№ 272
гр. В., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20221420100015 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен от ИЛ. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.В.
ж.к.”Д.” *******чрез адв.С.К. от АК В. гр.В. ул.”Л.”*******,против ”ОТП
Факторинг България”ЕАД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.С. район ******* ет. мецанин,представлявано от И. Г.а Д.-М.,иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Исковата молба съдържа твърденията,че на 01.07.2019 г. дъщерята на
ищеца била получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело
№194/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б.,адресирана до ищеца.Към
поканата бил приложен и изп. лист от 24.01.2008 г. по ч.гр. дело №94/2008 г.
на ВРС.Въз основа на наложени запори от сметки на ищеца били удържани
крупни парични суми.
Съгласно изп. лист,ищецът бил осъден като поръчител да заплати на
ответника : 7 113.75 лв.-главница по договор за кредит от 27.10.2005 г. между
Ю.С.Д. и ”Банка ДСК”ЕАД гр.С.,вземанията по който били прехвърлени на
ответника с договор за цесия;672.19 лв.-договорна лихва от 28.02.2007 г. до
15.01.2008 г.; 508.08 лв.-наказателна лихва от 28.02.2007 г. до 15.01.2008
г.;деловодни разноски - 165.88 лв. държавна такса и 290 лв. юк.
възнаграждение.
1
Ищецът не бил уведомяван нито за цесията,нито за издаването на изп.
лист.”Банка ДСК” била сключвала анекси с длъжника за удължаване на
срокове по договора за кредит,за които ищецът не бил канен и не бил
подписвал. Видно от заявлението за издаване на изп. лист,кредитът бил
станал предсрочно изискуем и отнесен в просрочие на 29.06.2007
г..Заявлението било подадено на 16.01.2008 г., т.е. повече от 6 м. след
настъпване падежа на задължението.При това положение,материалното право
на иск на банката било преклудирано.
Ищецът възразява за недължимост на сумите по изп. лист на две
основания:
1. на основание чл.147 ал.1 от ЗЗД - доколкото правото на кредиторът
да иска погашение на задължението от поръчителя е погасено,тъй като не е
предявил иск против длъжника в течение на 6 м. от падежа на задължението;
2. доколкото е изтекла погасителна давност.
От издаването на изп. лист до изпращането на поканата за доброволно
изпълнение и налагането на запор били изтекли повече от 5 г..Срещу ищеца
не били предприемани никакви действия по принудително изпълнение.Към
момента на образуване на изп. дело,вземането било погасено по
давност.Прекъсването и спирането на давността спрямо главния длъжник
нямало действие спрямо ищеца.
Съответно,искането е да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи сумите по изп. лист/определени главница и лихви,определяема законна
лихва върху главницата и определени разноски/,общо определени 8 749.90
лв..
В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез юк.И.П.
гр.В. бул.”Х.Б.”№44.Оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Предсрочната изискуемост не е била обявена и не е била
настъпила.Съответно,срокът по чл.147 от ЗЗД течал от крайния падеж -
27.10.2013 г..
Ищецът бил уведомен за цесията,писмото било получено от дъщеря му
на 26.09.2012 г..Освен това,надлежното уведомяване било без значение за
основателността на иска.
Не била изтекла и погасителна давност/петгодишната по чл.110 от
2
ЗЗД/.По изп. дело от 2008 г. били предприемани изп. действия,вкл. бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на втория поръчител по
договора Т.Н.,в резултат на който ежемесечно били постъпвали суми до
24.06.2015 г..След това същата била извършила доброволно плащане на
четири вноски от 29.07. до 26.10.2015 г..Следващото изпълнително действие
било от дата 16.04.2013 г.,когато ЧСИ бил изпратил до ищеца призовка за
принудително изпълнение.
По новообразувано изп. дело от 2018 г. в резултат на наложен запор на
банкови сметки били постъпили две плащания на 25.06.2019 г. и на 20.03.2020
г.,от естество да прекъснат погасителната давност.
Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото
доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
По ч.гр. дело №94/2008 г. на ВРС и на основание чл.чл.237 и 242 до 249
от ГПК/отм./ е бил издаден изп. лист от 24.01.2008 г. в полза на ”Банка
ДСК”ЕАД гр.С. против Ю.С.Д. с ЕГН ********** от гр.В.-
кредитополучател,Т.П.Н с ЕГН ********** от гр.В.-поръчител и ищеца-
поръчител за : 7 113.75 лв.-просрочена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 27.10.2005 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 16.01.2008 г. до окончателното изплащане на
главницата;672.19 лв.-договорна лихва от 28.02.2007 г. до 15.01.2008 г.;508.08
лв.-наказателна лихва от 28.02.2007 г. до 15.01.2008 г.; деловодни разноски -
165.88 лв. държавна такса и 290 лв. юк. възнаграждение.
С договора за кредит,”Банка ДСК” е отпуснала на Ю.Д. за текущо
потребление сума в размер на 8 000 лв.,със срок за издължаване 96
м..Страните са уговорили и наказателна лихва при неплащане на вноски,както
и предсрочна изискуемост при забава на вноска над 90 дни.
С отделен договор,ищецът е обезпечил задълженията на
кредитополучателя чрез поръчителство.
В молбата за издаване на изп. лист,кредиторът е посочил,че
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 29.06.2007 г..
Горното е видно от представените по делото изп. лист /стр.8 от
делото/,договор за кредит/стр.стр.11 и 12/ и договор за
поръчителство/стр.37/,както и от приложеното ч.гр. дело.
3
На основание издадения изп. лист на 03.04.2008 г. е било образувано
изп. дело №192/2008 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело е
бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Т.Н.,в резултат на
което от 26.11.2008 г. до 26.10.2015 г. са били събрани суми в общ размер на
5 154.24 лв..От ищеца не са постъпвали плащания.През 2008 г. са били
наложени запори върху негови лек автомобил /м.05/ и трудово
възнаграждение/м.10/.През м.04.2013 г. е бил насрочван опис на негови
движими вещи.Изп. дело е било прекратено с постановление от 14.03.2018 г.
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Горното е видно от приложеното изп. дело/в частност от удостоверения
на стр.стр.74 и 75/.
На 16.08.2012 г.,”Банка ДСК”ЕАД гр.С. е цедирало вземанията си на
”ОТП Факторинг България”ЕООД гр.С.. Ищецът е бил уведомен за цесията на
26.09.2012 г..На 23.01.2013 г.,ответникът е бил конституиран като взискател
по делото.
Горното е видно от договор за покупко-продажба на вземания /
цесия/стр.стр.39-47/,писмо и известие за доставяне/стр.стр.50 и 51/ и
удостоверения/стр.стр.74 и 75/.
На основание изтегления изп. лист на 14.03.2018 г. е било образувано
изп. дело №194/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело на
12.06.2019 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до
ищеца,получена на 01.07.2019 г./с поканата се претендират 5 206.65 лв.
неолихвяема сума;7 113.75 лв.-главница; 901.08 лв.-лихви;118 лв.-разноски по
изп. дело и 1 215.95 лв. с ДДС такса по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ/.На 12.06.2019 г. е бил наложен и запор върху банкова
сметка на ищеца в ”ОББ”АД гр.С. и на 11.03.2020 г. - в ”Експресбанк”АД
гр.Варна,в резултат на първия от които от 25.06.2019 г. до 03.02.2021 г. са
били събрани суми в общ размер на 5 373.64 лв..
Горното е видно от приложеното изп. дело/в частност от удостоверение
на стр.76/.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът претендира недължимост на суми,за събирането на които е бил
4
издаден изп. лист и е било образувано изп. дело,поради настъпила преклузия
по смисъла на чл.147 ал.1 от ЗЗД и изтекла погасителна давност.
Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищецът е било
да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на
образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.
Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за
дата,страни,предмет и предприети изп. действия.
Първият довод на ищеца за погасяване претенциите на ответника
изглежда състоятелен.
Съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД,поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение,ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца.
Срокът е процесуален и като такъв преклузивен,т.е. с изтичането му се
прекратява субективното право.Като преклузивен,срокът също така не може
да бъде спиран или прекъсван.
В случая,банката е поискала издаване на изп. лист на 16.01.2008 г.,което
е повече от 6 м. от настъпването на предсрочната изискуемост по договора за
кредит /автоматично на 29.06.2007 г./.
Защитата на ответника твърди,че предсрочната изискуемост не е била
обявена и че съответно срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД тече от падежа на
последната вноска по договора на 27.10.2013 г..
Тезата е защитна и не кореспондира с доказателствата по делото.Изп.
лист е издаден преди постановяването на ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. дело
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,което в т.18 изисква предсрочната изискуемост
да бъде и обявена на длъжника.Такова задължение за кредитора към момента
на издаването на изп. лист не е съществувало,т.е. било е възможно
предсрочната изискуемост да настъпва автоматично.И самият кредитор се е
позовал на настъпилата автоматично предсрочна изискуемост.
Вторият довод на ищеца не изглежда основателен.
От датата на образуването на изп. дело от 2008 г. до приемането на ТР
№2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е
било ППВС №3/18.11.1980 г.,според което образуването на изпълнителното
дело е прекъснало започналата да тече от датата на изискуемостта на
5
вземанията погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност
не тече,а след датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. и съобразно
разрешенията,дадени в самото ТР,давността може да тече и по време на
изпълнителния процес,но се прекъсва е предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Поради което,Съдът приема,че от образуването на изп. дело от 2008 г.
до 26.06.2015 г. давност не е текла и изтекла,независимо,че против ищеца не е
било насочвано принудително изпълнение.
ТР №2/2015 г. указва следното тълкуване на Закона:
Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се
осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира
един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва
както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така
и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат
самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна
връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без
наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по
смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на
искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното
действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му
предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.
Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното
производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на
кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на
пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение,проучването на имущественото състояние на
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
6
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др..
В случая,валидно да прекъсне давността изп. действие по изп. дело от
2018 г. е налагането на запор върху банкова сметка на ищеца на 12.06.2019
г.,като към този момент не е била изтекла 5 г. давност,на която се позовава
ищецът.
По горните съображения,искът следва да бъде уважен, както е бил
предявен,поради изтичане на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените и претендирани разноски по делото-350 лв. държавна
такса и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение,общо 1 550 лв..
Възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение изглежда
неоснователно.Законоустановеното минимално /съгласно Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ е в размер на
767.50 лв. и доколкото уговореното не го надвишава два пъти,Съдът
приема,че не е прекомерно.
Водим от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ОТП Факторинг
България”ЕАД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С. район
******* ет. мецанин,представлявано от И. Г.а Д.-М.,че ИЛ. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.В. ж.к.”Д.” ******* не му дължи, поради изтичане на 6 м.
преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ГПК,сумите по издадения по ч.гр. дело
№94/2008 г. на ВРС изпълнителен лист/7 113.75 лв.-просрочена главница по
договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2005 г.; законната лихва
върху главницата,считано от 16.01.2008 г. до окончателното изплащане на
главницата;672.19 лв.-договорна лихва от 28.02.2007 г. до 15.01.2008 г.;508.08
лв.-наказателна лихва от 28.02.2007 г. до 15.01.2008 г.; деловодни разноски -
165.88 лв. държавна такса и 290 лв. юк. възнаграждение/,за събирането на
които е било образувано изп. дело №194/2018 г. на ЧСИ с район на действие
ВОС Г.Б..
7
ОСЪЖДА ”ОТП Факторинг България”ЕАД,ЕИК *******,със седалище
и адрес на управление гр.С. район ******* ет. мецанин,представлявано от И.
Г.а Д.-М.,да заплати на ИЛ. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” *******
сумата от 1 550 лв.-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8