РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Ямбол, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело №
20232330102017 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Я. В. против ***, с която
се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната
*** бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 06.06.2023 год. датата на влизане в сила Решение № ***
год. по ВНОХД № *** год. на ***ОС до окончателното изплащане, както и сумата от 2100
лв. – обезщетение за имуществени вреди в едно със законната лихва от 06.06.2023 год. до
окончателното изплащане, които вреди са причинени вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по ДП № *** год. по описа на РУ - Е.. В исковата молба е посочено,
че на 08.07.2019г. спрямо В. е образувано досъдебно производство № *** г. по описа на РУ
Е. за престъпление по чл.309 ,ал.1 от НК. На 22.11.2019 г. е привлечен в качеството на
обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „***“. На 22.01.2020 г. прокурора внесъл
обвинителен акт против В. и е образувано НОХД № ***г по описа на PC-Е.. В. си
упълномощил защитник и му заплатил хонорар в размер на 500 лв. В последствие
упълномощил друг защитник, тъй като първия прекратил дейността си. На втория защитник
заплатил хонорар в размер на 600 лв. На 05.10.2022 г. ***РС признава В. за невиновен и го
оправдава по предявеното обвинение. След протест на прокурора е образувано ВНОХД №
***г по описа на ***ОС, като за защита В. заплаща хонорар на адвоката в размер на 1000 лв.
.С Решение № *** г. ЯОС потвърждава Присъдата постановена по НОХД № ***г по описа
на РС-Е.. В продължение на повече от четири години ищецът претърпял и множество
неимуществени вреди неимуществени вреди – страх, унижение, притеснение. Претърпените
1
вреди последният оценява на осн. чл. 52 от ЗЗД на 6 000 лв. Същевременно ищецът
претърпял имуществени вреди, съизмерими със заплатеното адвокатско възнаграждение за
защита в съдебна фаза на производството. Претендира се уважаване на претенциите,
присъждане на лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
06.06.2023 год., както и присъждане на разноски в настоящото производството.
В срока за отговор ответната страна е оспорила иска. Посочва , че не били доказани
твърдените неимуществени и имуществени вреди по подробно изложени съображения.
Размерът на претенцията бил завишен. Не били ангажирани доказателства доказващи
претърпени имуществени вреди. Претендира се отхвърляне на иска.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител. Ответникът оспорва иска по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
ДП № *** год. по описа на РУ – Е. е образувано на 08.07.2019 год. На 22.11.2019 год.
ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 309,ал.1 от НК, като
му е взета мярка за неотклонение „***“. На 13.12. 2019 год. *** е изготвил мнение за
предаване на В. на съд. На 22.01.2020 год. е внесен обвинителен акт, по който пред РС- Е. е
образувано НОХД № *** год.
В представения договор за правна защита и съдействие на адв. Р.Р. /стр.61/ от НОХД №
*** год. не е отразено, че договорената сума от 500 лв. е платена.
На 02.12.2021 год. В. е упълномощил адв. Д.Д. от АК-Я. като му е заплатил хонорар в
размер на 600 лв. видно от договор за правна защита и съдействие, приложен на л.107 от
НОХД №*** год. на ***РС.
С присъда № *** год. В. е оправдан по така повдигнатото му обвинение. По протест на
РП – Я., ТП – Е. е образувано ВНОХД № *** год. По посоченото дело е било проведено
едно о.с.з. по което представителят на ***ОП не е поддържал протестта. В това заседание
В. е бил защитаван от адв. Д.Д., като от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие /л. 11 от ВНОХД № ***/ е видно, че му е заплатил хонорар в размер на 1000 лв.
С решение № *** год., влязло в сила на същата дата оправдателната присъда е потвърдена.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Ю.В. – *** на
ищеца. Двамата били ***. След като бил привлечен в качеството на обвиняем *** му се
затворил в себе си , отношенията им с роднините се влошили, започнали да ги наричат
крадци . Хората се настроили негативно към тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
2
оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер - в
случая ***. Обективната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез
заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение - чл.4 от ЗОДОВ. В случая
основанието за отговорността на ответника - *** е доказано, т.к. ищецът е оправдан с влязла
в сила присъда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер
по чл. 309,ал.1 НК. В практиката на ВКС е прието, че понятието справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането
на ищеца. При исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства -
критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления -
умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;както и по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота
му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.
Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да
служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на
увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето
на *** за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за
ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това
обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2,ал.1,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу
него. Същевременно поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това
води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху психиката на
човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва
всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която
се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД).
Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /
3
решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2017 г., IV ГО/. Прието е, че не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен за определи неговия размер по своя преценка. С оглед на изложеното следва да се
отчете и конкретното проявление на горните факти по отношение на ищеца. В случая
спрямо него е било повдигнато обвинение за престъпление, за което законът предвижда
наказание – лишаване от свобода до две години, взета му е най-леката мярка за
неотклонение „***“ , наказателното производство е протекло в рамките на около четири
години. Същевременно претърпените от ищеца негативни емоции се установяват в
показанията на разпитания по делото свидетел.
Периодът от първоначалното повдигане на обвинение 22.11.2019 год. до оправдаването
06.06.2023 год. обхваща 3 години и седем ;месеца – продължителността му от гледна точка
на живота на човешката личност не е значителна с оглед приетото в Решение № 38 от
27.02.2020 г. по гр. д. № 2720/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС относно разумен срок на
разследване от 3,5 години. Тук следва да се отбележи, че по НОХД № *** год. са проведени
дванадесет заседания, като на 30.06. 2020 год. и на 26. 04.2021 год. са отложени поради
неявяване на В.. Заседанието на 29.09.2020 год. е отложено по искане на В., за да си
упълномощи защитник. На 04.12.2020 год. В. е упълномощил адв. Р.Р., но тя е поискала
отлагане на заседанието, тъй като е упълномощена същия ден и не е запозната с делото. На
19.07.2021 год. заседанието е отложено поради служебна ангажираност на адв. Р..
Заседанието на 18.10.2021 год. е отложено по искане на В. , за да си упълномощи друг
защитник, въпреки, че адв. Р. е преупълномощила адв.П.Б.. С други думи от насрочените 12
заседания пред РС- Е. , шест са отлагани заради процесуалното поведение на молителя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото не се разкриват обстоятелства,
които да разкриват претърпени неимуществени вреди, по различни от обичайните такива.
Като отчете горните обстоятелства, настоящият състав намира, че за обезвредата на
търпените неимуществени вреди от настоящото незаконно обвинение следва да се присъди
сумата от 3000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на ***РС
06.06.2023 год.
По отношение претенцията за имуществени вреди от престъплението:
Съдът намира иска за частично основателен. Направените разноски във връзка с
незаконното обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, вр. с
чл.4 от ЗОДОВ.
В случая липсват доказателства за заплатен от страна на ищеца адвокатски хонорар на адв.
Р.Р., тъй като в договора за правна защита /стр.61/ от НОХД № *** год. не е отразено, че
договорената сума от 500 лв. е платена. Следва да се отбележи, че искането за заплащане на
направените разноски за двамата защитници в хода на НОХД № *** год. на РС-Е. е
неоснователно. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК е предвидено , че заплатеното от ищеца
възнаграждение за един адвокат се заплаща от ответника.
4
Видно от договор за правна защита и съдействие, приложен на л.107 от НОХД №*** год. на
***РС В. е заплатил хонорар в размер на 600 лв. на адв. Д.
От приложения договор за правна защита и съдействие /л. 11 от ВНОХД № ***/ е видно, че
В. е заплатил е заплатил хонорар във въззивното производство в размер на 1000 лв.
Ето защо претенцията за имуществени вреди се явява основателна и доказана до размер на
1600 лв. Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва отново от 06.06.2023
год.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
се присъждат направените по делото разноски в размер на 687,16 лв., съразмерно с
уважената част от исковете- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и
ДТ в размер на 10 лв.
По изложените съображения, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** да заплати на В. Я. В. , ЕГН : ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
сумата от 3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 309,ал.1 от НК , за което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № *** год. на РС - Е. , ведно със законната лихва върху главницата
считано от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане , като иска за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 6000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА *** да заплати на В. Я. В. , ЕГН : *** , на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
сумата от 1600 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 309,ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
*** год. на РС-Е. , ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.06.2023 г. до
окончателното изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 2100 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА *** представлявана от *** да заплати на В. Я. В. , ЕГН : *** сумата от 687,16
лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5