Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260037/10.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на 10.02.2021 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря
Ю.К., като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 521/2020 , за да се произнесе, взе предвид:
Срещу
решение № 2/09.01.2020 год по т.д. № 24/2019 год на Окръжен съд Силистра са
подадени въззивни жалби, след допусната с решение № 260018/19.10.2020 год
поправка на очевидна фактическа грешка, както следва:
1) От
Р.Т.Д. чрез процесуалния й представител адв. Р.Н. – в частта, с която е
отхвърлен предявения срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за разликата над
25 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 30 000 лв, настъпили в резултат от ПТП на 10.05.2017
год на кръстовището по ул.“Добрич“ и ул.“Бояджи Яни“ в гр.Силистра, виновно
причинено от Л.Н.Н.при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№
QB0889ВМ, застрахован за календарната 2017 год по риска „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2018
до окончателното изплащане на задължението. Обжалва се и в частта относно
момента, от който се дължи законна лихва. Оспорва се приетия от съда начален
момент на забавата 10.11.2018 год, като поддържа, че законна лихва се дължи от
момента на деликт, а именно – 10.05.2017 год до окончателното изплащане. По
съображения за незаконосъобразност на решението и несправедливост на
присъденото обезщетение, въззивницата моли за отмяната му в отхвърлителната
част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен
вразмер на 30 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането
10.05.2017 год до окончателното изплащане.
В
подадения отговор от ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД чрез Адвокатско дружество
Христова, Тодоров и И., представлявано от адв. И.И. е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в
отхвърлителната му част. По отношение размера на обезщетението твърди, че
същият е неоснователно завишен, а по въпроса за началния момент на законната
лихва се позовава на разпоредбата на чл. 497 от КЗ, поради което счита
постановеното решение за правилно.
2) От
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, представлявано от Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Димитров чрез Адвокатско дружество Христова, Тодоров и И.,
представлявано от адв. И.И., в осъдителната част на решението. Изразено е
несъгласие с преценката на съда за липса на съпричиняване от страна на
пострадалата. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, а в случай че искът бъде приет за
основателен присъденото обезщетение де бъде намалено съразмерно със степента на
съпричиняване. Претендира за разноските по делото.
Решение
№ 260018/19.10.2020 год поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано.
Съставът на Апелативен съд
Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество,
съдът намира следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно осн. чл. 432 ал.1 от Кодекса на застраховането,
след спазване на процедурата, предвидена в чл. 380 от КЗ, поради което
изискването за допустимост на иска е изпълнено.
От
фактическа страна по делото е изяснено следното:
С влязло в сила решение №
427/09.10.2018 год по НОХД № 562/2018 год на Районен съд Силистра Л.Н.Н.е
признат за виновен в това, че на 10.05.2017 год в гр.Силистра на „У”-образно
кръстовище, образувано от ул.“Добрич“ и ул.“Бояджи Яни“ при управление на лек
автомобил „Фолксваген” модел „Кадди 2.0 ТДИ” с рег. № В 0889 ВМ при извършване на маневра завиване наляво,
нарушил правилата за движение – чл.25 ал.1 и чл. 36 ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Р.Т.Д. трайно затрудняване на ляв горен крайник,
обусловено от счупване на лява мишница, като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Въпреки, че с цитираното
решение подсъдимият на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание, то се ползва със задължителна
сила на осн. чл. 300 от ГПК по въпросите относно факта на извършване на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Доколкото съпричиняването от
страна на пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъплението, то
не е било предмет на изследване в наказателното производство. Затова тази
преценка трябва да се направи от
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието.
За изясняване на
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането и дали пострадалата е
допринесла за това с поведението си, по делото са приети две автотехнически
експертизи, от които се установява следното:
Преди да навлезе в У-образното
кръстовище, лекият автомобил “Фолксваген”
е спрял на знак „Стоп”, монтиран на тротоара вдясно по посоката за движение по
ул. „Бояджи Яни”. В същото време пешеходката, която се е движила по левия
тротоар на ул. „Добрич” е навлязла в платното за движение по ул.”Бояджи Яни” с
цел да пресече и да стигне до отсрещния тротоар, като в същото време е следвало
да заобиколи паркиралия автомобил със специално предназначение „Фиат Дукато 14”
от другата страна на тази улица, при
което се е движила леко косо в посока в дясно спрямо надлъжната ос на ул.
„Добрич”. Местоположението на участниците в ПТП е обозначено на схемата, приложена
към заключението на л. 85 от делото. По време на пресичането, пострадалата се е
намирала под ъгъл около 30 градуса спрямо спрелия лек автомобил и с гръб към
него.
Свидетелските показания на
досъдебното производство са противоречиви относно обстоятелството дали
предприемайки пресичането пострадалата се е огледала. В случая това обаче не е
от съществено значение, защото в този момент лекият автомобил е спрял пред
знака „Стоп”, и дори да е бил забелязан от пешеходката, тя е имала всички
основания да смята, че ще премине безпрепятствено. През цялото време тя се е
намирала в зрителното поле на водача, както е показано на приложената схема.
При това положение той е бил длъжен да я пропусне, според изискването на чл.119
от ЗДвП. В момента на удара пострадалата е преминала почти цялата дължина на
кръстовището и е била настигната и ударена в гръб от лекия автомобил. Поради
това не може да се направи извод, че е допринесла за настъпването на вредите. Наличието
на съпътстващо заболяване шизофрения, за каквото се съдържат данни в
медицинската документация, не е повлияло на ориентацията и способността на
пострадалата да прецени ситуацията. От гласните доказателства се установява, че
както преди, така и след инцидента тя е в състояние самостоятелно да се грижи
за себе си, а постъпките й са адекватни.
По отношение вида и степента
на увреждането по делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
събрани са и гласни доказателства. От тях се установява следното:
В резултат от удара
пострадалата е залитнала и паднала на земята, при което получила контузия на
главата, сътресение на мозъка и счупване на лявата мишнична кост. Приета е
за лечение в МБАЛ Силистра на 10.05.2017
год и е изписана на 12.05.2017 год в стабилно соматично и неврологично
състояние според данните (макар и оскъдни) от епикризата. От заключението на
вещото лице д-р Теодор Иванов се установява, че фрактурата е зараснала неправилно,
което обуславя трайния характер на затрудненията в движението на левия крайник.
Този функционален дефицит не може да бъде отстранен. По делото няма медицински
документи, които да отразяват извършени хирургични интервенции, или последващи
изследвания във връзка с тази травма. Допуснатата нова съдебно-медицинска
експертиза от специалисти по образна диагностика и по ортопедия е дала
заключение, че продължителността на трайното затруднение в движенията на
засегнатия горен ляв крайник е от порядъка на 6-8 месеца. Към момента на
изготвяне на експертизата и след преглед на пострадалата, вещите лица са
констатирали значително подобрение, близо до пълния обем на движения в
раменната става, с 20% остатъчен дефицит. В момента на прегледа не се е оплакала
от болки. Проведеното лечение – имобилизация на
ставата за срок от 30 дни с последваща физиотерапия е дало резултат.
По делото са събрани гласни
доказателства, от които се установява следното:
След инцидента и в резултат
от претърпяната травма ищцата продължително време не била в състояние сама да
се обслужва, нуждаела се от ежедневни грижи, които полагала нейната майка. Лявата
й ръка е била обездвижена и не е могла да си служи с нея. Изпитвала силни
болки, пиела обезболяващи лекарства. Това състояние продължило повече от шест
месеца до една година според показанията на свидетелката И. М.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно
основание ч. 432 от КЗ.
Обект
на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването или използването на моторни превозни средства, за
които застрахователите отговарят. При настъпване на такива вреди пострадалото
лице има правото на пряк иск срещу застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ.
Основанието за възникване на отговорността на застрахователя произтича на първо
място от наличието на сключен валиден застрахователен договор с причинителя на
вредата. Наред с това, поради обусловеността й от отговорността на деликвента,
трябва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е
изчерпило процедурата по чл. 380 от КЗ.
В случая всички предпоставки
са налице.
Не се спори между страните,
че автомобилът, управляван от виновния за произшествието водач, е застрахован
за 2017-2017 год при ответното дружество по риска „Гражданска отговорност” с
полица № BG23/116003008578 от 24.11.2016 год, в сила към датата на настъпване
на застрахователното събитие.
Сключеният застрахователен договор обосновава наличие
на покрит застрахователен риск, който обвързва отговорността на застрахователя
пред увреденото лице. Тази отговорност съгласно чл. 429 ал.1 от КЗ обхваща
имуществените и неимуществени вреди, причинени от застрахованото лице, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Спазено е изискването по чл. 380 от КЗ за уведомяване
на застрахователя. По делото е представена застрахователната претенция,
отправена от пострадалата до ответното дружество, която е получена от него на
19.10.2018 год. От разменената кореспонденция става ясно, че ищцата не е
одобрила предложеното обезщетение и е уведомила това с писмо, достигнало до ответника на
19.11.2018 год.
При определяне размера на обезщетението следва да се
съблюдава принципа за справедливост, прогласен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Това означава, че във всеки конкретен случай трябва да се съобразява вида и
характера на вредите, техния интетзитет, продължителността им, влиянието им
върху качеството на живот и психиката на пострадалия и др.
От установените по делото
факти следва да се заключи, че на ищцата е причинено трайно увреждане на лявата
ръка, което по своя характер води до функционален дефицит, който не може да
бъде възстановен. Наред със силните болки, то е придружено от затруднения при
движение, невъзможност за вдигане (носене) на тежки предмети, неудобства при
обслужване на ежедневните нужди, продължили около 8 месеца. Спецификата на
нараняването е изисквало оперативна интервенция чрез имплантиране на метални
елементи, които да фиксират плътно двете фрактурни повърхности една към друга,
за да се гарантира правилно срастване и функционалност на крайника. Поради
изключителната сложност и прецизност при такива операции, те се извършват само
в няколко болници в страната. В случая такова лечение не е било проведено, а в
резултат се е получило неправилно срастване, което няма да позволи пълното възстановяване на засегнатата кост.
Следователно това страдание ще съпътства пострадалата до края на живота й,
въпреки отбелязаното от вещите лица д-р Попов и д-р Дончев подобрение в
състоянието й.
Ето защо настоящият състав
намира, че е справедливо в нейна полза да се присъди обезщетение в размер на 25 000 лв. Като е достигнал до
същия извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение законната
лихва:
Съгласно чл. 497 ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил или изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 ал.3 , или изтичането на срока
по чл. 496 ал.1, освен когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106 ал.3.
В случая от приложената
кореспонденция между страните се установява, че застрахователят е бил надлежно
уведомен от ищцата на 19.10.2018 год. По делото няма данни той да е поискал
представяне на допълнителни доказателства по чл. 106 ал.3 от КЗ. Следователно,
налице е хипотезата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, при която началният момент на
забавата е считано от петнадесетия работен ден след датата на уведомлението, или 10.11.2018 год, както
правилно е постановил съдът.
По изложените мотиви и в
тази част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззивницата Р.Т.Д. не е
претендирала разноски за настоящата инстанция.
Въззивникът ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД е претендирал
присъждане на разноски в размер 2036 лв, от които 500 лв държавна такса
и 1536 лв адвокатско възнаграждение с ДДС. Същият е обжалвал решението в осъдителната му част в размер на
25 000 лв, но поради
неоснователност на жалбата му разноски за тази инстанция не му се дължат.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/09.01.2020
год по т.д. № 24/2019 год на Окръжен съд Силистра.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.