Решение по дело №1827/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД срещу Решение №998/30.06.2023г. постановено от състав на ВРС по нахд № 1648/2023г, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 70/03.10.2022 г., издадено от Б.Р.К, началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР.

Касаторът, в касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение №998/30.06.2023г. постановено от състав на ВРС по нахд № 1648/2023г..

С оспореният съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 70/03.10.2022 г., издадено от Б.Р.К, началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с което на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД на основание чл. 51 ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за това, че на 07.08.2022 г. около 14,00 ч. в гр. Варна на ГКПП – Аерогара Варна при проверка, осъществена на граничен контрол за влизане в Република България на пътниците, превозени с полет BUC 7132 на Авиокомпания „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД е установено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в Република България – гражданин на Казахстан - Y.P, род. на *** г., представил обикновен паспорт на Казахстан № N13133025, издаден на 07.08.2020 г. и валиден до 06.08.2030 г. Превозвачът не е установил наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изискват за лицето съгласно Приложение № 1 от Регламент (ЕС) № 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018 г. и е извършил услугата, превозвайки пътника по линията на Берлин – Варна - нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е възприел фактическата обстановка описана от АНО в НП.

Съдът приел, че НП е издадено от компетентен органи в предвидените форма и срок, поради което извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Съдът посочил, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т.1 ЗЧРБ регламентира задължение за превозвача преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква. Цитирал разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, и направил извод, че гражданин на Казахстан може да влезе в Р България ако притежава виза, когато такава се изисква. Посочил е, че виза се изисква по арг. От Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година и Приложение І, т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година, в които са посочени всички държави, гражданите на които трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите – членки. Съдът приел, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на процесната дата превозвачът не е изпълнил задължението си преди да извърши превозната услуга да установи наличието на редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза или разрешение за пребиваване за пътника Y.P.

Съдът цитирал разпоредбата на чл. 51 ЗЧРБ, съгласно която превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице и посочил, че административнонаказващият орган е наложил санкция в минималния размер от 2000 лв., поради което направил извод, че не следва да обсъжда смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Въззивният съд изложил мотиви във връзка с възраженията на дружеството в следния смисъл:

Приел е за необосновано наведеното от жалбоподателя възражение, че с извършеният превоз не се пресичат вътрешни граници на ЕС, на съображение, че разпоредбата на чл.2, пар.1 и пар.2 на Регламент (ЕС) № 399/2016 на ЕП и на Съвета от 09.03.2016г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, дава легални определения на понятията „вътрешни граници“ и „външни граници“, че Р България все още не е приета в Шенгенското пространство и поради това границите между нея и държавите от Шенгенското пространство се явяват външни, поради което полетът от Берлин до Варна пресичал външна граница на държава – членка, която е част от Шенгенското пространство и за гражданите на трети страни, между които и гражданите на Казахстан се изисквало наличието на виза или разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване.

Посочил, че разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ въвежда задължението на превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за пътуване и визата, когато такава се изисква и, че разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРП задължава чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, като от цитираните норми направил извод, че чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРП урежда задълженията на чужденците при влизането им или при транзитното преминаване през територията на Република България, а чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ регламентира задълженията на превозвачите вменени им от закона.

Направил от събраните в административно наказателното производство доказателства категоричен извод, че гражданинът на Казахстан само твърдял, че притежава разрешение за пребиваване на територията на Германия, но че не е представил такова при граничната проверка, поради което приел, че превозвачът не е изпълнил задължението си преди осъществяване на превоза да провери документите на лицата, които превозва. Съдът направил извод за правилно ангажиране на отговорността на Авиокомпания „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД.

На изложените съображения съдът приел, че наказателното постановление е законосъобразно и го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт несъответен на материалния закон.

Касационната инстанция намира, че от фактическата обстановка установена от АНО и възприета от съда мястото на извършване на нарушението не е на територията на Р България или на територията на български самолет, поради което към спора следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 от ЗАНН. Пътниците съгласно НП са превозени от гр. Берлин, Р Германия до гр. Варна, Р България. Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба в приложимата към дата на превоза редакция на чл. 20, т.1 от ЗЧРБ, превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Анализът на цитираната разпоредба съобразен с фактите по спора налага извод, че извършването на услугата е започнало на територията на гр. Берлин, Германия и, че нарушението е започнато и довършено преди извършването на услугата, т.е. на територията на друга държава. Към конкретното нарушение приложима както вече беше посочено е разпоредбата на чл.4 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба ЗАНН и другите закони и укази, в които са предвидени административни наказания, се прилагат за всички административни нарушения, извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и по отношение на български граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че за да бъде наказуемо по българските закони конкретното деяние следва да са налице положителните императивно изискуеми предпоставки на чл.4 от ЗАНН. Тези предпоставки са следните: 1. административните нарушения да са извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и 2. административните нарушения да са извършени от български граждани в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава.

От фактите установени от АНО се налага извод, че не е налице първата предпоставка – нарушението не е извършено в Р България, на български кораб или на самолет. Касационната инстанция констатира, че в НП са формирани само изводи относно съставомерността на нарушението, но не са изложени конкретни данни, от които да се установят фактите – място на извършване и лице, което е извършило нарушението, за да може съдът да извърши проверка за относимост и приложимост на разпоредбата на чл.4 от ЗАНН към деянието. Относимите към възможността за налагане на административно наказание за извършено в чужбина административно нарушение факти не могат да бъдат установявани в хода на съдебното оспорване.

На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено НП.

Направено е искане за присъждане на разноските за водене на делото пред настоящата инстанция от процесуалният представител на жалбоподателя, но не са представени доказателства за извършването им, поради което съдът не му присъжда разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №998/30.06.2023г. постановено от състав на ВРС по нахд № 1648/2023г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 70/03.10.2022 г., издадено от началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с което на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД на основание чл. 51 ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: