Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014/24.08.2020 г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На двадесет и четвърти юли
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Секретар:
Петранка Паскалева
Прокурор: Анна Помакова
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВЧНД № 194 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 341, ал.1 вр. чл. 306, ал.1, т.3 от НПК. Образувано е по частна жалба на осъдения С.Г.Г.,
чрез неговия защитник срещу определение
№423 от 10.06.2020 год. по НОХД № 268 по описа за 2020 год. на Окръжен съд -
гр. Варна, наказателно отделение, 6-ти състав.
С атакуваното определение съдът е постановил осъденият С.Г.Г. на основание чл.
68, ал.1 от НК да изтърпи наказанието, наложено с присъда по НОХД № 2188/2019
год. по описа на Районен съд - гр. Пловдив в размер на 1 година лишаване от
свобода, отделно от наказанието, наложено по НОХД № 268/2020 год. на Окръжен
съд - гр. Варна. Определил е на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
определението, в частта, в която е определен първоначалния режим на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Твърди се, че съдът неправилно е определил
първоначален строг режим, вместо предвидения в закона общ режим.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция осъденият С.Г. се явява
лично с упълномощеният си защитник. Поддържат жалбата и излагат доводи в същия смисъл за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на общ режим наизтърпяване на наказанието.
Прокурорът от Апелативна прокуратура-Варна пледира за основателност на
жалбата. Счита, че първоначалния режим на изпълнение на наказанието лишаване от свобода следва да бъде общ.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата
и в съдебното заседание доводи на страните и служебно провери правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От приложените по делото писмени доказателства – справка и бюлетини за съдимост е видно, че С.Г. е осъждан,
както следва:
- по НОХД № 2188/2019 год. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, на
основание чл.346, ал.2, т.1 във вр. ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода в размер на 1 година. Същото по вид и размер наказание е наложено и
за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК на
осъдения Г. е определено общо наказание
лишаване от свобода за срок на 1 година. На основание чл. 66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3
години. Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 04.06.2019 година.
- по НОХД № 268/2020 год. на Окръжен съд - гр. Варна, на основание чл. 195,
ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за деяние извършено на 22.07.2019
година му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца и на
основание чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК за
деяние извършено на 22.07.2019 година му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения Г. е
определено общо наказание лишаване от
свобода за срок на 1 година при първоначален общ режим.
Престъпленията по НОХД № 268/2020 год. на Окръжен съд - гр. Варна са
извършени на 22.07.2019 година, а
присъдата по НОХД № 2188/2019 год. по описа на Районен съд - гр. Пловдив е
влязла в сила на 04.06.2019 година. По тази присъда бил определен изпитателен
срок от три години на наложеното наказание лишаване от свобода. Следователно престъпленията
по НОХД № 268/2020 год. на Окръжен съд - гр. Варна са извършени в изпитателния
срок и първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1
от НК като е постановил отделно, ефективно изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода.
Въззивната инстанция обаче счита, че
определения от окръжният съд първоначален режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода не съответства на предвиденото в закона.
Съгласно чл. 57 от ЗИНЗС съдът определя първоначалния режим за изтърпяване
на наказанието, както следва:
1. специален режим – на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор
без замяна;
2. строг режим на осъдените на лишаване от свобода:
а) за повече от 5 години за умишлени престъпления;
б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо
от реабилитацията;
в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане,
за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът
от двете наказания надвишава две години;
3. общ режим – във всички останали случаи.
Първоинстанционният съд е определил първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание член 57, ал.1, т.2,
б.„б“ от ЗИНЗС. Тази разпоредба предвижда при строг режим да изтърпяват
наказанията си лишените от свобода, които са осъждани за умишлени престъпления,
когато не са изтекли повече от пет години от изтърпяването на наложеното им
наказание лишаване от свобода и то не е било отложено на основание член 66 от
Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията. От приложените по делото
доказателства - справка и бюлетини за съдимост е видно, че до настоящия момент жалбоподателят
Г. е осъждан два пъти като присъдата по НОХД № 2188/2019 год. на Пловдивския районен
съд е условна и изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен
срок от три години. Видно е, че тази разпоредба няма приложение в
конкретния случай. Не е приложима и разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, тъй като тя се прилага за лица, които са осъдени за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условното осъждане, когато сборът
на двете наказания надвишава две години. В настоящия случай на осъдения Г. са
наложени две наказания по една година лишаване от свобода, като сборът на двете
е точно две години. За да се приложи разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.„в“
от ЗИНЗС е необходимо сборът на двете наказание да бъде над две години.
Неприложима е и нормата на буква
„а“ на чл. 57, ал.1, т 2 от ЗИНЗС, защото наложеното наказание е по-малко от 5
години.
Следователно спрямо Г., за постановеното отделно изтърпяване на наказание в
размер на една година лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД №
2188/2019 год. по описа на Районен съд - гр. Пловдив е приложима т.3 на
чл.57, ал.1 от ЗИНЗС и той трябва да изтърпи наказанието си при първоначален
общ режим. Определението на окръжения съд следва да се измени в частта, в
относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Г.
следва да изтърпи наказанието си при първоначален общ режим, вместо определения
от първата инстанция строг режим.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 341, ал.1 вр. чл. 334, т.3
вр. чл. 306, ал.1, т.3 от НПК, Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ определение №423 от 10.06.2020 год. по НОХД № 268 по описа за 2020 год. на
Окръжен съд - гр. Варна, наказателно отделение, 6-ти състав, в частта относно първоначалния
режим на изтърпяване на наложеното с присъда по НОХД № 2188/2019 год. по описа
на Районен съд - гр. Пловдив на С.Г.Г. наказание лишаване от свобода за срок от една година, за което на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено ефективното му изтърпяване от строг на общ режим, съгласно чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател : Членове: