Р
Е Ш Е Н И
Е №
Гр.Враца 03.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 04.03.2020 /четвърти март две хиляди и двадесета/ година
в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията НАХД №97 по описа за 2020г.на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ОТМЕЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000003 от 02.01.2020год. на Началник ОО АА - Враца, с което на “Н. К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Враца.
ул.Осогово № 26 с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Г.К. с ЕГН:********** за извършено нарушение на чл.57, ал.7,
изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС
е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000/хиляда/лева, на
основание чл.96, ал.5, т.1, б.„а“ от ЗАвПр., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА ответника по делото - Областен
отдел Автомобилна Администрация – Враца, да заплати на жалбоподателя “Н. К.“*** с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Г.К. с ЕГН:**********, направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
“Н. К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Враца. ул.Осогово № 26 с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Г.К. с ЕГН:********** е обжалвал НП №26 - 0000003 от 02.01.2020год. на
Началник ОО „АА” Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 1000 лв., на основание чл.96,
ал.5, т.1, б. „а“ от ЗАвПр, за извършено нарушение на чл.57,
ал.7, изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. В жалбата, чрез писмено становище по делото и в
съдебно заседание чрез адв.И.И.се излагат съображения за допуснати множество
процесуални нарушения в хода на проведеното адм.производство довело до
неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и
се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Началник ОО „АА” Враца, в
придружителното писмо ангажира становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството
по делото е
по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 17.12.2019г. служителите на
ДАИ – Враца, св.Т.Д.Г. и св.К.Д.К. посетили офиса на търговско дружество “Н. К.“***
находящ се в гр. Враца, бул. Мито Орозов № 32, където извършили
комплексна проверка на същото.
При проверката било констатирано, че фирмата притежава Лиценз на Общността № 13483 за периода от 17.12.2018г. до 17.12.2019г., както
и че не е организирала съгласно законовите изисквания извършването на
предпътните технически прегледи, които в случая са извършени от лице, което
няма необходимата специалност за това и по конкретно от лицето - Б.М.П.с ЕГН **********.
За констатираното нарушение свидетеля св.Т.Д.Г. в присъствието на свид.К.Д.К. и служител на дружеството – лицето Писарски около 15.45 часа в офиса на търговско дружество находящ се в гр.Враца, на бул.Мито Орозов №32, съставил Акт за административно нарушение с.А бланков №270904 от 17.12.2019г., за
следното нарушение, а именно: „Превозвачът не е организирал
извършването на предпътните технически прегледи, като предпътните
технически прегледи са извършени от лицето Б.М.П.с ЕГН **********, който няма необходимата специалност, посочена в приложение 28а от Наредба Nq 11 от 31.10.2002 год., видно от пътен лист Nq 029442 от 01.10.2019 г. и от пътен лист Nq 028294 от 26.11.2019 г." - което било
квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на чл.57, ал.7, изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, като акта е предявен и връчен срещу
подпис на упълномощеният
съгласно нотариално пълномощно №5295/23.07.19г. служител на жалбоподателя – Б.П.на същата дата,
който го подписал без възражения.
Последвало е
издаването на обжалваното Наказателно
постановление №26 – 0000003 от 02.01.2020 год.
на Началник ОО „АА” Враца, в което дословно е пренесено текстовото и
цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.96, ал.5, т.1, б. „а“ от ЗАвПр., за
извършено нарушение на чл.57, ал.7, изр.1 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС, на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000лв., за
констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка се
потвърждава от АУАН, показанията на свидетелите К.С.Г.и К.Д.К., както и приложената
административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, Заповед
РД-08-249/15.05.15г. на Министерство на транспорта и ИТС – гр.София, АУАН и НП,
придружително писмо, длъжностна характеристика2 бр. пътни листове, пълномощно, становище.
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:
На първо
място съдът
приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките
на техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗАПр., както и приложената Заповед
по делото.Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление,
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното
постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57,
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно
- съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни
изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите
за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването
за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че
тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
На второ
място - съгласно
разпоредбата на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН - АУАН
респективно на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН, касателно НП, трябва да
съдържат – дата на извършване на
нарушението в конкретният случай, посочената в текстовите части на двата
документа дата - 17.12.2019г.,
визира датата на установяване
на нарушението, която не може да се отъждествят с датата на извършването му.
В случая изписване на дата на извършване на нарушението изобщо липсва и в двата съставени от
наказващият орган документа, като дори отразеното, описание не е достатъчно от към конкретика, касателно
визирания реквизит. В конкретния
случай, е без значение факта, че жалбоподателя може и да
се е досетил за датата/периода/ на извършване на
нарушението, установено от органите на ИА АА, като е
ирелевантна причината поради, която тя не е отразена доколкото
законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Отделно от изложеното до тук следва
да се отбележи и че дори и свидетелите в показанията си да сочат факти и
обстоятелства досежно датата на нарушението /което в случая не е налице/,
респективно да са единни в твърденията си относно този задължителен реквизит на
нарушението то, това не санира допуснатото нарушение, тъй като датата на нарушението е реквизит, които
не следва да се предполага, нито да се извлича по пътя на формалната логика, а
следва да е точно и ясно конкретизиран в
АУАН и НП, като липса на отразена дата
на нарушение, води до порочна неяснота на релевантни относими факти, които са
от съществено значение за - описанието
на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено.
На трето място, в нарушение на изискванията на
ЗАНН и актосъставителят и АНО не са посочили по един достатъчно ясен и
непротиворечив начин по отношение и описаното нарушение един от
най-съществените реквизити на АУАН и НП този по чл.42 т.3 пр.2 и по чл.57 ал.1 т.5 пр.3 от ЗАНН - мястото на
извършване на нарушението, с което
осезателно са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Посоченият адрес в текстовите части на АУАН и НП за
място – „в гр.Враца,
бул. Мито Орозов № 32“, за което се установява едва от показанията на свидетелите, че е офиса на търговско дружество “Н. К.“*** - определено визира мястото на установяване на нарушението, което не може да се отъждествява с мястото на извършването му.
Мястото на
извършване на
нарушението е съществен реквизит на НП, тъй като същото е определящо както по
отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с депозирани
жалби против издадени НП.Мястото и датата на извършване на нарушението
като елементи от състава на административното нарушение и като основни реквизит
на НП следва да бъдат ясно и конкретно, посочени. Тези реквизити не могат да
бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат
извличан по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този
смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното
наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането по принцип и в
частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на дата и място
на извършване на нарушението в НП, като основни реквизити от същото,
представляват съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма. Едновременно с това, липсата на посочените основни реквизити са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, което във всички случаи е
съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП.
На четвърто
място липсата на
правилно, пълно и в необходимата конкретика - отразяване на датата и мястото на извършване на нарушението по същността си се явява липса на посочените два основни реквизита и това нарушение
допуснато от наказващият орган при изготвяне, както на АУАН, така и на НП, но
то води от своя страна и до непълнота по отношение на още един задължителен
реквизит - описанието на нарушението
и на обстоятелствата, при който е
извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и
на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН,
Съгласно
визираните разпоредби - АУАН и НП трябва да съдържат - описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е било
извършено. От словесното описание отразено в АУАН и НП се изяснява, че извършеното от
жалбоподателя - търговско дружество “Н. К.“*** нарушение
се изразява в – това, че в качеството си на превозвач „не е организирал извършването на предпътните
технически прегледи,
като предпътните технически
прегледи са извършени от лицето Б.М.П.с ЕГН **********, който няма необходимата специалност, посочена в приложение 28а от Наредба №11
от 31.10.2002 год., видно от пътен лист №029442 от
01.10.2019 г. и от пътен лист № 028294 от
26.11.2019 г."
Даденото
описание е изключително противоречиво, това е така защото от една страна хем се
твърди, че жалбоподателя не е организирал предпътните
технически прегледи,
а от друга, хем че предпътните
технически прегледи са извършени от лицето Б.М.П..
Също
така се твърди, че лицето Б.М.П.няма
необходимата специалност съгласно приложение
28а от Наредбата,
но каква е наличната му специалност от описанието не става ясно.
Същевременно по делото липсват и доказателства в тази насока. На следващо
място, макар в описанието да се сочи, че липсата на
необходимата специалност е видна от посочените Пътни листове, то този факт, няма
как да бъде установен от тях, защо пътните листове не съдържат информация
относно завършеното образование на механика, който ги е подписал.
При
това информация относно завършено образование на едно лице може да даде
единствено дипломата му. Такава по
делото обаче няма представена. Не е ясно
и за какви предпътни
технически прегледи
става на въпрос, кога са извършени/дата или период от време/ и за кои МПС,
съответно колко на брой, по какъв маршрут, както и нестава ясно за какви
превози иде на реч на територията на страната или международни и т.н., просто
защото такова описание в случая изобщо липсва.
Описано е, че дружеството
притежава лиценз, като е посочен неговия номер, но лицензът не е приложен по
делото, нито е описано в АУАН и НП какво е отношението му като изискване за
наличие към конкретното деяние. При това в нито един от двата посочени акта не са
посочени конкретните товарни автомобили, притежавани от превозвача, както и че
в процесния случай няма извършен преглед на нито един такъв. В акта и в НП не е
описано дори, че се касае за предпътни прегледи на товарни автомобили. Освен това е задължително да се уточни поне
броят и видът на тези товарни автомобили, ако се касае за такива и аргумент в
тази посока е разпоредбата на чл.57,
ал.6, според която лицето по чл.2,
ал.1 извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на
които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за
които има:
1.издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност;
2.издаден знак за преминат
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС;
3.издадено удостоверение за
преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с
които се извършват превози на деца и/или ученици - когато с превозното средство
се извършва превоз на деца и/или ученици;
4.издадено удостоверение за
категоризация по системата за международна класификация на автобусите за
туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) - когато с
превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици. Тоест необходима
е индивидуализация на ППС, за да може, с оглед на възложените изисквания за
същите, ако са извършени някои от посочените дейности, описани в горната
разпоредба, да могат да се представят и съответни доказателства.
Нещо повече, в глава пета от
Наредбата е посочено, че предпътният преглед се извършва преди всяко излизане
на превозното средство от експлоатационния център и включва проверка на
техническото състояние на: достъпни системи, агрегати, механизми и възли на
превозното средство; гумите и колелата; други достъпни възли и агрегати от
ходовата част; изправността на: работната спирачна уредба, както и изпускане на
въздух или течност от нея; спирачната уредба за паркиране; осветлението и
отоплението и др. подробно описани в Наредбата механизми на автомобила.
Следователно, щом законът е
възложил извършване на предпътни прегледи преди всяко излизане на всеки един
автомобил, то е следвало да бъдат описани поне броя и вида на автомобилите и
периода, в който на същите не са били извършвани такива прегледи, което нито в
акта, нито в НП е сторено. Да неговорим, че изобщо не е изяснено колко точно
превозни средства има дружеството - нарушител и дали те съответстват на
описаното в лиценза.
Тук
следва да се посочи и че дори показанията на разпитаните по делото свидетели по
акта не способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка в
нейната пълнота и прецизност.Съгласно константната съдебна практика, за да е
описано нарушението следва в обстоятелствените части на АУАН и НП да се
съдържат обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци и участието
на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване
/конкретни действия, съответно бездействия от страна на
извършителя/.
Съдът
намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени
такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП, само на това
основание, тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
На пето
място липсата на
необходимата конкретика касателно описаното и твърдяно нарушение и най вече
липсата на информация въпросната фирма с какъв предмет на дейност е? Дали
извършва превози на пътници и товари и ако извършва превози, те само вътрешни
ли са или са и международни, за да може да се прецени доколко приложената
разпоредба на Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е относима към твърдяното нарушение в
конкретният случай както жалбаподателя така и съдът са лишени от тази
възможност.
Горепосочените
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП в своята съвкупност са
накърнили осезателно правото на защита на жалбоподателя да разбере по един ясен
и непротиворечив начин всички елементи на вмененото му нарушение. Същите са
напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, което обезсмисля
обсъждането на фактическата обстановка по същество. За пълнота следва да се
отбележи, че:
Отговорността на дружеството-превозвач е ангажирана за
допустителство, което съгласно чл.10
от ЗАНН е наказуемо само в изрично предвидените със закон или указ случаи.
Нарушената разпоредба на чл.57, ал.7, изр.1 от Наредба
№11 от 31.10.2002г. на МТС сочи че:„Лицето по чл.2, ал.1 организира извършването на предпътните прегледи по
ал.6.“ - не изисква от обективна страна
допускане на превоз, т. е. извършването на фактическите действия по превоза от
лице, различно от допустителя, а фактическото извършване на такъв превоз от страна на едноличния
търговец или юридическото лице, разполагащо с лиценз на Общността. Цитираната
материалноправна норма не съдържа форма на изпълнителното деяние
допустителство, а санкционната норма на чл.96, ал.5,
т.1, б."а" ЗАпр. не предвижда имуществена санкция за допустителство,
а от тук следва, че освен процесуалният закон, то и в случая неправилно е
приложен и материалният закон.Ето защо и с оглед изложеното по - горе,
обжалваното НП следва да бъде отменено от съда.
При този изход на делото съдът ОСЪДИ ответника по делото - Областен
отдел Автомобилна Администрация – Враца да заплати на жалбоподателя “Н.К.“*** с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Г.К. с ЕГН:**********, направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 300лв.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НП №26 - 0000003 от 02.01.2020 год. на Началник ОО
АА - Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: