ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
05.03.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На пети март две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 541 по описа
на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на Н.Е.Т. с ЕГН ********** ***, Т.Е.
НИКОЛОВ с ЕГН ********** ***, Н.Е.Б. с ЕГН ********** ***, и И.Е.Д. с ЕГН **********
***, всички със съдебен адрес *** - адвокат В.Н., против „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер” №
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов.
Предявени са
субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на всеки от ищците
по 100 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено виновно от Димитър Веселинов Великов – на 22.11.2014г. при управление
на моторно превозно средство причинил ПТП, от което пострадала наследодателката
на ищците – Иванка Костадинова Николова, в резултат на което по-късно починала.
Претендират и законна лихва върху стойността на обезщетенията от датата на смъртта
на наследодателката – 09.11.2015г. до окончателното им изплащане.
Обстоятелства, на
които ищците основават претендираните права и предявените искове :
Твърдят, че на 22.11.2014г.
около 14:00 ч. в гр.Карнобат Димитър Великов управлявал лек автомобил „БМВ 520“
с per. № ВТ 2460 АТ по ул.„Екзарх Антим 1“, като на кръстовището с ул.„Христо
Смирненски“ същият предприел маневра завиване наляво. Тъй като водачът рязко
подал газ, автомобилът се завъртял наляво около вертикалната си ос, задната
част „тръгнала“ напред, последвал контакт между задното дясно колело и десния
бордюр на ул. „Христо Смирненски“ пред блок 21, след което преминал през
тротоара, съборил бетонните колони на десния тротоар, навлязъл в градинката
пред вход А на блока и се преобърнат през лявата си странична страна и тавана
на купето и спрял на колелата си до стената на блока. В момента на преобръщането
на превозното средство неговият заден ляв калник ударил намиращата се на
тротоара пред блок 21 пешеходка Иванка Костадинова Николова. Били й нанесени
сериозни телесни увреждания, в резултат на които здравословното й състояние се
влошило, което впоследствие довело до летален изход.
Във връзка с
настъпилото ПТП е образувано ДП № 07-624/2014 г. по описа на РУП - гр.
Карнобат. Водено е НОХД № 112/ 2015 г. по описа на PC - Карнобат, приключило
със споразумение, по силата на което Димитър Веселинов Великов е признат за
виновен за настъпване на процесното ПТП.
След ПТП Иванка
Николова била откарана по спешност и хоспитализирана в „МБАЛ - Бургас“ АД, като
й е поставена следната диагноза: „B.Л.K. Капитис. Контузио ет хеморагия
церебри. Хематома интрацеребралис. Хемипарезис дексгра. Фрактура косте III
синистра“. На следващия ден пострадалата претърпяла оперативна интервенция,
изразяваща се в „краниотомия пунктиформис синистра париеталис, евакуацио
хематоме“. Към момента на изписването си от болницата Иванка Николова била с
афазия (увреждане способността да се разбира и възпроизвежда реч) и с
десностранна хемипареза. На същата била назначена терапия и постелен режим за
дома, като общото й състояние макар и стабилизирано, било изключително тежко. Съгласно
изготвената в хода на наказателното производство съдебномедицинска експертиза
уврежданията на Иванка Николова са били в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП. Според вещото лице черепно-мозъчната травма е обусловила постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, като към момента на изготвяне на
експертизата не е било възможно определянето продължителността на
възстановителния период и резултата от проведеното лечение.
На 01.05.2015г. пострадалата
била хоспитализирана в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - гр.Сливен по повод
генерализиран припадък. Тя била с остатъчна десностранна хемипареза и афазия,
неконтактна, без контрол над тазовите си резервоари. Поставената окончателна
диагноза е „посттравматична епилепсия гранд мал“. Резултатът от проведено
образно изследване показал мозъчна атрофия. Иванка Николова била изписана на
05.05.2015г. с препоръки за продължаване на домашно консервативно лечение.
Вследствие на
претърпените при ПТП телесни повреди Иванка Николова била почти неподвижна и
прикована на легло в продължение на година, през който период предвид възрастта
й, дългото залежаване и невъзможността за физическа активност, състоянието й се
влошило. На 09.11.2015г. наследодателката на ищците Иванка Николова починала. Към
датата на смъртта й лечението на травматичните й увреди още не е било
приключило, тя не е можела да комуникира и говори, да се движи, да се изправя,
да се самообслужва.
Тежкото и
продължително боледуване и последвалата загуба води до страдания и затруднения
в осиротялото семейство на Иванка Николова, която до момента на настъпване на
ПТП е била напълно активна и в добро общо състояние. Ищците са внуци на
починалата, като до момента на нейната смърт са поддържали почти ежедневно
изключително близки и топли отношения. Ищците останали неотлъчно до своята баба
до последния й дъх, като се грижили за нея и осигурявали всичко необходимо.
Ищците твърдят, че изживяват изключително тежко времето, в което Иванка
Николова е била в безпомощно състояние, а към настоящия момент все още не могат
да приемат загубата й, като скръбта им е несравнима и неутешима. Считат, че
смъртта на Иванка Николова е пряка и непосредствена последица от влошаване на
здравословното й състояние вследствие на получените от процесното ПТП
увреждания, поради което е налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП, получените увреждания, техните усложнения и настъпилата смърт.
Сочат водени в
тази връзка съдебни производства - гр.д. № 2077/ 2016г. по описа на СГС и в.гр.д.
№ 1917/ 2017 г. по описа на САС, приключило с решение, влязло в законна сила, с
което е установено наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП, получените увреждания, техните усложнения и настъпилата смърт на Иванка
Николова.
Позовават се на традиционно
близки семейните отношения в българското общество, като сочат, че обичайно
децата се отглеждат от бабите и дядовците си, а батковците и каките помагат на
по-малките си братя/ сестри, като помежду им се поражда духовна взаимност и
емоционална свързаност. Основават се на мотивите на тълкувателно решение № 1/
2016г. по т.д. № 1/ 2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, съгласно които когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
какъвто е и настоящият случай, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, е справедливо да се присъди
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на преживелия родственик;
както и на чл.2, nap.1, б.„а“, т.,,ii“ от Директива 2012/ 29/ EU на Европейския
парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за
правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета, съгласно който понятието „жертва“
включва и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от
престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на това лице. Сочат,
че чл.2, nap.1, б.„б“ сочи като „членове на семейството“ съпругът/та, лицето,
което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по права линия, братята и сестрите и издържаните от
жертвата лица.
Считат, че на
репарация подлежат всички претърпени от увредените лица вреди, включително
неимуществените, и обезщетението следва да е съотносимо с болките и
страданията. Сочат, че размерът на застрахователното обезщетение следва да се
съобрази с размера на застрахователната сума - лимита на отговорност на
застрахователя, с принципа на
справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД вр. Постановление № 4 от 23.12.1968г„
Пленум на ВС, както и да се съобрази икономическата и обществена конюнктура към
настоящия момент.
Водачът на лекия
автомобил Димитър Веселинов Великов попада в кръга лица, чиято отговорност се
покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица №
02114001089154/ 11.04.2014г. със срок на валидност от 17.04.2014г. до
17.04.2015г., издадена от ЗД „Бул Инс“ АД.
Правно основание :
Предявените преки искове
против застраховател за заплащане на обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ са с правно основание чл.226 от Кодекса за
застраховането /отменен от 01.01.2016г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ Исковете за обезщетения за забава в размер на законната лихва
са с правно основание чл.86 ал.1 вр. чл. 84 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Относно редовността
и допустимостта на иска :
Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.
Искът е предявен
съобразно с правилата за родова и местна подсъдност.
Искът е допустим –
налице са процесуалните предпоставки за разглеждането му, липсват възражения и процесуални
пречки.
Книжата по делото
са редовно разменени между страните.
Становище на
ответника :
На 01.11.2018г. на
ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията с
указанията по чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 12.11.2018г.
ответникът представя писмен отговор на пълномощник, с който оспорва исковете.
Признава настъпването
на ПТП, причинените телесни увреждания на наследодателката на ищците и съществуването
към момента на ПТП на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с виновния водач на МПС. Оспорва причинно-следствената
връзка между това ПТП и настъпилата смърт на пострадалата Иванка Николова.
Сочи, че тя е била на 78 години и е имала и други заболявания, които също би
могло да са причина за смъртен изход - два сърдечни инфаркта (2002г. и 2004г.),
през 2009г. й е поставен стенд на сърдечна артерия, имала е повишено кръвно
налягане трета степен (последна, най-тежка), надкамерна тахикардия, сърдечна
недостатъчност, хронична обострена белодробна недостатъчност и др. Счита, че
посочената атрофия на мозъка е нормално състояние за тази възраст и не е
причинена от травмата. Сочи, че не е известно какво е било здравословното
състояние на пострадалата преди травмата. Посочава се на смъртния акт, в който
на първо място е записана диагнозата за прекарана травма на мозъка през 2014г.,
а след това и всички други сърдечно-съдови и белодробни заболявания, отбелязано
е, че смъртта е настъпила от заболяване. Счита, че директната причина за
настъпилата смърт следва да се установи с аутопсионен протокол.
Оспорва и
легитимацията на ищците. Счита, че ищците не са от кръга на лицата, които имат
право на обезщетение. До 21.06.2018 година, което е датата на постановяване на тълкувателно
решение № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС № 2/ 81г. Счита, че
посоченото тълкувателно решение не се прилага за ПТП, настъпили преди датата на
постановяването му и отмяна на действащото до преди това ППВС № 2/ 81г.
Оспорвам и наличието на твърдяната „особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди”, както наличието на изключение
поради създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалото
лице.
Ответникът прави
възражение изтекла погасителна давност.
Оспорва и размер на
исковете като завишен. Счита, че претенциите не съответстват на чл.52 ЗЗД и
установените от съдебната практика обезщетения за телесни повреди.
Допълнителна искова
молба :
На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищците на 22.11.2018г.
В преклузивния
срок по чл.372 ал.1 от ГПК - на 06.12.2018г. ищците представят допълнителна
искова молба, с която поддържат твърденията си по исковата молба.
Оспорват възраженията
на ответника относно приложимостта на тълкувателно решение № 1/ 2016г.,
постановено по т.д. № 1/ 2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС, като се позовават
на чл.50, ал.1 от ЗНА - тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в
сила актът, който се тълкува.
Излагат
съображения за дължимостта на законната лихва – същата е компенсаторна и се
дължи от датата на деликта. Сочат чл.429, ал.2. т.2, вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2,
изр. първо от КЗ, респективно приложимите чл.223, ал.2. вр. чл.226, ал.2, изр.
първо от КЗ /отм./.
Допълнителен
отговор :
На основание чл.373 ГПК препис от допълнителната искова молба е редовно връчен на ответника на
07.02.2019г.
В преклузивния
срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не представя допълнителен отговор.
Доказателствена
тежест :
Предвид
становищата на страните съдът приема за безспорни следните факти и
обстоятелства : - настъпилото на 22.11.2014г. ПТП, виновността на посоченото
трето лице, причинените увреждания на пострадалата и причинно – следствената им
връзка с ПТП, по начина по който са установени с одобреното споразумение по
нохд № 112/ 2015г. на РС – Карнобат; - наличието към момента на ПТП на
посочената в исковата молба валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между
виновния водач и ответното застрахователно дружество; - настъпилата на
09.11.2015г. смърт на пострадалата от ПТП; - родствените връзка на ищците с
покойната пострадала – нейни внуци
Предвид липсата на
спор между страните и наличието на споразумение, одобрено от наказателен съд, съдът
приема, че не се нуждаят от доказване фактите, свързани с извършването на
деянието, противоправността му и виновността на дееца.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и
154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В
настоящото производство ищците носи доказателствената тежест да установи претърпените
конкретни неимуществени вреди, техният интензитет и причинно-следствената
връзка между деянието и претендираните вреди. Съобразно задължителното
тълкувание, дадено се в ТР № 1/ 2018г. по т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС, ищците
трябва да проведат пълно доказване и на факта на създадена между тях и починалата
им баба трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща значителни морални болки
и страдания.
По доказателствата :
Представените от ищците
протоколи за огледи на местопроизшествие с приложени снимки и заключение по
автотехническа експертиза не са допустими доказателства по настоящия спор, тъй
като не са събрани по установения в процесуалния закон ред. С оглед приетото за
безспорно валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ не е необходимо доказателство исканата застрахователна
полица.
Останалите
представени от ищците документи, посочените гласни доказателства и исканата от
двете страни съдебна медицинска експертиза са допустими, относими и необходими доказателства
и ще бъдат допуснати от съда. Предвид наличието на заверка на приложените
преписи от документи, не е необходимо представянето на същите в оригинал по
делото.
Мотивиран от
горното, на основание чл.374 вр. чл.146, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 11.04.2019г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад
по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА
страните към доброволно уреждане на спора и спогодба.
НАПЪТВА
страните към медиация.
ДОПУСКА като доказателства по делото
представените от ищците документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за задължаване на ответника да
представи застрахователната полица.
ДОПУСКА разпит
на двама свидетели на ищцовата страна при режим на довеждане в съдебно
заседание.
ДОПУСКА извършването
на съдебна медицинска експертиза, която да отговори на поставените от страните
въпроси – в доказателствените искания в исковата молба, писмения отговор и
допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за извършването на експертизата в размер на 150 лв., вносим от
ответника в 5-дневен срок от съобщението.
Ищците са освободени от съдебни такси и разноски на основание чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещо лице по назначената експертиза д-р Параско Георгиев Парасков.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за депозиране заключението на вещото лице до 03.04.2019г. включително.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните
факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между
тези факти.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :