Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 09.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Д., сложи за разглеждане гр. дело № 14179 по описа за 2016
година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от Г.А.С. срещу Н.Д.С., с която се предявява брачни искове с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и по чл. 49 ал. 3 от СК, за произнасяне по вината, а
именно, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи
ответника, както и обективно съединеният с него небрачен иск с правно основание
чл. 53 от СК за възстановяване на
фамилното име на съпругата от преди брака, а именно Г..
В исковата молба се излага, че
страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 08.01.1995г.
в гр. Варна, като страните нямат от
брака си непълнолетни деца. Твърди се, че постепенно между страните настъпило
отчуждение. Сочи, че след 2006г., когато ответникът останал без работа,
скандалите между тях зачестили,като ответникът даже и нанесъл и побой. През
2010г. ответникът заминал да работи в П., като там съжителствал с друга жена и
не изпращал пари за издръжка на семейството си. През 2012г. се завърнал, но през
2014г. се преместил да живее извън семейното жилище, а през 2016г. отново
заминал да работи в чужбина – в Г.. От там се обаждал само на сина им по
телефона.
В законоустановения едномесечен срок по
чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения особен представител на ответника.
В отговора не се оспорва наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като се сочи, че искът с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК, е допустим
и основателен, предвид дългата фактическа раздяла. Твърди се обаче, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака не може да се смени
само във вина на ответника, а предвид предимно битовия характер на проблемите,
следва да бъде понесена от двамата. Не оспорва иска по чл. 53 от СК.
В с.з. ищецът моли да бъде
прекратен брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника,
както и да бъде уважен небрачния иск, а ответникът чрез особения представител моли
за прекратяване на брака по взаимна вина.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак, страните са
сключили граждански брак на 08.01.1995г. в гр. Варна с акт за сключен
граждански брак № **, като след
брака ищцата е приела фамилното име на съпруга си, поради което и до
прекратяване на брака се именува С..
От приложеното
по делото удостоверение за раждане се установява, че от брака си имат родено
едно дете – Я.Н.С. ЕГН ********** – вече пълнолетно.
От
изслушаните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. Я.Н.С. ЕГН **********
– син на страните, се установява, че отношенията между родителите му били
влошени още откакто той бил в четвърти клас. Баща му заминал да работи в Р П.
през
Въз основа на
установеното фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като ищецът е поискал от съда и произнасяне
по отношение на вината за разстройството на брачните отношения по реда на чл.
49 ал. 3 от СК.
Не се спори
между страните, че брачните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени предвид
дългата фактическа раздяла между страните, датираща от преди три години – от
2014г. Преди тази фактическа раздяла е имало и друг период на дълго отсъствие
на ответника от семейството, но от 2014г. раздялата е окончателна. Емоционално
страните са се намирали в нехармонични отношения много преди фактическата
раздяла /още от четвърти клас на свидетеля – син на страните/. Емоционалната и
фактическата раздяла между страните е довела да
изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й
съдържание, същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и
окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е
полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Горното
обуславя и крайния извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на
основание чл.49 ал.1 от СК.
Съгласно чл. 49
ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно
вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Предвид
изричното искане на ищеца, съдът следва да прецени на кого е укоримото
поведение за разстройството на брака.
Съдът намира, че
брачни провинения е навела само ищцовата страна – агресивно поведение на ответника
спрямо ищцата, неосигуряване на издръжка на семейството, съжителство с друга
жена, напускане на семейното жилище. Ответникът чрез особения си представител
не навежда брачни провинения на ищцата, за които да бъдат събрани
доказателства.
От събраните по
делото гласни доказателства се чрез разпит на св. Я.Н.С. ЕГН ********** – син
на страните, се установяват две от наведените брачни провинения от ищеца –
заживяването на семейни начала с друга жена в Р П. и напускане на семейното
жилище през 2014г., когато ответникът се изнесъл от общия им дом. Съдът намира,
че показанията на сина на страните не може да бъдат възприети като пристрастни,
доколкото свидетелят се явява едновременно дете и на ищеца и на ответника. Отделно
от това се явява свидетел очевидец на сочените факти.
Доколкото няма
събрани доказателства за провинения на съпругата, съдът намира, че вина за
разстройството на брачните провинения носи само ответникът.
По обективно
съединения небрачен иск с правно основание чл. 53 от СК за възстановяване на
фамилното име на съпругата от преди брака, а именно Г., съдът намира следното:
Правото да
запази фамилията си от брака или да възстанови фамилията си от преди брака, е
дадено само и единствено на съпругът, променил фамилията си. Същият е изразил желанието
си за възстановяване на фамилията от преди брака чрез предявяване на
претенцията по чл. 53 от СК. Ответникът чрез особения представител не е оспорил
претенцията. Съдът намира, че
следва да постанови решение, с което да уважи така предявената и неоспорена
претенция с правно основание чл. 53 от СК.
На основание
чл.6 т.2 от Тарифа към ЗДТ и съобразно характера на производството, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., вносима от ответника, на
основание чл. 329 от ГПК.
Същият следва да
понесе и разноските в настоящото производство, сторени от ищцовата страна, на
основание чл. 329 от ГПК. Разноските на ищцата за производството са в размер на
1230лв., от които: 600лв. – адвокатско възнаграждение, 600лв. – възнаграждение на
особения представител, 25 лв. - държавна такса и 5 лв. – съдебно удостоверение.
Сумата от 5 лв., заплатена в полза на Община Варна, НЕ Е съдебно-деловодна
разноска, доколкото не е заплатена в полза на съда.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Г.А.С. ЕГН ********** и Н.Д.С., ЕГН **********, сключен на 08.01.1995г.
в гр. Варна с акт за сключен граждански брак № **
от 08.01.1995г., от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Варна, на осн.
чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, че вината за разстройството на
брачните отношения носи съпругът, на основание чл. 49 ал. 3 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи
предбрачното си фамилно име - Г..
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за развод
в размер на 50 лв. /петдесет лева/, на
основание чл.6 от Тарифа към ЗДТ във вр.
с чл.329 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН **********
***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.А.С. ЕГН **********,***, сумата от 1230лв. /хиляда двеста и тридесет лева/, представляваща сторени
разноски за производството, на
основание чл.329 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: