато Стоян Николов Ви каза: „Водача да изчака", дали е видял, че това сте Вие?

НАР. А.: Да. Той си спря колата пред магазина и аз си минавам покрай него.

ПРОК.МАРИНОВА: Вие тогава прибрахте ли се в дома си, или останахте през цялото време навън?

НАР. А.: Не, аз се прибрах в къщи. След като ме удари и аз се прибрах.

ПРОК МАРИНОВА: Вие изчакахте ли го, когато той ви каза: „Водача да изчака"?

НАР. А.: Да, изчаках го.  Той сам дойде при мен, а синът му беше до стария магазин.

ПРОК.МАРИНОВА: Някой друг, освен синът му и този човек, който е отивал към новия магазин, имаше ли в района?

НАР. А.: Не.

ПРОК.МАРИНОВА: А съпругата Ви къде беше?

НАР. А.: Съпругата ми през това време е била в градината да взема дърва и е видяла случая. След това ми го разказа. Тръгнала е да излиза, обаче Стоян вече тръна надолу. 

ПРОК.МАРИНОВА: Вие посетихте ли медицински специалист?

НАР. А.:Не. Те ме задържаха в полицията за 24часа и след като ме пуснаха отидох да си извадя медицинско удостоверение, но нямаше никой. Днес дойдохме рано и пак минахме, но пак нямаше никой и не можах да си изкарам медицинско.

ПРОК. МАРИНОВА: С медицински документ за преглед към днешна дата разполагате ли? Ходили ли сте за медицинско изследване?

НАР. А.: Не, не!

ПРОК.МАРИНОВА: С коя ръка Ви хвана?

НАР. А.: С  неговата дясна ръка хвана моята лява, засили се и ме удари по скулата. Аз не съм правил опити да се съпротивлявам.

ПРОК.МАРИНОВА: Той какъв автомобил управляваше?

НАР. А.: Служебен автомобил „Ауди”, червено.

ПРОК.МАРИНОВА: А беше ли с  униформа?

НАР. А.: Да.

ПРОК.МАРИНОВА: Когато дойде при Вас, какво Ви каза?

НАР. А.: Нищо не ми каза. Не ми каза дали е на работа и т.н. Той дойде започна да се кара, че щял съм да го убия и т.н., удари ме и това беше. Ние се обадихме на тел. 112 и ни казаха, че идва кола вече. Директно от Силистра дойде колата. Дори аз ги помолих момчетата да отида да се облека, да си взема хапчета, но те не ми разрешиха.

ПРОК.МАРИНОВА: А Вие казахте ли му нещо, след като дойде при Вас и след като каза, че сте карали зад него?

НАР. А.: Не, не! Аз от началника научих, че бил ми давал път да мина, че бил спирал колата  аз да го изпреваря.

ПРОК.МАРИНОВА: Съставен Ви е акт за нарушение по пътищата,    така ли?

НАР. А.: Съставен ми акта, който ми прочете и аз отказах да го подпиша, защото няма нищо вярно.

АДВ.ЙОВЕВ: Имахте ли видими следи след удара в скулата?

НАР. А.: Вечерта имах зачервяване, беше ми надуто. Аз не зная от какво се получи.

АДВ.ЙОВЕВ: От колко време се познавате с лицето Стоян Николов?

НАР. А.: Със Стоян се познаваме много отдавна. Познавам го като полицай.

АДВ.ЙОВЕВ: Преди това имали ли сте разправия с този човек?

НАР. А.: Преди това пак имаме такива разправии. Началника му ме вика затова, че психически съм бил тормозел децата му. Каза ми : „Аз ще те убия, заканва се”. Минава с колата си покрай нас и постоянно ми казва: „Ще те унищожа”!

АДВ. ЙОВЕВ: Вие подавал ли сте жалби срещу този човек?

НАР. А.: Не, аз не съм подавал жалби.

АДВ. ЙОВЕВ: А той да е подавал срещу Вас жалба?

НАР. А.: Да, той подава. Викали са ме и ме запознаха с жалбата му. В нея пишеше, че аз съм тормозел психически децата му.

АДВ.ЙОВЕВ: За тези неща в съд влизал ли сте?

НАР. А.: Не.

АДВ. ЙОВЕВ : На тел.112 кой се обади?

НАР. А.: Жена ми се обади на тел. 112, за да каже, че Стоян ме удари.

АДВ.ЙОВЕВ: А откъде разбрахте, че и Стоян се е обадил на тел.112?

НАР. А.: Когато се обади съпругата ми на тел.112 те казаха, че колата вече идва насам, колата вече е изпратена.

АДВ.ЙОВЕВ: Вие от какво заболяване страдате?

НАР. А.: Аз имам високо кръвно и много трудно го смъквам. Един месец бях с криза и си мерех кръвното, защото е много високо.

АДВ. ЙОВЕВ: Когато отидохте в полицията и Ви връчиха заповедта за 24-часово задържане, някой уведоми ли Ви, че имате право на медицинска помощ?

НАР. А.: Не, никой.

Те ме накараха да се подпиша. Господина ми прочете акта и аз разбрах за какво става въпрос.  А това дето ме накараха да се подпиша ми диктува: „Пиши тук -Не желая”! и тук се подпиши.

СЪДЪТ: Вие пенсионер ли сте?

НАР. А.: Да. Подал съм документите, но все още не е излязло решението и не зная какъв ще бъде размерът на самата пенсия. В момента ми дават само 220лв. Живея само с моята съпруга и тя има 230лв. пенсия. В момента се хванах като шофьор в „Пътно поддържане” за зимата и карам един трактор. Все още не съм вземал заплата и не зная колко ще ми плащат. Обещаха да ми дават минималната, но не зная.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам повече въпроси.

АДВ.ЙОВЕВ: Аз също нямам повече въпроси.

 

СЪДЪТ пристъпва към актосъставителя и свидетелите:

АКТОСЪСТАВИТЕЛ П.Е.: От събраните сведения, които имах, съставих този акт за дребно хулиганство. По принцип се прави запитване до ръководството, т.е. до Дирекцията, както и до отдел „Разследване”  дали ще може да бъде наказателно отговорен по чл. 325 от НК, тъй като Стоян Николов е наш служител и от събраните доказателства е посочено, че г-н А. е нанесъл удар в областта на лицето на колегата Николов. Село Слатина е малко като село, от около 35-40 жители и хората се възмущават от такива действия, осъществени от А..

СЪДЪТ: Това, което е отразено като факти от Ваша страна - как ги изяснихте, посредством какво?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Посредством събеседване, като първо беше с   г-н Николов, който ми докладва още вечерта за случая и след това с г-н А.. Дори с А.А. съм имал и други във времето назад  проверки. Двамата пак са имали други дрязги.

СЪДЪТ: За конкретния случай да посочите кой Ви подаде данни, че е имало такава проява от страна на г-н А.?

 АКТОСЪСТАВ. Е.:***, тъй като с мен г-н Николов не е можал да се свърже, а се е свързал с началника на РУ на МВР – Силистра. След като се свърза с мен началника, аз се обадих на г-н Николов и не можах да отида, имах личен ангажимент и на другия ден с колегите се срещнах, казаха ми за ситуацията, говорих с г-н Николов. Аз преди това познавах човека и взех предвид и писмените обяснения и така съставих акта.

СЪДЪТ: Тези лица, които са отразени като свидетели в акта П.И.С. и А.К.А., на какво са свидетели?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Доколкото се сещам от материалите, г-н А. е запознат от съпругата на Стоян, защото е била в магазина. Чула е, че г-н А. е ударил Стоян. Докато П.И. е бил очевидец по негови сведения и е бил на разстояние 10-15м. и е видял нанасянето на удара. Също така с него е бил и синът на Стоян Николов, но аз не съм взел сведения от него, защото са баща и син.

СЪДЪТ: Къде съставихте акта за УБДХ?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Тука, в РУП.

СЪДЪТ: Присъства ли г-н А. по време на съставяне на акта? АКТОСЪСТАВ. Е.: Да, беше задържан в ареста.

СЪДЪТ: Беше ли запознат защо му се съставя този акт?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Да, лично го запознах в стаята, която е в ареста за среща с адвокати. Присъстваха и двамата колеги. Единият си беше дежурен в ареста, а другият беше Командир на Отделение.  Извиках ги, прочетох на г-н А. констативния акт и също така го попитах дали е вярно. Той  каза: „Не, той лъже! Аз не съм съгласен”. Тогава му казах, че ако има възражение да ги посочи. Той отказа да ги посочи. Отказа и да подпише акта. Това записах двамата колеги като свидетели на отказа да подпише акта.

СЪДЪТ: А пред Вас г-н А. разказа ли какво се е случило?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Каза, че се е движел след колата на г-н Николов, каза, че е имало мъгла и го е ползвал като ориентир. Каза, че не е вярно, не е минавал покрай него с превишена скорост, карал си е нормално. След това е спрял пред тях и след това вече не си спомням какво обясни.

СЪДЪТ: А  разказа ли Ви какво е станало, след като са пристигнали вече в селото?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Чул е когато г-н Николов му е казал „Водачът да изчака”. Стоян Николов е отишъл до него. Също така ми каза, че Стоян му хванал ръката и сам се е ударил.

СЪДЪТ: Т.е. полицейският служител е хванал ръката на г-н А. и така е нанесен удар по кого?

   АКТОСЪСТАВ. Е.: Николов хваща неговата ръка и му нанася удар с неговата ръка.

СЪДЪТ:  Т.е. полицаят хваща ръката на нарушителя и нанася удар по себе си в лицето?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Да! След това му прави ключ на ръката и поставя на капака на колата и за това него действие му е казал, че щял да лежи в арести.

ПРОК. МАРИНОВА: От показанията не разбрах и затова ще задам уточняващи въпроси. Кои бяха очевидците, които Вие установихте на случилото се?

АКТОСЪСТАВ. Е.: П.И.С. и Иван С. Николов. По принцип и двамата са били там, тъй като са излизали от игралната зала, където са играли тенис.

ПРОК.МАРИНОВА: А други лица имало ли е в тази зала, или навън?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Доколкото разбрах, със съпругата на Стоян излиза другия очевидец, но доколкото четох показанията им той е разбрал в магазина, че Стоян е бил ударен. Те се прибират в магазина, но имал болна жена и тръгнал да си гледа жената. В следващия момент и Стоян отива в магазина, предполагам, за да звънне по телефона, тъй като мобилните телефони нямат обхват там. Връзката става единствено по стационарния телефон.

 ПРОК.МАРИНОВА: Когато е подаден сигнала Вие не сте бил в града, след това срещнахте ли се със Стоян Николов?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Не.

ПРОК. МАРИНОВА: На въпросната вечер бил ли е на работа по това време?

АКТОСЪСТАВ. Е.: Случая, доколкото разбрах е станал в 17:50, а Стоян Николов през това време не е на работа, тъй като той е на работно време от 08:30ч. до 17:30ч. Т.е. той се прибира от с.Ситово към с.Слатина след приключване на работния му ден.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам други въпроси.

АДВ.ЙОВЕВ: И аз нямам въпроси.

 

СВИД. И.Г.: Моят подпис и име фигурират в Акт за констатиране и проява на дребно хулиганство спрямо г-н А.. Този господин беше задържан в ареста и беше му съставен този акт. С актосъставителя Е. му го предявихме. С колегата,       който беше дежурен по арест/другия свидетел/, се качихме горе и Е. му прочете акта, разясни му правата и той каза, че това е лъжа, което е записано и  отказа да го подпише. С моя подпис аз удостоверих неговия отказ да подпише предявеният му акт.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам въпроси.

АДВ.ЙОВЕВ: И аз нямам въпроси.

 

СВИД. М.И.: Моят подпис и име фигурират в Акт за констатиране и проява на дребно хулиганство спрямо г-н А.. На въпросната дата бях дежурен по арест, където беше задържан господина. Колегата Е. дойде да го запознае със съдържанието на акта и господина отказа да го подпише, тъй като не беше съгласен с текста. С моя подпис аз удостоверих неговият отказ да подпише акта.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам въпроси.

АДВ.ЙОВЕВ: И аз нямам въпроси.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпита на СТОЯН НИКОЛОВ:

СЪДЪТ: Г-н Николов, Вашето име фигурира по един случай във връзка с който на г-н А. е съставен акт за проява на дребно хулиганство. Да ни кажете по каква причина Вашето е име е отразено в обстоятелствата по случая? Вие познавате ли се с г-н А.?

СВИД.НИКОЛОВ: Познаваме се с А. от десетина години. Преди около две години  А. започна спрямо мен и семейството ми някаква лична агресия. Аз с него нямам обтегнати отношения. Правил съм опити да проведа личен разговор, както и чрез неговите племенници, да проведа личен разговор с него, просто не мога да си обясня агресията му към децата ми. Той зная, че добре знае, че аз съм полицейски служител.

На 16.01.2020 год., около 5.25ч. в Полицейски участък Ситово си погледнах часовника на стената и запалих автомобила и си тръгнах. Имаше мъгла. През цялото време съм карал с 50км.ч. и на излизане от  с.Ситово забелязах, че едни фарове на автомобил са непосредствено зад мен. Предположих, че е шофьорски прийом и да ме ползва като първа кола, за да може по лесно да кара в мъглата. Но ми направи впечатление, че автомобила на моменти се отдалечаваше и после се доближаваше до бронята. През целия път аз гледах ту в лявото, ту в дясното огледало и си виках : „Тази кола ще ме удари”!  Помислих си, че с тази кола е едно момченце от с. Слатина, което живее в началото на селото. Много неща ми минаха през ума, но честно казано изобщо не ми мина през ум, че това може да е този човек. На първия завой в с.Слатина, на осветен участък, видях автомобила на това момче. Дори предположих, че на този освен участък, автомобилът след мен ще ме изпревари, защото вече имаше видимост, но той продължи да кара непосредствено зад мен. Аз не можах да видя силуета на автомобила, само фаровете и огледалата  виждах. Когато спрях пред магазина в центъра не слязох веднага, да не би автомобила да мине покрай мен близо и да не направим беля. За част от секундата останах в колата и в този момент чух форсиране на двигател и тогава видях автомобила на А., който мина непосредствено до моя автомобил. Имах чувството, че ще ми отнесе страничното огледало.

 

СЪДЪТ: Там където Вие сте спрял е магазина ли?

 

СВИД.НИКОЛОВ: Да, там е кметството и магазин. Аз завивам и спирам вдясно до бордюра, а А. живее на около 40-50м. напред.

През това време съпругата ми беше на магазина и възкликна „Стояне, този човек иска да те убие ли”? Казах й, че не зная и ще отида да го питам. Чувах врати на автомобила, че се хлопат и се провикнах: „Водача на автомобила да ме изчака”!

СЪДЪТ: Вие униформен ли бяхте?

СВИД.НИКОЛОВ: Да.

В съседство до техния дом има спортна зала. В този момент от спорната зала излизаше синът ми заедно с другия свидетел П.. Аз се доближавам до него и му казвам: „Защо не престанеш бе, човек? Ще направим някоя беля, ще убием някой, недей така”! През това време той беше си отворил капака на автомобила и беше до него. Той ми отговори „Аз към карал с колкото трябва”. Приближих се до него и му казах: „Абе човек, хора сме, дай да се разберем, ще стане беля” и не можах да разбера кога ме удари.

СЪДЪТ: А как Ви удари?

СВИД.НИКОЛОВ: С негова дясна ръка в моята скула.

СЪДЪТ: Вие хващахте ли го за  неговите ръце?

СВИД.НИКОЛОВ: След удара, аз малко не очаквах, и се провикнах „Ти ме удари”! А той ми каза: „И какво? Нищо не можеш да ми направиш”! и тогава му направих ключ на лявата ръка.

 

СЪДЪТ: Не, преди това, Вие да сте го хващал него за ръцете? 

СВИД.НИКОЛОВ: Не съм го хващал.

Единствено му хванах лявата ръка, подведох я зад гърба му и го натиснах. Приложих му техника, защото  видях, че нещата не отиват на добре. Задържах го на капака на автомобила, като с моята ръка му държах лявата зад гърба, а с дясната го натиснах по гърба към капака на автомобила и извиках свидетеля дали е видял. Извиках по име: „Петьо видя ли, видя ли, че той ме удари”! Той дойде до автомобила и погледна, беше на около 2м. от мен и ми каза: „Да, видях всичко”!. Лицето А. както беше на автомобила каза: „Какъв П., никакъв  свидетел не може да ти бъде П.”! Тогава аз му казах: „За това, което извърши, ще трябва да те отведем в ареста на РУП”, а той ми каза: „Няма проблем, тръгваме за ареста”! И тогава аз го пуснах. Тогава отидох и се обадих от стационарен телефон, защото няма обхват мобилен. Тогава ми каза, че ще отиде до вкъщи и се прибра и повече не излезе.  

СЪДЪТ: А Вие обадихте ли се някъде?

СВИД.НИКОЛОВ: Да, аз отидох до стационарен телефон и уведомих Началника на РУП-Силистра и разказах му за случая. Те ми казаха да изчакам и ще бъде изпратен автомобил. След това дойде произшественият автомобил - буса.

СЪДЪТ: Като казвате, че той Ви е ударил, къде точно беше локализацията на този удар по Вас?

СВИД.НИКОЛОВ: Точно в лявата скула, и дори за известно време ми затрудни говора. После хора, които дойдоха в центъра и ме видяха, ми казаха, че съм имал червен отток.

СЪДЪТ: Потърсихте ли лекарска помощ?

СВИД.НИКОЛОВ:  Не, аз отказах. В интерес на истината не искам да продължават нещата, не искам да се задълбочават.

ПРОК. МАРИНОВА: В колко часа приключи работния Ви ден?

СВИД.НИКОЛОВ: Работният ден приключи около 17:30ч. и след това съм разположение, на повикване, ако има нужда след работно време.

ПРОК.МАРИНОВА: Пристигането Ви в с. Слатина след работно време ли беше?

СВИД.НИКОЛОВ: Предполагам. Не съм гледал часовник, но пак казвам, че когато излязох от участъка беше 17:25ч. и при средна скорост 50км./ч. предполагам, че е било след 17:30ч.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам други въпроси.

АДВ.ЙОВЕВ: Вие с каква кола се прибрахте?

СВИД.НИКОЛОВ: Със служебен автомобил „Ауди-80”.

АДВ.ЙОВЕВ: Има ли обозначение?

СВИД.НИКОЛОВ: Не. Автомобилът не е оборудван, няма радиостанция, но има само подвижна синя лампа.

АДВ.ЙОВЕВ: Тази синя лампа ползвахте ли я нея вечер?

СВИД.НИКОЛОВ: Не. Тази вечер не съм я ползвал.

Аз затова отидох при него. Ще бъда честен, помислих си много неща. Ако евентуално спра, може да се удари върху мен.

АДВ.ЙОВЕВ: Защо не си включихте лампата, все пак тя щеше да респектира?

СВИД.НИКОЛОВ: Казах Ви, аз отначало си мислех, че е това момче в края на селото дето живее. След това разбрах, че не е той.

АДВ.ЙОВЕВ: Минавайки покрай Вас, той Ви е сепнал. Съпругата Ви къде беше в този момент?

СВИД.НИКОЛОВ: Беше навън, на стъпалата, пред магазина и пушеше цигара. Всъщност аз преди това не знаех, че тя е там. Аз не слязох от автомобила и стоях доста време на отворена врата и не можех да осмисля какво се случва. Чух тя като казва: „Няма да се спре, щеше да те утрепе”. Това й бяха първоначалните й думи.

 АДВ.ЙОВЕВ: Тогава мислехте ли да се обадите на началника си, защото опасното шофиране е заплаха и също е основание да търсите съдействие?

СВИД.НИКОЛОВ: Аз много пъти съм занимавал началника си с поведението на този човек. Имало и други такива случаи. Преди няколко месеца в една устна забележка, той също се държа арогантно. Аз само му казах: „Освободи ми входа”, защото беше сипал пясък там, а човекът ми каза: „Какво ме интересува твоя вход”! При положение, че аз му говоря културно, човешки, независимо, че съм с униформата. Аз не зная дали към други полицаи така ли се отнася, но отговорът му беше: „Какво ме интересува твоя вход, ще правя каквото си искам!” и аз не съм свършил да говоря с него, той запали двигателя на автомобила си, въртя гуми и пясък е пепел се изсипаха върху мен. Хората като го видяха и викат: „Какво става тука?” Има неуважение на закони, демонстрира безнаказаност. Аз това нещо после го докладвах. Това са грозни неща.

  АДВ.ЙОВЕВ: Кой Ви е пряк началник на Вас?

СВИД.НИКОЛОВ: П.Е. и началника на РУП.

АДВ.ЙОВЕВ: Звъняхте ли на тел. 112?

СВИД.НИКОЛОВ: Не. Не съм звънял и не съм си помислил дори за звъня.

 АДВ.ЙОВЕВ: Въпросите, които зададе прокурора за мен възникна въпроса дали е по повод изпълнение на служба. Вие сте на работа до 17:30ч. и с пътуването до с. Слатина да е било около шест без двадесет. В този момент, в 17:40ч. Вие сте гражданин, макар и с униформа. Защо не потърсихте съдействие на тел. 112, а се обадихте на началника на РУП – Траян Йорданов?

СВИД.НИКОЛОВ: Защото пак казвам, аз съм младши полицейски инспектор. Ние сме на ненормиран работен ден. Ние сме като служителите в Силистра от 08:30ч.-17:30ч., но в същото време ние по всяко време, ако дойдат граждани и ни уведомят за нарушение, ние докладваме на дежурния и тръгваме на работа.

АДВ.ЙОВЕВ: Кога дойде съпругата му?

СВИД.НИКОЛОВ: Съпругата му дойде след инцидента. Дойде до магазина и там се бяхме събрали много хора, които всичките бяха възмутени. Госпожата дойде и каза: „Стояне, може ли за момент нещо да те питам”?  И аз казах „да” и дори в шеговита форма  казах: „Да не ме набиеш и мен сега”!? Тя продължи да ме води на около 20-.30м. от хората и се отдалечихме. Тя започна с обидни думи да ме обижда : „Няма ли да ни оставиш на мира, онбашия такъв…” Аз казах: „Госпожо, вървете си защото хората слушат там”. През това време се обади кметицата и каза: „Не го обиждай”! Тя се казва Н. и тогава съпругата му я нарече „Куна, Куна-маймуна, да млъкваш и ти там”! Съпругата на А. обиди кметицата ”Куна, Куна-маймуна, млъквай и ти там”!  Аз й казах: „Госпожо, в момента обиждате длъжностно лице-кмет на с. Слатина”” А ми отговори: „Какъв кмет може да бъде тя!”. Аз й казах: „Няма значение, но тя в момента е кмет!” Кметицата искаше да ме защити и не се сещам точно как й каза: „Како, или лельо Дияно, няма ли да спрете?” Съпругата му през това време се обърна с думите: „Пикло, ти да млъкваш там”!

АДВ. ЙОВЕВ: Да, но те имат с Вас проблем, така ли?

СВИД.НИКОЛОВ: Аз с тях нямам проблем. Колко пъти съм му говорил „Ей хора сме, дай спри се бе човек, от едно село сме”!

ПРОК. МАРИНОВА: Нямам въпроси.

АДВ. ЙОВЕВ: Аз също нямам въпроси.

СЪДЪТ указва на свидетеля да остане в съдебната зала.

 

П.С.: На посочената дата ние играехме тенис със сина на полицая -  Иван. По време на излизане, в един момент, полицая каза с викове към г-н А.: „Изчакай малко, изчакай!”. Аз отидох на 10 м. извън сградата и чух Стоян да казва: „Искаш да ме убиеш ли”? Аз се обърнах и в един момент чух А. да казва: „Щом трябва ще те убия”! В първия момент видях как А. посегна да го удари. И това е. А. удари полицая Стоян. Стоян му каза: „Имам свидетел - Петьо” и А. му каза: „Той никакъв свидетел не може да бъде”! И аз заминах вече. На другия ден вече  писахме показанията в полицията.

 Това стана до сградата на бившата пивница.

 СЪДЪТ: Където е станал този случай, има ли светлина?

СВИД.С.: Има отстрани лампа, но се вижда.

СЪДЪТ: После какво стана?

СВИД.НИКОЛОВ: Доколкото разбрах му извадил ръката и го опрял на капака на колата. Аз заминах и в един момент той дойде и каза: „Аз ще се обадя на колегите да дойдат и да го приберат”.

СЪДЪТ: А синът на Стоян през това време къде беше?

СВИД.НИКОЛОВ: Тъкмо заключваше сградата. Това е бившата пивница, а сега е игрална зала.

СЪДЪТ: А Вие разбрахте ли защо не можете да бъдете свидетел по думите на г-н А.?

СВИД.НИКОЛОВ: Не можах да разбера.

СЪДЪТ: А след това нещо друго да се случило, да сте ходили някъде?

СВИД.НИКОЛОВ: Не, никъде не съм ходил. Отидох до магазина и пих кафе. Там се събрахме и след около час-два може би дойде полицейската кола. Там вече прибраха ли го и какво направиха, нямам представа.

СЪДЪТ: Видяхте ли точно удар дали е имало?

СВИД.НИКОЛОВ: Видях! Аз изминах малко и се обърнах, защото ми стана интересно. Абе той нещо по капака там, какво правеше по колата не зная и Стоян го наближи с изреченията: „Ти искаш да ме убиеш ли?” и А. му отговори: „Щом трябва!” Точно по тези приказки той посегна и удари Стоян с юмрук по лицето, по скулата.

СЪДЪТ: А да сте видял Стоян да хваща А. за ръцете, преди този удар?

СВИД.НИКОЛОВ: След като го удари, тогава той го хвана за ръцете.

Преди това не го е хващал за ръцете.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам въпроси.

АДВ.ЙОВЕВ: Казвате: „Синът му заключваше вратата”. Нямаше ли повече хора в сградата?

СВИД.НИКОЛОВ: Не, ние бяхме само двамата.

АДВ.ЙОВЕВ: Какво е осветлението?

СВИД.НИКОЛОВ: Ами то още не беше така тъмно, средно осветление. Това беше някъде около 17:30-17:40ч.

АДВ.ЙОВЕВ: Мъгла имаше ли?

СВИД.НИКОЛОВ: Не. Мъглата е била горе, иначе долу в селото нямаше мъгла. Това беше до бившата пивница в селото, а е в съседство с имота на А..

АДВ.ЙОВЕВ: Какво е разстояние между имота на А. и магазина?

СВИД.НИКОЛОВ: На около 10-15м.

АДВ.ЙОВЕВ: Говорим мястото, където стои колата на А. и полица, на какво разстояние е от магазина?

СВИД.НИКОЛОВ: Абе 10-тина метра, 15 метра да има. Това е точно пред пивницата, колата е там и има врати.

Аз бях на самите стъпала и след като се изпровикна Стоян: „Искаш да ме убиеш ли”? и аз се обърнах.

АДВ.ЙОВЕВ: Когато видяхте Стоян да идва към Вас, спряхте ли се?

СВИД.НИКОЛОВ: Аз в първия момент не се спрях.

АДВ. ЙОВЕВ: Защо? Той може на Вас да е казал!

СВИД.НИКОЛОВ: Не, аз го видях, че не вика на мен. Когато извика тези думи: „Изчакай малко! Искаш да ме блъснеш ли?”, тогава аз тръгнах и направих 10м. и се обърнах.

АДВ.ЙОВЕВ: Към кого ги беше отправил тези думи?

СВИД.НИКОЛОВ: Към А.. Аз ги виждах и двамата.

АДВ.ЙОВЕВ: А. какво правеше през това време?

СВИД.НИКОЛОВ: Нищо. Беше отворил капака, предния на колата. После отидох и пих кафе в кръчмата. След около един час дойдоха полицаите.

АДВ.ЙОВЕВ: През това време виждал ли сте жената на   А.?

СВИД.НИКОЛОВ: Не, тя я нямаше.

 АДВ. ЙОВЕВ: Тя не е ли идвала в магазина?

СВИД.НИКОЛОВ: Дойде след около половин час може би. Тя викна нещо Стоян навън и нещо да се разправят, не зная. Те само двата се разправяха нещо, не зная какво.

АДВ.ЙОВЕВ: Нямам други въпроси.

СЪДЪТ указа на свидетеля да остане в съдебната зала.

 

ИВАН НИКОЛОВ: Аз съм син на полицейския служител Стоян И. Николов. На посочената дата звъннах на П. около  4.20-4.30ч. следобяд да отидем двамата да играем тенис. Той ми уважи поканата. Отидохме в залата, която е в непосредствена близост до имота на А.А.. Там играхме около един час и към 17:30-17:40часа решихме да приключим играта. Преди да излезем навън видях фаровете на две коли. Едната кола спря, а другата продължи пътя си. Това го видях през прозореца на залата. Едната кола продължи по посока игралната зала. Видях, че колата на А. спира пред тях. Аз излязох навън и докато заключвах врата чух викове: „Шофьора на колата да изчака малко”! Обърнах се и видях, че баща ми идва към залата. Аз заключих залата и изчаках.След това чух баща ми да му иска обяснение защо е минал толкова близо до автомобила и му каза, че е бил готов да го удари.

СЪДЪТ: Вие какво видяхте?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Видях как баща ми се доближи до А. и продължаваше да му иска обяснение, а А. му отговори, че нищо не може да му направи. След това видях как А. удря баща ми.

СЪДЪТ: Как го удари?

СВИД.И.НИКОЛОВ: С ръка. С юмрук. С дясната ръка в областта на лицето. След това баща ми каза: „Ти ме удари”! и го легна на капака. Каза му, че за това деяние ще отиде в ареста. Тогава А. му каза: „Пусни ме, ще дойда в ареста”! След това ние отидохме в магазина.

СЪДЪТ: С кого отидохте в магазина?

СВИД.И.НИКОЛОВ: С П. и с баща ми. След това пихме кафе. После дойде Диана-съпругата на А.. Тя крещеше и държеше тон на баща ми.

СЪДЪТ: Къде беше това, вътре в кръчмата ли?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Не, навън беше, пред магазина. Дори Диана дръпна баща ми на една страна, а баща ми каза: „Аз нямам тайни от хората, нека да те слушат всички”! Тя нещо каза, но не мога вече да си спомня какво.

СЪДЪТ: След като твърдите, че сте възприел всичко, имаше ли момент Вашия баща да хване А. за ръцете, преди въпросния удар?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Не, аз не съм видял такова нещо.

СЪДЪТ: След като тази ситуация е приключила, във Вашия дом баща Ви разказа ли подробно за случилото се?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Не.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам въпроси към свидетеля.

АДВ.ЙОВЕВ: Баща ви предизвиквал ли е А. друг път?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Не. А. системно отправя предпоставки за да предизвика баща ми за някои деяния. Аз лично нямам обяснение защо е така.

АДВ.ЙОВЕВ: А жената на А. и тя ли отправя?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Не, тя не!

АДВ.ЙОВЕВ: Казвате, че излизате и заключвате. Как е осветена тази зала?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Пред заведението има улична лампа.

АДВ. ЙОВЕВ: От залата, където сте били до магазина, какво е разстоянието?

СВИД.И.НИКОЛОВ: До магазина е около 40м.

АДВ.ЙОВЕВ: Имаше ли мъгла тогава?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Имаше гъста мъгла, но от магазина до залата имаше видимост.

АДВ.ЙОВЕВ: Вие казвате, че играете. През прозорците на залата виждате, така ли?

СВИД.И.НИКОЛОВ: Да. Прозорците са успоредни на пътя. Масата за тенис е разположена успоредно с прозорците. Когато видях колата през прозореца и се обърнах, защото чаках баща ми да се върне от работа. Когато приключихме играта излязохме навън и чухме да се разправят.

АДВ.ЙОВЕВ: Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ указва на свидетеля да остане в съдебната зала.

 

А.К.А.: Аз не съм пряк свидетел на случката, но всяка вечер между 5-6ч. излизаме до магазина. Понеже синът ми работи в с. Зафирово и след работа през няколко вечери от седмицата, минава през село да ни види на път за гр.Силистра. Аз бях седнал с лице към прозореца и видях фарове на две коли, които караха една след друг. В този момент видях как първата кола спира пред магазина и буквално бяха почти една след друга. Втората кола изпревари отляво и продължи напред. След няколко минути магазинерката излезе навън и каза: „Танас удари Таньо!”. Тя излезе навън и аз излязох след нея. Видях, че втората кола продължи на около 70м. още напред. Аз не знаях двете коли на кого са и кой ги е управлявал.  Просто излязох и се чуваше гюрултия. Тъй като жена ми е болна и не исках да я оставям сама. След няколко минути полицая се върна и като дойде видях, че от лявата страна лицето му беше зачервено. После дойде жената и искаше нещо да говори с полицая. Тя го викаше да излязат навън, а той й каза: „Тука, пред всички”! Тя не се съгласи и се върна. После аз се прибрах и това беше. Аз само им казах, че ако има нещо да ме викат, ще дойда, няма да откажа. Това беше всичко от моя страна.

СЪДЪТ: Този акт за дребно хулиганство кой го състави, къде го подписахте?

СВИД.А.А.: Ами то вече в петък го подписахме в полицията, горе на ІV-ти етаж.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам въпроси към свидетеля.

АДВ.ЙОВЕВ:  Вие казахте, че жена му казала: „А. удари Таньо”!

СВИД.А.А.: Тя излезе навън, тръгна да отива нататък и по едно време се върна и вика: „Танас удари Таньо”! Аз бях седнал до самия прозорец и гледам какво става.

АДВ.ЙОВЕВ: Каква беше причината тя да излезе от магазина?

СВИД.А.А.: Явно е очаквала мъжа й да се прибере и видя, че колата му спря до магазина. То друга кола няма.

АДВ.ЙОВЕВ: Имате ли спомен, когато едната кола спря пред магазина, къде беше жена му?

СВИД.А.А.: Жена му беше още в магазина, до вратата.

АДВ.ЙОВЕВ: Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ указва на свидетеля да остане в съдебната зала.

 

НИКОЛНКА С.Д.: Аз съм кметски наместник. Познавам А.Р.А. поне от 10години. Аз съм кметски наместник от 11 години. Познавам Стоян И. Николов, тъй като сме израснали като деца в същото населено място и той работи като полицай.

На 16.01.2020год., излизайки от кметството към 18:00 часа, чух една глъчка, която не е присъща към него време на денонощието. Слизайки по стълбите дойде синът му и каза: „Оня удари тати”! Това беше на полицая сина и възмутено ми каза: „Оня удари тати”. Викам му: „Как ще удари баща ти”? И от момента, когато дойде синът му и каза това, аз стоях до края.

СЪДЪТ: Бяхте ли свидетел на някакви разговори, пререкания?

СВИД.Д.: Назад във времето съм била свидетел. Всяка сутрин сядаме в магазина на кафе. А. мина с колата и Стоян стана и му каза за някакъв пясък да го измести, че е бил взел старата кръчма. А. му каза: „Какво ме интересува, че си бил вземал кръчмата!” Стоян му каза: „Искам да изместиш този пясък”! През това време А. запали колата си, извъртя едни гуми и тръгна.

СЪДЪТ: Вие да знаете какви са отношенията между тях двамата?

СВИД.Д.: Усеща се, че има едно напрежение между тях двамата, една враждебност. Жената на полицая работи на магазина. Всички хора, които сутрин сядаме да пием кафе, А. и жена му са враждебно настроени затова, че се събираме на кафе. А това е единственото място, където можем да седнем.

ПРОК.МАРИНОВА: Нямам въпроси.

АДВ.ЙОВЕВ: Нямам въпроси.

СЪДЪТ указва на свидетелката да остане в съдебната зала.

 

ДИАНА КОСТАДИНОВА АТАНАСОВА: Вечерта, в която стана случая, мога да кажа следното: Той ходи на работа, а аз съм си вкъщи. В градината имаме дърва и аз излязох, за да взема дърва, защото по него време той се прибира от работа. Отидох да напълня дърва и по принцип като се върне си изключва акумулатора от колата. Той си изключи акумулатора и затвори вратата. През това време чух викове….

СЪДЪТ: Вие къде бяхте през това време, той като си изключваше акумулатора?

СВИД.АТАНАСОВА: Аз излязох за дърва и видях, че той си извади акумулатора. Аз започнах да си пълня дърва. Той спира колата до врата а в градината отдясно са ни дървата. На около 5-6м. чух, че се вика, нея вечер беше и мъгливо. Видях полицая Стоян дойде. Той е викал нали, хвана съпруга ми за ръката и го удари с неговата ръка и започна да го принуждава: „Удари ме! Удари ме!” Той му каза: „Аз никога няма да те ударя бе, Стояне!”

Той, Стоян, му хвана ръката и го удари с неговата ръка. Аз реших да отида при тях, да изляза по пътеката и да видя какво става. В този момент вече видях съпруга ми да се прибира вкъщи. Целият беше зачервен, сложих му апарата, беше с много високо кръвно и си взе лекарствата, излегна се и ми каза: „Не ме занимавай, много ми е зле”! Тогава аз реших да се обадя на тел.112, за да предам, че е имало побой над съпруга ми. Обадих се и жената ми каза да изчакам и депозира моето обаждане и след това ми каза: „Ама вече пътува екип”. Аз й казах: „Сега се обаждам, какъв екип пътува?” Тя ми каза: „Ами ние сме записали, не се притеснявайте”. След това дойдоха едни полицаи, не ги зная откъде са, защото не ни се представиха. Ние двамата излязохме, те въобще не ни се представиха момчетата и започнаха да го разпитват. Казаха, че ще го задържат, защото той поиска да вземе колата и да се прибере после, след като свършат, защото си мислеше, че го викат за разпит. Не му разрешиха да вземе кола, аз исках да се преоблече, защото беше с гуми, да се преобуе и това не му разрешиха. Той поиска да си вземе хапчетата с него, взеха и тръгнаха. От този момент нататък нямам представа какво е станало после.

СЪДЪТ: После къде отидохте Вие?

СВИД.АТАНАСОВА: След като му дадох хапчето чух, че в центъра се смеят и коментират. Излязох долу и Стоян беше там, и това момче, което беше свидетел, и кметицата беше там, съпругата на Стоян беше там  и аз помолих Стоян да дойде за една минута и му казах: „Какво е станало, какъв скандал пак сте направили, какво е това нещо?” А той ми вика: „И ти ли идваш да ме биеш”?! Аз му казах: „Чакай, аз не идвам нито да бия, нито пък съм била някой. Дойдох да попитам какъв е скандала”?

СЪДЪТ: Към кой момент Вашият съпруг Ви разказа на Вас какво се е случило навън, пред колата?

СВИД.АТАНАСОВА: След като той дойде да си вземе лекарствата горе вкъщи. А аз бях долу и видях. Ама аз което съм видяла, го казах точно.

СЪДЪТ: Кой беше там освен Стоян и Вашия съпруг?

СВИД.АТАНАСОВА: Синът му излезе от старата кръчма и това момче - П.. Но той замина. Той не е присъствал на този случай.

Аз казвам това, което аз съм видяла.

АДВ.ЙОВЕВ: Твърдите, че П. не е видял разправията между Стоян и Вашия съпруг?

СВИД.АТАНАСОВА: Не!

АДВ.ЙОВЕВ: Твърди, че друг не е присъствал?

СВИД.АТАНАСОВА: Не!

АДВ.ЙОВЕВ: А синът му, беше ли отвън?

СВИД.АТАНАСОВА: Синът му – да! Той излезе от кръчмата, за да затвори.

АДВ.ЙОВЕВ: По време на скандала вътре ли беше или навън?

СВИД.АТАНАСОВА: Навън.

АДВ.ЙОВЕВ: Светло ли беше навън?

СВИД.АТАНАСОВА: Да, то светеше през цялото време. Те навън не светват.

АДВ.ЙОВЕВ: А когато той излезе навън, вътре продължаваше ли да свети?

СВИД.АТАНАСОВА: Не съм обърнала внимание.

АДВ.ЙОВЕВ: Каква беше видимостта, как можете да я оприличите?

СВИД.АТАНАСОВА: Това е на 5-6м. от нас, не мога да кажа.

АДВ.ЙОВЕВ: А  от Вас виждаше ли се?

СВИД.АТАНАСОВА: Не, аз ги чувах. Не ги виждах.

АДВ.ЙОВЕВ: Казахте, че мъжът Ви влязъл вътре, взел си хапчетата, имаше ли му нещо видимо?

СВИД.АТАНАСОВА: Видимо беше зачервен. Това ми направи впечатление. Той ми каза: „Стоян ме удари”!

СЪДЪТ: От коя страна беше зачервен?

СВИД.АТАНАСОВА: От лявата страна.

АДВ. ЙОВЕВ: А следи от убождане, одраскване, разкъсване на кожата, раздиране  имаше ли?

СВИД.АТАНАСОВА: Не, то имаше една чертичка и аз не обърнах много внимание. Основно си беше зачервено само.

АДВ. ЙОВЕВ: А мъжа ви каза ли как се е появила тази чертичка?

СВИД.АТАНАСОВА: Не, аз не съм го питала.

АДВ. ЙОВЕВ: Казахте, че Вие сте звъннала. Да разбирам ли, че става някаква разправия и в рамките на 5-10мин. Вие звъните на тел.112.  Какво ви отговори оператора?

СВИД.АТАНАСОВА: Да, точно така и оператора ми каза: „Изчакайте малко”! Аз изчаках и като се обади ми каза: „Госпожо, пътува екип за вас”. Аз викам: „Ама какъв екип, аз сега Ви се обаждам! Записано ли е” и тя ми каза: „Записано е”!

АДВ.ЙОВЕВ: Знаете ли дали мъжът ви е ходил да си вади медицинско освидетелстване?

СВИД.АТАНАСОВА: След задържането му от 24часа, вечерта на 17.01.2020 год. го освободиха. Ние се разбрахме да минем през лекар, обаче  беше късно, когато той отиде на лекар, а след това …… не успяхме да извадим медицинско.

 

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИД.  СТОЯН НИКОЛОВ: По какъв начин Вие обездвижихте г-н А.?

СВИД.   СТОЯН НИКОЛОВ: С моята лява ръка захванах неговата лява и го натиснах за гърба и му направих ключ на лявата ръка и го натиснах върху капака на колата.

 

ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛЯ П.И.С.: Вие видяхте ли госпожата, когато е станала ситуацията, която описахте?

СВИД.С.: Не!

ПРОК. МАРИНОВА: Нямам други искания.

АДВ.ЙОВЕВ: Караме по правилата по НПК, макар и по Указа да се движим, аз считам, че с оглед събраните показания  считам, че следва да съберем информация относно обаждането на тел.112.

СЪДЪТ, след непосредствено изслушване на всички свидетелски показания и данните, които днес бяха изяснени непосредствено в присъствието на прокурора, защитника и посоченото като нарушител лице намира, че се разкриват действия, които освен, че очертават непристойна проява на публично място, се отличават и с изключителен цинизъм и дързост при отчитане и качеството на лицето спрямо, което се очертава, че осъществено физическо посегателство. Поради това настоящия съдебен състав счита, че случаят, внесен за разглеждане по реда на Указа за борба с дребно хулиганство, не очертава проява на дребно хулиганство, а очертава признаци на състав на престъпление и по чл.325 от НК. Поради това намира, че всички събрани днес по валидния, предвиден от Закона начин доказателства, събрани пред законен състав на съда, фиксират необходимост да бъде сезирана Районна прокуратура – Силистра с оглед преценка за образуване на наказателно производство.

Горното налага прекратяване на съдебното производство по настоящото АНД и тъй като в чл.9, ал.2 от Указа за борба с дребно хулиганство е предвидено, че за неуредените в указа въпроси се прилагат разпоредбите на ЗАНН, следва срокът за обжалване да е 7-дневен, считано от днес при ОС – Силистра,  тъй като обжалването по съществото на произнасяне по Указа е предвидено да бъде контролирано като въззивна инстанция от Окръжен съд.

 С оглед гореизложеното, СЪДЪТ                  

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 32/2020год. по описа на Районен съд Силистра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба  и частен протест в седмодневен срок от днес пред Окръжен съд-Силистра.

Всички събрани материали по делото – преписката, ведно със съдебния протокол, да се изпратят на прокурора, след влизането на определението в сила.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, приключило в 11:15часа и предадено на 21.01.2020год.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: