Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.11.2022г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1210
по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 93 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е закупил на публична
продан ½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот
№033011, находящ се в с. Караджово, община Садово, с
площ от 14,643 дка. Същият му е възложен с постановление от 06.11.2019г., а на
11.03.2020г. е въведен във владение. При извършване на въвода
установил, че в имота има около 305 броя овощни дръвчета – череши на възраст
около 12 години. В края на май и началото на юни 2020г. той предприел действия
за прибиране на плодовете от неговите череши. На 17.06.2020г. когато посетил с.
Караджово установил, че желязната врата на оградения с висока мрежа черешов
масив е заключена с катинар. Поради това бил лишен от достъп до него. На 27.06.2020г.
разбрал, че всички череши от масива, включително тези в неговата градина, са
обрани. Тъй като не е дал разрешение на ответниците
да направят това, те са се обогатили неоснователно за негова сметка. Средният
добив от неговите череши е по 40 кг на дърво, а цената за килограм през тази
година варира от 6 до 8,50 лева. Или добивът е 12240 кг от 306 дървета. На 01.07.2020г.
изпратил покана до ответника по електронен път за заплащане на 73 440
лева, която сума представлява стойността на тези череши при средна пазарна цена
от 6 лева за килограм. На следващия ден получил отговор, с който ответното
дружество оспорило собствеността му върху овощните дръвчета и техните плодове.
Въз основа на постановлението за възлагане той е придобил правото на
собственост върху недвижимия имот заедно с насажденията върху него. Ответникът
го е лишил от естествените плодове на имота – добива от овощните дръвчета,
поради което се е обогатил неоснователно за негова сметка, тъй като не е дал
съгласие за ползване на имота и придобиване на плодовете от него. Ето защо му
се дължи обезщетение в размер на 73440 лева. Моли да бъде постановено решение,
с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 13 146
лева, частично от пълния размер на задължението от 73440 лева, ведно
обезщетение за забава в размер на 55,56 лева за периода от 01.07.2020г. до
датата на подаване на исковата молба и в размер на законната лихва от тази дата
до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът оспорва предявения иск.
Признава, че ищецът е придобил ½ идеална част от правото на собственост
върху ПИ 033011 в землището на с. Караджово, местност „Сухата вада“, с начин на
трайно ползване: нива, както и че в масива са засети овощни дръвчета - череши.
Цялата овощна градина е с площ от 593 дка и е създадена от ответника в периода
2014г. – 2015г., като придобитата от ищеца ½ идеална част от имота се
ползва от дружеството въз основа на договор за наем. Сортът череши е специфичен
и се използва само в сладкарската индустрия, като цената за килограм е не
повече от 1 лев. Оспорват твърденията, че ищецът е собственик на плодовете и на
насажденията преди да заплати разходите по засаждане, обработване и отглеждане
на дръвчетата, които са в размер на 3064,59 лева за декар за периода от
създаването на градината. Освен това твърди, че ползвателят придобива
собствеността върху отделените от насажденията естествени плодове. Отделно от
горното оспорва твърденията, че ищецът е въведен във владение на целия имот, че
е организирал събиране на реколтата през 2020г., че ответникът е препятствал
достъпа му до имота. Твърди, че вратите, които ограждат имота не се заключват
по време на кампанията и в периодите на обработка на имотите.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от постановление за възлагане на недвижим имот от 06.11.2019г. е
видно, че А.М. е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ нива от 14,643 дка, четвърта категория, находяща се в с. Караджово, община Садово, местност „Сухата
вода“, имот №033011 по плана за земеразделяне. Впоследствие той е въведен във
владение на имота с протокол от 11.03.2022г. В него е отразено, а и това
обстоятелство не е спорно между страните, че недвижимият имот е част от
земеделски масив, засаден с овощни дръвчета – череши. Собственик на останалата
½ идеална част е ответното дружество, видно от нотариален акт №67/2014г.
и №68/2014г.
От заключението на
вещото лице М.В. се установява, че броят на дръвчетата, засадени в него, е 615,
а от показанията на свидетелката П. – че техният сорт е „Доленсеплер“,
като същите са предназначени за промишлена обработка за сладкарската
промишленост. За този сорт череши вещото лице е приело, макар и по данни от
счетоводството на ответното дружество, че средният годишен добив е 881 кг от
декар при цена от 1,80 лева за килограм. Или добивът от ½ идеална част
от недвижимия имот, равна на 7,3215 дка, е 6450,2415 кг, чиято стойност е
11610,43 лева.
В тежест на ищеца
е да установи чрез пълно и пряко доказване, че през месец май и началото на юни
2020г. е предприел действия за прибиране на плодовете от черешите, засадени в
недвижимия имот, от който притежава ½ идеална част, както и че на
17.06.2020г. посетил с. Караджово, но не успял да влезе в имота си, тъй като
желязната врата на оградения с висока мрежа черешов масив е била заключена с
катинар. Такива доказателства не са събрани. Представените в тази връзка снимки
сами по себе си не биха могли да докажат нито мястото, на което са направени,
нито времето, в което е станало това. Не се доказаха също така твърденията, че всички
череши от масива, включително тези в неговата градина, са били обрани, като
именно ответното дружество е добило плодовете от тях. Това е необходимо, за да
бъде основателен предявеният иск, тъй като ищецът се позовава именно на тези
факти. От показанията на свидетеля И.К., който работи в ответното дружество, се
установява, че цялата овощна градина се управлява от трима земеделски
производителя. По време на кампания за бране на череши всички врати са отворени
и достъпа до градината е безпрепятствен в светлата част на деня. По
разпореждане на управителя на дружеството имотът, от който ищецът притежава идеална
част, е поддържан, но плодовете не са били обирани след 2020г. От показанията
на свидетеля Б.Б. също се установява, че има свободен
достъп до овощната градина през порталите към същата, като през деня същият не
е ограничен по никакъв начин.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск е
недоказан. Действително всеки от съсобствениците има право на
съответната на дела му част
от естествените и граждански плодове на една вещ съгласно чл.30
ал.3 от ЗС във връзка с чл.93 от ЗС. В случая, обаче, при доказателствена тежест за
ищеца не се установи, че ответникът е получил естествените плодове от
засадените черешови дървета в имот №033011 по плана за земеразделяне на с.
Караджово, община Садово. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата от
13146 лева е недоказан, а това го прави неоснователен.
Като акцесорна следва да се
отхвърли и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на 55,56
лева за периода от 01.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба
04.08.2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното й
заплащане.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.А.М., ЕГН ********** ***, заместил в
хода на производството починалия ищец А.Л.М.,
ЕГН **********, против „С. БГ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Катуница, община Садово, ул.“Искра“ №8, представлявано от П.С.,
М.С., Р.С. и Дж.С., за заплащане на сумата от 13146 лева (тринадесет хиляди сто четиридесет и шест лева), частично от пълен размер
от 73440 лева (седемдесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева), представляваща
стойността на добития през 2020г. естествен плод – 12240 кг череши от овощна
градина, находяща се в с. Караджово, община Садово, местност „Сухата
вода“, съставляваща имот №033011 по плана за земеразделяне, ведно с обезщетение
за забава в размер на 55,56 лева (петдесет и пет лева и
петдесет и шест стотинки) за периода от 01.07.2020г. до датата на подаване на
исковата молба 04.08.2020г. и в размер на законната лихва от тази дата до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********
***, заместил в хода на производството починалия ищец А.Л.М., ЕГН **********, да заплати на „С. БГ“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Катуница, община Садово,
ул.“Искра“ №8, представлявано от П.С., М.С., Р.С. и Дж.С.,
сумата от 500 лева (петстотин лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: