№ 393/24.07.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Антон Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №106 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.285, ал.1, изр.2 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по касационна жалба на Н.М.Д.
срещу Решение №641 от 28.09.2017г., постановено по и.адм.д. №301/2017г. по
описа на Административен съд Хасково.
С обжалваното решение, в производство по реда на Глава ХІ от АПК във вр. с чл.285 и чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Главна Дирекция
Изпълнение на наказанията – София, е осъдена да заплати на ищеца сумата от 60,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 19.08.2011г. до 08.09.2011г.
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора Стара Загора, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 15.03.2017г. до окончателното изплащане, като в
останалата му част - до пълния претендиран размер от 15 000,00 лева, и за
периода от 17.08.2011г. до 18.08.2011г. и за периода от 09.09.2011г. до
28.12.2012г. /Решение от 08.05.2019г. по реда на чл.175 от АПК – за допускане
на поправка/ искът е отхвърлен.
Настоящото производство е образувано, след
като с Определение №5902/18.04.2019г., постановено по адм.д.№13895/2017г. по
описа на Върховен административен съд, състав на Трето отделение, е прекратил
производството по делото и изпратил делото на Административен съд Хасково по подсъдност.
В касационната жалба се твърди, че решението
било незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и несправедливо. Определеното
обезщетение било силно занижено. В конкретният случай съдът не бил отчел, че от
установените факти и обстоятелства по делото може да се направи извод, че
битовите условия по време на престоя в Затвор Стара Загора са довели до стрес,
трудности и страдание, които надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо
на задържането. С бездуйствието да осигури приемливи битови условия по време на
изтърпяване на наказанието ГДИН причинили вреда, която следвало да се обезщети
в пълния размер. Установени били крайно лошите условия през процесния период в
затвора, но на това съдът не обърнал достатъчно внимание. С оглед описаните
битови условия от свидетелите и продължителността на периода, в който ищецът
пребивавал там, съдът неправилно отхвърлил исковата претенция. Иска се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло
исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски и за двете инстанции.
От ответника – Главна Дирекция Изпълнение
на наказанията - София, чрез процесуален представител е постъпил писмен
отговор, в който се изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Окръжна прокуратура Хасково считат касационната жалба като
неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното производство пред
Административен съд – Хасково се е развило
по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като претендираните
като претърпени неимуществени вреди били основани от ищеца на неосигуряване на
изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения
арест; липсата на достатъчно дневна светлина в тясна килия с виска влажност, липсата
на санитарен възел и течаща вода; храната не отговаряла по грамаж и калоричност
на установените норми. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни
изводи.
С решението си по делото съдът е уважил
частично предявения против Главна Дирекция Изпълнение на наказанията иск за
сума в размер на 60,00 лева и го е отхвърлил в останалата част до пълния
претендиран размер от 15 000,00 лева като неоснователен. Присъдена е и
законна лихва върху посочената сума, считано от 15.03.2017г. до окончателно
изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период
ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от
условията за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като при
съобразяване изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на
кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил
размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл.52 от Закон за задълженията и
договорите.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка
по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на съда, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от ищеца в периода, предмет на исковата молба,
в Затвора Стара Загора.
Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои
факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон, поради това, че доказателства, оборващи твърденията на задържаното лице,
не са представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
На следващо място, законът забранява
осъдените, респ. задържаните под стража, да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една
страна, условия за изтърпяване на наложеното им наказание, съобразени с
уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на
изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен
над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се
има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – липсата на минимално изискуемата се
свободна жилищна площ в помещението, не е било осигурено правото на престой на
открито, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
При приложението на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора Стара Загора. Тези условия са несъответни на
каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на минимално необходимите условия несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящия
съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК и препраща към същите,
включително и по отношение на приложените от съда стандарти на защита на
правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца.
Неоснователни са доводите на касатора Н.Д.
за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера
на дължимото му се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В тази връзка настоящата инстанция следва
да отбележи, че от установеното по делото неизпълнение не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето
за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично,
субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича
и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от ЗЗД.
В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в Затвора в Стара Загора. При преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При така изложените съображения решението
на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №641 от 28.09.2017г.,
постановено по исково адм. дело №301/2017г. по описа на Административен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.