Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Велико
Търново, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10027/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
на Главна дирекция „Национална полиция“ в Министерството на вътрешните работи
/ГД „НП“/ - гр. София, представлявана от директора С.С.,
чрез *** Г.Р., срещу Решение № 540 от 09.11.2021 г. по НАХД № 1231/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, изменено в частта за разноските с
Определение № 679/ 03.12.2021 г. по същото дело на ВТРС. С обжалваното решение
е отменено Наказателно постановление № 391/ 06.08.2021 г. на директора на ГД
„НП“ – гр. София, с което на ЕТ „Р.Х. – И.Т.“ с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Велико Търново, ул. „Стоян Михайловски“ № 4, вх. „В“, за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и на
основание чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД, вр. с чл. 83, ал. 1
от ЗАНН, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 лв.,
и Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР е осъдена да заплати на едноличния
търговец, разноски по делото пред ВТРС, в размер на 996,00 лева. В касационната
жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването
му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че въззивният съд неправилно е приел недоказаност на
нарушението с мотив, че не са налице категорични доказателства за извършване на
охранителна дейност по смисъла на ЗЧОД. В този смисъл посочва, че към момента
на проверката В. – служител на ответника, е пребивавал в стопанисваната от него сграда, на
вратата, на която е имало надпис „Охрана“, а вътре – монитор, на който се
визуализират изображенията от камерите, разположени по периметъра на цялата
база и е посрещнал проверяващите. Сочи, че ако действително същият не е
натоварен със задължения за охрана, не е ясно какво прави в помещение, предназначено за охрана, вместо
да е на работното си място, което е на бензиностанцията и защо поведението му е
като на лице, извършващо охрана. Посочва, че обстоятелството, че базата няма
охрана не означава, че охрана не се осъществява. За тази цел са монтирани
камери, чиито изображения се наблюдават на монитора в сградата, където е бил и В..
Счита,
че съдът не е обсъдил писмените обяснения на В., дадени пред контролните
органи, които са противоречиви с тези, дадени пред съда и е дал вяра на
последните.
Изтъква, че преценката дали лицето извършва охранителна дейност следва да се
извършва не само с оглед наличието на отличителни знаци по униформеното облекло
на охранителя, а в съвкупност с фактическите му действия. Сочи също, че съдът
не е отчел, че към момента на извършване на проверката е бил представен единствено трудов договор за
длъжността „охранител“, като допълнителното споразумение за длъжността „обслужващ
бензиностанция/газстанция“ е представено
допълнително. В същото време от постъпила в НАП справка е установено, че това
допълнително споразумение е регистрирано на 30.03.2021 г. и като дата
на сключване е посочено 30.03.2021
година. В този смисъл
посочва, че ако към момента на проверката допълнителното споразумение е било
сключено, то е щяло да бъде представено, което навежда на мисълта, че е
изготвено за целите на проверката. От настоящата инстанция се иска да отмени
обжалваното решение на районния съд и да се произнесе по съществото на спора,
като потвърди НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника по
касационната жалба
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът
не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена защита от *** Р.,
като процесуален представител на касатора, в която доразвива доводите си за
незаконосъобразност на решението на районния съд.
Ответникът по касационната жалба - ЕТ „Р.Х. – И.Т.“, гр. Велико Търново,
чрез пълномощника си *** К., заема становище за нейната неоснователност. В
писмен отговор и в хода на устните състезания развива доводи за правилността на
обжалваното съдебно решение, като изтъква, че в случая не са налице никакви
доказателства, че служителят Д.В. е изпълнявал охранителна дейност. В този
смисъл споделя извода на съда, че извършването на охранителна дейност не може
да се предполага, а трябва да е доказана. Излага и съображения за допуснати
процесуални нарушения при издаване на НП. За пълнота изтъква, че дори и да е
осъществено нарушение, то в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново дава заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност
на въззивното съдебно решение. Счита, че съдът
правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен
анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Споделя
изложените съображения и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено
в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на въззивното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът
не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
В
производството пред районния съд е било установено, че във връзка с подадена
жалба и въз основа на Заповед № 3286з-964/ 23.03.2021 г. на директора
на ГДНП, на 29.03.2021 г.
екип от контролни органи към Отдел „Охранителна полиция“ в ГДНП са извършили
проверка на обект – „Автобаза“, находящ се на път II-55
„Дебелец - Килифарево
- Гурково“ при
км.4-650 /дясно/,
стопанисван и управляван от ЕТ „Р.Х. – И.Т.“ с ЕИК *********. При така извършената
проверка, контролните органи установили, че лицето Д.В. В. е осъществявал
пропускателен режим по отношение на транспортните средства, собственост на
дружеството и мониторен контрол в района на автопарка
– гараж,
намиращи се на територията на автопарка. От
присъствалия по време на проверката представляващ фирмата И.Т. е била изискана
документация, в резултат на което от същия били представени Трудов договор №
282/ 01.03.2021
г. между ЕТ „Р.Х. – И.Т.“
и Д.В. В., от който било видно че същия на посочената дата е бил назначен на
длъжността „охранител“, както и Допълнително споразумение № 439/ 01.03.2021 г.
към Трудов договор № 282/ 01.03.2021 г., с което Д.В. В. е бил преназначен от
длъжността „охранител“ на длъжността „обслужващ бензиностанция/газстанция“. Бил установен и работен график за лицата,
назначени в ЕТ „Р.Х. – И.Т.“ на длъжността „охранител“ за периода от 01.03.2021
г. до 31.03.2021 г., от дата 02.03.2021 година. За извършената проверка бил
съставен констативен протокол от 29.03.2021 година. От едноличния търговец били изискани
допълнителни документи, които същият представил в цялост. При цялостната
проверка, контролните органи установили, че ЕТ „Р.Х. – И.Т.“ не притежава
лиценз за извършване на частна охранителна дейност. При така констатираните
обстоятелства, контролните органи приели, че в проверявания обект се извършва
охранителна дейност без едноличният търговец да притежава лиценз за извършване на
такава, поради което на 09.06.2021 г. на ЕТ „Р.Х. – И.Т.“ е бил издаден АУАН
№ 391. Актът бил съставен в присъствието на едноличния търговец и връчен на
датата на издаването му, като в него същият вписал възражения. Въз основа на
АУАН, от директора на ГД „Национална полиция“ е било издадено Наказателно
постановление № 391/ 06.08.2021
г., с което за допуснато от ЕТ „Р.Х. – И.Т.“
нарушение по чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 72, ал. 1
от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 10 000 /десет
хиляди/
лева. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на 23.08.2021
г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка районният
съд е установил въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства – документите от административно наказателната преписка
и показанията на свидетелите Б.Х.Б./актосъставител/, А.М.З.
/свидетел при съставяне и връчване на АУАН и участвала в извършената проверка/,
В.В.Ц. /свидетел при съставяне и връчване на АУАН/, и
Д.В. В.. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на
АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на
разглежданата от него жалба. Той е преценил, че извършването на нарушението, за
което в конкретното производство е ангажирана отговорността на ЕТ „Р.Х. – И.Т.“ не е доказано по несъмнен начин. За да
стигне до този извод първоинстанционният съд се е
позовал на представеното при извършената проверка допълнително споразумение № 439/ 01.03.2021 г. към Трудово договор № 282/ 01.03.2021 г., с което Д.В. е преназначен от длъжността „охранител“ на
длъжност „обслужващ бензиностанция/газстанция“. В
този смисъл е намерил, че от същото не
може да се направи извод, че В. е осъществявал охранителна дейност по трудов
договор, а други категорични доказателства, от които да се установи, че В.
реално е осъществявал охранителна дейност по смисъла на ЗЧОД не са налице. С
тези аргументи въззивният
съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново отменително решение е правилно по изложените
в него мотиви. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно
на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд
е формирал изводите си, след като е обсъдил именно значимите за разрешаването
на спора обстоятелства, съобразно поддържаното от АНО обвинение. Съдът е
изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. В мотивите на съдебното
решение са посочени фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и
установяващите тези факти доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Правилни са изводите на решаващия състав
за недоказаност на предявеното административнонаказателно
обвинение. По делото не са налице доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че на дата 29.03.2021 г. ответникът по касационната жалба
действително е осъществявал охранителна дейност. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че при посещение в обекта на едноличния
търговец те
са заварили Д.В. в сграда, на вратата на която е имало надпис „Охрана“, а вътре
е имало монитор,
на който се визуализират изображенията от камерите, разположени по периметъра
на цялата база, както и че до въпросното помещение е имало бариера. Единствено
от местоположението на работника към началния момент на проверката не може да
се направи извод,
че същият е осъществявал охранителна дейност. Доказването на така
твърдяното обстоятелство
е изисквало събиране на неоспорими доказателства за извършване на дейността,
каквито в случая липсват.
За
да приеме, че е налице допуснато нарушение, АНО се е позовал освен на
констатациите на проверяващите при това посещение /проверка/, и на
представените документи, в частност трудов договор № 282/ 01.03.2021 година. Сам по себе си
обаче този договор също не доказва, че на процесната дата е извършвана
охранителна дейност. В този смисъл, както правилно е приел и районният съд, още
към момента на проверката от едноличния търговец, в качеството му на
работодател
е било представено и допълнително споразумение
№ 439/
01.03.2021
г. към въпросния
трудов
договор с
Д.В. В.. От същото се установява, че считано от 01.03.2021 г., посоченото лице
е преназначено от длъжността „охранител“ на длъжността „обслужващ
бензиностанция/газстанция“, т.е. от тази дата лицето
вече не изпълнява длъжността „охранител“. Предвид това, не може да се направи
извод, че на датата на проверката - 29.03.2021 г., В. е изпълнявал охранителна
дейност по трудов договор.
Неоснователно се поддържа от касатора,
че това допълнително споразумение е изготвено за целите на проверката, тъй като
от справка в НАП /която е приложена по настоящото дело/ се установявало, че
това допълнително споразумение е регистрирано на 30.03.2021 г. и като дата на
сключване е посочено 30.03.2021 година.
На първо място, така подадената пред НАП информация е очевидно невярна,
най-малко относно датата на сключване на допълнителното споразумение, което е
било представено на проверяващите преди 30.03.2021 година. По-същественото
обаче е, че цитираните възражения не са били направени в производството пред въззивния съд, съответно доказателства в тази насока не са
били ангажирани. В този смисъл следва да бъде подчертано, че съгласно чл. 220
от АПК касационната инстанция не може да установява нови факти и в тази връзка
не следва да се произнася по оплаквания, незаявени пред РС. Освен това,
обжалването пред АСВТ е средство за проверка на решението на РС, а не за
поправяне евентуални пропуски на защитата.
С оглед на това, настоящият състав
намира изводите на първата съдебна инстанция за недоказаност на вмененото за
извършено от ЕТ „Р.Х. – И.Т.“ административно нарушение, за правилни. В случая
нарушението е недоказано с оглед дефицит на доказателствената дейност на
проверяващите и наказващия орган, непреодолим към момента на извършване на
съдебната проверка за законосъобразност. Административнонаказателното
обвинение е останало недоказано, поради което и решението, с което е отменено наказателното
постановление е правилно.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в
касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото в полза на
ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 696,00 лв. Настоящата съдебна инстанция
намира, че възнаграждението не е прекомерно, а размерът му е съобразен с чл.
18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението
за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 540 от 09.11.2021
г. по НАХД № 1231/ 2021
г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Осъжда Главна дирекция „Национална
полиция“ в Министерството на вътрешните работи – гр. София да заплати на ЕТ „Р.Х.
– И.Т.“ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Стоян Михайловски“
№ 4, вх. „В“, сумата от 696,00 лв. /шестстотин
деветдесет и шест лева/, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.