РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 04.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8947 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от И.Д.Г. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника Г.М.В. ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Плевен, да заплати на ищеца обща сума от 8017,18 лв, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 27.07.2017 г.
в гр. Плевен, причинено от ответника като помагач, като улеснил неизвестно лице, което действало като
извършител, с цел да набави за себе си и за него
имотна облага, да възбуди и поддържа заблуждение у ишцата, за
което е признат за виновен в престъпление по чл.209, ал. 1, вр.чл.201 ал.4 вр. чл.26, ал. 1 от НК с
влязла в законна сила присъда, постановена по НОХД № 2236/2018г.
по описа на ПлРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането до датата на пълното
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част
на исковата молба се твърди се, че с влязла в сила на 25.10.2018г. присъда
№159/09.10.2018г., постановена по НОХД №2236/2018г. по описа на ПлРС,
ответникът е признат за виновен за това, че на 27.07.2017г. в *** умишлено
улеснил неустановено по делото лице, действало като извършител, с цел да набави
за себе си имотна облага, посредством възбудено и поддържано заблуждение у И.Д.Г.
чрез телефонни разговори, че ще съдейства при провеждане на полицейска акция
във връзка със залавянето на телефонни измамници, като отишъл на горепосочения
адрес пред вх.”Ж” и взел хвърлена сума пари в размер на 8000лева, 2бр.дебитни
карти, карта за градски транспорт и лична карта, всичко на обща стойност
8017,18лв., които били хвърлени от И.Г. през балкона на жилището й, вследствие
на въвеждането й в заблуждение от неизвестния извършител, с което в съучастие,
като помагач, причинил на същата имотна вреда в размер на
8017,18лв.-престъпление по чл.209, ал. 1, вр.чл.201 ал.4 вр. чл.26, ал. 1 от НК. Излага се, че по НОХД №2236/2018г. по описа на РС-Плевен, предявеният граждански иск не е приет за
съвместно разглеждане. Счита, че са налице предпоставките от фактическия състав
на разпоредбата на чл.45, ал. 1 ЗЗД, за ангажиране отговорността на ответника,
а именно: наличие на причинена вреда, противоправно поведение на ответника,
причинна връзка между вредата и противоправното поведение и виновно поведение
на делинквента, като вината се предполага до доказване на противното. Сочи, че
с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, а тъй като претендиралите вреди са част от състава на
престъплението-и вида и размер на същите. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е упражнил процесуалното си право да
депозира отговор на исковата молба
В проведеното по делото о.с.з.
сочи, че е съгласен, че по някакъв начин следва да се върнат парите. Излага, че
след като не могат да се намярят извършителите остава той като „бушон“, който е
използван. Предоставя на съда да реши.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от приобщеното по делото
НОХД №2236/2018 г. по описа на ПлРС, че
с присъда №159/09.10.2018 г. ответникът е признат за виновен в престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че 27.07.2017 г.
в гр. Плевен при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като помагач с неустановено по делото лице, което действало като
извършител, с цел да набави за себе си и за него имотна облага, умишлено го
улеснил да възбуди и поддържа заблуждение у И.Д.Г., ЕГН: **********
от гр. Плевен, с което причинил на същата имотна вреда в размер на 8017,18
лева.
Установява се от приобщената по делото СОЕ, изготвена по НОХД №2236/2018 г. по
описа на ПлРС, че причиненана на ищцата вреда от 8017,18 лева, включва 8000
лева български пари и 17,18 лева за карта за тролейбусен транспорт.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде
установено кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на
деликта, както следва: извършено деяние,
противоправност на същото, вредоносен резултат, причинна връзка между него и
деянието и вина на деликвента.
В конкретния случай наличието на влязла в
сила присъда по НОХД №2236/2018 г. по описа на
ПлРС обвързва гражданския съд досежно визираните
в чл. 300 от ГПК обстоятелства, а именно: дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В този смисъл съдебният състав приема за
безспорно установено, че ответникът, умишлено улеснил неустановено по делото лице, действало
като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, посредством
възбудено и поддържано заблуждение у И.Д.Г. чрез телефонни разговори, че ще
съдейства при провеждане на полицейска акция във връзка със залавянето на
телефонни измамници, като отишъл на горепосочения адрес пред вх.”Ж” и взел
хвърлена сума пари в размер на 8000лева, 2бр.дебитни карти, карта за градски
транспорт и лична карта, всичко на обща стойност 8017,18лв., които били
хвърлени от И.Г. през балкона на жилището й, вследствие на въвеждането й в
заблуждение от неизвестния извършител, с което в съучастие, като помагач,
причинил на същата имотна вреда в размер на 8017,18лв.-престъпление по чл.209,
ал. 1, вр.чл.201 ал.4 вр. чл.26, ал. 1 от НК. Същевременно
съдът намира, че действително настъпилата в патримониума на ищцата имотна вреда
от деянието е в твърдяния размер от 8017,18 лв. Следва да се отбележи в тази
връзка, че посочената в присъдата стойност на вреда не обвързва съда, доколкото
същата не попада сред изчерпателно изброените обстоятелства в чл. 300 от ГПК,
поради което в гражданския исков процес размерът на вредите подлежи на
самостоятелно доказване. В конкретния случай, същият не е спорен в отношенията
между страните, поради което съдът приема безспорния факт за установен.
Следователно, съдът намира, че предявеният от ищцата иск
за репариране на причинените й от непозволено увреждане имуществени вреди се
явява изцяло основателен и по същия следва да се постанови позитивно решение в
полза на ищцата.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен -
от деня на неговото откриване /чл. 114, ал. 3 от ЗЗД/. Причинителят на
непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия,
се смятат в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/. В настоящия случай,
ответникът е изпаднал в забава на 27.07.2017г. - деня на увреждането. Оттогава до
окончателното плащане на сумата следва да се присъди и претендираната законна лихва.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата от 320.69
лв., представляваща държавна такса по уважените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Доколкото по делото не са представени доказателства
за реално сторени разноски съдът счита, че не следва да присъжда такива .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.М.В. ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Г.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обща
сума в размер на 8017,18 лв,
представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 27.07.2017 г.
в гр. Плевен, причинено от ответника като помагач, като улеснил неизвестно лице, което действало като
извършител, с цел да набави за себе си и за него
имотна облага да възбуди и поддържа заблуждение у ищцата, за
което е признат за виновен в престъпление по чл.209, ал. 1, вр.чл.201 ал.4 вр. чл.26, ал. 1 от НК с
влязла в законна сила присъда, постановена по НОХД № 2236/2018г.
по описа на ПлРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането -27.07.2017 г. до датата
на пълното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.М.В. ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен
съд държавна такса в размер на 320,69 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК..
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: