Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 22.06.2022
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесет и трети
май Година
две хиляди двадесет и втора
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 807
по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът,
чрез процесуалния си представител сочи, че
за предпочетен номер +*** на *** г. между М.М.А. и „Т.Б.“ ЕАД бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца
по абонаментен план „Тотал 24.99 с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. А. не изпълнил
задълженията си по договора в общ размер 140,60 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 12.10.2018 г. -
04.12.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 62,46 лв., чийто размер не
надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № *** г.
Твърди,
че на същата дата - *** г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+***, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с М.М.А. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставял за
временно и възмездно ползване устройство марка ***
за обща лизингова цена в размер на 565,57 лв., дължима чрез внасяне на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 24,59 лв. По договора за лизинг А.
дължал заплащане на сума в общ размер на 582,91 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 12.10.2018 г. -04.02.2019 г., а именно:
-
24,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 12.10.2018 г. -
04.11.2018 г., начислена във фактура № *** г.;
-
24,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.11.2018 г. -
04.12.2018 г., начислена във фактура № *** г.;
-
17,34 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при
сключването на договора за мобилни услуги суми за отчетен период 05.12.2018 г.
- 04.01.2019 г., начислена във фактура № *** г.;
-
516,39 лв. - 20 броя лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл. 12 от
Общите условия към договора за лизинг, и 1 лизингова вноска, начислена съгласно
чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, за отчетен период 05.01.2019 г. -
04.02.2019 г., начислени във фактура № *** г.
Сочи,
че вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, А. дължал сума в размер на 209,82 лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № ***г.
Горепосочените задължения за
предпочетен номер +*** били
индивидуализирани в следните Фактури:
1.
Фактура № *** г. за отчетен период 12.10.2018 г. - 04.11.2018 г., срок за
плащане - 20.11.2018 г., издадена за сумата от 101.62 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за
предпочетен номер +***, както следва: 77,03 лв. абонаментна такса и използвани
услуги; 24,59 лв. лизингова вноска.
2.
Фактура № *** г. за отчетен период 05.11.2018 г. - 04.12.2018 г., срок за
плащане - 20.12.2018 г., издадена за сумата от 88,16 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за
предпочетен номер +***, както следва: 63,57 лв. абонаментна такса и използвани
услуги; 24,59 лв. лизингова вноска.
3.
Фактура № *** г. за отчетен период 05.12.2018 г. - 04.01.2019 г., срок за
плащане - 20.01.2019 г., издадена за сумата от 17,34 лв., представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +***.
4.
Фактура № *** г. за отчетен период 05.01.2019 г. - 04.02.2019 г., срок за
плащане - 20.02.2019 г., издадена за сумата от 788,67 лв., представляваща
неплатени неустойка, дължима сума за мобилно устройство и лизингови вноски за
предпочетен номер +***, както следва: 62,46 лв. неустойка; 209,82 лв. дължима
сума за мобилно устройство; 516,39 лв. лизингови вноски, начислени накуп.
Сочи,
че за предпочетен номер +*** на 11.10.2018 г. между горепосочените страни бил
сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 24.99 с
неограничени национални минута и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. А. не изпълнил задълженията си по договора в
общ размер 87,21 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 15.10.2018 г. - 04.12.2018 г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислил
неустойка в размер на 62,46 лв., чийто размер не надвишавал три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № *** г.
На
същата дата - 11.10.2018 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +***, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с М.М.А. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставял за
временно и възмездно ползване устройство марка ***
за обща лизингова цена в размер на 565,57 лв., дължима чрез внасяне на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 24,59 лв. По договора за лизинг А.
дължал заплащане на сума в общ размер на 582,91 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 15.10.2018 г. - 04.02.2019 г., а именно:
-
24,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.10.2018 г. -
04.11.2018 г., начислена във фактура № *** г.;
-
24,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.11.2018 г. -
04.12.2018 г., начислена във фактура № *** г.;
-
17,34 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при
сключването на договора за мобилни услуги суми за отчетен период 05.12.2018 г.
- 04.01.2019 г., начислена във фактура № *** г.;
-
516,39 лв. - 20 броя лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл. 12 от
Общите условия към договора за лизинг, и 1 лизингова вноска, начислена съгласно
чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, за отчетен период 05.01.2019 г. -
04.02.2019 г., начислени във фактура № *** г.
Сочи,
че вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, А. дължал сума в размер на 210,13 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № *** г.
По
отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски била налице обща
изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от
същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по
договорите, предоставените устройства не били върнати на мобилния оператор.
Горепосочените
задължения за предпочетен номер +*** били индивидуализирани в следните фактури:
1.
Фактура № *** г. за отчетен период 15.10.2018 г. - 04.11.2018 г., срок за
плащане - 20.11.2018 г., издадена за сумата от 76,32 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за
предпочетен номер +***, както следва: 51,73 лв. абонаментна такса и използвани
услуги; 24,59 лв. лизингова вноска.
2.
Фактура № *** г. за отчетен период 05.11.2018 г. - 04.12.2018 г., срок за
плащане - 20.12.2018 г., издадена за сумата от 60,07 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за
предпочетен номер +***, както следва: 35,48 лв. абонаментна такса и използвани
услуги; 24,59 лв. лизингова вноска.
3.
Фактура № *** г. за отчетен период 05.12.2018 г. - 04.01.2019 г., срок за
плащане - 20.01.2019 г., издадена за сумата от 17,34 лв., представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +***.
4.
Фактура № *** г. за отчетен период 05.01.2019 г. - 04.02.2019 г., срок за
плащане - 20.02.2019 г., издадена за сумата от 788,98 лв., представляваща
неплатени неустойка, дължима сума за мобилно устройство и лизингови вноски за
предпочетен номер +***, както следва: 62,46 лв. неустойка; 210,13 лв. дължима
сума за мобилно устройство; 516,39 лв. лизингови вноски, начислени накуп.
С
оглед на гореизложеното на 29.09.2020 г. „Т.Б.“ ЕАД подал Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Д. срещу М.М.А.,
в което се претендирали: главница в размер на 1938,50 лв. (хиляда деветстотин
тридесет и осем лева и петдесет стотинки) и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. С Определение РС-Д. препратил делото по
подсъдност на РС-К.. Образувано било ч.гр.д. № 2596/2020 г. по описа на Районен
съд - гр. К.. Била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид гореизложеното, на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК за „Т.Б.“ ЕАД възниквал правен интерес от завеждането на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Предвид
гореизложеното, моли да бъдат призовани в съдебно заседание и след като съдът
се увери в основателността на предявения от ищцовото дружество иск, да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
*** има следните вземания срещу М.М.А., а именно:
-
суми в общ размер на 1938,50 лв. (хиляда деветстотин тридесет и осем лева и
петдесет стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, използвани
услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и
дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него.
-
законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането;
Претендира
съдебни разноски по ч.гр.д. № 2596/2020г. и по настоящото производство.
С
молба с вх. № 264783/02.04.2021 г. процесуалният представител на ищцовото
дружество е отстранил нередовностите на исковата молба, като е уточнил, че
претендираната главница от 1938,50 лв. (хиляда деветстотин тридесет и осем лева
и петдесет стотинки) представлявала сбор от следните вземания:
По
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** се претендирали 140,60 лв.
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 12.10.2018 г. -
04.12.2018 г.
Вследствие
на неизпълнението по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
заплащането на абонаментните такси и използваните услуги в посочения размер, се
претендирала неустойка в размер на 62,46 лв., начислена във фактура № *** г.
По
повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** страните сключили
Договор за лизинг, по силата на който на лизингополучателя било предоставено
едно мобилно устройство марка ***. По договора за лизинг за устройство марка ***
се претендираli 582,91 лв. лизингови вноски за отчетен период 12.10.2018 г. - 04.02.2019 г.
Вследствие
на неизпълнението по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
за заплащането на абонаментните такси и използваните услуги в посочения размер,
се претендирала сума в размер на 209,82 лв., представляваща разликата между
цената на устройството *** без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена във фактура № *** г.
По
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** се претендирали 87,21 лв.
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.10.2018 г. -
04.12.2018 г.
Вследствие
на неизпълнението по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
заплащането на абонаментните такси и използваните услуги в посочения размер, се
претендирала неустойка в размер на 62,46 лв., начислена във фактура № *** г.
По
повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** страните сключват
Договор за лизинг, по силата на който на лизингополучателя било предоставено
едно мобилно устройство марка ***. По договора за
лизинг за устройство марка *** се претендирали
582,91 лв. лизингови вноски за отчетен период 15.10.2018 г. - 04.02.2019 г.
Вследствие
на неизпълнението по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
заплащането на абонаментните такси и използваните услуги в посочения размер, се
претендира сума в размер на 210,13 лв., представляваща разликата между цената
на устройството *** без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № ***
г.
Въз
основа на гореизложеното, моли съда да приеме за отстранени посочените нередовности
и исковото производство да продължи.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител на ответника, който сочи, че
искът е предявен в резултат на производство по чл. 410 от ГПК, като заповедта
за изпълнение на парично задължение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, същият е предявен в срока, предвиден в разпоредбата на ГПК, поради което
се явявал допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Възразява срещу иска и
обстоятелствата, на които се основава.
Изцяло оспорва изложеното в исковата
молба твърдение, че ответникът ползвал далекосъобщителни услуги, предоставени
от ищцовото дружеството, чието заплащане се претендира.
Относно претендираната договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника -
потребител счита, че не били налице доказателства, че процесният договор бил
прекратен от страна на „Т.Б.“ ЕАД.
Заявява, че прави възражение за
недействителност на договорите поради това, че съдържат неравноправни клаузи,
както и възражение за нищожност на клаузите за лихви и неустойки.
Налице било пълно несъответствие в
описаните и претендирани в исковата и допълнителна молба стойности и отразеното
в приложените от ищеца фактури, като оспорва размера на задълженията по
издадените фактури.
Сочи, че по п.1 (от доп.молба) се
претендирала сума в размер на 140,60 лв., а видно от приложената фактура № ***
г. общата стойност на месечните такси и използвани услуги за периода 12.10.2018
- 04.11.2018 г. с ДДС била в размер на 65,47 лв., а по фактура № *** г. - 37,02
лв. с ДДС, т.е. сумарно по двете фактури сумата била в размер на 102,49 лв.
По п. 2 се претендирала неустойка в
размер на 62,46 лв., която не било ясно как е формирана (по цитираната фактура
сумата била в размер на 272,28 лв.)
По п. З се претендирали 582,91 лв.
лизингови вноски за период 12.10.2018 г. - 04.02.2019 г., а в приложената
фактура № *** г. - вноската за лизинг била отразена като сума - 516,39 лв. и
т.н.
По аналогичен начин, неясно било как
са формирани и останалите описани в п. 4 - 8 претенции.
Възразява и срещу твърдението, че операторът
реално бил предал за ползване мобилните устройства, чието заплащане се
претендира.
С оглед изложеното, оспорва предявения
осъдителен иск и счита същия за неоснователен, като моли да бъде отхвърлен. В съдебно заседание адвокат Б. заявява, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното
частно гражданско дело №2596/2020 г. по описа на Районен съд – К., на основание
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №260228/28.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника М.М.А., за сумата в размер на 1 938,50 лева,
произтичащи от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за
лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор
за лизинг към него; и законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 г.
до изплащане на вземането, както и сумата 398,77 лева - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
От заверени копия на Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер +*** на *** г. между М.М.А. и „Т.Б.“ ЕАД
бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24
месеца по абонаментен план „Тотал 24.99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Видно
от представеното заверено копие Договор за мобилни услуги с предпочетен номер,
сключен на 11.10.2018 г. между горепосочените страни бил сключен за срок от 24
месеца по абонаментен план „Тотал 24.99 с неограничени национални минута и
роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.
Не е
спорно, че между страните са сключени два договора за лизинг. Първият е с дата *** г., за мобилно устройство
***, а вторият е сключен на 11.10.2018 г., за мобилно устройство *** . Съгласно тези
договори ищцовото дружество, в качеството му на лизингодател, е предоставило на
ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно
ползване процесните мобилни устройства.
Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на получателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги съгласно сключените между страните договори за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.
За предоставените по
процесните договори услуги „Т.Б.“ ЕАД е издал следните фактури за предпочетен
номер +*** : Фактура № *** г. за
сумата от 76,32 лв.; Фактура № *** г. за сумата от 60,07 лв; Фактура № *** г.,
издадена за сумата от 17,34 лв.; Фактура № *** г., издадена за сумата от 788,98
лв.
За предоставените по
процесните договори услуги „Т.Б.“ ЕАД е издал следните фактури за предпочетен
номер +***: Фактура
№ *** г. за сумата от 76,32 лв; Фактура № *** г. за сумата от 60,07 лв.;
Фактура № *** г., издадена за сумата от 17,34 лв; Фактура № *** г. издадена за
сумата от 788,98 лв.
По делото са
представени са и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни
услуги.
По делото е назначена
съдебно - техническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните,
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че за периода 12.10.2018г. 0 04.12.2018 са предоставени далекосъобщителни услуги чрез
Далекосъобщителната подвижна клетъчна мрежа от „Т.Б.“ ЕАД за предпочетен номер ***
и за периода от 15.01.2018г. – 04.12.2018г. са предоставени далекосъобщителни
услуги за предпочетен номер ***. Налице е потребление на далекосъобщителни
услуги за предпочетен номер *** в периода 12.10.2018г. – 04.12.2018г. Налице е
потребление за далекосъобщителни услуги за предпочетен номер ***. Клиентът е ползвал интернет провел е 3
разговора и е генерирал 1SMS. След неплащане на
задълженията си, съгласно сключените договори, услугите и по двата договора са
били едностранно ограничени на 26.11.2018 г.В този случай клиентът може да бъде
входящо набиран на двата номера. На 27.12.2018г. са спряни входящи и изходящи
услуги.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Видно от представените
договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на конто операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати,
при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението
за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, конто са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
От
приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, като е предоставил съответните услуги на
ответника, който ги е ползвал за периода, определен във фактурите. В тежест на
абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща
месечните такси. С подписването на договорите за мобилни услуги, абонатът се е
съгласил с условията на същите. Безспорно установено е, че тъй като ответникът
не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на
предоставените услуги в съответствие с уговореното в договорите и
регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно същите.
Общата сума на задължението, формирано от неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 12.10.2018 г. - 04.12.2018 г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** е в размер на 140,60 лева.
Абонаментните такси и използваните услуги за отчетен период 15.10. 2018 г. -04.12.2018
г. с предпочетен номер +*** са в размер на 87,21 лева.
Искът за заплащане на сумите : 140,60 лева - за ползвани услуги и дължими
месечни такси потребени в периода 12.10.2018 г. - 04.12.2018 г. по договор за
мобилни услуги от *** г., и 87,21 лв.- за ползвани услуги и дължими месечни
такси потребени в периода 15.10. 2018 г. -04.12.2018 г. по договор за мобилни
услуги от 11.10.2018 г.се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен
в предявения размер.
По иска с правно основание чл.
чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира следното:
В
доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи основанието, на
което възниква вземането: договор за лизинг, по силата на който лизингодателят
се е задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за временно
ползване срещу уговорено възнаграждение и изпълнение на задължението на
лизингодателя.
Не е спорно, че между страните са сключени
Договор за лизинг от *** г. с абонатен номер № +*** за
мобилно устройство ***, както и Договор
за лизинг от 11.10.2018 г. с абонатен номер № +***, за
мобилно устройство *** ,съгласно който ищцовото дружество, в качеството му на
лизингодател, е предоставило на ответника, в качеството му на лизингополучател,
за временно и възмездно ползване процесните мобилни устройства. Месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на получателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б.“
ЕАД.
Именно предвид неизпълнение на задълженията си по
договорите за лизинг, на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг
месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно
изискуеми. Няма данни ответникът да е върнал лизинговите вещи при предсрочното
прекратяване на договорите за лизинг, което означава, че продължава да ги
ползва и дължи заплащането на всички лизингови вноски по договорите. Установява
се, че по договора за лизинг от *** г. за
отчетния период 12.10.2018 г. - 04.02.2019 г. , лизингови вноски се дължи и по договора за лизинг от
11.10.2018 г. за отчетния период
15.10.2018г. - 04.02.2019 г.
Ищецът претендира и неустойка в размер на тримесечни абонаменти такси в общ
размер на 62.46 лева
Неустойката е договорна клауза, с която страните уговарят, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира
на кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от страните или на
едната от тях. В неустоечната клауза е посочено, че неустойка се дължи при
прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина на
потребителя или при нарушения на задълженията на потребителя, прfизтичащи от договора, други
документи свързани с него
или Общите условия. Безспорно по делото се установи, че ответникът не е
изпълнил задължението си по договора за мобилни услуги за заплащане на
изискуемите абонаментни такси за процесния период, поради което операторът е
начислил процесната неустойка, която не надвишава три месечни абонаментни
такси. В настоящия случай цената на
стандартен месечен абонамент е 24.99 лева, а неустойката е в размер на 62.46 лева, т.е не
надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент. Съгласно трайно
утвърдената съдебна практика, неустоечна клауза, в която изрично е уговорено,
че размерът на неустойката не може да надвишава три месечни абонаментни такси,
не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал., т.5 от ЗЗП, доколкото не
задължава потребителят да заплаща необосновано висока неустойка.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително
и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от
съда в исковото производство.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска както следва: в
заповедното производство - в размер на 398.77 лева, представляващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер
на 1 236.51 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за особен
представител, възнаграждение за един адвокат и
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение М.М.А., ЕГН **********
с адрес: *** съществуването на вземането
на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адвокат адв. Н.А.Ш., телефон:, съдебен адрес:***0, за сумата: 1 938.50
лева за неизпълнено задължение за заплащане на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от ***г. с клиентски номер +***,
неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от ***, неизпълнено
задължение за заплащане на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
11.10.2018г. с клиентски номер +***, неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 11.10.2018г. и неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 01.10.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260228/28.10.2020 г. по частно
гражданско дело № 2596/2020 г.. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адвокат адв. Н.А.Ш., телефон:, съдебен адрес:***0, сумата от 398.77
лева, представляваща разноски направени по частно гражданско
дело № 2596/2020 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адвокат адв. Н.А.Ш., телефон:, съдебен адрес:***0, сумата от 1 236.51 лева, представляващи направени по настоящото делото
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия