Решение по дело №53501/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19606
Дата: 31 октомври 2024 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20231110153501
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19606
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110153501 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца Е. К. Х. срещу ответника „БДЖ Пътнически
превози“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – София , обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188,
т. 1 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ и по
чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 244,83 лева, представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение „премия приход“ за месец
август 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба 28.09.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Е. К. Х. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника
„БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за пътнически превози –
София, по силата на което заема длъжността „кондуктор“. Със Заповед № Д-
148/21.08.2023г. на директора на ответното дружество, на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Поддържа, че не е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения, тъй като е напуснал
работното си място по-рано по здравословни причини, за което е уведомил
началниквлак Б. Т.. Поради наложеното дисциплинарно наказание ищецът
търпял имуществена санкция – не му е начислено и заплатено допълнително
възнаграждение „премия приход“ за месец август 2023г., поради което оспорва
законосъобразността на т. 4 от Заповед № 166/04.04.2019г. на директора на
„БДЖ-ППП“ ЕООД. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за
пътнически превози – София,в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените
искове по основание и размер, като твърди, че не е спазен срокът по чл. 358,
ал. 1, т. 1 КТ. Заявява, че е изпълнил процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – на ищеца са поискани писмени обяснения и
1
същият е дал такива на 08.08.2023 г. и на 25.07.2023 г., които били
противоречиви. Поддържа, че ищецът е нарушил трудовите си задължения,
като не е уведомил, съответно не е получил разрешение да напусне работното
си място, макар по документи да се е водел на работа. Твърди, че условията и
редът за изплащане на допълнителната премия са определени в заповед на
управителя на дружеството – работникът да има индивидуален месечен
приход и да не е наказван дисциплинарно. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, че са обвързани от валидно трудово
правоотношение по безсрочен договор, по силата на което ищецът заема
длъжността „кондуктор” в Поделение за пътнически превози при „БДЖ –
Пътнически превози“ ЕООД, както и че със Заповед № Д-148/21.08.2023г. на
директора на ППП-София при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Атакуваната заповед е представена по делото, като от същата се
установява, че е издадена на основание чл. 188, т. 1 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 1,
пр. второ КТ като на Е. К. Х. на длъжност „кондуктор, ПС София“ към ППП
София при „БДЖ – ПП“ ЕООД е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, тъй като от доклад № 66-01-53/10.08.2023 г. на инж. Иванка
Кольова - Ръководител отдел „ОДО“ и рапорт с № 66-10-137/26.07.2023 г. на
Васил Величков – „Инструктор превозни бригади“ до инж. Александър
Александров – Директор ППП София, след направено разследване се
установило, че на 25.07.2023 г. Е. Х. – кондуктор, ПС София обслужвал влак
№ 50230 от гара София до гара Костенец. След това трябвало да обслужи влак
№ 10222 от гара Костенец до гара София. Вместо да направа това той
самоволно без да се обади на началника на влака или на дежурния диспечер се
качил на влак № 8640 и се прибрал в София. За станалото Величков бил
уведомен от Стоян Адов — старши инспектор, контрол, който установил, че
влак 10222 се връщал към София само с началник влак. Посоченото е
квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал.
1, т. 1, предложение второ КТ: „преждевременно напускане на работа“. На
основание т. 4 от Заповед №166/04.04.2019 г. на Управителя на „БДЖ -
Пътнически превози” ЕООД е разпоредено на Е. Х. да не се начислява премия
приход за месец август 2023 г. Заповедта е връчена на ищеца на 28.08.2023 г.
С писмо № 66-10-152/28.07.2023 г., връчено на ищеца на 05.08.2023 г. са
поискани писмени обяснения от Е. Х.. В обяснението си служителя твърди, че
се почувствал неразположен, повръщал, имал разстройство, за което уведомил
началника на влака, който му разрешил да се прибере и да отиде на лекар.
Представен е по делото амбулаторен лист от 25.07.2023 г. за извършен
преглед на Е. Х. с поставена диагноза - хипотомия, неуточнена.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика за
длъжността „кондуктор“, ищецът получава задачи и се отчита на: Началник
2
превозна служба; Инструктор, превозни бригади, началик влак; Началник,
влак, пътническо движение; Дежурен диспечер пътнически превози, сменен –
устно и писмено.
От свидетелски показания на св. Б. А. Т. се установява, че на процесната
дата 23.07.2023 г. същият пътувал с ищеца Е. Х. с влака от гара София до Гара
Костенец като изпълнявал длъжността ръководител на бригада – началник на
влака. Сочи, че към гара Вакарел ищецът уведомил свидетеля, че се чувства
зле и повръща. Свидетелят позволил на ищеца да полегне в едно от купетата,
тъй като нямало много пътници. Поддържа, че след пристигането в Костенец
ищецът продължавал да се чувства зле и не изчакал влака, на който бил
разпределен, а свидетелят му позволил да се прибере с по-ранен влак и да
отиде на лекар.
Видно от заключението на вещото лице Л. Б. Б. по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, което настоящият състав изцяло възприема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, размерът на дължимото
обезщетение „премия приход“ за месец август 2023 г. е 244,23 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен e конститутивeн иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр.
чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложено със Заповед № Д-148/21.08.2023г. на
директора на ППП-София при БДЖ ПП ЕООД дисциплинарно наказание
„забележка” на ищеца.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ исковете по трудови спорове се
предявяват в едномесечен срок - по спорове за ограничена имуществена
отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно
наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2. В чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ е
предвидено, че сроковете по ал. 1 започват да текат за искове за отмяна на
дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата -
от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната
заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от
деня на прекратяването.
Следователно в разглеждания случай давностният срок за предявяване
на иска по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ е едномесечен. В разглеждания
спор по делото се установява, че процесната заповед е връчена на ищеца на
28.08.2023 г. Исковата молба е пшостъпила в съда на 29.09.2023 г. като е
подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 28.09.2023 г. При това
положение се налага извод за неоснователност на възражението на ответника
за погасяване по давност на предявения иск, поради което претенцията следва
да бъде разгледана по същество.
Дисциплинарното наказание се налага във формата на писмена заповед,
като от съществено значение е съдържанието й. Към него законът предявява
определени изисквания, а именно: заповедта да съдържа индивидуализация на
нарушението – да е описано с обективните и субективните му признаци;
времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание
/законовия текст/. От изключителна важност е изискването за посочване на
3
фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание и датата на
извършването им, за да се установи спазен ли е срока по чл. 194 КТ. Възможно
е това да стане чрез препращане към друг акт – доклад на комисия, докладна
записка за извършване на нарушението. Този акт трябва да бъде връчен на
работника или служителя и става част от заповедта. Същественото е, че не
могат да се попълват в хода на съдебното производство фактическите
основания за налагането на наказанието. Това би нарушило правото на защита
на работника или служителя. Касае се за задължителни реквизити, липсата на
който и да е от тях нарушава правото на защита на работника или служителя
срещу наложеното наказание, поставяйки го в положение на изненада, а от
друга страна, прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на
заповедта за наказание. Доказателствената тежест да установи горното, е в
тежест на работодателя-ответник.
Съдът намира, че в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № Д-148/21.08.2023 г. са посочени всички необходими реквизити
съобразно чл. 195 КТ. Определено е времето на извършване на посоченото в
нея дисциплинарно нарушение. Заповедта е мотивирана съобразно
изискванията на закона и съобразно задължителната съдебна практика.
Посочен е нарушителя, нарушението, наказанието и законовия текст, въз
основа на който се налага наказанието. Видно от оспорената заповед, на
ищеца по делото е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за
извършено на 25.07.2023 г. дисциплинарно нарушение – „преждевременно
напускане на работа“, с което Е. К. Х. е нарушил разпоредбите на чл. 187, ал.
1, т. 1, предложение второ КТ.
Видно е, че ищецът е давал обяснения и допълнителни такива в хода на
образуваното срещу него дисциплинарно производство. От дадените
обяснения се установява, че Е. К. Х. е разбрал точно за кои нарушения на
трудовата дисциплина му се искат обяснения и същевременно е депозирал
такива.
Въпреки гореизложеното и процесуалната заноконосъобразност на
оспорената Заповед № Д-148/21.08.2023 г., съдът намира същата за
материално незаконосъобразна. По делото не се доказа извършването на
посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение. В тежест на
работодателя-ответник по делото беше да докаже извършването на
посоченото дисциплинарно нарушение.
За да се установи дали ищецът е осъществил състава на описаните в
процесната заповед дисциплинарни нарушения съдът съобрази, че съгласно
чл. 186, изр. първо КТ „виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина“. Следователно, дисциплинарното
нарушение е правонарушение, чиито състав включва обективна и субективна
страна. Изхождайки от тази теоретична постановка, съдът приема, че ищецът
Е. К. Х. от обективна страна е осъществил състава на дисциплинарните
нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като преждевременно е напуснал
работа. Съдът намира, обаче, че не е налице субективната страна от състава на
нарушението, поради следното: От данните по делото се установява, че на
процесната дата 25.07.2023 г. ищецът си е тръгнал по-рано от работа със
4
знанието и с разрешението на началник-влака поради рязко влошаване на
здравословното му състояние. Поради изложеното по-ранното напускане на
работа на 25.07.2023 г. не е дисциплинарно нарушение, тъй като е извършено
безвиновно именно поради здравословното състояние на ищеца в този ден. В
дадените от него обяснения е посочена причината и е представен амбулаторен
лист от същата дата. Още повече, видно от свидетелските показания – ищецът
е напуснал със знанието и съгласието на началника на влака. Ирелевантно е в
случая дали са уведомени други длъжностни лица, както от ищеца, така и от
началник-влака.
В контекста на гореизложеното, съдът намира, че не се установява по
категоричен начин извършване на виновно нарушение на трудовата
дисциплина. Дори извършеното да носеше белези на такова, то в конкретния
случай съдът намира, че при вземане на решение за налагане на
дисциплинарно наказание е нарушена разпоредбата на чл. 189 КТ.
Работодателят не е взел предвид всички факти и обстоятелства, относими към
нарушението – неговата тежест, настъпили или евентуални вредни последици,
мотивите на служителя, наличие на минали пропуски и нарушения,
конкретните особености на дейността и др.
Предвид така установеното съдът намира иска по чл. 357, ал. 1, вр. чл.
188, т. 1 КТ за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Процесната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е налице уговорка за изплащане на
допълнително трудово възнаграждение при постигнати резултати от труда,
период на изплащане, както и размера на дължимата „премия приход“
Не се спори между страните, че допълнителните възнаграждения за
премия приход по Заповед № 166/04.04.2019 г. на директора на „БДЖ-ПП“
ЕООД са с постоянен характер. Видно от заключението на вещото лице Л. Б.
Б. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият състав
изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
размерът на дължимото обезщетение „премия приход“ за месец август 2023 г.
е 244,23 лева.
Поради изложеното и предвид отмяната на дисциплинарното наказания
работникът не се явява наказван дисциплинарно за месец август 2023 г.
Осъдителната претенция се явява основателна в пълния предявен размер и
следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху исковете в размер на 130,00 лева (80,00
5
лева по неоценяемия иск за отмяна на уволнението и 50,00 лева по
осъдителния иск), както и 400,00 лева – разноски за експертиза.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ като
незаконосъобразно дисциплинарното наказание „Забележка”, наложено на
Е. К. Х., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж. к. „Люлин“, ...... със Заповед
№ Д-148/21.08.2023 г. на Директор на ППП София, „БДЖ Пътнически
превози“ ЕООД, гр. София.
ОСЪЖДА „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за
пътнически превози – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза, ет.102 ДА ЗАПЛАТИ на
Е. К. Х., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж. к. „Люлин“, ...... на основание
чл. 128, т. 2 КТ сумата от 244,83 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение „премия приход“ за месец август
2023 г., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 400,00 леваразноски в
производството пред СРС.
ОСЪЖДАБДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за
пътнически превози – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза, ет.102 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийския районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 130,00 лева – държавна такса и
сумата 400,00 лева – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6