Присъда по дело №2242/2015 на Окръжен съд - Пловдив

 

             Мотиви към присъда N48/27.05.2016 година по нохд N2242/2015г. по описа на ПОС.

Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Н.И.С.  за извършено престъпление по това чл.116 ал.1 т.6 и т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това че на 14.09.2014 г. в землището на с.Р., обл.Пловдив, на газстанция и бензиностанция „В.”, намираща се на главен път І-6, източно от с. Р., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с И.С.С. и неизвестен извършител, умишлено е умъртвил Г.Б.Р., като смъртта е настъпила на 20.10.2014 г. и убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и по хулигански подбуди.

Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия И.С.С. за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това че на 14.09.2014 г. в землището на с.Р., обл.Пловдив, на газстанция и бензиностанция „В.”, намираща се на главен път І-6, източно от с.Р., обл. Пловдив, в съучастие като извършител с Н.И.С. и неизвестен извършител, умишлено е умъртвил Г.Б.Р., като смъртта е настъпила на 20.10.2014 г. и убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и по хулигански подбуди.

          Подсъдимият Н.С. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан по обвинението.

          Защитниците на подсъдимия Н.С. - адв.Б. и адв.М. пледират за липса на престъплениие извършено от подс.С., поради липса на доказателства и искат той да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно сочат, че клиентът им е действал в условията на неизбежна отбрана или превишаване на пределите на неизбежната отбрана. 

          Подсъдимият И.С. не се признава за виновен и сочи на това, че е жертва на нападение от страна пострадалия.

          Защитникът на подсъдимия И.С. – адв.М. смята, че по отношение на нейния подзащитен не е доказан умисъла за убийство и иска прилагането по отношение на него на съставите на чл.124 или чл.115 от НК, поради недоказаност на тежкоквалифицираните обстоятелства по т.6 и т.11 от чл.116 ал.1 от НК и липса на умисъл за убийство.

          Прокурорът поддържа обвиненията така както са повдигнати с обвинителния акт и иска налагане на наказания лишаване от свобода по реда на чл.54 от НК.

          Частните обвинители М.К., М.Р. и Б.Р., чрез повереника си адв.Д. поддържат обвинението срещу подсъдимите и искат налагане на наказание доживотен затвор и на двамата подсъдими.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:

Подс. Н.И.С. е на 48 години, роден в с. Р., обл.Пловдив, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, занимава се със собствен бизнес, женен, осъждан.

Подс. И.С.С. е на 35 години, роден в с. Р., обл. Пловдив, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, женен, неосъждан.

Пострадалият Г.Б.Р. бил собственик на газстанция и бензиностанция „В.”, намираща се на главен път София-Бургас І-6 или така наречения „П.”, източно от с. Р., обл. Пловдив. В началото на септември 2014 година в бензиностанцията като работници зареждащи горивото и отчитащи приходите работели свидетелите Р.Р., М.М. и В.Ш.. По време на една смяна на св. В.Ш., подс.Н.С. /с прякор Ч./ си заредил гориво за 20 лева, но не платил веднага, а обещал да дойде да плати по-късно. При предаването на смяната от св.Ш. на св.М.М. тази липса се установила, а св.М. не искал така да приема касата с липса, защото собственика на търговския обект бил забранил да се дава гориво без да се плати. Ето защо още същия ден св.Ш. отишъл и намерил братовчед на подс.Н.С., който му дал 20 лв. за горивото, които пари Ш. предал на М. заедно с целия оборот. По-късно, а именно сутринта на другия ден подс. Н.С. дошъл на бензиностанцията и дал 20 лева на св.М., без да знае, че те вече са възстановени. Св.М. се готвел да прибере парите, когато зад него се оказал пострадалия Г.Р., който го попитал какви са тези пари, а след като чул историята разказана от св.М., му казал да прибере парите под балатума в стаичката, а той щял да се разбере със св.В.Ш.. 

На 14.09.2014г. около 16,30 часа подс.Н.С. и св.И.О. отишли на горната бензиностанция с микробус „Фолксваген” с д.к. № ***, за да си заредят гориво. На смяна този ден бил св.Р.Р., който заредил дизелово гориво за 20 лв., което гориво подс.Н.С. отказал да заплати, като се позовал на това, че вече е предплатил 20 лева повече на бензиностанцията. Св.Р. не бил чувал за такива факти и се обадил по телефона на шефа си – пострадалия Г.Р., за да се разбере подсъдимия с него. В това време Г.Р. бил в горния двор на бензиностанцията, заедно с брат си – св.Н.Р. и св.С.И. и мелели някакво грозде. Пострадалият Г.Р. веднага тръгнал към бензиностанцията, а след него малко по-късно тръгнал и брат му св.Н.Р.. Между подс.Н.С. и пострадалия Г.Р. избухнал спор за необходимостта да се плати горивото за 20 лева налято преди малко на бензиностанцията. Двамата спорещи не могли да стигнат до приемливо и за двете страни решение на този проблем. Тогава пострадалия Г.Р. казал на подс.Н.С., че е пил и сега не могат да се разберат по този въпрос и да си тръгва, друг път ще се разберат.

Но подс.Н.С., който наистина бил употребил алкохол, без да е пиян, въпреки че бил помолен да си тръгне от бензиностанцията не искал да си тръгва, а решил да даде един урок на пострадалия Г.Р., за своята значимост в обществото на с.Р. и за необходимостта всички да се съобразяват с неговите думи, а не да неоснователно ги оспорват. За целта той решил, че щом устния спор не помага, то пострадалия трябва да бъде пребит, за да бъде наказан. Подс.Н.С. се обадил по мобилния си телефон на своя племенник св.С.И.С. и му казал „Елате към газстанцията, че се караме тука.” Св.С.С. разбрал, че караницата ще завърши с бой и извикал своите и на подсъдимия приятели свидетелите И.С., Ю. С. и подс.И.С., които въоръжили се с лопати, колове и мотики тръгнали с една лека кола „Лада” към местопрестъплението. Тези четири лица спрели с лекия си автомобил непосредствено пред входа на бензиностанцията излезли от колата и взели коловете и лопатите и тръгнали към спорещите подс.Н.С. и пострадалия Г.Р..

 Пострадалият като видял накъде отиват работите отишъл до неустановено място в бензиностанцията, от където взел незаконно притежавана полуавтоматична нарезна пушка модел „SA93” калибър 7,62 х 39 мм. Тази пушка се различавала от бойния автомат „Калашников” по това, че можела да стреля само на полуавтоматичен режим, а не и на автоматичен такъв. Тоест за всеки изстрел спусъка трябвало да се натиска еднократно. Пушката била заредена с пълнител за автомат „Калашников”, теоретично събиращ 30 бойни патрона, без да е установено по делото, с колко точно патрона е бил зареден пълнителя. Пострадалият Г.Р. видял идващите срещу него лица с колове и земеделски сечива и започнал да стреля във въздуха и в земята, но не и по идващите срещу него хора.

Изстрелите привлекли още множество лица от близките две цигански махали на с.Р.. Събрали се около и в бензиностанцията около 40-50 човека. Между тези лица дошли пеш от махалите били и свидетелите М.М., С.И.С. и А.С.. Тези всички лица тръгнали към пострадалия Г.Р., който стрелял с пушката във въздуха и в земята, но не и срещу идващите срещу него лица, наивно мислейки си, че така ще ги уплаши и изгони от търговския му обект. Едните лица събрали се около бензиностанцията хвърляли камъни по Г. и Н. Р., а другите лица които идвали към тях с дървета, лопати и мотики предупредил намиращите се в близост служители на бензиностанцията Р.Р. и И. И. да не се месят, за да не бъдат бити и те. Свидетелите Р. и И. се уплашили и се дръпнали настрани, а св.Р. се обадил и на телефон 112, за да повика полицията.

Междувременно подс.Н.С. взел един дървен сап от групата на дошлите с Ладата свидетели и подс.И.С. и заедно с тях се запътил към пострадалия Г.Р.. Подсъдимите Н.С., И.С. и свидетелите С.И.С., И.С., Ю. С., М.М., С.И.С. и А.С. обградили Г.Р., който произвеждал изстрели във въздуха с цел да ги уплаши. Подсъдимите и свидетелите осъзнавали, че се намират на публично място – бензиностанция до главен път София-Бургас, където и в момента зареждали автомобили с гориво, а пътя бил със затруднено преминаване от прииждащите хора от двете цигански махали, между които имало и деца, които също наблюдавали побоя и изстрелите на бензиностанцията. Между бавно преминаващите автомобили, от които всичко ставащо на бензиностанцията се виждало бил и този на свидетелката Д.М.. Подс.И.С. се приближил до стрелящия Г.Р. и го ударил с държаната от него лопата по главата в дясната слепоочно-теменна област. Подс.Н. С. също ударил сдържания от него дървен прът по главата пострадалия Г.Р.. Свидетелят М.М. успял да се промъкне зад Г.Р. и успял да му изтръгне от ръцете полуавтоматичната пушка „SA93” и избягал с нея към дома си. След което двамата подсъдими с държаните от тях лопата и сап, продължили да удрят пострадалия Г.Р., ведно с други неустановени в хода делото лица, които също го удряли, докато същия паднал в безпомощно състояние на земята до бензиноколонките и започнало обилно да тече кръв от тялото му. В това време Г.Р. лишен от възможност да се защити усещал по особено мъчителен за него начин причиняваните му травми. В това време брата на пострадалия Г.Р. – Н.Р. се опитал да го защити, но бил дръпнат настрани от друга групичка неустановени в хода делото лица и бил бит от тях в близост до брат си. На Н.Р. му се нанесъл също сериозен побой с дървета и камъни. В това време пострадалия Г.Р. бил паднала на земята, обилно кървял и бил загубил съзнание. Виждайки това двамата подсъдими Н.С. и И.С. и придружаващите ги лица взели всичките сапове, лопати, мотики, огнестрелното оръжие и гилзите, заедно с част от хвърлените камъни и избягали от местопрестъплението. По-късно на място пристигнала полиция и линейка на ЦСМП Пловдив Пострадалият Г.Р. намиращ се в състояние на кома бил закаран в УМБАЛ „Св. Г.”***, където въпреки оказаната медицинска помощ починал на 20.10.2014г.

С протокол за доброволно предаване св.М.М. предал доброволно 1бр. полуавтоматична пушка модел „SA93” калибър 7,62 х 39 мм. с № ***, 1бр. метален пълнител и общо 10 бр. боеприпаси. Съставен бил надлежен протокол /л.122 т.1 от ДП/,  който св.М. саморъчно записал, че е взел оръжието от Г. „Р.”, защото същият е стрелял по хора от неговата рода от с.Р..

Подс.И.С. предал доброволно метална лопата с дървена дръжка с входно изходен отвор на дървения сап, за което се съставил протокол /л.123 т.1 от ДП/. В протокола подс.И.С. отразил, че с тази лопата е ударил по главата Г. „Р.”, защото същият е стрелял с автомат по него, а той е взел лопатата, за да защити чичо си Н. на газстанцията на „Р.” в с.Р..

А.С. предал доброволно 1 бр. мотика с дървен сап с метален болт, за което се съставил протокол /л.124 т.1 от ДП/. В протокола св.А.С. отразил, че тази лопата е взел от непозната жена като отивал към бензиностанцията и с нея ударил човек, който е дебел, висок и с дълга коса, един път в областта на врата или раменете.

Ю. С. предал доброволно 1 бр. дърво с кръгла форма, за което се съставил протокол /л.125 т.1 от ДП/. В протокола св.Ю. С. отразил, че дървото е негово и с него е искал да защити чичо си Н.С. на газстанцията на „Р.” в с.Р. на 14.09.2014г.

С.И.С. предал доброволно 1 бр. дърво, за което се съставил протокол /л.126 т.1 от ДП/. В протокола св.С. отразил, че дървото го взел от колата на Ю.С., когато отивали да защитят чичо му Н.С. на газстанцията на „Р.” в с.Р., но не успял да удари „Р.”, защото М.М. го бил вече бутнал на земята.

От извършената тройна съдебномедицинска експертиза на труп /л.60-79, т.ІV от ДП/ се установява, че при съдебномедицинското изследване на трупа на Г.Р. и медицинската документация били констатирани: тежка контузия на главата, кръвоизлив /кефал хематом/ под меките черепни покривки в дясно слепоочно-теменно и кръвонасядания под тях: отляво тилно-слепоочно и срединно тилно-теменно, неравно-линеен белег от зараснала рана в лявата челна област с кръвонасядане под меките черепни покривки в същата област, многофрагментно импресионно счупване на черепните кости в дясната слепоочно-теменна област с продължаващи линии на счупване към теменната област и към черепната основа, счупване на криловидната кост в дясно и кръвоизлив в нейния синус /синус сфеноидалис /мозъчни кръвоизливи от дясно: епидурален /между черепните кости и твърдата мозъчна обвивка /субдурален/ под твърдата мозъчна обвивка и интрацеребрален /вътремозъчен/ кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на дясната - голямомозъчна хемисфера в стадий на резорбция, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, кръвоизливи в малкия мозък, нарушена цялост на твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно-теменно с пролабиране навън на част от мозъчното вещество, обширна и дълбока контузия на мозъка в същата област, оток на мозъка, пълно счупване на долната челюст в областта на брадичката, двустранно счупване на горната челюст и на двете ябълчни /зигоматични/ кости, двустранно хипостатична бронхопневмония, дистрофични изменения на вътрешните органи /с клинични данни за полиорганна недостатъчност/, ерозии по стомашната лигавица с данни за кървене в стомашно-чревния тракт, охлузвания по пръстите на двете ръце и по дясната подбедрица, състояние след извършени оперативни интервенции от екипи на неврохирургия и лицево-челюстна хирургия, както и от реанимационни процедури - трахеостома за включване на апаратно дишане, централен венозен катетър.

При тези данни, експертите приемат като основна причина за смъртта на Г.Р. тежката черепно-мозъчна травма, със счупване на черепните кости, мозъчни кръвоизливи, обширна и дълбока контузия на мозъка, с развил се мозъчен оток, която е довела до разрушаване, притискане и парализа на жизнено-важни мозъчни структури.

За настъпването на смъртта е допринесла и развилата се в резултат на продължителното залежаване в коматозно състояние и хиповентилация на белите дробове, двустрана хипостатична бронхопневмония, която е в причинно-следствена връзка с тежката черепно-мозъчна травма.

Най-общият механизъм за получаване на описаната черепно-мозъчна травма и останалите травматични увреждания е: по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет.

От  извършената тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.90-110, том ІV от ДП) се установява:

Основната причина за смъртта на Г.Р. е тежка черепно-мозъчна травма, с многофрагментно импресионно счупване на черепните кости в дясната слепоочно-теменна област и по черепната основа, мозъчни кръвоизливи, обширна и дълбока контузия на мозъка, с развил се мозъчен оток и притискане /компресия/ на мозъка, което е довело до разрушаване, притискане и парализа на жизнено-важни мозъчни структури.

За настъпването на смъртта е допринесла и развилата се в резултат на продължителното залежаване в коматозно състояние и хиповентилация на бели дробове, двустрана хипостатична бронхопневмония, която е в причинно-следствена връзка с нанесеният побой и с тежката черепно-мозъчна травма.

Най-общият механизъм за получаване на описаната черепно-мозъчна травма и останалите травматични увреждания е: по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, като охлузванията по пръстите биха могли да се получат и от тангенциално действие на твърд тъп предмет.

Съпоставяйки вида, тежестта и характеристиката  на  травматичните увреждания в областта на главата и в лицевата област, с гласните данни по делото експертите считат, че е възможно и добре отговарят по начин и време тези травми дa са получени така, както е отразено в делото. Основния удар по главата е бил нанесен в дясната слепоочно-теменна област, в резултат от който се е получило многофрагментно импресионно счупване на черепните кости в същата област с продължаващи линии на счупване към теменната област и към черепната основа. Този удар е нанесен със значителна кинетична енергия /жива сила на удара/, а такава сила на удара много добре би могла да се получи от предмет, който дава възможност за захват в единия му край, последващ замах и нанасяне на удар по главата на пострадалият Г.Р..

На базата на гласните данни по делото и характеристиката на черепно-мозъчната травма, съдебномедицинските експерти считат, че и двата посочени предмета - лопата и дървен кол /сап/ са годни средства да причинят установената тежка черепно-мозъчна травма.

След разглеждане на предоставените веществени доказателства, като възможно средство за причиняване на основният удар по главата в дясната слепоочно-теменна област, съдебномедицинските експерти поставят на първо место лопатата, която е с обща дължина - 150 см. и с дебелина на сапа-3,5 см. Металната част на лопата, по задната и страна, е леко изпъкнала назад. При захват на достатъчно дългия сап, с последващ замах и нанасяне на удар по главата на Г.Р. - със задната, леко изпъкнала, метална част на лопата в дясната слепоочно-теменна област, е много по-вероятно /в сравнение с другите веществени доказателства/ да се получи установеното многофрагментно импресионно счупване на черепните кости, мозъчните кръвоизливи и контузията на мозъка в същата област. При получаването и оформянето на тази черепно-мозъчна травма е възможно да има участие и другия посочен по-горе предмет - дървен кол или сап /един от предоставените и експонирани на снимката/, ако удара с кола е бил нанесен в дясната слепоочно-теменна област на главата.

След като Г.Р. е бил повален на земята най - вероятно в това положение е получил още множество удари с различни предмети, които са посочени в свидетелските показания и предоставени като веществени доказателства: тояги, лопата, мотика, камъни и други подобни както и удари с ръце и крака. В това положение Г.Р. е получил още множество удари по главата, където са установени травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата челна област, кръвонасядане по меките черепни покривки в лявата тилно-слепоочна област, кръвонасядане по същите в тилно-теменната област. Множество удари с посочените предмети, са били нанесени и в лицевата област, от които са получени счупвания на лицевите кости: пълно счупване на долната челюст в областта на брадичката, двустранно счупване на горната челюст, счупване на двете ябълчни /зигоматични/ кости.

Установените охлузвания по пръстите на двете ръце са причинени от тангенциално действие на твърди тъпи предмети и най-вероятно това е станало по време на борбата за отнемане на оръжието, при падането на земята и при последвалите удари след като е паднал на земята, като е възможно да е предпазвал с ръце главата си от нанасяните удари. Тези охлузвания нямат отношение към причината за смъртта на Г.Б.Р..

Основното и смъртоносно нараняване на Г.Р. е това, което е нанесено в дясната слепоочно-теменна област. Същото е довело до многофрагментно импресионно счупване на черепните кости в същата област и по черепната основа, мозъчни кръвоизливи, обширна и дълбока контузия на мозъка, с развил се мозъчен оток и компресия на мозъка, което е довело до разрушаване, притискане и парализа на жизнено-важни мозъчни структури -като непосредствена причина за смъртта.

Всички травматични увреждания, така както са описани в медицинската документация и както са намерени при извършеното съдебномедицинско изследване на трупа имат еднаква давност и не се установяват травматични увреждания с по-голяма давност от останалите.

В началото на възникналият инцидент Г.Р. е имал възможност да извършва активни действия, да се придвижва и евентуално да оказва съпротива. След нанасянето на удара с лопатата в дясната слепоочно-теменна област и втория удар с дървеният сап, при които е била причинена основната черепно-мозъчна травма, пострадалият Р. е паднал на земята, като е възможно да не е загубил веднага съзнание и да е могъл да извършва някакви отбранителни движения с ръце, като прикриване на главата от нанасяните му удари, при което е получил охлузвания по пръстите на двете си ръце. След образуването на мозъчните кръвоизливи, довели до повишаване на вътречерепното налягане и притискане /компресия / на мозъка, пострадалият Р. е изпаднал в безсъзнание, което е преминало в коматозно състояние.

След като е изпаднал в безсъзнателно и коматозно състояние Г.Р. не е имал никаква възможност да извършва активни действия, да се придвижва на известно разстояние или да оказва някаква съпротива.

При получаването на първоначалният удар в дясната слепоочно-теменна област на главата Г.Р. е бил в изправено положение.

От гласните данни и от характеристиката на черепно-мозъчната травма може да се направи извод, че пострадалият Г.Р. е бил в изправено положение, а нападателят е бил зад гърба му и при това взаимно разположение, чрез замах и странично е бил нанесен първоначалният и основен удар в дясната слепоочно-теменна област на главата.

От гласните данни по делото /повечето свидетелски показания/ е видно, че останалите травматични увреждания по главата и в лицевата област са били причинени, след като Г.Р. е бил повален на земята.

Според експертите пострадалият Г.Р. категорично не може сам да си е причинил намерите травматични увреждания.

Характеристиката на травматичните увреждания изключва вероятността те да са получени при еднократно падане - както от ръста така и от височина.

Всички травматични увреждания /освен охлузванията по пръстите на ръцете/ са били нанесени в областта на главата и в лицевата област. В медицината е известно е, че тези анатомични области са богато инервирани и чувствителни към болеви раздрази.

Освен това, в съдебномедицинската и неврохирургична практика е известно, че от нанасянето на ударите по главата до загубата на съзнание може да измине известен период от време - т.н.”светъл период,,.

В конкретният случай, след нанесените удари по главата и падането на земята, до образуването на мозъчните кръвоизливи, довели до компресия на мозъка и изпадане в безсъзнателно състояние, е възможно да е изминало известно, макар и не много дълго време, през което Г.Р. да е имал възможност да усеща и изживява по особено мъчителен за него начин нанесените му множество тежки и болезнени травми, със счупване на черепните и лицевите кости. При тези данни експертите приемат, че травматичните увреждания на пострадалия Г.Р. са били причинени по особено мъчителен за него начин.

От заключението на съдебно-балистичната експертиза (л.89-90, том 1 от ДП) се установява, че  доброволно предаденото от св. М.М.  оръжие, пълнител и боеприпаси към него е полуавтоматична нарезна пушка модел „SA 93“ кал. 7,62 х 39 мм с фабричен № *** произведена в България. Пушката е техническа изправна и годна да произвежда изстрели с бойни патрони кал. 7,62 х 39 мм и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. В цевта на представената пушка  било установено наличие на черен нагар и остатъци от барутни частици. Следователно с нея е произвеждан изстрел/и/ след последното й почистване. С представената пушка е възможно да е осъществена стрелба на 14.09.2014г. с патрони кал. 7,62 х 39 мм, като не може да се даде категоричен отговор с бойни, халосни или друг вид патрони. Представените патрони в пълнителя са бойни патрони кал. 7,62 х 39 мм и представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Патроните са годни за употреба по предназначение.

От извършената по досъдебното производство съдебно химическа експертиза (л.93, том 1 от ДП) е установено, че по обтривките  и от двете ръце на Г.Р. има наличие на остатъци от барутни частици и бездимен барут.

От заключението на  съдебномедицинска  експертиза по писмени данни (л.128-137, том ІV от ДП) се установява, че на свид. Н.Р. са били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата, общо четири разкъсно контузни рани по окосмената част на главата и лицевата област, оток и охлузвания по горната устна, кръвонасядания и оток в областта под дясното око, разкъсно контузна рана по лигавицата – гингивата на венеца на горната челюст между трети десен и трети ляв зъб, открито счупване на горната челюст в областта на алвеоларния гребен на централните резци с дислокация (разместване) на фрагментите и резците в посока надолу, ивичести кръвонасядания по гърба и в поясната област, охлузвания  по двете лакътни стави. Счупването на горната челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 1 месец, т.е. касае се за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Останалите травматични увреждания са разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.  Ударите на св. Р. са били нанасяни със значителна кинетична енергия (жива сила на ударите), достатъчна да причини разкъсно контузни рани и счупване на горната челюст. Пострадалият Н.Р. и неговите нападатели са били в различни положения по време на нанесените удари. Травматичните увреждания на Н.Р. са многобройни значителни по тежест и разположени в различни части на тялото (включително по гърба и тилната област на главата), което изключва вероятността същите да са причинени от собствена ръка, т.е. да се касае за самонараняване. Всички травматични увреждания имат еднаква давност, която отговаря  към датата на инцидента.

От извършената  съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.137-147, том ІV от ДП / се установява, че на подс. Н.С. са били причинени: контузия на главата, разкъсно контузна рана с подлежащ хематом (кръвонасядане) в областта на лявата вежда, мозъчно сътресение (поставено под въпрос). Същите представляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Най-общият начин за получаване на тези увреждания е по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Относно механизма на причиняването на тези увреждания могат да с правят само предположения. Възможно е травмата на главата в областта на лявата вежда да е причинено от случайно нанесен удар при станалия инцидент на 14.09.2014 г. с използване на различни предмети – камъни, тояги, лопати и др. (примерно случаен удар от хвърлен камък). Също така е възможно контузията на главата и разкъсно контузната рана с кръвонасядане в областта на лявата вежда да е получена от падане от ръста върху терена – напред и леко наляво по отношение на главата. За причиняване на описаната травма на главата не е била необходима голяма кинетична енергия (жива сила на удара). Експертът в заключението си посочва, че раната е в анатомична област, която е достъпна до собствена ръка и не може да се изключи възможността за самонараняване с твърд тъп предмет или чрез блъскане на главата в предмета. Като телесни повреди от преди датата 14.09.2014г. по писмени данни е установено наличието на стари оперативни цикатрикси /ръбци/ в областта на дясното бедро, супорирала рана в същата област.

От извършената съдебно-биологична експертиза (л.153-157, том ІV от ДП) се установява, че кръвната група по системата АВ0 на Г.Р. е В(α). От изследваните обекти по обект 1 (мотика) и обект 3 (дървен прът с дължина 98 см. и диаметър 3,5 см) има кръв. Кръвта по обект 1 (мотика) е човешка. Поради малкото количество на кръвта и вероятността за нейното пълно изразходване в хода на извършеното изследване не се определи кръвната група по системата АВ0 на човешка кръв по обект 1 и по обект 3.

От извършената ДНК експертиза на веществени доказателства (л.163-165, том ІV от ДП)  е определен ДНК профил  на кръвта по марления тампон, иззет от червена локва западно от сградата на газстанцията, който напълно съвпада с ДНК профила на Г.Р.. От същата експертиза се установява, че ДНК профила на кръвта по камък, марлен тампон, мотика и дървен прът с дължина 98 см е еднакво и произхожда от лице от мъжки пол. Същият не съвпада с ДНК профил на Г.Р..

От извършената ДНК експертиза на веществени доказателства (л. 174-175, том ІV от ДП) се установява че ДНК профилът на кръвта по камъка, марления томпон, мотиката и дървения прът с дължина 98 см. показва пълно съвпадение с ДНК профила на Н.Р..

          От изготвената при разследването тройна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.И.С. /л.6-15 том VІ от ДП / се установява, че  същия не  се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ гр. Пловдив и не страда от психично заболяване. По време на инкриминираното деяние подс.И.С.  е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.  В обсъждания период от време И.С. не е бил в състояние на физиологичен афект. Той не е бил и в друго състояние, при което качеството на психичните му функции да е нарушено.

От изготвената при разследването тройна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.Н.С. /л.23-33 том VІ от ДП / се установява, че  същия не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ гр. Пловдив и не страда от психично заболяване. По време на инкриминираното деяние подс.Н.С.  е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.  В обсъждания период от време Н.С. не е бил в състояние на физиологичен афект. Той не е бил и в друго състояние, при което качеството на психичните му функции да е нарушено.

От заключението на комплексната съдебномедицинска  и балистична експертиза (л.311-312, том ІІ от СП) се установява, че направеното описание в медицинско свидетелство №***г. на св.С.И.С. /л.197, том.І от СП/ отразено като „кръгло и вдлъбнато навътре тъмно кафяво-черно оцветяване с размер около 5 мм”  не е извършено по възприетите съдебномедицински критерии за прегледи на живи лица. Не става ясно дали се касае за травматично увреждане /охлузване, кръвонасядане или рана, която също има разновидности: разкъсно-контузна, порезна, прободна, прободно-порезна или огнестрелна/, дали се касае за термично увреждане – изгаряне или просто някакво оцветяване от кожно заболяване.

Така както е описано това „кръгло и вдлъбнато оцветяване с размер около 5 мм”  изключва възможността същото да е получено от пряко попадение на проектил, изстрелян от процесната пушка, от странично поразяване с такъв проектил, от рикоширал подобен проектил или от халостни патрони. От съдебномедицинската литература и практика е известно, че при изстрел от близко разстояние освен проектила има действие и на допълнителните фактори: пламък, газове, сажди, оръжейно масло, недоизгорели барутни и метални частици. Тези фактори се разсейват във вид на конус по посока на изстрела. При изстрел от бойно оръжие действието на пламъка и газовете се проявява на разстояние 5-10 см., а саждите се отлагат на около 25-30 см., а недоизгорелите барутни и по-големите метални частици могат да достигнат  до 100-150 см., тъй като са по-тежки корпускулярни частици от саждите и получават по-голяма кинетична енергия. При описаната дистанция до 100-150 см., те се удрят в кожата, като я натъртват или охлузват и  могат да причинят точковидни ожулвания или кръвонасядания, след което отпадат. Ако проникнат по-дълбоко в дермата на кожата могат да останат като т.н.”барутен татуаж”.

В конкретния случай, ако се приеме, че описаното „кръгло и вдлъбнато оцветяване с размер около 5 мм”  е травматично или термично увреждане, единственото обяснение за неговото получаване макар и с известна хипотетичност е ако С. И.С. се е намирал в непосредствена близост до стрелящия с процесната пушка, като е попаднал в конуса на допълнителните фактори и е получил натъртване от недоизгоряла барутна или по-голяма метална частица.

От заключението на съдебно-балистична експертиза (л.315-318, том ІІ от СП) се установява, че в дървената дръжка на изследваното веществено доказателство метална лопата с дървена дръжка с дебелина 3,5 см. има отвор, който е резултат от значително по сила и скорост действие на твърд тъп предмет с овално /кръгло/ сечение с праволинейна посока и под ъгъл от 43 градуса спрямо сечението на дръжката.

Възможно е получения отвор да е резултат от пряко попадение или от лек рикошет от куршум изстрелян от огнестрелно оръжие, като по отношение на калибъра не може да се даде категоричен отговор. Процесната пушка „SA93” калибър 7,62 х 39 мм. е произведена в България. Фабрично същата се предлага с пълнител с вместимост от 5 патрона. Същата е със следните характеристики. Тегло без пълнител – 3,840 кг. Баланс на тежеста – изместен към цевта, Приложено усилие за издърпване на спусъка около 1 кг., дулна скорост 710 м/с., максимален обхват 2000 метра, прицелно разстояние 800 метра. Пробиваемост 20х20 сухи укрепени в стакове борови дъски се пробиват от куршуми със стоманени сърдечници на разстояние 500 метра с дълбочина 25 см. Куршуми със стоманени сърдечници на разстояние 150 метра с дълбочина 30-40см. Представения за изследване пълнител е принадлежност за автомат”Калашников” с вместимост 30 патрона и с възможност и за монтиране на процесната пушка. Като не може да се установи колко броя патрони е имало при последното  зареждане на пълнителя.

От изготвения фотоалбум на бензиностанция пред с.Р. обл.Пловдив /л.320-322 от СП/ не са установени следи от проектили или забити проектили по тавана над бензиноколонките и в агрегатното помещение на бензиностанцията. Налична е малка вдлъбнатина с липсваща мазилка на западната стена на агрегатното помещение, която обаче може да е причинена по много различни начини.

От заключението на съдебно-техническата експертиза (л.323-335, том ІІ от СП) се установяват следните разстояния на местопроизшествието.

Разстоянието от входа на бензиностанцията до мястото с кръв, изобразено на снимки 10 и 11 от фотоалбума на лист 6 от том. 1 на ДП е около 28 метра.

Разстоянието от изхода на бензиностанцията до мястото с кръв, изобразено на снимки 10 и 11 от фотоалбума на лист 6 от том. 1 на ДП е около 20 метра.

Разстоянието от входа на бензиностанцията до средата между двете колонки за зареждане с горива е около 15 метра.

Разстоянието от изхода на бензиностанцията до средата между двете колонки за зареждане с горива е около 17 метра.

Разстоянието от средата между двете колонки за зареждане с горива до входа на жилищната част онагледена на скиците е около 15 метра.

Разстоянието от мястото, намиращо се западно от агрегатното помещение, на което се е намерила кръв /снимка 11 от фотоалбума на лист 6 от том. 1 на ДП/ до жилищната постройка е около 31 метра.

Разстоянието от двете бензиноколонки до средата на задния двор, който е част от парцела на бензиностанцията е около 88 метра.

Разстоянието от северната циганска махала до входа на бензиностанцията може да се преодолее по два основни маршрута, обозначени от експертизата като „път 1” с дължина около 420 метра и „път 2” с дължина около 415 метра.

Разстоянието от южната циганска махала до входа на бензиностанцията може да се преодолее по два основни маршрута, обозначени от експертизата като „път 3” с дължина около 470 метра и „път 4” с дължина около 510 метра.

Тези пътища могат да се приемат като най-кратките за достигане на бензиностанцията. Характера на местността е такъв, че са възможни и множество други маршрути. Експерта е изготвил скици „1”, 1а” и „2” на маршрутите, които са неразделна част от експертизата.

Установяването на времето за преодоляване на разстояние с определена дължина от пешеходец от определена възрастова и полова принадлежност е представено в таблиците - приложения 1 и 2 на експертизата. 

          Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от свидетелските показания на свидетелите М.К., И.И., Р.Р., И.О., И.С., Ю.С., Н.Р., М.М., С.И., В.А., Р.К., Я.А., В.Г., С.М., М.С., П.П., С.К., С.И.С., С.И.С., М.М., В.Ш., М.С., Д.М., А.С., протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л.1-6 том 1 ДП/, протоколи за претърсване и изземване с фотоалбуми /л.8-17 том 1 от ДП/, справка за разговори с телефон 112 /л.105 том 1 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.122-126 том 1 от ДП/, справки за съдимост за Н.С. и И.С. /л.130-132 том 1 и л.46-48 том 4 от ДП/, характеристични справки /л.133-134 том 1 от ДП/, удостоверение за раждане /л.18 том 2 от ДП/, удостоверение за граждански брак /л.23 том 2 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица /л.34-35 том 4 от ДП/, решение на ПОС за поставяне под пълно запрещение и удостоверение от Община К. /л.49-50 том 4 от ДП/, СD със записи от тел. 112 /л.196 том 4 от ДП/, медицинско свидетелство на С.С. /л.17 том 5 от ДП и л.197 том 1 СП-оригинал/, справка от РУП Карлово за притежавани оръжия от Г.Р. /л.50 том 5 от ДП/, писмо от МБАЛ „Пловдив” за кръвни изследвания /л.56-57 том 5 от ДП/, изготвените тройна съдебномедицинска експертиза на труп /л.60-79, т.ІV от ДП/, тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.90-110, том ІV от ДП), съдебно-балистичната експертиза (л.89-90, том 1 от ДП), съдебно химическа експертиза (л.93, том 1 от ДП), съдебномедицинска  експертиза по писмени данни (л.128-137, том ІV от ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.137-147, том ІV от ДП /, съдебно-биологична експертиза (л.153-157, том ІV от ДП), ДНК експертиза на веществени доказателства (л.163-165, том ІV от ДП), ДНК експертиза на веществени доказателства (л. 174-175, том ІV от ДП), тройна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.И.С. /л.6-15 том VІ от ДП /, тройна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.Н.С. /л.23-33 том VІ от ДП /, комплексната съдебномедицинска  и балистична експертиза (л.311-312, том ІІ от СП), съдебно-балистична експертиза (л.315-318, том ІІ от СП), съдебно-техническата експертиза (л.323-335, том ІІ от СП), справка за съдимост на Н.Р. (л.304-305, том ІІ от СП). Фактическата обстановка по делото се доказва и от приложените по делото веществени доказателства – мотика с дървена дръжка с изписан на нея знак „х” с  червена боя на 35 см. от края на металната част, метална лопата с дървена дръжка с дебелина 3.5 см., дървен прът с дължина 98 см.  дебелина 3.5 см, дървен прът с дължина 90 см. и дебелина 4-5 см., камък с червено петно, иззет при извършен на 14.09.2014 г. оглед на местопроизшествие, дървен прът /тояга/ с гладка повърхност, с дебелина 2.5 см. и дължина 103 см, летва с надпис „контрола”, чифт черни джапанки и един чифт чехли и обтривки /марлени тампони/.

          Причината за възникването на конфликта между подс.Н.С. и пострадалия Г.Р. е двойното плащане на горивото за 20 лева, заредено от подс.Н.С.. Този факт е доказан от безспорните показанията на свидетелите М.М. и В.Ш.. За наличието на тези 20 лева било съобщено на пострадалия Г.Р., който обаче искал да се разправя по този въпрос със св.В.Ш., защото изрично бил забранил да се продава гориво на версия в бензиностанцията. Така че безспорно едни 20 лева за гориво били платени повече, било от подс. Н.С., било от негов братовчед. Като видно от показанията на св.Р.Р. той не е знаел за този факт, а и с оглед липсата на плащане не е могъл да пусне подс.Н.С. безпрепятствено да си тръгне от бензиностанцията, без да е платил или да е извършено прихващане на сумата. Като за последното св.Р. е нямал правомощия да го извърши и логично е извикал шефа си - пострадалия Г.Р.. Двойното плащане на сумата от 20 лева за гориво се подкрепя и от обясненията на подс.Н.С., които се кредитират от съда като достоверни в тази им част.

          За възникването и развитието на конфликта на 14.09.2014г. съдът набира достоверна информация от показанията на свидетелите Р.Р., И.И., С. И. и Н.Р.. Конфликтът безспорно е бил за плащането и прихващането на тези 20 лева за гориво, като страните не са стигнали до съгласие, а видно от показанията на св.Н.Р. и на св.И.И. /дадени на л.59, том.1 от ДП, приобщени по реда на чл.281 от НПК/ пострадалия Г.Р. е предложил на подс.Н.С., предвид, че е пил и сега не могат да се разберат, той да си тръгне от бензиностанцията и друг път да си решат спора.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Н.С. /л.359-361 от СП/ и на показанията на свидетеля И.О. дадени на съдебната фаза на процеса /л.176 от СП/ за началото и развитието на конфликта с пострадалия Г.Р.. И двамата твърдят, че са си тръгнали с буса, след като не са платили и са казали на св.Р., че вече са платили и едва след няколко метра са чули виковете на двамата братя Р. и са спрели буса, слезли са и са се върнали назад пеш, за да видят какво искат от тях и веднага без време за устен спор подс.Н.С. е бит от братята Р. и пада на земята. Следва да се посочи, че показанията на св.И.О. дадени на съдебната фаза на процеса относно тези факти, са вътрешно противоречиви с неговите показания дадени в досъдебната фаза на процеса на л.52 т.1 от ДП прочетени по реда на чл.281 от НПК. Там св.О. не говори за удари върху „Ч.”, а само за сбутване, между него и пострадалия Г.Р.. Това вътрешно противоречие и много по-късната смяна на показанията на този свидетел в тази им част сами по-себе си поставят под съмнение показанията му пред съда.

Видно от изготвената в съдебната фаза на процеса СТЕ разстоянието от средата на двора зад бензиностанцията до двете бензиноколонки е 88 метра /л.330 от СП/. Пострадалия Г.Р. тогава на 58 години, видно от приложението на л.331 от СП, за мъже възрастова група 50-60 години, при спокоен ход средната скорост /mid/ на движение е 1,33 метра в секунда трябва да е изминал това разстояние при спокоен ход за около една минута и шест секунди. Дори и да приемем, че пострадалия се е намирал в долния край на двора, то разстоянието се намалява с 41,93 метра, видно от скица №1 на л.333 от СП и става 46 метра, тоест времето за изминаване на това разстояние пак е повече от 30 секунди. В същото време подс.Н.С. и св.И.О. са си тръгвали с микробуса от бензиноколонките и видно пак от същата схема е трябвало да преодолеят само около 16,67 метра от средата на колонките до изхода на бензиностанцията. Тоест технически невъзможно е пострадалият Г.Р. да е предолял между 88 и 46 метра пеш по-бързо отколкото подс.Н.С. и св.О. са преодолели 16,67 метра и то с микробус. Като междувременно пострадалия Р. и брат му да са викали така силно, че да се чуят в затворената кабина на дизелов микробус. Като всъщност в своите обяснения подс. Н.С. твърди, че е спрял микробуса на 7-8 метра от колонките по пътя към изхода, след като е чул че го викат /л.330 от СП/, подобно нещо е абсурдно да се случи, ако преди да си тръгнат подс.С. и св.О., св.Р. се е обадил на шефа си да дойде. Повече от очевидно е че подс.С. и св.И.О. никъде не са тръгвали с микробуса и са чакали на място да дойде пострадалия Г.Р. с цел да започне устен спор с него относно съдбата на тези 20 лева. В във времево отношение св.И.И., който е хранил кучетата, тогава и е пазач на бензиностанцията, коректно посочва, че от обаждането на св.Р.Р. до идването на шефа му – Г.Р. са минали 2-3 минути /л.167 от СП/. Което е напълно приемливо, защото двамата браят Р. и св.С.И. са имали работа в двора с меленето на грозде и не са могли веднага да зарежат всичко и да се втурнат към бензиностанцията. Св.Р. също така обяснява, че разговора между Г.Р. и подс.Н.С. продължава около 3-4 минути и по време на този разговор подсъдимия звъни на някого по телефона си, като въпросната „Лада” е дошла доста бързо след телефонния разговор.

          Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Н.С. и на показанията на свидетеля И.О., дадени пред съда, за началото и хода на конфликта, защото те са и напълно лишени от логика. Горните две лица сочат на внезапно и немотивирано нападение, придружено с бой на двамата братя Р. над подс.Н.С.. За да искат да бият и да бият някого двамата братя Р. би трябвало да имат някаква причина и подбуда за това, защото без съмнение са нормални и вменяеми личности. А според подс.Н.С. той е бит от тях двамата без никакви разменени преди това думи и без между тях да има каквито и да е предходни взаимоотношения.

          Обадилият се по телефона на пострадалия Г.Р. работник св.Р.Р. дава показания /л.172 от СП/, че само е успял да звънне по телефона на шефа си, но последния не му е вдигнал телефона, ами направо е дошъл на място. Тоест при идването на бензиностанцията нито Г.Р., нито Н.Р. не са знаел за какво става дума, та да викат, да гонят микробуси и да бият някого от това МПС, без да знаят защо и по-каква причина правят това. Според показанията на св.Н.Р., след позвъняването брат му е казал, че сигурно неговите работници не са разбрали какво трябва да правят и тръгнал надолу /л.182 от СП/. Св. С.И. /л.199 от СП/ твърди, че пострадалия е казал, че има някакъв проблем и е тръгнал надолу без да обяснява каквото и да е брат си и на него. За устния спор между подс.Н.С. и пострадалия Г.Р. за 20 лева гориво, свидетелства и св.И.И.. Тоест спора започва с устен конфликт за 20 лева, между подс.Н.С. и Г.Р. и не е никакво внезапно и немотивирано нападение над личността на подс. Н.С..

          Също така тук следва да се отбележи, че свидетелят С.И.С., на който безспорно подс.Н.С. се е обадил по телефона за помощ по време на инцидента в своите показания дадени на досъдебното производство л.54, том 1, приобщени към доказателствата по реда на чл.281 от НПК и потвърдени в съдебно заседание от този свидетел сочи, че по телефона подс. Н.С. му е казал „Елате към газ станцията, че се караме тука.” На български език думата „караме” сочи на устен спор, а не на физически бой или побой на няколко лица над трето лице. Това ясно сочи на факта, че инцидента е започнал с караница – устен спор между подс. Н.С. и пострадалия Г.Р. и едва по-късно е прераснал в побой над пострадалия и брат му. Като именно в този побой подс. Н.С. е получил телесното си увреждане в областта на веждата, а не преди това, както той се опитва да обясни. Това доказателство още веднъж сочи на недостоверност на обясненията на подс. Н.С., който се опитва да се изкара невинна жертва на безмотивно нападение.

          В тази посока на мисли показанията на свидетелите И.И., Р.Р., Н.Р. и С.И. са логични, безпротиворечиви, подкрепени от обективните данни по делото, отразени в изготвената съдебно-техническа експертиза, подкрепени от други свидетелски показания и се приемат за достоверни от настоящия съд.

          Поради което настоящият съд приема, че телесното увреждане на подс.Н.С. - хематом (кръвонасядане) в областта на лявата вежда е получено по време на побоя над пострадалия Г.Р., обективирано в СМЕ по писмени данни /л.137-147, том ІV от ДП / е резултат от побоя над Г. Рочачев и може да е получено от защитна реакция на пострадалия, случаен удар с хвърляните на място камъни или при падане на земята от самия подсъдим, а не е нанесено преди началото на този бой от пострадалия. Механизма на това нанасяне на тази телесна повреда е напълно потвърдено в горната СМЕ.

          Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Н.С. /л.359 СП/, за това, че след като е бил ударен от двамата братя Р., той си е тръгнал от бензиностанцията и няма нищо общо с последващия побой над пострадалия Г.Р.. Това се отрича дори и от неговия приближен св.И.О., които свидетелства пред съда, че подс.Н.С. остава на място и има участие в побоя над пострадалия. В показанията на О. на л.52 т.1 от ДП прочетени по реда на чл.281 от НПК същия заявява следното за хода на конфликта „ След това Р. и К. започнаха да се бутат, аз казах на К. „Дай да си вървим”. К. се обади на племенника му да дойде, че ставал проблем.” Тоест дори и св.О. да е искал от подс.Н.С. да си тръгнат от бензиностанцията, последния не е желаел да си тръгва, а е искал да продължи караницата и същата да прерасне в побой. За участието на подс.Н.С. в последвалия побой свидетелстват и свидетелите И.С., Ю. С., Н.Р., С.И.С. и С.И.С.. Обясненията на подс.Н.С. за хода на конфликта между него и пострадалия не могат да бъдат приети за достоверни и поради тяхната нелогичност. Ако както твърди подс. Н.С., той е бит от двамата братя Р., след което без да им отвръща бяга и се крие зад микробуса си, а после и се маха от местопрестъплението, то при това положение вземането на пушката и продължителната стрелба от пострадалия Г.Р. е напълно безсмислено действие. Това действие може да има своето логично обяснение само и единствено ако същият е искал да се предпази от някакво сериозно нападение. Обясненията на подс. Н.С. не могат да се приемат за достоверни и заради тяхната пълна избирателност относно фактите които се съобщават. Този подсъдим говори само за удари върху себе си, а за удари върху братята Р. и за лица, които са ги нанасяли не споменава нищо. При това положение съдът намира обясненията на подс.Н.С. за фактите, след началото на устната караница с пострадалия Г.Р., за напълно недостоверни и израз на неговата защитна позиция взета в края на настоящия процес. Единствената свидетелка която подкрепя тези показания е св.С. А. /л.380 СП/, доколкото обаче същата не е била свидетел очевидец на инцидента, нито относно неговата причина, начало и ход съдът изобщо не дава вяра и на нейните показания. Същата е в много близки отношения с подс.Н.С., твърди, че е отгледана от него от 12 годишна, тя и децата й, така че е нормално да лъже с цел да облекчи неговото положение в настоящия процес.

          Относно самото нападение на двамата подсъдими и още други лица от циганските махали на с.Р. над пострадалия Г.Р. са събрани множество преки доказателства, за това че нападението е осъществено от множество лица над неможещия да се защити сам пострадал Г.Р. и опитващия се безуспешно да го защити негов брат Н.Р.. Видно от показанията на св.С.И. /л.199 от СП/ 10-15 роми с тояги са нападнали Г.Р., който е заобиколен от тях стреля във въздуха, след което е съборен на земята, пребит, а след това лицата избягват. Св.Р.Р. не е видял побоя над пострадалия Г.Р., но е видял лицата от „Ладата” да идват и заедно с подс.Н.С. да се сблъскват физически с Г. и Н. Р., като на последния е опряна лопата в гърлото и независимо от това двамата братя Р. са успели да избутат групата от хора към изхода на бензиностанцията, от последващия побой и над двамата братя св.Р. нищо не е видял, а е видял само падналия на земята Г.Р.. Според св.И.И. /л.167 от СП/ пострадалия Г.Р. държи оръжие, но върху него се нахвърля „много народ”. Тези лица бият и удрят Г.Р., но този свидетел нищо конкретно за това, кой го е удрял не може да каже, но е категоричен, че водещата роля са имали 4-5 лица дошли с автомобил „Лада” до бензиностанцията. От прочетените на този свидетел показания по реда на чл.281 от НПК, на л.48-49 том 1 от ДП, може да се установи само, че с потичането на кръвта от главата на пострадалия Г.Р., биещите го лица се разбягват. От прочетените на този свидетел показания по реда на чл.281 от НПК, на л.57 том 4 от ДП се установява ,че между тези лица удрящи пострадалия е и подс.Н.С. „Ч.”, който е държал сап-цилиндрично дърво в ръката си. В крайна сметка пред съда св.И. /л.171 от СП/ не може да е категоричен, че подс.Н.С. е нанасял удари с дървото по пострадалия Г.Р..

          Категорично каузалното участие на двамата подсъдими Н.С. и И.С. в побоя над пострадалия Г.Р. обаче е доказано от показанията на редица свидетели-очевидци на престъплението.

На първо място това е св.И.О., свидетел който е бил с подс.Н.С. от началото на конфликта, до неговия фатален край. Този свидетел в разпита си на л.176 от СП твърди първоначално, че след удара върху подс.Н.С. „Ч.” от страна пострадалия Г. Р. и брат му св.Н.Р. нищо за по-нататъшния ход на случилото се не си спомня. В последвалия разпит пред съда обаче си спомня, че „Ч.” е ударил починалия пострадал Г.Р. в последвалия бой, но как и с какво точно не си спомня. В прочетените показания на този свидетел по реда на чл.281 от НПК на л.52 т.1 от ДП, дадени пред съдия същият е казал „Видях, че К. и И. удариха шефа-Р. с дърво. И двамата го удариха, не знам къде го удариха.” Пред съда този свидетел, твърди, че вече не си спомня за тези факти. Това е разбираемо с оглед на изтеклото време от деянието до момента на разпита - над една година и пет месеца по-късно, така че съдът кредитира като достоверни показанията на този свидетел дадени на досъдебното производство, пред съдия, защото там безспорно спомените му са били пресни и много по-ясни от тези след изминалия дълъг период от време до разпита му пред съда. 

          Вторият свидетел-очевидец, които разкрива участието и на двамата подсъдими в побоя над пострадалия Г.Р. е свидетеля И.С., който е пристигнал на мястото с въпросната „Лада”. Същия разпитан пред съда /л.180 от СП/ твърди, че не си спомня за случая. Което както съдът вече посочи е напълно разбираемо поради изтеклия дълъг период от момента на станалото и разпита пред съда - повече от една година и пет месеца по-късно. В прочетените показания на този свидетел по реда на чл.281 от НПК на л.53 т.1 от ДП, дадени пред съдия същият е казал „ След това видях, че И. го удари „Р.” с лопата, не знам от къде я взе тази лопата. Видях, че го удари някъде по гърба или по главата отзад. „Р.” падна. Тогава и чичо взе едни сап и с него и той го удари. „Р.” беше вече паднал на земята, но беше в съзнание. Не можах да видя колко пъти чичо удари „Р.”. Тези показания този свидетел напълно потвърждава пред съда след тяхното прочитане. С нищо последващия разпит пред настоящият съд не поставя под съмнение достоверността на тези показания, напротив потвърждава се тяхната достоверност. В разпита си пред съда този свидетел твърди, че когато пострадалия Р. е стрелял с пушката, подс.Н.С. е нямал нищо в ръцете си. Това не противоречи на казаното от него пред съдия в досъдебната фаза, защото там същия обяснява, че след първия удар на подс.И.С. и падането на земята от пострадалия, тогава подс.Н.С. взема сапа и удря вече падналия Г.Р..

          Третият свидетел-очевидец, които разкрива участието и на двамата подсъдими в побоя над пострадалия Г.Р. е свидетеля Ю. С., който също е пристигнал на мястото с въпросната „Лада”. Същия разпитан пред съда /л.181, от СП/ също твърди, че не си спомня за случая. Което както съдът вече посочи е напълно разбираемо поради изтеклия дълъг период от момента на станалото и разпита пред съда - повече от една година и пет месеца по-късно. В прочетените показания на този свидетел по реда на чл.281 от НПК на л.55 т.1 от ДП, дадени пред съдия същият е казал „ после видях, че И. удари с лопата „Р.” по главата, този който беше с автомата. Не знам дали „Р.” падна след като го удариха с лопатата. После видях, че Н. -„Ч.” също удари „Р.” с дърво.” Свидетелят Ю. С. поддържа показанията си в разпита пред съда и съда няма никакви основания да се съмнява в неговите показания относно горните факти свързани с участието на двамата подсъдими в побоя над пострадалия Г.Р..

          Четвъртият свидетел-очевидец, които разкрива участието и на двамата подсъдими в побоя над пострадалия Г.Р. е свидетеля С.И.С., който също е пристигнал на мястото с въпросната „Лада”. Същият разпитан пред съда /л.212, от СП/ твърди, че не си спомня за случая. Което както съдът вече посочи е напълно разбираемо поради изтеклия дълъг период от момента на станалото и разпита пред съда - повече от една година и пет месеца по-късно. В прочетените показания на този свидетел по реда на чл.281 от НПК на л.54 т.1 от ДП, дадени пред съдия същият е казал „След това И. го удари с лопатата, този който стреляше с автомата. Удари го в главата не знам точно къде, не можах да видя. Високия, стария пак започна да стреля и след това чичо го удари с тоягата и в това време на газстанцията дойде и М.”. Този свидетел потвърждава показанията си и пред настоящия съдебен състав.

          Петият свидетел-очевидец, който потвърждава участието на двамата подсъдими в побоя над пострадалия Г.Р. е С.И.С. /л.210 от СП/. Този свидетел е брат на подс.Н.С. и баща на подс.И.С.. В показанията си пред съда този свидетел отрича изобщо да е виждал на мястото на инцидента двамата подсъдими. Това се отрича от показанията на гореразпитаните четири свидетели очевидци и от обясненията на сина на този свидетел - подс.И.С. /л.361 СП/, които сам признава, че е бил там и е ударил с лопата пострадалия Г.Р.. Тези показания пред съда не се считат за достоверни и поради най-близката роднинска връзка с двамата подсъдими на този свидетел - син и брат и неговата явна заинтересуваност от изхода на делото. Ето защо настоящият съд приема за достоверни показанията на този свидетел дадени на досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 от НПК на л.70-71 т.1 от ДП „ С другия мъж се разправяха брат ми Н., големия ми син И. и И., който му взе оръжието. Тия тримата не видях с какво удряха. След като И. взе оръжието, тоя с бялата коса остана да лежи на земята, а ние си тръгнахме.” На тези показания макар и дадени в досъдебната фаза на процеса следва да се даде вяра, защото са в съответствие с другите достоверни показания на свидетелите очевидци и се подкрепят от обективни факти по делото, а именно че след побоя над пострадалия Г.Р. неговите нападатели си тръгват, а той остава да лежи на земята и да му тече кръв. Твърденията на този свидетел, че е дал тези показания, заради упражнено над него неясно какво насилие в полицията в Карлово, са на първо място неконкретизирани, на второ място абсолютно недоказани и предвид близката роднинска връзка с подсъдимите твърде лесно обясними като опит да се облекчи положението на неговите най-близки роднини в процеса.

          Показанията на тези петима свидетели се потвърждават и от показанията на брата на пострадалия св.Н.Р., който пред съда /л.182 и 183 от СП/ твърди че и двамата подсъдими единия с лопата, а другия с дървен кол са ударили поне по един път брат му по време на нанасяния му побой. Вярно е че в прочетените показания на този свидетел по реда на чл.281 от НПК дадени на досъдебното производство на л.24 , том.4 и на л.56 том 1 същият завява, че е видял само „М. и този другия по светъл на цвят, който седеше до него в Ладата, удариха брат ми, но кой с какво не видях. Видях, че някой от тях удари брат ми с лопата по главата отзад в дясно по теменната част и странично. ….Ч. и той беше някъде между мен и брат ми, по-скоро до брат ми. Не видях той дали удряше брат ми и с какво.” и „Наобиколиха ме много цигани, всеки ме удряше и не виждах какво става с брат ми.” Тоест в досъдебното производство този свидетел не е категоричен че двамата подсъдими конкретно са нанасяли удари на брат му, макар че безспорно са били на местопрестъплението и са вземали участие в боя, но независимо от това на показанията му дадени пред съда за конкретните удари на подсъдимите може да се даде вяра защото те напълно съвпадат с казаното от горните петима свидетели-очевидци. Но дори и да се приеме за вярно това което е казал този свидетел в досъдебната фаза, а именно че не е видял конкретни удари, то това с нищо не може да промени фактическите изводи на съда, защото те са обосновани с показанията на горната група от пет свидетели очевидци.

    Показанията на горната група свидетели относно начина на нанасяне на ударите по тялото на пострадалия Г.Р., са напълно потвърдени и от приетата тройна СМЕ по писмени данни (л.90-110, том ІV от ДП). Според нея основната причина за смъртта на Г.Р. е тежка черепно-мозъчна травма, с многофрагментно импресионно счупване на черепните кости в дясната слепоочно-теменна област и по черепната основа. Описания от експертите механизъм за получаване на горната травма е от удар с или върху твърд тъп предмет. Според експертите е възможно и добре отговарят по начин и време тези травми дa са получени така, както е отразено в делото. Основния удар по главата е бил нанесен в дясната слепоочно-теменна област, в резултат от който се е получило многофрагментно импресионно счупване на черепните кости в същата област с продължаващи линии на счупване към теменната област и към черепната основа. Този удар е нанесен със значителна кинетична енергия /жива сила на удара/, а такава сила на удара много добре би могла да се получи от предмет, който дава възможност за захват в единия му край, последващ замах и нанасяне на удар по главата на пострадалият Г.Р.. Тоест от лопата или дървен сап. Вероятностите за самонараняване на пострадалия и за получаването на травмата при падане от прав ръст на земята са изключени от експертите. Тези показания на свидетелите се подкрепят и от приложението по делото веществени доказателства - мотика, лопата и дървени пръти /сапове/. Според горната СМЕ именно с тази лопата и тези дървени прътове е напълно възможно да се нанесат смъртоносните удари по тялото на пострадалия Г.Р..

Това, че насъбралото се множество от хора на и около бензиностанцията от двете близки цигански махали е държало и хвърляло камъни по Г. и Н. Р., се потвърждава от показанията на свидетелите Н.Р., И.И., Р.Р., С.И., вещественото доказателство камък с червено петно и приета ДНК експертиза на веществени доказателства (л. 174-175, том ІV от ДП), която сочи че кръвта по камъка е на св.Н.Р..

          Безспорно е по делото, че пострадалият Г.Р. е стрелял преди и по време на побоя над него с вещественото доказателство полуавтоматична пушка модел „SA93” калибър 7,62 х 39 мм., незаконно притежавана от него. Спорни по делото останаха въпросите - къде е съхранявал тази пушка пострадалия и откъде я е взел по време на инцидента, с какви боеприпаси е стрелял пострадалия, бойни или халосни и дали вещественото доказателство метална лопата с дървена дръжка с дебелина 3,5 см. е пронизано в дървения сап от боен патрон от тази пушка по време на инцидента.

Абсолютно безспорно доказан факт по това дело е че няма нито едно лице, което да е ранено от проектил /куршум/ изстрелян от тази пушка, било при пряко попадение, било при рикошет. Единственият свидетел който се оплаква от пряко попадение на проектил в тялото му е св.С.И.С.. Същия разпитан пред съда твърди че от близко разстояние е стреляно право в тялото му „Имам си белег на гърдите, то е минало през гърдите и си имам белег.” и „Човекът с бялата коса беше пред мен на едно разстояние от 5-6 метра и хвърляше. Беше прав оръжието беше пред гърдите му, насочено срещу нас…Хем стреляше хем вървеше назад….Чух изстрел преди да ме удари нещо и да ме нарани.” Почти същото се твърди от този свидетел и на досъдебното производство /л.71 том 1 от ДП / „ Тоя дето стреляше се въртеше и стреляше към нас. Като стреляше към нас и нещо ме опари по гърдите, видях че ми е скъсана тениската и имам рана на гърдите.” Тоест този свидетел се оплаква от пряко попадение на куршум в тялото си, който му къса тениската и му причинява кървяща рана.

Видно от приетата балистична експертиза /л.316 от СП/ това е невъзможно, защото при стрелба с боен патрон тази полуавтоматична пушка от по-близко разстояние /150 метра/ ще пробие борови дъски с дълбочина 30-40 см. При това положение в тялото на оплакващия се свидетел С.И.С. щеше да има поне една входна рана, ако не и две една входна и една изходна от която куршума би излязъл, а нищо такова не е налице.

Приетата съдебномедицинска  и балистична експертиза (л.311-312, том ІІ от СП) изключва възможността телесното увреждане по тялото на този свидетел да е получено от пряко попадение на проектил, изстрелян от процесната пушка, от странично поразяване с такъв проектил, от рикоширал подобен проектил или от халостни патрони.

Предвид на това че този свидетел казва, че е стреляно по него от 5-6 метра не е възможно описаното „кръгло и вдлъбнато навътре тъмно кафяво-черно оцветяване с размер около 5 мм”  да е резултат от изстрел от непосредствена близост до стрелящия с процесната пушка, като същия да е попаднал в конуса на допълнителните фактори и да е получил натъртване от недоизгоряла барутна или по-голяма метална частица. Това е така защото подобно увреждане се получава от разстояние до 100-150 см., а този свидетел твърди за едни минимум пет метра и отстъпващ назад пострадал. Така че това хипотетично допускане в експертизата не съответства на показанията на самия свидетел. Така че остават другите възможни хипотези за произхода на горното оцветяване посочено от експертите - термично увреждане – изгаряне или просто някакво оцветяване от кожно заболяване. Като не може да се изключи и възможността да е уцелен от хвърчащите на местопрестъплението камъни.

Самия свидетел С.И.С. явно сам осъзнаващ абсурдността на собствените си показания, за стрелба по него с бойни патрони се застрахова в показанията си в досъдебното производство като казва „Не знам какви патрони, истински ли бяха, но нещо ме удари в гърдите.” Отишъл на да си изкара медицинско свидетелство на 15.09.2014г. същият е съобщил на преглеждащия го лекар, че познат мъж на 14.09.2014г. стрелял по него с халосни патрони, което е видно от медицинско свидетелство /л.17 том 5 от ДП и л.197 том 1 СП-оригинал/. Не само този свидетел, но и голямо множество от разпитаните свидетели, като св. М.М. и подс.И.С. твърдя, че пострадалия е вървял с насочено точно срещу тях оръжие и е стрелял по тях. Това съчетано с безспорния факт, че по нито едно тези лица няма и драскотина от куршум може да обоснове извода, че пострадалия е стрелял с халосни патрони, които принципно нямат куршуми в тях. В тази насока на мисли са и фактите, че на местопрестъплението не са намерени никакви проектили или следи от проектили.

От друга страна обаче при предаването на процесната пушка в пълнителя за автомат Калашников /АК 47/ към нея са намерени заредени и неизстреляни 10 бойни патрони с бойни проектили в тях, видно от протокол за доброволно предаване /л.122 том 1 от ДП/ и съдебно-балистичната експертиза (л.89-90, том 1 от ДП).

С оглед на тези факти и показанията на свидетелите Н.С. и С.И., че пострадалият е стрелял във въздуха съдът намира, че пострадалия Г.Р. е стрелял с бойни патрони но във въздуха, само за да сплаши нападателите си. Иначе би било нелогично пълнителя да е зареден само с малко халосни патрони и точно когато пострадлия Г.Р. свършва да стреля остават само бойни патрони. Да разбира се при такава стрелба биха останали паднали обратно на земята проектили или поне гилзи, а такива не са намерени. Но в тази насока трябва да се съобразят показанията на свидетелите И.И. /л.48-49, том 1 от ДП/, Р.Р., Н.Р. /л.24, том 4 от ДП/ и С.И., относно факта, че когато ромите са си тръгнали те са взели всичко от местопроизшествието и са останали единствено камъните. В своите показания Ю. С. /л.181 СП/ казва, че при прибирането му към махалата е слушал разговори от съседите му за събирани гилзи и патрони от местопрестъплението. Тези факти също насочват съда на извода, че пострадалия Г.Р. е стрелял с бойни патрони, чийто следи са били щателно премахнати, от множеството хора на местопрестъплението.

По въпроса с отвора в дървения сап на лопатата съдът съобрази следното. Видно от приетата балистична експертиза /л.315-318 от СП/ отвора в дървения сап на металната лопата с дървена дръжка с дебелина 3,5 см. е възможно да е получен при пряко попадение или лек рикошет от куршум изстрелян от процесната пушка. Но според настоящият съд тъй като нито пушката, нито въпросната лопата са намерени на местопроизшествието, не може със сигурност да се твърди, че дори и да се приеме една от възможните хипотези, а именно че този отвор е причинен от изстрел с боен патрон по тази дървена дръжка от процесната пушка, то това е направено от пострадалия Г.Р. срещу смело вървящия насреща му с лопата подс.И.С.. Напълно е възможно подс.И.С. и неговите близки бойни другари /не всеки има толкова предани приятели, които ще влязат в бой за него при първо повикване и то срещу въоръжен с огнестрелно оръжие човек, каквито са М.М. и подс.И.С./, да са простреляли дървения сап с отнетата от тях пушка с бойни патрони от пострадалия по-късно след инцидента и преди предаването й на полицията. Същите са имали както всичко необходимо за да сторят това изопачаване на фактите по делото в своя полза така и мотив за това – да смекчат наказателната отговорност на своите близки приятели, като си измислят тезата, че срещу тях е стреляно. Не следва да се забравя, че и самата лопата не е намерена на местопрестъплението, така че дали точно с нея е бил подс.И.С. на местопрестъплението е факт, който се приема за доказан само и единствено от неговите обяснения. И тази хипотеза за причиняване на отвора в дървения сап не е единствената възможна. Има и още две хипотези, а именно отвора да е причинен от огнестрелно оръжие с друг калибър, следователно изстрелян от друго оръжие или възможността да е причинена от пневматичен пистолет за пирони използван в строителството, видно от устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание /л.366 от СП/. Нито една от тези три хипотези не е доказана по категоричен начин, така както се изисква от НПК, ето защо съдът не приема че пострадалият Г.Р. е прострелял този дървен сап с неговата пушка по време на инцидента на бензиностанцията на 14.09.2014г.   

          И по последния въпрос къде е съхранявал тази пушка пострадалия Г.Р. и откъде я е взел по време на инцидента настоящият съд съобрази следното. По делото нито един свидетел не е видял от къде пострадалия е отишъл да вземе горното оръжие с пълнителя за него, а именно от близкостоящото до колонките агрегатно помещение, от някоя от паркираните коли или от по-далечното жилищно помещение. Но дори и да се приеме, че то е взето от най-далечната точка, в която може да бъде съхранявано оръжие, а именно от жилищната постройка, то пак разстоянието между мястото на което е паднал пострадалия до това помещение и до-най вътрешната му част не е толкова голямо, че да изисква много време за това. Видно от СТЕ – скица 1/л.333 от СП/. Максималното разстояние видно по скицата е до хола - 39,20 метра, а до спалнята - 40,90 метра. Видно от СТЕ приложение №1 за пострадалия Г.Р. това разстояние от 40 метра се изминава за около 30 секунди в едната посока при спокоен ход /mid/ и за 24 секунди при бърз ход /mid/ при мъже възрастова група 50-60 год. Тоест разстоянието в двете посоки би отнело между една минута или 48 секунди на пострадалия плюс още няколко секунди за отваряне на помещението и мястото, в където евентуално се е пазело това оръжие. С оглед продължителността на конфликта и събирането на множество хора на местопрестъплението това технологично необходимо време за вземането на оръжието от пострадалия напълно точно се синхронизира с времето необходимо за идването на други хора от двете цигански махали.

          Съдът не дава вяра на обясненията на подс.И.С.. Единственото вярно нещо което казва този подсъдим в своите обяснения е че е ударил с лопата по главата пострадалия Г.Р.. Напълно недоказани са твърденията на този подсъдим, че пострадалия Г.Р. стрелял срещу него и един куршум му минал покрай главата, а друг уцелил лопатата му, по съображения посочени по-горе, които тук няма нужда да се преповтарят. Недостоверни са обясненията на подс.И.С., че като ударил пострадалия същият бил на един метър от него и стрелял. Първо от такова разстояние няма как подс.И.С. да не бъде улучен от един от множеството изстрели отправени към него според същия. На второ място същият би трябвало да има следи поне от допълнителните фактори на изстрела, които действат до 100-150 см., видно от комплексната съдебномедицинска  и балистична експертиза (л.311-312, том ІІ от СП). Впрочем за разстоянието, от което подс.И.С. е ударил пострадалия Р. същия подсъдим дава три различни разстояния 10 метра, 1 метър /л.361 от СП/ и 4-5 метра /л.362 от СП/ няма как на такива постоянно променящи се обяснения дори и при желание да се даде вяра, защото те са ми се отричат.

Съдът не намира вярно и казаното от подс.И.С., че пострадалият е стрелял и идвал към него. Видно от показанията на свидетеля С.И.С., за които подс.И.С., твърди, че е улучен в корема от стрелбата, пострадалия Г.Р. не е настъпвал напред към своите убийци, а е отстъпвал и вървял назад – „Хем стреляше, хем вървеше назад” /л.211 от СП/. На показанията на този свидетел в тази им част трябва да се даде вяра, защото показанията му са напълно потвърдени от обективните находки на местопрестъплението. Видно от безспорните устни доказателства по делото и СТЕ, скица №1 /л.333 от СП/ спора между пострадалия Г.Р. и подс.Н.С. се е състоял някъде около бензиноколонките пред агрегатното помещение, а пострадалия е намерен паднал в кръв в посока назад от тези бензиноколонки спрямо входа и изхода на бензиностанцията, от където е влязъл подс.И.С.. Разстоянието между тези бензиноколонки и петното от кръв в западната част на агрегатното помещение е повече от 10 метра назад, а не напред спрямо входа и изхода на бензиностанцията. Тоест по време на инцидента пострадалия Г.Р. се е придвижил назад, а не напред както твърди подс.И.С.. Точно обратното е движението на подс.И.С. същият твърди, че са спрели Ладата на 6-8 метра от входа на бензиностанцията на главния път и не е влизал в бензиностанцията и приближавал стрелящия пострадал, а той е идвал към тях, подсъдимия си е стоял до колата, а подсъдимия идва към тях /л.361 от СП/ и не е вървял когато Г.Р. е вървял към него и е стрелял /л.362 от СП/. При това положение падналия на земята и в кръв пострадал Г.Р. щеше да е извън бензиностанцията на 6-8 метра от входа или изхода, които са съответно на 19,94 м. и 27,65 м. отдалечени от мястото на което пострадалия е паднал. Това прави разстояние от петното с кръв от 26-28 метра до 31-33 метра. При това положение е ясно че подс.И.С. лъже с цел да пресъздаде някакво несъществуващо нападение извършено срещу него когато той седи до своята кола и наблюдава нападащия го пострадал, които върви срещу него и стреля с автоматична пушка в тялото и лопатата му. Видно от тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.90-110, том ІV от ДП) основния удар по главата е бил нанесен в дясната слепоочно-теменна област, в резултат от който се е получило многофрагментно импресионно счупване на черепните кости в същата област с продължаващи линии на счупване към теменната област и към черепната основа. При захват на достатъчно дългия сап, с последващ замах и нанасяне на удар по главата на Г.Р. - със задната, леко изпъкнала, метална част на лопата в дясната слепоочно-теменна област, е много по-вероятно /в сравнение с другите веществени доказателства/ да се получи установеното многофрагментно импресионно счупване. Вещите лица сочат, че след нанасянето на удара с лопатата в дясната слепоочно-теменна област и втория удар с дървеният сап, при които е била причинена основната черепно-мозъчна травма, пострадалият Р. е паднал на земята, като е възможно да не е загубил веднага съзнание и да е могъл да извършва някакви отбранителни движения с ръце. Тоест след нанесения удар с лопатата по главата му пострадалия не е бил състояние да стои прав, както твърди подс.И.С. /л.361 от СП/, а е паднал на земята. Още по-абсурдно е пострадалия Г.Р. след удара да се е върнал сам пеш на около 26-28 метра до 31-33 метра назад и в това време да не е текла кръв от главата му. Подобни обяснения не са просто недостоверни те са абсурдни.

Обясненията на подс. И.С. не могат да се приемат за достоверни и заради тяхната пълна избирателност относно фактите които се съобщават. Този свидетел не съобщава за никакви други лица, които да са удряли пострадалия Г.Р., освен него, при условие че безспорно пострадалия е бил заобиколен от множество хора, които този подсъдим много добре познава, защото живее с тях в една махала, а с някой от тях е дошъл на местопрестъплението и с една кола. Същият не казва от къде са дошли множеството дървени инструменти в Ладата, с която са дошли на местопрестъплението, нещо повече той твърди, че изобщо не ги е виждал тези вещи. Подобна избирателна селективност на твърдените факти, води до извод за недостоверност на неговите обяснения.

Поради което и съдът не приема за достоверни обясненията на подс.И.С.. Тези обяснения са просто една зле измислена защитна версия за самия подс.И.С., а именно че е нападнат от пострадалия Г.Р. и за неговия съучастник подс.Н.С., че не е бил на местопрестъплението по време на побоя над жертвата. 

          Съдът не приема и възражението на поверениците на частните обвинители, че бързото събиране на множество хора от близките цигански махали, говори за предварителна уговорка с подсъдимия Н.С. с тези хора да чакат в близост до местопрестъплението, така че те да могат при подаден сигнал от подс.Н.С. внезапно да изскочат на и около бензиностанцията и да нападнат пострадалия. От момента на първоначалния устен скандал между подс.Н.С. и пострадалия Г.Р. и последващия побой над него е изминало достатъчно време, за да може първия да се обади по телефона за подкрепление, да си премести микробуса извън двора на бензиностанцията и да го спре на главния път, след изхода, а за втория да отиде, да се въоръжи с пушка и да се върне до агрегатното помещение на бензиностанцията и да почне да гърми във въздуха. Видно от СТЕ и скица 2 /л.335 от СП/ от южната циганска махала, от където е дошлъл л.а. „Лада” има два пътя отразени с номера 3 и 4 до газстанцията с дължини 470 и 510 метра. Тия 500 метра с кола, движещата се с 60 км/ч. се изминават за 30 секунди. Тоест не е бил никакъв проблем на подс.И.С. и другите трима свидетелите да се появят много бързо до входа на бензиностанцията от южната циганска махала в която същите живеят. За идващите пешеходци от двете махали разстоянието от южната махала е същото, а от северната са пътища 1 и 2 съответно с дължина 415 и 420 метра. Тия 400 и 500 метра се изминават пеш, видно от приложение №1 на СТЕ /л.331 от СП/ от мъже възрастова група 30-40 години съответно при спокоен ход /mid/- 5 мин. и 16 сек. и 4 минути и 12 секунди /съответно за 500 м. и 400 м./ При бърз ход /mid/- 4 мин. и 25 сек. и 3 минути и 32 секунди /съответно за 500 м. и 400 м./ При спокойно бягане /mid/- 2 мин. и 50 сек. и 2 минути и 16 секунди /съответно за 500 м. и 400 м./ Това показва, че поради близкото разстояние на двете махали до бензиностанцията е било възможно много бързо идване на хора от двете цигански махали и без това да е предварително наговорено от подс.Н.С..

                                       ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          Подсъдимият Н.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - видно от приета СППЕ.

          Подсъдимият И.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - видно от приета СППЕ.

          От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Н.С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 и т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, защото на 14.09.2014 г. в землището на с.Р., обл.Пловдив, на газстанция и бензиностанция „В.”, намираща се на главен път І-6, източно от с. Р., обл. Пловдив, в съучастие като извършител с И.С.С. и неизвестен извършител, умишлено е умъртвил Г.Б.Р., като смъртта е настъпила на 20.10.2014 г. и убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и по хулигански подбуди.

          Видно от тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.90-110, том ІV от ДП) в конкретният случай, след нанесените удари по главата и падането на земята, до образуването на мозъчните кръвоизливи, довели до компресия на мозъка и изпадане в безсъзнателно състояние, е възможно да е изминало известно, макар и не много дълго време, през което Г.Р. да е имал възможност да усеща и изживява по особено мъчителен за него начин нанесените му множество тежки и болезнени травми, със счупване на черепните и лицевите кости. Тоест убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин.

           Вярно е, че както твърди защитата на подс.Н.С., в заключението на СМЕ е употребена думата „възможно” за времето което е изминало при наличен светъл период и налично съзнание у пострадалия Г.Р. по време на побоя над него, което би трябвало да говори за непълна доказаност на този факт. Но тук не се държи сметка за целите на експертизата по нашия НПК, която по смисъла на 144 ал.1 от НПК има за цел да изяснява обстоятелства по делото, които изискват специални знания от  областта на науката. Не е задължение на експертите, а и същите нямат право да установяват факти по делата. По настоящото дело, пак видно от тази експертиза и от снимки №5 и №6 на СМЕ /л.69, том 4 от ДП/ по външната част на пръстите на двете ръце на пострадалия Г.Р. са причинени множество охлузвания от тангенциално действие на твърди тъпи предмети, като вещите лица пак правят предположения как и къде е могло да бъдат причинени тези телесни повреди. И правилно вещите лица правят предположения, защото както съдът вече посочи, не е тяхна работа да установяват факти. А от установените от този съд факти тези телесни повреди по пръстите на пострадалия Г.Р. са причинени именно при неговия опит да си прикрие главата от множеството удари именно в областта на главата по време на падналото му положение на земята и ударите нанасяни с дървени колове, сапове и ритници. Тези повреди не могат да се причинят от издърпването на оръжието от ръцете на пострадалия, защото са нанесени по външната част на пръстите, а оръжието както е ноторно известно се държи с вътрешната част на пръстите и при издърпване там биха се охлузили същите, а и няма данни по делото св.М. да е бил по пръстите с тояга пострадалия преди да му вземе оръжието. Второ няма как тези увреждания да са причинени при първоначалния удар с лопатата и дървения кол по три причини. Първо тези увреждания са многобройни и сочат на множество удари, а не на само на един, два такива. Второ ако пострадалия се беше защитил с ръце от първите удари с лопата и кола не би получил такива тежки счупвания на черепа си, а пораженията по пръстите му, нанесени с такава голяма кинетична енергия едва ли биха се ограничили до охлузвания. Трето по време на удара с лопатата и сапа пострадалия изобщо не се е защитавал защото ръцете му са били заети да държи пушката над главата си и да стреля с нея. Ето защо тези охлузвания по пръстите са били нанесени при побоя над пострадалия в паднало положение. А за да се защитава едно лице с ръце от нанасяни му удари в паднало положение не са необходими специални знания, за да се приеме и то безспорно, че това лице е било в съзнание и е могло да разбира какво става и да се предпазва с ръце. Видно от приетите СМЕ на пострадалия Г.Р. в паднало положени са нанесени множество други телесни повреди, от които същият се е защитавал. Тоест при това положение той е изпитвал, усещал и изживявал по особено мъчителен за него начин нанесените му множество тежки и болезнени травми, бидейки в съзнание.

          Напълно неоснователни са възраженията на защитата на подс.Н.С., че същия бил в състояние на неизбежна отбрана по чл.12 от НК или превишавал пределите на неизбежната отбрана. Дали е налице неизбежна отбрана съдът преценява от фактите приети от него за доказани, а не от недостоверните обяснения на подсъдимите, в случая от недостоверните обяснения на подс.Н.С.. А от фактите приети за доказани от настоящият съд не може и да се говори за някаква неизбежна отбрана от страна на подсъдимия Н.С.. Напротив той е лицето организирало и започнало нападение над пострадалия Г.Р. с още лица, въоръжени с тояги. Тоест лицето, което се е защитавало и е било в условията на неизбежна отбрана е пострадалия Г.Р..

          От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Н.С. е извършил престъплението с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Същият е съзнавал, че с ударите, които нанася съвместно с подс.И.С. и неизвестен извършител в областта на жизненоважни органи на пострадалия - главата може да му причини смъртта, и е целял настъпването на този престъпен резултат, като е искал да причини смъртта на Г.Р., по хулигански подбуди, за да демонстрира публично своето неуважение към правилата на общежитието и човешката личност.

          Както е известно от т.3 на ПВС №2/1957г., допълнено и изменено с ПВС №7/187г. на ВС за умисъла на дееца се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства. За да се убие един човек с дървени прътове, лопати и други такива предмети се изискват три неща. Да се удря по жизнено важни органи и най-вече по главата. Да се удря с максимално голяма сила. Да се удря упорито и методично докато жертвата покаже ясни белези, че вече е напълно безпомощна. Подсъдимите по това дело изцяло са се постарали да направят максимално необходимото, за да причинят смъртта на пострадалия Г.Р. и са успели да реализират намеренията си. В настоящия казус е доказано, че подсъдимите са посегнали на жертвата си от много близко разстояние, въоръжени с дървени колове и лопата, като са нанасяли удари с изключително голяма кинетична енергия в най-жизненоважния орган на човека – главата му. Тези удари са били множество, а нападателите са спрели с ударите когато жертвата е била вече безпомощно паднала на земята и от главата е текнала обилно кръв. Всички тези факти говорят само едно нападателите са целели смъртта на жертвата.

          Престъплението е извършено в съучастие между двамата подсъдими Н.С. и И.С. и неизвестен извършител. Тези лица са действали при общност на умисъла и са съзнавали, че действат съвместно и едновременно за постигане на престъпния резултат, а именно смъртта на пострадалия, като са нанасяли последователно или едновременно удари с дървени предмети по главата на пострадалия. Без значение за наказателната отговорност на съизвършителите е въпроса дали само един от нанесените множество удари по главата на жертвата е смъртоносен, а другите не са. Това е така поради принципното решение на т.6 ПВС №2/1957г., допълнено и изменено с ПВС №7/187г. на ВС, че при съвместно действие на повече лица, при общност на умисъла налице е съизвършителство, независимо от обстоятелството, че жертвата е починала от един смъртоносен удар.

          Убийството е извършено по хулигански подбуди. Видно от т.19 на ПВС №2/1957г., допълнено и изменено с ПВС №7/187г. на ВС убийството е по хулигански подбуди, когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Подбудите за това убийство не се коренят в отказа на пострадалия Г.Р. да признае и извърши прихващане на сумата от 20 лв. за покупка на гориво от страна на подс.Н.С.. Независимо от правния спор за прихващането на 20 лв. пострадалият е казал на подс.Н.С. да се прибира в дома си и че друг път ще си решат правния спор. Тоест независимо от отказа си да признае, че е получил 20 лв. повече от подс.Н.С. пострадалия Г.Р. е позволил на подсъдимия да си тръгне с гориво за 20 лв. без да го плати, тоест де факто вече дължимост на тази сума от пострадалия към подсъдимия е нямало и към настоящия момент я няма. Подсъдимият Н.С. никой не го е карал принудително или не го е молил да стои на тази бензиностанция и да не си тръгва с микробуса си и зареденото в него гориво, без да го е платил. Подс.Н.С., обаче не е искал да си тръгва от местопрестъплението при тези условия на нерешен правен спор, а същият е искал да наложи волята си по силов път, като пренебрегне нормалните способи за уреждане на гражданскоправните спорове в нашето общество /чрез преговори, съд или арбитраж/, тоест изразил е пренебрежение към принципите на общежитието и на второ място е искал да унижи личността на пострадалия, като едновременно покаже величието на собствената си личност, най-малкото в местното общество на с.Р. и да демонстрира, че всеки който се осмели да спори с него, го очаква побой или убийство. В тази насока са и показанията на св.Н.Р., които свидетелства за думите на подс.Н.С. към него „Ти си лош, но аз убивам” /л.184 от СП/. Тоест цялото това престъпление е една публична демонстрация от подсъдимите и неизвестен извършител, че за тях правилата за нормално човешко съвместно живеене не важат и всеки опит да им се противоречи и спори с тях дори и за най-незначителни въпроси, като този дължат ли се 20 лева или не води до пребиване и убиване на спорещия.  

          От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият И.С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 и т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, защото на 14.09.2014 г. в землището на с. Р., обл. Пловдив, на газстанция и бензиностанция „В.”, намираща се на главен път І-6, източно от с. Р., обл. Пловдив, в съучастие като извършител с Н.И.С. и неизвестен извършител, умишлено е умъртвил Г.Б.Р., като смъртта е настъпила на 20.10.2014 г. и убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и по хулигански подбуди.

Видно от тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.90-110, том ІV от ДП) в конкретният случай, след нанесените удари по главата и падането на земята, до образуването на мозъчните кръвоизливи, довели до компресия на мозъка и изпадане в безсъзнателно състояние, е възможно да е изминало известно, макар и не много дълго време, през което Г.Р. да е имал възможност да усеща и изживява по особено мъчителен за него начин нанесените му множество тежки и болезнени травми, със счупване на черепните и лицевите кости. Тоест убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин.

           Вярно е, че в заключението на СМЕ е употребена думата „възможно” за времето което е изминало при наличен светъл период и налично съзнание у пострадалия Г.Р. по време на побоя над него, което би трябвало да говори за непълна доказаност на този факт. Но тук не се държи сметка за целите на експертизата по нашия НПК, която по смисъла на 144 ал.1 от НПК има за цел да изяснява обстоятелства по делото, които изискват специални знания от  областта на науката. Не е задължение на експертите, а и същите нямат право да установяват факти по делата. По настоящото дело, пак видно от тази експертиза и от снимки №5 и №6 на СМЕ /л.69, том 4 от ДП/ по външната част на пръстите на двете ръце на пострадалия Г.Р. са причинени множество охлузвания от тангенциално действие на твърди тъпи предмети, като вещите лица пак правят предположения как и къде е могло да бъдат причинени тези телесни повреди. И правилно вещите лица правят предположения, защото както съдът вече посочи, не е тяхна работа да установяват факти. А от установените от този съд факти тези телесни повреди по пръстите на пострадалия Г.Р. са причинени именно при неговия опит да си прикрие главата от множеството удари именно в областта на главата по време на падналото му положение на земята и ударите нанасяни с дървени колове, сапове и ритници. Тези повреди не могат да се причинят от издърпването на оръжието от ръцете на пострадалия, защото са нанесени по външната част на пръстите, а оръжието както е ноторно известно се държи с вътрешната част на пръстите и при издърпване там биха се охлузили същите, а и няма данни по делото св.М. да е бил по пръстите с тояга пострадалия преди да му вземе оръжието. Второ няма как тези увреждания да са причинени при първоначалния удар с лопатата и дървения кол по три причини. Първо тези увреждания са многобройни и сочат на множество удари, а не на само на един, два такива. Второ ако пострадалия се беше защитил с ръце от първите удари с лопата и кола не би получил такива тежки счупвания на черепа си, а пораженията по пръстите му, нанесени с такава голяма кинетична енергия едва ли биха се ограничили до охлузвания. Трето по време на удара с лопатата и сапа пострадалия изобщо не се е защитавал защото ръцете му са били заети да държи пушката над главата си и да стреля с нея. Ето защо тези охлузвания по пръстите са били нанесени при побоя над пострадалия в паднало положение. А за да се защитава едно лице с ръце от нанасяни му удари в паднало положение не са необходими специални знания, за да се приеме и то безспорно, че това лице е било в съзнание и е могло да разбира какво става и да се предпазва с ръце. Видно от приетите СМЕ на пострадалия Г.Р. в паднало положени са нанесени множество други телесни повреди, от които същият се е защитавал. Тоест при това положение той е изпитвал, усещал и изживявал по особено мъчителен за него начин нанесените му множество тежки и болезнени травми, бидейки в съзнание.

          Напълно неоснователни са опитите на подс.И.С., отразени в неговите обяснения пред съда, да обоснове тезата че е бил в състояние на неизбежна отбрана по чл.12 от НК, защото си стоял до колата и е нападнат от идващия към него и стрелящия по него с пушка пострадал Г.Р.. Дали е налице неизбежна отбрана съдът преценява от фактите приети от него за доказани, а не от недостоверните обяснения на подсъдимите, в случая от недостоверните обяснения на подс.И.С.. А от фактите приети за доказани от настоящия съд не може и да се говори за някаква неизбежна отбрана от страна на подсъдимия И.С.. Напротив той е дошъл на местопрестъплението, въоръжен с лопата, влязъл е в двора на бензиностанцията, преминал е този двор, изминавайки над 30 метра пеш, стигнал е до жертвата и е започнал нападение над Г.Р. с още лица, въоръжени с тояги. Тоест лицето което се е защитавало и е било в условията на неизбежна отбрана е пострадалия Г.Р..

          От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият И.С. е извършил престъплението с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Същият е съзнавал, че с ударите, които нанася съвместно с подс.Н.С. и неизвестен извършител в областта на жизненоважни органи на пострадалия - главата може да му причини смъртта, и е целял настъпването на този престъпен резултат, като е искал да причини смъртта на Г.Р., по хулигански подбуди, за да демонстрира публично своето неуважение към правилата на общежитието и човешката личност.

          Както е известно от т.3 на ПВС №2/1957г., допълнено и изменено с ПВС №7/187г. на ВС за умисъла на дееца се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства. За да се убие един човек с дървени прътове, лопати и други такива предмети се изискват три неща. Да се удря по жизнено важни органи и най-вече по главата. Да се удря с максимално голяма сила. Да се удря упорито и методично докато жертвата покаже ясни белези, че вече е напълно безпомощна. Подсъдимите по това дело изцяло са се постарали да направят максимално необходимото, за да причинят смъртта на пострадалия Г.Р. и са успели да реализират намеренията си. В настоящия казус е доказано, че подсъдимите са посегнали на жертвата си от много близко разстояние, въоръжени с дървени колове и лопата, като са нанасяли удари с изключително голяма кинетична енергия в най-жизненоважния орган на човека – главата му. Тези удари са били множество, а нападателите са спрели с ударите когато жертвата е била вече безпомощно паднала на земята и от главата е текнала обилно кръв. Всички тези факти говорят само едно нападателите са целели смъртта на жертвата.

          Престъплението е извършено в съучастие между двамата подсъдими Н.С. и И.С. и неизвестен извършител. Тези лица са действали при общност на умисъла и са съзнавали, че действат съвместно и едновременно за постигане на престъпния резултат, а именно смъртта на пострадалия, като са нанасяли последователно или едновременно удари с дървени предмети по главата на пострадалия. Без значение за наказателната отговорност на съизвършителите е въпроса дали само един от нанесените множество удари по главата на жертвата е смъртоносен, а другите не са. Това е така поради принципното решение на т.6 ПВС №2/1957г., допълнено и изменено с ПВС №7/187г. на ВС, че при съвместно действие на повече лица, при общност на умисъла налице е съизвършителство, независимо от обстоятелството, че жертвата е починала от един смъртоносен удар.

          Убийството е извършено по хулигански подбуди. Видно от т.19 на ПВС №2/1957г., допълнено и изменено с ПВС №7/187г. на ВС убийството е по хулигански подбуди, когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Подсъдимият Н.С. никой не го е карал принудително или не го е молил да стои на тази бензиностанция и да не си тръгва с микробуса си и зареденото в него гориво, без да го е платил, но този подсъдим не е искал да си тръгва от местопрестъплението без същият да даде един урок на пострадалия Г.Р. и неговия брат, а и на цялото общество, че не зачита принципите на общежитието и на второ място е искал да унижи личността на пострадалия Г.Р.. За целта той е извикал на помощ множество лица, между които и подс.И.С., който напълно е възприел виждането на подс.Н.С., че следва да се даде един урок на пострадалия Г.Р., за величието на личността на подс.Н.С. в обществото на с.Р. и Г.Р. следва да бъде убит на публично място за назидание на другите, които евентуално биха се усъмнили някога в думите на авторитетния „Ч.” – подс.Н.С.. Тоест цялото това престъпление е една публична демонстрация от подсъдимите и неизвестен извършител, че за тях правилата за нормално човешко съвместно живеене не важат и всеки опит да им се противоречи и спори с тях дори и за най-незначителни въпроси, като този дължат ли се 20 лева или не води до пребиване и убиване на спорещия.  

          Неоснователно е възражението на защитника на подс.И.С., че същият не е искал да убива пострадалия Г.Р., а само да му нанесе телесна повреда и по непредпазливост от нея е настъпила смъртта му, тоест налице е престъпление по чл.124 от НК. Както съдът посочи по-горе от субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, като подс.И.С. е целял да причини смърт на пострадалия, а не да му засегне само здравето и да му причини телесна повреда. Доказателство за тази субективна цел на дееца е както съдът вече посочи, че се удря по най-жизнено важния орган на човека – главата, че се удря с оръжие – метална лопата с дървена дръжка и се удря със замах и максимално голяма сила. При тези обстоятелства на удара престъпния резултат е почти сигурно смърт, така че няма как да се твърди, че дееца не е искал смъртта на жертвата, а само някаква по-лека телесна повреда. Ако подс.И.С. е искал нанасяне само на телесна повреда на пострадалия Г.Р., нямаше да го удари по главата, а по друг нежизненоважен орган, например по крака, тогава и при тази максимална сила на удара пострадалия не би починал. Ако пък непременно е държал да удари по главата пострадалия Г.Р. и то с лопата е могъл да го направи с много по-малко сила, без да замахва и да влага цялата си енергия в лопатата. И накрая е ако е целял телесна повреда е могъл да удари жертвата с невъоръжена ръка, без лопата. Но едновременното съчетаване на тези три условия на този удар, недвусмислено сочи на пряк умисъл за причиняване на смърт.

          При индивидуализацията на наказанието на подс. Н.С. съдът прецени, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства – минали осъждания и изключителната жестокост на извършеното, спрямо пострадал, които на практика не се защитавал спрямо нападението. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до престъпно деяние с един от най-тежките престъпни резултати – смърт на пострадалото лице. Подбудите за извършване на престъплението са хулигански.

Съдът не приема за налични по делото на следните смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни – смекчаваща отговорността възраст, работи, женен, недобро здравословно състояние-претърпяна операция на крака, грижил се за деца. По отношение на характеристичните данни от рода на - работи, млада възраст, напреднала възраст и тем подобни съдът приема следното. Възрастта на дееца /млада, средна или напреднала/, неговата трудова ангажираност или липсата на такава, наличието или липсата на деца не се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, а още по-малко няколко отделни такива обстоятелства. Това е така поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.6 от Конституцията и чл.11 от НПК, който не допуска права или привилегии основани на лично, обществено или имуществено състояние. Това са обстоятелства от гражданския статус на лицето и съдът не може да се позовава на тях при индивидуализацията на наказанието, като се сочи и в решение №293/27.07.2012г. по н.д. №912/2012г. на ВКС ІІІ н.о.

Вярно е че в горепосоченото решение на ВКС се аргументира тезата, че лошите характеристични данни не могат бъдат отчитани като отегчаващи отговорността обстоятелства поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.11 от НПК. Но по аргумент за противното или per argumentum a contrario, това недопускане използването на характеристичните данни за индивидуализиране на наказанието следва да се отнася и тогава когато същите се отчитат и като отегчаващи и като смекчаващи отговорността обстоятелства. Да се приеме, че този принцип важи само за лошите характеристични данни, но не и за добрите характеристични данни означава да се пренебрегне първия закон на логиката за непротиворечието.

Освен това текста на чл.6 от Конституцията и чл.11 от НПК е много ясен, за да бъде труден за тълкуване. Не се допускат привилегии основани на базата на критерии приемани от наказателното право като характеристични данни. Намаляването на наказанието си е чиста привилегия. В подкрепа на горното следва да се отбележи, че в наказателното право по-леконаказуемите състави на един вид престъпление се наричат и привилегировани състави по отношение на основния състав.

По отношение на възрастта като смекчаващо отговорността обстоятелство или като обстоятелство водещо до извода за добри характеристични данни съдът не вижда никаква логика в подобни разсъждения. Защо младата възраст да е смекчаващо отговорността обстоятелство, а напредналата възраст да не е? Или ако и двете са основание за смекчаване на наказанието, защо средната възраст да не е? Към това следва прибавим, че определянето на възрастта е достатъчно субективно преживяване само по-себе си. Значението на възрастта за наказателната отговорност е правно регламентирано в чл.31-32 и чл.60-65 от НК.

По отношение на трудовата ангажираност като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът също не е съгласен, че това е законосъобразен извод. По силата на чл.48 ал.1 от Конституцията на РБ гражданите имат право на труд. Това означава, че гражданите ако искат ще работя, ако не няма да работят. И от тези факти не могат да се правят положителни или отрицателни изводи за тях и да им се увеличава или намалява наказанието по НК. Трудът е право, но не и задължение на всеки български гражданин, поне според сега действащото законодателство. Ето защо от упражняването или неупражняването на едно субективно право не следва да се правят изводи, че един човек е добър, а друг не е. Същото важи и до други лични критерии, от рода богат ли е, беден ли е и какво притежава един човек.

По отношение на личния живот на гражданите, като например, сключил ли е граждански брак или не, живее ли с друго лице на съпружески начала или не, имали деца или не, колко деца има, грижи ли се за тях, как ги отглежда, съдът намира че същите не са смекчаващо отговорността обстоятелство. Бракът, съвместното живеене и раждането на деца не е задължение за гражданите, а въпрос на лична преценка, видно от чл.32 и чл.46 от Конституцията и не е работа на Държавата в лицето на съдилищата да се месят в личния живот на гражданите и да му дават оценки, и оценката на личния живот на гражданите да е опора за индивидуализирането на наказанията по НК.

По отношение на здравословното състояние, съдът намира че същото не е смекчаващо отговорността обстоятелство.

Ако се налага условно наказание лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК или други подобни наказания несвързани с лишаване от свобода, то здравословното състояние на дееца няма абсолютно никакво значение за определяне на размера на наказанието, защото последния бидейки на свобода ще се лекува и ще води начин на живот както намери за добре. Условното осъждане с нищо не го ограничава в тази насока. 

Ако се налага ефективно наказание лишаване от свобода, то принципно здравословното състояние също не би трябвало да има значение за индивидуализиране на размера на наказанието. Противно на определени традиционни представи в България изпълнението на наказанието лишаване от свобода не се състои в абсолютното изолиране на осъдения в някакъв затвор, където същия остава до последния ден на определеното му наказание, без медицинска грижа и без здравословното му състояние да има някакво правно значение при изтърпяването на това наказание. Подобно виждане е в противоречие с правната уредба на изпълнението на наказанието лишаване от свобода и практиката в местата за лишаване от свобода в България. Това е така защото на лишените от свобода българския закон им осигурява безплатно лечение с права, на здравно осигурени лица, това е видно от глава десета на ЗИНЗС, където е уредено лечението, профилактиката и снабдяването с лекарства на лишените от свобода. По правилото на чл.128 ал.2 от ЗИНЗС и чл.40 ал.3 т.6 от ЗЗО здравните вноски за лишените от свобода се плащат от държавния бюджет. Същите дори да са били здравно неосигурени автоматично придобиват всички права на здравно осигурени лица. Тоест осигурява им се лечение същото като на огромната част от българското общество. Ето защо при равно медицинско обслужване няма нужда от допълнителни привилегии за болните осъдени. А в случай на неплащани здравни осигуровки и прекъснати здравно осигурителни права от осъдените, грижата за тяхното здраве в местата за лишаване отсвобода, ще е по-добра от тази, ако бяха здравно неосигурени и на свобода. Същите ако се нуждаят от лечение ще се лекуват по реда и начина, по който се лекуват обикновените здравно осигурени български граждани. И това не е всичко. Дълбоката хуманност и грижа за здравето на болните лишени от свобода прозира в множество български наказателно правни норми. Изпълнението на наказанието може да бъде прекъснато при тежко заболяване до оздравяването – чл.447 т.3 от НПК. Здравословното състояние може да е основание за предсрочно освобождаване или дори цялостно или частично помилване – чл.70-74 от НПК /в този смисъл Ръководни начала в дейността на комисията по помилване при Президента на РБ за периода 2002г.-2011г./ При тази правна рамка е незаконосъобразно и в противоречие с конституционен принцип предварителното даване на привилегии на подсъдимите по критерий здравословно състояние.

По изключение влошеното здравословно състояние може да се вземе предвид при индивидуализиране на наказанието, но само ако е пряко свързано с извършеното престъпление и подбудите за това. Примерно ако подсъдимият бе карал с превишена скорост и допуснал ПТП, защото превозваше болно лице спешно нуждаещо се от лечение или сам в това състояние бързаше за болницата. Но случая явно не е такъв.

          Ето защо в случая са налице само и единствено отегчаващи отговорността обстотятелства. Същите са съчетани с висока обществена опасност на деянието и дееца. За престъплението по чл.116 ал.1 т.6 и т.11 от НК, санкционната част на нормата предвижда в условията на алтернативност наказанията, сред които съдът следва да определи най-подходящото по вид. Настоящият съд като съобрази характера и обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и целите на наказанието намира, че  не следва да се налагат най-тежките наказания доживотен затвор с или без право на замяна.

Съгласно чл.38 ал.1 и чл38а ал.2 от НК наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Настоящият съд намира, че това конкретно престъпление не сочи на изключителна тежест спрямо останалите убийства по чл.116 ал.1 от НК. Изключителна тежест убийството би имало, ако жертвата е била напълно безсилна или лишена от възможност за оказване на съпротива на нападателите си. Случая обаче не е такъв пострадалия Г.Р. е имал време да се снабди с оръжие за самозащита и то с такава огнестрелна сила и далечина на поразяването /пушката е по същество боен автомат «Калашников» - АК 47, само че с полуавтоматичен режим на стрелба/, която е способна да демотивира и най-смелия нападател, който не притежава огнестрелно оръжие. Но пострадалият е решил да не се защитава, като в условия на неизбежна отбрана стреля по нападателите си, а само да гърми във въздуха и да създава шум. Тази негова грешка му е струвала живота и е дала възможност на нападателите му да спекулират, че е стреляно право срещу тях.

Ето защо в настоящия казус не следва да се налагат най-тежките наказания доживотен затвор, а следва да се наложи най-лекото алтернативно предвидено наказание, а именно лишаване от свобода. При превес на отегчаващите отговорността обстотятелства и все пак с оглед на високата степента на обществена опасност на деянието следва да се наложи наказанието лишаване от свобода в максималния му размер от двадесет години лишаване от свобода.

Така индивидуализираното наказание на подс.Н.С. двадесет години лишаване от свобода, следва да се изтърпи на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспада от така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години времето, през което подсъдимият Н.И.С. е бил задържан под стража по настоящото дело по реда на НПК и ЗМВР, считано от 14.09.2014 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

          При индивидуализацията на наказанието на подс. И.С. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на минали осъждания. Отегчаващи отговорността обстоятелства –изключителната жестокост на извършеното, спрямо пострадал, които на практика не се е защитавал на нападението. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до престъпно деяние с един от най-тежките престъпни резултати – смърт на пострадалото лице. Подбудите за извършване на престъплението са хулигански. Липсват други смекчаващи отговорността обстоятелства - подсъдимият И.С. нито се е признал за виновен, нито е направил самопризнания за извършеното.

Съдът не приема за налични по делото на следните смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни – смекчаваща отговорността възраст, работи, женен, имал деца. По отношение на характеристичните данни от рода на - работи, млада възраст, напреднала възраст и тем подобни съдът приема следното. Възрастта на дееца /млада, средна или напреднала/, неговата трудова ангажираност или липсата на такава, наличието или липсата на деца не се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, а още по-малко няколко отделни такива обстоятелства. Това е така поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.6 от Конституцията и чл.11 от НПК, който не допуска права или привилегии основани на лично, обществено или имуществено състояние. Това са обстоятелства от гражданския статус на лицето и съдът не може да се позовава на тях при индивидуализацията на наказанието, като се сочи и в решение №293/27.07.2012г. по н.д. №912/2012г. на ВКС ІІІ н.о.

Вярно е че в горепосоченото решение на ВКС се аргументира тезата, че лошите характеристични данни не могат бъдат отчитани като отегчаващи отговорността обстоятелства поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.11 от НПК. Но по аргумент за противното или per argumentum a contrario, това недопускане използването на характеристичните данни за индивидуализиране на наказанието следва да се отнася и тогава когато същите се отчитат и като отегчаващи и като смекчаващи отговорността обстоятелства. Да се приеме, че този принцип важи само за лошите характеристични данни, но не и за добрите характеристични данни означава да се пренебрегне първия закон на логиката за непротиворечието.

Освен това текста на чл.6 от Конституцията и чл.11 от НПК е много ясен, за да бъде труден за тълкуване. Не се допускат привилегии основани на базата на критерии приемани от наказателното право като характеристични данни. Намаляването на наказанието си е чиста привилегия. В подкрепа на горното следва да се отбележи, че в наказателното право по-леконаказуемите състави на едни вид престъпление се наричат и привилегировани състави по отношение на основния състав.

По отношение на възрастта като смекчаващо отговорността обстоятелство или като обстоятелство водещо до извода за добри характеристични данни съдът не вижда никаква логика в подобни разсъждения. Защо младата възраст да е смекчаващо отговорността обстоятелство, а напредналата възраст да не е? Или ако и двете са основание за смекчаване на наказанието, защо средната възраст да не е? Към това следва прибавим, че определянето на възрастта е достатъчно субективно преживяване само по-себе си. Значението на възрастта за наказателната отговорност е правно регламентирано в чл.31-32 и чл.60-65 от НК.

По отношение на личния живот на гражданите, като например, сключил ли е граждански брак или не, живее ли с друго лице на съпружески начала или не, имали деца или не, колко деца има, грижи ли се за тях, как ги отглежда, съдът намира че същите не са смекчаващо отговорността обстоятелство. Бракът, съвместното живеене и раждането на деца не е задължение за гражданите, а въпрос на лична преценка, видно от чл.32 и чл.46 от Конституцията и не е работа на Държавата в лицето на съдилищата да се месят в личния живот на гражданите и да му дават оценки, и оценката на личния живот на гражданите да е опора за индивидуализирането на наказанията по НК.

          Ето защо в случая е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Същите са съчетани с висока обществена опасност на деянието и дееца. За престъплението по чл.116 ал.1 т.6 и т.11 от НК, санкционната част на нормата предвижда в условията на алтернативност наказанията, сред които съдът следва да определи най-подходящото по вид. Настоящият съд като съобрази характера и обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и целите на наказанието намира, че  не следва да се налагат най-тежките наказания доживотен затвор с или без право на замяна.

Съгласно чл.38 ал.1 и чл38а ал.2 от НК наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Настоящият съд намира, че това конкретно престъпление не сочи на изключителна тежест спрямо останалите убийства по чл.116 ал.1 от НК. Изключителна тежест убийството би имало, ако жертвата е била напълно безсилна или лишена от възможност за оказване на съпротива на нападателите си. Случая обаче не е такъв пострадалия Г.Р. е имал време да се снабди с оръжие за самозащита и то с такава огнестрелна сила и далечина на поразяването /пушката е по същество боен автомат «Калашников» - АК 47, само че с полуавтоматичен режим на стрелба/, която е способна да демотивира и най-смелия нападател, който не притежава огнестрелно оръжие. Но пострадалият е решил да не се защитава, като в условия на неизбежна отбрана стреля по нападателите си, а само да гърми във въздуха и да създава шум. Тази негова грешка му е струвала живота и е дала възможност на нападателите му да спекулират, че е стреляно право срещу тях.

Ето защо в настоящия казус не следва да се налагат най-тежките наказания доживотен затвор, а следва да се наложи най-лекото алтернативно предвидено наказание, а именно лишаване от свобода. При превес на отегчаващите отговорността обстотятелства и все пак с оглед на високата степента на обществена опасност на деянието следва да се наложи наказанието лишаване от свобода, ориентирано между средата и максималния размер, а именно осемнадесет години лишаване от свобода.

Така индивидуализираното наказание на подс.И.С. осемнадесет години лишаване от свобода, следва да се изтърпи на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспада от така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години времето, през което подсъдимият И.С. е бил задържан под стража по настоящото дело по реда на НПК и ЗМВР, считано от 14.09.2014 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

          Веществените доказателства - мотика с дървена дръжка с изписан на нея знак „Х” с червена боя на 35 см. от края на металната част, метална лопата с дървена дръжка с дебелина 3,5 см., дървен прът с дължина 98 см. и дебелина 3,5 см., дървен прът с дължина 90 см. и дебелина 4-5 см., камък с червено петно, дървен прът – тояга с гладка повърхност с дебелина 2,5 см. и дължина 103 см., летва с надпис „контрола”, чифт черни джапанки и 1 чифт чехли, са вещи без стойност и следва да се унищожат като такива, след влизане на присъдата в сила.

          Веществените доказателства - обтривки /марлени тампони/ от червени петна и кръв, обтривка /марлен тампон/ от лява и дясна ръка на Г.Р. и обтривка с надпис „контрола”, следва да останат закрепени на корицата на т.V от досъдебното производство, както и досега, защото са прикрепени към книжното дело без да създават каквито и да е проблеми с отделното им съхраняване. 

          Подсъдимият Н.С., следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 1 017,32 лв. /хиляда и седемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжна прокуратура – Пловдив – сумата 2 309,57 лв. /две хиляди триста и девет лева и петдесет и седем стотинки/ - направени разноски по делото, за експертни заключения и пътни разноски на свидетели.

          Подсъдимият И.С., следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 1 017,32 лв. /хиляда и седемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжна прокуратура – Пловдив – сумата 2 309,57 лв. /две хиляди триста и девет лева и петдесет и седем стотинки/ - направени разноски по делото, за експертни заключения и пътни разноски на свидетели.

          Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                                          Председател: