Р Е Ш E Н И Е
№ 36
гр. Перник, 24.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Слава Г.
при съдебния секретар Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 687/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 214, т. 3 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на И.Й.Т.,*** против Заповед
№ РД-427/02.10.2020г. на вр.и.д кмет на община К.***. Със заповедта е
разпоредено премахване на обект: „дървена барака“, находяща се в УПИ ***, кв. ***
по плана на с. ***, общ. К.***.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и се
иска да се отмени.
В
проведеното съдебно заседание на 12.02.2021г. пълномощникът на жалбоподателя
адвокат Ц.Г.,*** пледира жалбата да се уважи. Счита, че изграденото не
представлява строеж, тъй като може да се разглоби и премести на друго място, а
също така за него не се изисква разрешение за строеж. Заявява претенция за
присъждане на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представя и писмени бележки, в които доразвива доводите за отмяна.
Ответникът
по жалбата-вр.и.д. Кмет на община К.*** редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.
Административен
съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
РДНСК-П. е сезирана с
жалба от Л.А. за изграждане на строеж в съсобствен имот, находящ се в с. ***,
общ. К.***, обл. П.. За изясняване на случая РДНСК-П.
е разпоредила Кмета на община К.*** да извърши проверка по законосъобразността
на извършеното строителство.
На 29.07.2020г.
е извършена проверка от служители на община К.*** П. в УПИ ***, кв. *** по
плана на с. ***. При проверката е присъствала и жалбоподателката. Установено е, че в имота има изградена едноетажна
дървена постройка-с обособено едно помещение. Височината на постройката в най-високата
част на покрива/едноскатен/ е 2.24м.,
дължина-5.80, с една двукрила врата и един прозорец. Постройката е изградена
върху желозебетонна площадка, трайно прикрепена. Посочено е, че строежа е
завършен, не е захранен с ток и вода. Не
са представени строителни книжа. Въз основа на констатациите е издаден
констативен акт № 1 от 29.07.2020г., в който е обективирано и онагледено
извършеното строителство. Прието е, че
осъщественото строителство е извършено без строителни книжа, в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в присъствието на
жалбоподателката. В указания срок е постъпило възражение, с твърдение, че за
изграденото не се изисква разрешение за строеж, тъй като представлява
преместваем обект.
Възражението е разгледано и не е уважено с аргумента, че постройката
е трайно прикрепена към изградената площадка.
Със
Заповед № РД-427 от 02.10.2020г. вр.и.д. Кмет на община К.*** на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредил на жалбоподателката,
в качеството й на извършител на строежа да премахне строеж "Дървена барака“,
изградена в УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***, общ. К.***, тьй като е
изградена без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж,
съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Тази заповед е предмет на обжалване в
настоящето съдебно производство.
В хода на съдебното производство се допусна, изслуша
и прие съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице Р.М.. Заключението на експерта,
ведно и с дадените устни уточнения към него като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните се цени. Въз основа на него се приема, че в УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***, общ. К.*** е изградена на място сглобяема дървена
градинска къща /бунгало/ с размери 5.80/2.50м., със ЗП от 14.50кв.м. Монтирана
е върху бетонна площадка като не е прикрепена трайно към нея, а само е поставена
върху нея. Ползва се по предназначение за съхранение на градински
инвентар-гребла, мотики, лопати и други градински инструменти. Представлява
постройка от допълващо застрояване със селскостопанско предназначение. Същата може
да се измести на друго място в цялост или да се разглоби и отново сглоби на
друго място, с оглед на това, че не е трайно закрепена към основата. От своя
страна основата в този си вид не може да служи за основа на друг строеж. За
изграждането на бараката не са издавани и одобрявани строителни книжа.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и е насочена към акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна. Доводите за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от вр. и.д кмет на Община К.*** на основание
чл.
225а, ал. 1 във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според които норми кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Осъществения строеж е VІ-та категория, съгласно чл.
137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и представлява постройка на допълващото
застрояване. От представените по делото решение на Общински съвет
К.*** и доказателства, за продължително отсъствие на кмета на община К.***
поради временна нетрудоспособност, продължила и към дата на издаване на
заповедта се приема, че същата е издадена от лице, изпълняващо функциите на
кмет на община К.***. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган
и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
е в изискваната от закона форма, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
тъй като съдържа изискуемите реквизити. С оглед на
това, по аргумент от чл.
146, т. 2, във връзка с чл.
59, ал. 1 и ал.
2 от АПК и във връзка с чл.
225 от ЗУТ, следва, че при издаване на административния акт е спазена
установената форма.
При
издаването на оспорваната заповед, административният орган не е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Констативния акт, с който се установява незаконно
строителство е съставен в присъствие на нарушителя и същият е сведен до
знанието му. В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е подадено възражение, което е
разгледано и е отхвърлено.
Административният орган е издал оспорваната заповед, след като е изяснил
релевантни за случая факти, извършил е проверка в имота и е изпълнил
задължението си по чл.
36 от АПК. Спазена е процедурата по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен
акт, съставен от длъжностни лица от Община К.***, в който е констатирано
незаконно строителство. Описани са и техническите параметри на постройката, по
които реално няма спор между страните. Прието е, че извършеното строителство –
изграждане на дървена барака върху железобетонна площадка е без разрешение за
строеж. Описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на
констативния акт. В този смисъл констативният акт има доказателствена сила за
съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват
от жалбоподателя, тъй като не се отрича фактът на извършеното и констатирано
строителство. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил фактическите
основания за издаване на акта, от които се извежда и правното основание за
издаването й. Няма нарушение на процесуалните правила, което да обосновава
отмяна на заповедта на основание чл.
146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби
съдът приема следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване
на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие
на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал.
2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16
от ПР на ЗУТ/, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.
Дефиницията на понятието
"строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на
правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е
изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено
изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без
промяна в начина на ползването на имота.
В хода на
съдебното производство е указано на жалбоподателя, че доказателствената тежест
е негова и следва да ангажира доказателства, посредством, който да обори
констатациите на органа. До приключване на съдебното дирене не се ангажираха
доказателства, които да оборят изводите на административния орган. Не се
представиха одобрени строителни книжа и документи за процесната постройка. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че доказателствената сила на
констативния протокол не е оборена в настоящето производство и същият е годно
доказателство. Съдът кредитира
заключението на съдебно-техническата експертиза и отчита, че същата
кореспондира с констатации, обективирани
в констативния акт, относно вида,
характера и разположението на процесния строеж. Въз основа на описанието
на изграденото, начина му на изграждане и неговите характеристики се приема, че
постройката представлява строеж. За
извършеното строителство не е представено разрешение за строеж. Тези
обстоятелства са установени със събраните в хода на административното
производство доказателства и са подкрепени и от заключението на вещото лице, а
и по тях не е налице формален спор между страните. Според
чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, изискването е строежите да се изпълняват в съответствие
с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на закона. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите
могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение
за строеж. Строежът не попада в изключенията посочени в чл. 151 от ЗУТ. За
всички строежи се изисква издаване на разрешение за строеж, включително и за
констатирания такъв.
Съдът не възприема тезата на защитата, че изграденото е преместваем обект, а не строеж. Доводите в тази връзка са следните: Съгласно чл.
56, ал. 1 ЗУТ в поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване
при бедствия. Легалното определение за преместваем обект е в §
5, т. 80 на ДР на ЗУТ – обект, който няма характеристиките на
строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
При това законодателно предвиждане, за да бъде преценен даден обект като
преместваем, необходимо е същият да отговаря на два критерия, които следва да
са кумулативни: по предназначение и естество обектът да притежава някоя от
характеристиките по чл. 56, ал. 1, т. 1 – т. 3 на ЗУТ, като по отношение на
същия, съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, да е налице и възможност за отделянето
му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и за
преместването му в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен.
Процесната барака не изпълва понятието за преместваем обект предвид това,
че не е предназначена за нито една от посочените по-горе дейности. По вид и предназначение постройката е със
стопанско предназначение и задоволява частна, а не обществена нужда, от какъвто
характер са преместваемите обекти. С оглед на това е безпредметно
обсъждането налице ли е втората материалноправна предпоставка. Дори да приемем,
че обектът може да се разглоби, премести, в каквато посока е заключението
на вещото лице, поради
липсата на кумулативно наличие на предвидените в ЗУТ материалноправни
предпоставки не дава основание обектът да са определи като „преместваем“ (в
този смисъл Решение № 15883 от 19.12.2018г., постановено по АД № 7391/2018г. по
описа на ВАС). Бетонната площадка няма как да се премести заедно с бараката. Поради
това съдебно техническата експертиза, в частта, с която сочи, че не е трайно
закрепена постройката не се възприема. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно изискванията за монтаж на процесния обект е било необходимо изграждане
на фундамент от бетонни блоков-ивични основи, на които посредством дюбели или
друг вид крепежен елемент да се захване
постройката. Такива не са изградени. Поставянето на обекта без същия да е захванат към основата не може
да противодейства на природни явления и в този си вид е опасен.
По
делото безспорно е установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж.
Касае се за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото
е изграден без разрешение за строеж. Според изложените фактически основания, правно основание за издаване на оспорваната заповед е разпоредбата на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т.е. строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти
и без строително разрешително. Безспорно в случая, разпоредения за премахване
обект попада в определението на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От събраните в хода
на административното производство материали, приобщени като доказателства по
делото и такива ангажирани в съдебно производство се установява, че няма
одобрен инвестиционен проект и не е издавано разрешително за строеж от главния
архитект на община К.*** за изградената постройка. В имота съсобственост на
жалбоподателката е изградена надземна
дървена постройка, с обособено едно помещение, със застроена
площ от 14.50кв.м., с размери 5.80/2.50м. монтирано върху бетонна площадка,
която не може да служи за основа за изграждане
на друг строеж. Следователно същата е изградена за нуждите на изграждане на
дървената барака. Строежът е завършен, като не
е захранен с ток и с вода. Ползва се за складово помещение на
селскостопански инвентар. За изграждането на тази сграда не са одобрявани
инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Въз основа на това съдът приема, че с оглед на
функционалното предназначение на процесния обект и неговата техническа
характеристика и като се съобрази с посочените по-горе размери и предназначението му като постройка
със селскостопанско предназначение, респ.
строеж от допълващото застрояване по чл.
44 и по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ се приема, че е налице строеж, осъществен без разрешение за изграждането му.
Изграждането му е допустимо, за него не се е изисквало одобряване на
инвестиционен проект, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, но се е
изисквало разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Не се
възприема тезата на жалбоподателя, че постройката представлява
градински и парков елемент по смисъла на чл.
151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ, за чието
изграждане не се изисква разрешение за строеж. Характеристиките на постройката
– дървена конструкция със стени и плътен
покрив, изградена върху специална бетонова площадка, прикрепена към терена,
както и предназначението й (стопанска пристройка за съхранение на градинарски
инструменти) квалифицират обекта като строеж по смисъла §
5, т. 38 ДР на ЗУТ.
Въз основа на изложеното се приема, че
изграденото представлява строеж за разрешаването на такъв вид строеж е
необходимо разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а липсата му
го прави незаконен.
Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост
както по пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по пар.
127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012г. /, нито е приложим за него пар.
184, ал. 1 от ПР ЗИД на ЗУТ, тъй като
крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е -до
31.03.2001г. Процесният обект с оглед
наличните доказателства по делото е изграден през 2020г.
Въз
основа на изложеното се налага извода, че административния орган правилно е
приложил материалния закон, тъй като строежът "дървена барака",
находяща се в УПИ ***, кв. ***по плана на с. *** е незаконен, не е търпим, и като такъв, подлежи на
премахване. Факт са всички законови предпоставки за това. По отношение на
оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната
заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и
премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати
права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален
закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Въз
основа на изложеното, при извършената съдебна проверка не се установиха
отменителни основания по чл. 146 от АПК и жалбата ще бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този
изход на спора, ответникът по жалбата има право на разноски. Такива не се
претендират, поради което и не се присъждат.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК във вр.
с чл. 215 от ЗУТ, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Й.Т.,*** против Заповед №
РД-427/02.10.2020г. на вр.и.д кмет на община К.***.
Решението
може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от получаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
Съдия:/П/