№ 4348
гР. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Щерева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора Н. С. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Щерева Частно наказателно
дело № 20241100203925 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Л. Р. П. - редовно призован, доведен от Затвора -
гР.София, се явява лично и с адвокат И. Н., САК, упълномощен защитник на
осъдения, както и с адвокат Б. В., САК, с пълномощно по делото.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – гР. София – редовно призован, се
представлява от инспектор Г., с представена по делото заповед за
упълномощаване.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.И. Б. – редовно призована, явява се.
СЪДЪТ докладва на страните, че по делото са приложени изпратените
от адв. В. преди предходното съдебно заседание през ЕПЕП документи.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям изисканите от предходното съдебно
заседание документи – доклад за лишения от свобода, актуален към настоящия
момент, експертна оценка за психичното и емоционално състояние на
лишения от свобода, заповед за награждаване и справка за остатъка на
наказанието към днешна дата.
Имах възможност да се запозная с документите, представени от
защитата.
ПРОКУРОРЪТ: Аз също се запознах с документите, представени от
защитата.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Запознахме се с документите, предоставени
от затвора.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на свидетелката Р.И. Б.:
Р.И. Б. – на 37 години, неосъждана, без дела и родство със страните, с
ЕГН **********.
Самоличността е снета по представена от свидетелката л.к. № *******,
издадена на ******* г. от МВР – София.
СЪДЪТ върна личната карта на свидетеля.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля правата, задълженията и
отговорността, която има по чл. 290, ал. 1 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Разбрах правата си.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи на състава на съда,
секретаря и прокурора. Нямаме искания по реда на следствието. Нямаме
доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Разпит на свидетеля Р.И. Б.
Работя повече от 3 години като инспектор социална дейност и
възпитателна работа в ЗО „Казичене“ към Затвора - гР.София. Специално с
лишения от свобода П. работя от м. 02.2024 г.,откакто е постъпил в
общежитието.
На въпроси на адв. Н., свидетелят Б. отговори:
Представила съм график-дневник за индивидуална работа с лишения от
свобода. Времето за провеждане на беседите е различно. Имаме издадена
заповед от началника на общежитието, въз основа на която ние инспекторите
социална дейност работим в 1 път в седмицата с различно работно време от
това, което е от 08:00 часа до 17:00 часа , с оглед на това да можем да правим
срещи с лишени от свобода, тези които работят на външни обекти. Затова
казвам, че времето е различно. Тези срещи, които са извън работно време ги
провеждам 1 път седмично, във вторник от 17:00 часа до 19:00 часа. Общо
взето са според това как съм планирала деня си. Един път се срещам с лишени
от свобода, които са работещи на външни обекти и не могат да се приберат до
17:00 часа, респективно всички лишени от свобода, които се прибират по-рано
или работят на територията на общежитието, могат да инициират среща или
2
да ни потърсят през работно време по всяко време. С лишения от свобода П.
описала съм дните, в които сме се срещали, но нямам спомен точно кои, нито
часовия диапазон. Всичко съм описала в дневника за индивидуална работа.
Тези срещи принципно са различни по време. Нямаме определен график,
всичко зависи от нуждата на лишения от свобода, по-точно дали той е
инициирал срещата, дали аз, според темата, която обсъждаме гледам
възможно да му обърна внимание.
Относно образованието ми завършила съм магистратура със
специалност „държавни общински финанси“, бакалавърската степен е
икономика на туризма.
В графа „Умения за мислене“ отбелязаното „Постига целите си по
незаконосъобразен начин“ на базата на какво е, обяснявам: Оценката на
рискът, първоначалната, се изготвя в приемно отделение на затвора – гР.
София от друг инспектор „Социална дейност и възпитателна дейност“.
Доклада пристига при нас и ние в следствие на това работим с въпросните
правонарушители по тези констатирани дефицитни зони. Ако в дневник за
индивидуална работа аз съм посочила нещо различно, това е моето написано.
По мой спомен в самия доклад съм посочила кой е изготвил оценката на
рискът и че е актуална към момента и на какво основание е актуална към
момента.
Отново обяснявам как се е достигнало до този извод. Тази оценка се
изготвя в 8-ма група в Затвора - гР.София и е констатирана от друг ИСДВР. Аз
работя в посока тези дефицити да бъдат преодолени.
На уточняващи въпроси на съда, свидетелят Б. отговори:
Искам да уточня, че в доклада в частта „Проблемни зони“ съм цитирала
констатациите на първоначалния доклад за него, които са изготвени от друг
колега. Моята работа в последствие е да работя с осъдения за преодоляване на
тези дефицитни зони. Нямаме практика да обсъждане с колегите
първоначалните доклади с оценката на рискът. Това в същност впоследствие е
нашата работа с лишените от свобода. Затова аз имам дневник за
индивидуална работа. Обсъждаме, водиме беседи по тези проблеми и си водя
записки и като изпълним плана на присъда, съответно аз ще ги отразя в моя
доклад, който аз ще изготвя. Доверяваме се на първоначалните изводи от
ИСДВР, при тях е досието, техните записки ги нямам. Доверявам се на
неговата крайна преценка, без да знам на базата на какво е направена. През
тези седем месеца, в които работя с лишения от свобода П., за тези проблемни
зони всичко, което съм записа в дневника за индивидуална работа е всичко, по
което сме работили, по зоните, и съответно отстрани в графа „забележки“ съм
водила скромни записки, които неща са ми направили впечатление. В
конкретният случай как лишения от свобода е развил отношение към
правонарушението - имам наблюдение, че момчето признава вината си,
коментирали сме какво е отношението му към „жертвите“ на престъплението,
към ощетените, пострадалите, като ми е направило добро впечатление. П. ми
е споделял, че парите, които са взети от тях, част от тях са върнати, което води
до извода, че съжалява и изпитва чувство на срам и иска да се издължи на
3
хората, по някакъв начин да ги обезщети. Нямам спомен кога са върнати тези
пари, дали преди или след като е осъден. Спомням си само, че този въпрос сме
го коментирали.
За това, че „формално приема отговорността за собственото си
криминално поведение“ мога да кажа, че ние паралелно с беседите, които
водим с лишените от свобода, наблюдаваме и поведение. Това, което
констатирам е, че не се е случвало обратното, лишения от свобода да е показал
такова поведение, с което да ме навежда на мисълта, че формално признава
вината си.
В графа „Трудова заетост“ е записано „Правонарушението е директно
свързано с трудовата заетост, като по негови думи е разбрал за измамата, но
въпреки това е продължил да изпълнява функциите си“ и „Няма нужда да
работи, тъй като може да получи всичко, от което се нуждае от престъпления
или от други хора.“, ако трябва да го тълкувам, аз го разбирам като изречение,
излязло от устата на интервюирания. Аз си описвам зоните и темите, по които
провеждаме разговори, но като видях в дневника, не сме коментирали тази
зона трудово правоотношение. Сметнала съм, че след като лишения от свобода
е започнал веднага да работи при престоя си в общежитието и че до този етап
няма констатирани проблеми на трудовата дисциплина, не е било от първа
нужда при провеждане на срещите с него да коментирам този въпрос.
Започнала съм по други зони да работя. Общо взето сме разговаряли по зона
„умения за мислене“. Темата, която сме обсъждали е дефиниране
краткосрочни и дългосрочни последици от собствените действия. Това, което
аз съм отразила е, че отчита последиците от действията си. Разчита на
подкрепа от близките си.
Обсъждали сме и темата прогнозиране. Отбелязала съм си, че
демонстрира умения за прогнозиране, говорим за негови действия.
Начин на живот и обкръжение и анализ на дейности свързани с поемане
на риск – отразила съм, че в местата за лишаване от свобода няма такива
индикации да е свързан с такива дейности, с които да поема риск. Спомням
си, че при трудност, като е имал нещо е идвал да коментираме. Работя с много
лишени от свобода и не си спомням дали лично е идвал да инициира срещи,
най-вероятно е инициирал. Сега се сещам, че когато пристигна в общежитието
беше много мотивиран да съдейства на администрацията за организиране на
мероприятия, описала съм го в доклада – в поведение. За всякакви
мероприятия, свързани с уплътняване на свободното време. Например, по
случай празници се организират есета, може спортни мероприятия, в повечето
случаи сме давали на лишените от свобода да си избират те тема, която да им е
интересна, съответно съгласувана с администрацията, за да види дали може да
бъде организирано такъв тип.
На въпроси на адв. Н., свидетелят Б. отговори:
Точно така, това, което е отразено в проблемни зони е на базата на
някакъв доклад от колега в затвора – гР. София, независимо, че съм го
записала в доклада-становище. Оценката на рискът е констатирана от
служител на затвора при проведено интервю и аз съм го описала в доклада.
4
Отдолу, където съм констатирала резултати от работа по индивидуалния план,
тъй като още сме в процес на изпълнение на този план на присъда, затова
няма преоценка на тази, констатирана до момента. Със сигурност моя контакт
с лишения от свобода е по-голям, отколкото на колегата в затвора – гР. София.
Всички мои констатации съм ги отразила, писмено при това.
Колега Б.Й. работи в общежитието от открит тип като психолог.
На въпроси на адв. В., свидетелят Б. отговори:
При изготвяне на оценката за рискът дали се интересувам от
предисторията, за какво е осъден, как се е стигнало до това наказание, къде е
изтърпял преди това наказанието и дР., аз лично не съм изготвила оценката за
рискът за лицето, за което говорим. Мога да кажа за процеса ми на работа. Да,
запознаваме се с документи, съдържащи се в досието на правонарушителя.
Има досие в затвора - гР. София. Конкретно дали имам информация за
поведението му при престоя му в затвора в Германия, само от проведена
беседа. Споделил е, че е работил в затвора в Германия и срещи са
провеждани там с психолог, но подробности не мога да кажа. Официално не
съм получила документация и не съм видяла такава и в досието. Ние работим
предимно с документи и е хубаво да има в досието документи, досието да
съдържа такава документация. Да е имало такива документи, но да не знам,
спомням си, че преди да изготвя доклада за УПО съм разглеждала досието на
лишения от свобода и тогава вътре не съм забелязала да такива документи,
преведени в български език, може и мой пропуск да е това. Не съм забелязала
документи, затова сме го коментирали в среща с лицето, интересувала съм се.
Даже сега си спомням, че част от тези документи той е споделял, че ще
получи на по-късен етап от датата, на която сме го коментирали.
Няма такава практика да се пишат до затворите имейли, за да се поиска
характеристика за лишения от свобода, независимо, че до момента е изтърпял
¾ от присъдата си в чужбина, а ¼ в България. Няма проблем, предполагам ако
ни влиза в работата да напишем такъв имейл, но нямаме такава практика. Има
досие и цялата налична информация я търся от там. Затова е и това
структурирано първоначално интервю. Досието върви с придружаващи
документи, ако има нещо констатирано по особено, аз лично съм намирала
такива документи в досиетата на лишените от свобода. Когато лишения от
свобода е бил в затвор на територията на страната, той си върви документално
с всичките неща, но от чужбина не. Т.е. ние търсим информация за лишения от
свобода от досието и съответно от лишения от свобода, ако той нещо
представи и каквото каже.
На въпроси на адв. Н., свидетелят Б. отговори:
Личните ми впечатления са, че лишеният от свобода Л. П. поддържа
отношения с близките си. Те го подкрепят изключително много.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ уведомява страните, че в днешния ден, поради участие в
5
седмичния график за дежурства на съдиите от НО при СГС, председателят на
съдебния състав трябва да проведе 2 разпита пред съдия, което налага да се
прекъсне това съдебно заседание и то да продължи около 16:00 часа
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме възражения. Може да се явим отново
в 16:00 часа.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА почивка до 16,00 часа.
СЛЕД ДАДЕНАТА ПОЧИВКА В 16:30 ЧАСА СЪДЕБНОТО
ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖАВА В СЪЩИЯ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, СЕКРЕТАР И
СТРАНИ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Бих искал да разкажа някои неща относно
изтърпяване на наказанието ми.
Това, което искам да кажа за изтърпяване на наказанието ми в Германия,
че първо в Германия, тъй като съм български гражданин, условията при които
там съм изтърпял наказанието, са с една идея по-тежки, отколкото за немски
гражданин. Аз съм бил на така наречения „общ режим“, не съм имал права да
работя на външен обект, да получавам отпуски или на удължени свиждания -
неща, ако бях тук, щях да имам като лишен от свобода от „общ“ режим в ЗО
„Казичене“.
Желая да споделя, че по време на престоя си в Германия съм полагал
труд в продължение на 15 месеца, който не е бил с цел намаляване на
присъдата, както е по българското законодателство, а само с цел за
превъзпитание.
Що се отнася до поведението ми там, спазвал съм изисканите ред и
дисциплина и съм имал една добро, безупречно поведение, за което говори и
характеристиката от немския затвоР.
Искам да споделя, че по време на съдебното заседание, на което
всъщност бях осъден, постигнах споразумение с немската прокуратура,
според което трябваше да бъда освободен от немските власти след
изтърпяването на половината от наложеното ми наказание. В протокола е
записано, че немската прокуратура няма да се противопостави на моя молба за
мое условно предсрочно освобождаване на половината на наказанието.
Въпреки това споразумение, на мен ми се организира трансфер, който е
против волята ми, за изтърпяване на наказанието в България, с което на
практика немските власти ме лишиха от предварително договореното. Знам,
че българския съд не е директно обвързан с това споразумение, но се
надявам, че то има поне минимална тежест при вземане на решение дали да
бъда освободен предсрочно или не.
6
В затвора в гР. София при първоначалното интервю, да обясня каква е
процедурата първо. Прекарах 12 дни в СЦЗ, като на 3-тия ден имах разговор
около 20 мин., не се представи за ИСДВР, но предполагам, чудех се дали е
психолог или ИСДВР. Бях учуден от нещата, описани в доклада например, че
считам присъдата си за несправедлива. Лично ми се зададе този въпрос, дали я
смятам за справедлива, на което аз казах, че я смятам. Първо, защото сам съм
се споразумял за нея чрез защитата си. Второ, не съм обжалвал на никакъв
етап тази присъда. Доста ме учудиха и част от другите дефицитни зони – това,
че формално приемам вината си, че формално поемам отговорност, тъй като и
там макар и в краткия разговор казах, че съм обезщетил част от жертвите, че
съм съдействал на властите в Република Германия с информация за
разкриване на цялата престъпна схема на Кол Центъра и смятам, че точно това
означава, че човекът поема отговорност за извършеното. Не съм споменал по
никакъв начин за това, че няма нужда да работя. Аз работя в същност от 19-
годишен, в студентски бригади в чужбина. Винаги съм работил и престъпната
дейност в Кол Центъра, която съм заемал отнема 14 месеца от житейския ми
път. Т.е. аз през целия си живот съм работил, имал съм високи доходи,
плащал съм данъци, осигуровки и смятам и занапред да продължавам да
работя и да плащам данъци и осигуровките си.
Що се отнася до управлението на финансите, това, че няма стабилност
при тях, че уменията ми са в средни стойности - това също са неща, които ме
учудиха. Никога не съм бил финансово затруднен до задържането ми, до
ареста ми, не съм теглил заеми, кредити, ипотеки и винаги съм имал доходи в
прилични стойности. Издържам се от 19- годишен сам и подкрепата, която
получавам от родителите си е най-вече морална, за което им благодаря, както
и сега по време на престоя си в затвора, тъй като работя без да получавам
заплата, първите няколко месеца се издържах с парите, които заработих като
затворник в Германия и след това съм получавал минимална помощ от
родителите си докато съм лишен от свобода.
Също бих искал да кажа за твърдението, че нелегалните печалби са
източник на доход, което е записано в доклада, първо искам да кажа, че тези
печалби са от българска фирма, където съм работил на трудов договор и съм
получил месечно трудово възнаграждение, с плащане на данъци и осигуровки.
Второ, всеки цент печалба от тази дейност върнах обратно като обезщетение
и аз реално нямам и лев печалба от престъпната дейност. Заплатата, всичко
което беше по банков път, цялата сума реално беше възстановена обратно.
Както казах, тази дейност представлява едва 14 месеца от моя живот. Бях
задържан когато бях на 27 години. През целия си живот преди това съм се
учел, полагал съм труд и съм се стремял да бъда добър гражданин.
Що се отнася до уменията за мислене и не осъзнавам последствията от
действията си, напротив, осъзнавам ги и затова предприех действия, за да
поправя това, което съм сътворил. Това е обезщетението на част от жертвите,
съдействие с властите за по-бързото и цялостно разкриване на престъпната
дейност. Знам колко съм наранил близките си с тези мои действия и именно
днес затова съм тук да докажа, че съм се променил, че съм си взел поука и че
ще мога да ги накарат отново да се гордеят с мен.
7
Що се отнася до емпатията към жертвите, в същност най-трудното нещо
е именно съвестта, която ме преследва и до ден днешен и не само, че не
липсва емпатия, напротив, изпитвам дълбоко съжаление за случилото се.
Именно затова на изключително ранен етап от задържането си предприех
всички действия по силите ми, за да минимилизирам нанесените от мен щети.
Както казах - със съдействие на властите на Република Германия и
обезщетението на измамените от Кол Центъра жертви.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към осъдения, нямаме
други искания
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
както и днес представените доказателства от представителя на затвора.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Н.: Поддържам подадената молба, с която молим СГС да освободи
предсрочно условно подзащитния ми Л. П. от ефективно изпълняване на
наложеното наказание.
Считам, че на първо място от приетите от приетите от Вас писмени
доказателства и голяма част от гласните, които бяха събрани в днешното
съдебно заседание, може да се направи извод, че изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода“ реално е изпълнило целите и би могло да
бъде даден шанс на лишения от свобода Л. П. остатъкът от това наказание да
бъде в условията на условно предсрочно осъждане.
На първо място, както и Вие се убедихте днес на формалния доклад,
който се изготвя. Защо твърдя, че е формален? Днес в съдебно заседание
свидетелката Б. ясно обясни, че след оценката на риска и в този доклад, а
оттам насетне всичко е за проблемните зони, които било отчетено е на базата
на записано от някого, който и тя не можа да посочи кой е той, няма и такъв
писмен документ приложен – едно нещо, което е изключително, изключително
за мен, търся подходяща дума непонятно. Когато си се подписал под някакъв
доклад, би следва да носиш цялата отговорност. Оказва се, че абсолютно
формално пишем едни неща, които самите ние не вярваме и на базата на
твърдяното от свидетел Б. в днес в съдебна зала и тя приема, че не е така, но
сме ги записали само защото лишеният от свобода следва да се яви, така както
изисква закона и пред СГС, в частност трябва да бъдат представени
доказателства.
Сами се убеждавате, че това в проблемните зони изцяло не отговаря на
действителността.
Ние представихме писмени доказателства, на първо място за поведение
на Л. П. във Ф.Р. Германия, в хода на ДП и в хода на съдебното такова.
8
Безспорен е фактът, че той е сключил споразумение с прокуратурата, признал
е вината си и както и самия П. заяви пред Вас е възстановил сума, която
реално той е получил като доход в Р. България и тя не е никак малка тази сума.
Друг е въпросът, отваряйки една скоба, че този Кол Център работи на
територията на Р.България и едва когато немската прокуратура поиска във
връзка с подадени сигнали се изпращат български граждани. Л. П. не е
единственият, който е работил на трудов договор, получавал е
възнаграждение от което са удържани данъци и той е бил само един служител.
Но факт, безспорно признавайки вината, оттук насетне ние не може да
коментираме съдебен акт Можем да коментираме дали е вярно отразеното и
дали е необходимо той да продължи се намира в местата за лишаване от
свобода. Доказателства за това, че не само съвестно изпълнява задължения, не
само че е осъзнал стореното, както и самия той пред Вас го заяви, че е
притеснен, подготвил се е да го каже пред вас и то не е формално. Той казва
това, което го чувства, приел го е и иска да бъде навън, за да продължи живота
си. Доказателства, че той спазва всички изисквания, полага труд, на базата на
това ние представихме и доказателства за награди, които е получил.
Представителят на СЦЗ днес представи и последна такава – удължено
свиждане, е още един факт, който дава основание да се приеме, че целите,
които законодателят предвижда за изтърпяване на едно такова наказание
„Лишаване от свобода“, реално се изпълняват, а според моето скромно
виждане са изпълнени на този етап и е безпредметно продължението на този
остатък, който ни се представи днес – 1 година, 8 месеца и 2 дни. Това е
изцяло без да се коментира, че П. и работи, защото това е и остатъка, е
безсмислено на този млад човек да бъде оставен това място, а да не му бъде
даден шанс. Още повече, че доказателствата за това, че той не е лице с висока
степен на обществена опасност. Той не е човек, който е имал проблеми с
правосъдието, като изключим присъдата във Ф. Р. Германия дава основание да
се приеме.
Има едно нещо, което днес бе коректно представено и то дори с искането
на прокуратурата, която поиска в предходното заседание, това е експертната
оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от
свобода. Специалист инспектор психолог е провел необходимата беседа и
стига до своите изводи за личността на Л. П.. На базата на интервюто, което е
извършено се стига до извода, че г-н П. регистрира много ниски стойности на
криминогенен риск, записано и подчертано с тъмен шрифт – „много ниски
стойности на криминогенен риск“ и на базата на анализа, на твърдяната
методика за изследване, криминологичната прогноза, може да се дефинира, че
неговия статус е благоприятен и към момента на изследването стойностите на
криминогенния риск не са завишени и няма непосредствен характеР.
Защо го цитирам това, докладът е пред Вас с тази експертна оценка, Вие
сте запозната. Защото видите ли, не напразно днес зададох на г-жа Б. въпрос -
какъв специалист е, да, магистратура, нямам нищо против, но в крайна сметка
каква специалност. Оказа се, че тя е специалист по икономика на туризма,
докато тук говорим за оценка на психолог, който е провел необходимото
интервю и е дал своята оценка за личността на Л. П., която категорично не се
9
вписва в описанието, което дава доклада на лишения от свобода в тези части,
за които ние още изначално в първоначално поставихме като проблем, а
именно проблемни зони, които били отчетени. Не може да се твърди, че е
вярно всичко това, което е записано и ние го доказваме и с доказателства,
които са в делото. Доказваме го с неговото поведение и признание още във
Ф.Р. Германия, доказваме го и с всичко това, което се случва с него тук, с
наградите които получава от Община Своге, където работи - изпълнява
трудова дейност, трудово ангажиран, с награди от две кметства – от самата
Община Своге и от кметството в Церово, както и с обстоятелството, че има и
готова фирма, представител на търговско дружество, който е готов да го
ангажира в случай, че Вие приемете нашата молба като основателна и
освободите условно предсрочно Л. П. да почне трудова дейност.
Обяснението на П. в днешното съдебно заседание не са само една
защитна теза или както и да я наречем. Той от 19-годишен полага труд, работи,
факт е, както и много други млади хора подлъгани от това, че тези Кол
Центрове дават сравнително по-високи заплати, в сравнение с всичко
останало в днешно време, много млади хора започват работа там, като смятат,
разбира се, че след като това дружество е регистрирано в България то по
никакъв начин не върши нещо, което е незаконно.
Подчертавам това обстоятелство не за нещо друго, подчертавам го, че
тези институции, които следва да контролират тази дейност на тези Кол
Центрове, сигурно не са си свършили работа. Днес тук са не собствениците на
фирмите, а обикновените служители.
Моля Ви да приемете, че с оглед тези доказателствата, които бяха
събрани по време на съдебното следствие, те опровергават твърдяното в
доклада на представителя на затвора, доклад изготвен от съответния
инспектор, не напълно отговарят на това, което е записано, изцяло не
отговарят тези части, които са в ущърб на Л. П. и то само защото това не е
провереното и вътрешното убеждение на изготвилия го доклада, а на базата
на някакъв друг неясен какъв, да приемете, че промените са положителни и
независимо от това, едно друго много важно обстоятелство между впрочем,
което никой не може да ми отговори, това не ми е първото дело, по което се
явявам, никой не може да ми отговори по кои критерии и кога, независимо че
ЗИНЗС определя, но как след като се изпълнява плана, няма промяна в
стойностите на оценката на риск от рецидив. Първо не е ясно как се определя
първоначалната такава, защото в практиката Ви съм виждал лица, които са
били осъждани, да реабилитирани, като първоначалната оценка на риска им
не е 46, а 39, 40. По същият начин и други лица, които се явяват и искат УПО
на друго лице, което по същия начин във ФРГ се е признал за виновен,
българският съд е приел за изпълнение присъдата и точките бяха 39 – няма
критерий, няма яснота. Формално записано и ние трябва да кажем – „да бе
точно така е“. Убеден съм, че Вие ще анализирате всички доказателства, ще
приемете, че не по вина на лишения от свобода няма промяна в оценката на
риска, както в разговорите го коментираме на базата на всички награди, които
е получил, на базата на поведението за което има яснота и е вписано и не на
последно място, на базата именно на тази оценка експерта-психолог по всички
10
пунктове е дал оценка дори в точки – криминални истории, образование,
семейство, брак, свободно време, социална среда, алкохол, наркотици,
антисоциални нагласи и модели на поведение. Там са дадени точките и
отношението към семейната среда, дадени точки, които би могло да се приеме
или поне на базата на анализа, че неговия статус на изследвано лице е в норма,
способностите му за преценяване на актуалната ситуация са достатъчно
добри, което е позитивна предпоставка за ресоциализация по социален начин.
Това е на базата на съответната методика за психологически изследвания.
Моля Ви да уважите молбата и освободите предсрочно лишения от
свобода Л. П..
АДВ. В.: Напълно се присъединявам и подкрепям казаното от колегата.
Бих желал съвсем накратко да фокусирам вниманието на съда върху
следните факти:
За условното предсрочно освобождаване в закона са дефинирани 2
предпоставки за уважаването на подобна молба. Първата предпоставка е
безспорна – довереникът ми е излежал половината от наказанието си. Втората
е, че са налице достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарните заведения, в които изтърпява наказанията си до момента.
Т.е. дори законът използва множествено число – пенитенциарните заведения, а
не заведение. Точно такъв е и настоящият случай. Моят подзащитен е бил в
пенитенциарно заведение не само в рамките на Република България, но е
изтърпял по-голяма част от наказанието си във Ф.Р. Германия. Именно този
факт изобщо не е отчетен от българските власти.
За съжаление налице е доклад, за който установихме редица неверни
констатации. Той е изключително фрагментарен и в заключение може да се
каже напълно негоден, за да се вземе въз основа на него преценка дали са
налице достатъчно данни за поправяне на лицето.
Именно в тази връзка съм си позволил още на 08.08.2024 г. с документ,
който се казва писмена защита да представяне на съда обективни
доказателства, които не ги представям за първи път пред българския съд,
същите са били приобщени и в съдебното производство по признаване на
присъдата на Л. П. в България. А именно това са двата съдебни протокола от
двете съдебни заседания през март месец 2023 г. - присъдата и мотивите към
нея. От тези съдебни протоколи се вижда, че доверителят ми, чрез своите
защитници, един от които бях и аз, е сключил споразумение.
За да се стигне до този размер на присъдата, беше уговорено той да
върне абсолютно всички суми, които е получил като трудово възнаграждение
в иска на германската държава. Беше направено изчисление колко е получил,
въз основа на обективни документи и така се стигна до връщането на 70 000
евро. Т.е. те не са произволно избрана сума, а те бяха обективно определени и
на практика с тях той върна абсолютно всички възнаграждения, които е
получил за времето, през което е работил във въпросния Кол ЦентъР.
В замяна на това, германската прокуратура не се съгласи да бъде
11
намален размерът на наказанието. Но се съгласи да даде волеизявление,
съгласно което след изтърпяване на половината от наказанието, така пише в
протокола от 13.03. - Прокуратурата на Република Германия няма да възрази
срещу предсрочното му условно освобождаване. В личен разговор между мен
прокурора, който водеше досъдебното производство, договорката беше лицето
да не бъде предадено за изтърпяване на наказание в Република България.
Разбира се, след като беше постановена присъдата, германските колеги
постъпиха по начин, по който ако си позволим да използваме езика обичаен за
народното събрание на Република България, не малко депутати биха
определили това поведение като джендърско – против неговата воля, въз
основа на рамковото решение на практика беше изпратен да доизтърпи
наказанието си в Република България, с което на практика част от
споразумението беше напълно лишено от смисъл за подзащитния.
В рамките на съдебното производство, също така не само възстанови
всичко което е получил, но и лично се извини, това се вижда от съдебните
протоколи на призованите като свидетели в съдебните заседания лица,
пострадали от престъплението. Лично аз съм преживях момента и който той се
обърна към тях, видях голямото съжаление в очите му, разочарованието от
това, което е извършил спрямо тези пострадали лица. В този смисъл считам,
че констатациите в доклада, който и днес беше потвърден, са напълно лишени
от каквото и да е основание за това, че няма емпатия към жертвите – човек,
който възстановя вредите, доколкото му е възможно, който публично се
извинява на жертвите, не може да се каже, че няма емпатия към тях.
Освен това, не бива да се забравя и то се вижда от самата присъда, че той
е признал абсолютно всички граждански искове. Имайте предвид, че размерът
на тези искове не съм си правил труда да го изчисля, но те са над 1 000 000
евро, защото като извършител и съизвършител на деянията, които са
извършени в Кол Центъра, той носи солидарна отговорност, въпреки, че с
огромна част от пострадалите лица той няма нищо общо, той е осъден да
възстанови солидарно всички вреди, причинени от Кол Центъра. Тези
осъдителни граждански искове продължават да тегнат над него, а давността,
съгласно немско право за тези вземания е 30 години от постановяване на
присъдата. Т.е. в бъдеще той при всички случаи ще бъде обект на процедури
от страна на засегнатите лица да възстанови тази сума.
На следващо място искам да посоча, че в заявлението от 08.08.2024 г.,
като приложение № 4 съм приложил, с превод на български език документ –
поправителна инструкция. Тази поправителна инструкция представлява
оценката на германските пенитенциарни заведения за поведението на
доверителя ми, както в рамките на предварителния арест в ДП, така и по
време на изтърпяване на наказанието. Този доклад е изключително
положителен за него. Той е работил както докато траеше ДП, така и след
постановяване на присъдата и то непрекъснато. За съжаление германското
законодателство не предвижда тази възможност, както нашето, че всеки ден
работа намалява наказанието до определена степен, там работа се заплаща. В
крайна сметка, като се направи една съпоставка между едно лице, което би
било осъдено за абсолютно същото деяние в България и случая на моя
12
доверител се получава абсолютно несправедливия резултат, че той не може от
една страна да се ползва от привилегията на българското право, че работата
намалява наказанието му. От друга страна не може да се ползва от изрядното
си процесуално поведение в Германия, доколкото то не е обективирано, както
установихме днес в българските документи и на практика резултатът е
абсолютно несправедлив спрямо него. Излиза, че равнопоставено лице в
България за същото престъпление до момента би натрупало много по-голям
брой точки, съгласно характеристиката на пенитенциарните заведения в
България, отколкото самия той сам, поради факта, че е лежал в Република
Германия.
Това категорично е нарушение на чл. 5 от ЕКЗПЧ, защото създава едно
абсолютно неоправдано неравнопоставено третиране на осъдени лица, само
въз основа на обстоятелството, че част от присъдата си са изтърпявани на
територията в затвор на друга държава-членка на ЕС.
По-нататък, това което бих желал да спра вниманието на съда е, че има
един момент, който мен лично ме жегна в това заключение, а именно
обстоятелството, че затвора изхожда от това, че не са добри
характеристичните му данни възможността за ресоциализация в обществото
поради това, че идва от добро семейство, на което може да разчита.
Извинявам се, но това е върховна глупост. На кого да разчита, ако не на
семейството след като излезе от затвора. Именно от обстоятелството, че
излиза от добро семейство – на културни и възпитани хора с възможности е
една предпоставка, след като се завърне в обществото и евентуално бъде
освободен, веднага да намери работа и да започне пълноценен живот.
Обратното схващане е напълно неадекватно.
Не на последно място, считам, че трябва да бъде изяснено, не случайно
българския съд и по-специално СГС, от средата на миналата година започна
практика, с която започва да отказва предаване на български граждани, които
са работили в Кол Центрове на германската прокуратура и то по-специално на
специализираната прокуратура в Бамберг. Мотивите на българските съдилища
и по-специално на СГС са, че тези престъпления са извършвани изцяло на
територията на Република България и са довършвани на територията на
Република България и за това има множество решения, мога да цитирам, мога
да представя на съда, лично съм защитавал лица, по които СГС и САС е
отказвал предаването им.
В подкрепа на изрядното процесуално поведение на моя подзащитен,
искам да кажа, че когато се гледаше неговото производство през 2022 г.
именно за да окаже пълно съдействие и защото съжаляваше за извършеното от
него деяние, той се съгласи с незабавното си предаване на германските власти.
Не е обжалвано съдебното решение. Мисля, че целият този спектър на
обективни факти, които описах и за които съм приложил обективни
доказателства, следва да бъде взет в предвид от българския съд когато вземе
решението си дали молбата на Л. П. за условно предсрочно освобождаване е
основателна, а аз считам, че е основателна и моля Вашия съдебен акт да бъде в
този смисъл.
13
ПРОКУРОРЪТ: Налице е първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от
НК, както и достатъчно данни за поправянето на г-н П., с оглед което считам,
че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна и следва
да бъде уважена.
ИНСПЕКТОР Г.: Становището на началника на затвора е отрицателно
по молбата на Л. П. за условното му предсрочно освобождаване. То е базирано
на поведението на осъдения в софийския затвор и общежитието „Казичене“ от
25.01.2024 г. до момента. Тъй като чухме ревизия на всички други съдебни
заседания, споразумения, присъдата, в случая важното за администрацията на
затвора е поведението единствено в местата за лишаване от свобода в затвора
– София. Не че другото не е важно, а тъй като няма реални и обективни данни,
от които да се направи преценка и съпоставяне на преди и сега – в Германия и
тук. От поведението в затвора- гР.София действително Л. П. се е включил в
плана на присъдата, с желателно поведение, няма регистрирани нарушения на
реда и дисциплината, получил е две награди, съобразно своя режим „общ“ - 4
часа свиждане с близки и12 часа извън общежитието.
Предвид на това, рискът от рецидив остава в средни стойности, вредите
за обществото също са отразени като средни. Планът на присъдата все още не
е изпълнен. Това, което се очаква в остатъка от 1 г., 3 м. и 19 дни към
настоящия момент е именно плавната ресоциализация, за която се говори, да
се премине на лек режим, с което да се използват облекченията в 2-3-5
дневните излизания извън общежитието и техните завръщания.
Това е нещото, на което се залага. Никой не е казал, че неговото
поведение не е добро, но то е изискуемо и дължимо. Смисълът на условното
предсрочно освобождаване да нахвърля обичайното и изискващото не е точно
такова, затова и становището е отрицателно.
АДВ. Н. /реплика/: Не разбрах, след като изготвилия доклада
инспектор Б. твърди, че това не е неин извод, а там се е подписал и началникът
на Общежитието „Казичене“ и съм убеден, че и ако и него бяхме разпитали и
той ще го каже. Кое е вярното – оценката на психолога, заявеното от
инспектор Б., касаещо именно проблемните зони или неясно кой… Не може
да се твърди, че е вярно именно това в доклада, на базата на човека, който би
следвало най-добре да познава г-н П. и психолога, който е провеждал и си е
написал становището, което е част от доказателствения материал.
ОСЪДЕНИЯТ П. /в лична защита/: Бих искал да кажа няколко неща в
правото си на лична защита. Преди няколко години, докато търсех възможност
за по-добро кариерно развитие, попаднах на обявата на въпросния Кол
ЦентъР. То бе част от популярна сред младото поколение технологична
компания на име „П.С.“ АД. По ирония на съдбата, същата е не само активна
и до днес, но е и един най-големи работодатели в сферата на
14
информационните технологии. Тогава не съм го осъзнавал, но
кандидатстването ми в тази фирма беше най-голяма грешка в живото и за
която ще плащам доста дълги години.
Не крия силното си желание да бъда условно предсрочно освободен.
Защо заслужавам втори шанс?
Имам изградени трудови навици, с помощта на които ще стъпя на крака
и ще се ресоциализирам в обществото. Както казах, дейността ми в Кол
Център е една малка част от моя житейски път, винаги преди това съм
работил и смятам и за в бъдеще да го правя. Възможността да бъда освободен
предсрочно за мен е не само шанс за по-скорошно реинтегриране в
обществото, но и шанс за по-ранно възстановяване на нанесените от Кол
Центъра щети.
От задържането ми до днес имам добро поведение, спазвам ред и
дисциплина. За това говорят характеристиката от немския затвор, двете
награди и четирите писмени похвали от работодател, които получих за 7-
месечния си престой на територията на ЗО „Казичене“. Имам подсигурен
адрес за живеене, както и подсигурена работа в престижен работодател в
случай,че благоволите да ме освободите предсрочно.
Отчетеното в доклада като мой недостатък, че Слава Богу, че имам
семейство, което ме подкрепя, смятам, че ще ми е в подкрепа за бързата ми
ресоциализация в обществото.
Напълно осъзнавам извършеното от мен деяние и за пореден път
изразявам съжаление за стореното. Още в началото поех пълна отговорност за
това, което направих и продължавам да го правя и до ден днешен, като
възстанових нанесените от мен щети под формата на обезщетение, върнах
цялата придобита от тази дейност сума, веднага направих пълни
самопризнания пред немските власти, лично се извиних на всяка една от
жертвите, призовани по делото, както и приех доброволно всеки един от
предявените от мен граждански искове като вече част от хората са обезщетени.
С трудовата си дейност в бъдеще ще спомогне да изплатя на всеки един от тях
дължимата сума.
Смирено моля искането ми за УПО да бъде уважено, защото смятам, че
евентуалните пробационни мерки, които ще ми бъдат наложени, ще бъдат не
по-малко ефективни, отколкото изтърпяване на наказанието в условията на
„общ“ режим.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ П. /в последна дума/: Моля да уважите молбата ми.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ
НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЪТ, след проведеното съвещание, като се запозна с
доказателствата по делото и съобрази становищата на страните намери за
установено следното:
15
Производството е по реда на чл. 437 - 440 от НПК.
Инициирано е с молба на защитник на осъдения Л. Р. П. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване на П. от изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 8 месеца, заради
което той се намира в общежитие към Затвора – гР. София.
Видно е от материалите по досието на П., че той търпи посоченото
наказание след като СГС по НЧД № 6415/2023 г. е приел изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“, наложено от ОС – Бамберг, ФР Германия
да се доизтърпи на територията на Република България, като съответно е
приспаднал времето, през което П. е бил задържан на територията на
Германия и е търпял частично наложеното наказание.
Съобразно актуалната справка от затвора, към днешния ден Л. П. е
изтърпял фактически 2 години, 1 месец и 19 дни от общото наказание и след
зачитане на дните, през които е полагал труд в Затвора - гР. София и в
общежитието, се установява, че остатъкът за изтърпяване, също към днешна
дата, възлиза на 1 година, 3 месеца и 19 дни.
При това положение трябва да се приеме, че първата измежду
предвидените в чл. 70 от НК предпоставки за постановяване на предсрочно
освобождаване е налична, тъй като П. е изтърпял повече от ½ от наложеното
му наказание.
По отношение на втората предпоставка, а именно – дали с поведението
си лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне през времето
на престоя си в затвора, съдът счете, че трябва да се солидаризира с мнението
на прокуратурата и на защитниците и да приеме, че действително поведението
на П. показва наличието и на тази предпоставка.
Съдът отчита, че в доклада на ИСДВР Б., която беше разпитана днес и
като свидетел, се съдържат констатации, които сочат на някои проблемни зони
при осъдения, които, ако действително са налични, съставляват пречка да се
достигне до извод, че е налице необходимото устойчиво поправяне и
превъзпитание, за да се постанови условно предсрочно освобождаване.
В днешното заседание представителят на затвора оспорвайки
основателността на молбата се позова на факта, че не е изпълнена все още
прогресивната пенитенциарна система и поведението на осъдения не е
изпитано чрез лек режим и с освобождаването му за определени кратки
периоди от пенитенциарното заведение.
Съдебният състав прецени на първо място, че изглежда изтъкнатите
зони от първоначалния доклад за осъдения, при постъпването му в Затвора -
гР.София от затвора във Ф.Р.Германия към момента да са необосновани.
Факт е, че, както обичайно, в тези доклади, както първоначалния, така и
изготвения по повод молбата за условно предсрочно освобождаване, не
съдържат съществени фактически констатации, а по-скоро изводи на
изготвилите ги инспектори „Социална дейност и възпитателна работа“, така,
че преценката на съда доколко има основание в тези изводи е силно
затруднена сама по себе си. Но в настоящият случай съдът разполага с
16
достатъчно по брой и съдържание убедителни доказателства относно
конкретното поведение на осъдения по времето, през което той е търпял
наказанието и докато е бил задържан под стража в Германия. Тези
обстоятелствата оборват преценката на ИСДВР, изготвил първоначалния
доклад, че се касае до лице, което само формално е критично към извършеното
престъпление, което не притежава необходимите умения за мислене, нито
необходимите морални устои, така, че да организира живота си по начин, по
който да не вреди на околните. Напротив, очевидно е, че се касае до човек,
който в младата си възраст действително е допуснал да участва в една добре
организирана схема, довела до нанасяне на много сериозни имуществени
щети на чуждестранни граждани, но в момента на образуването на
производство срещу нещо, П. явно, съобразно документите, представени от
защитника и които произхождат от германските власти, незабавно е оказал
съдействие за изясняване на обективната истина по разследването в Германия.
Осигурил е възстановяване на щетите за пострадалите, доколкото те съвпадат
с равностойността на получените от него трудови възнаграждения, изразил е
и, видно от протоколите от съдебните заседания, съжаление пред самите
пострадали и така е осигурил за себе си споразумение, с което е приключило
разглеждането на делото.
При тези обстоятелства изглежда като осъденият по-скоро да осъзнава
поведението си, престъпната си дейност и да има необходимата
самокритичност, след като е предоставил на германската държава 70 000 евро
от собственото си имущество, за да може да бъдат обезщетени пострадалите.
Отделно от това, при положение, че осъденият през цялото време в
затворите в Германия и в България е работил, е по-логично да се приеме, че
той има както умения да планира целите на живота си, така и да мисли и да
осигури за себе си начин да използва знанията, уменията и усилията си за
нещо, което е позитивно, нищо, че част от трудовия му стаж всъщност е
протекъл в престъпна дейност. Обстоятелството, че той през цялото време от
пълнолетието си насам работи, сочи, че това е човек, който не разчита на
доходи, получени по обществено неприемлив начин.
Видно е, че във времето, през което П. е престоял в Затвора - гР.София,
също както и времето, през което той е престоял в местата за задържане под
стража и лишаване от свобода в Германия, той е имал поведение, което в нито
един момент не е търпяло критика от страна на държавните власти, то е било
изцяло съобразено с изискванията и очакванията към него, било е
съдействащо към администрацията, съответно и към останалите лица, с които
е търпял мярката за неотклонението и „Лишаване от свобода“, заради което и
на два пъти е награждаван в Република България. По отношение на трудовата
му етика са представени отлични характеристики от обектите, на които той
работи. Качествата, с които П. е описан в тези характеристики съвпадат с
посочените в документа от немското пенитенциарно заведение „Поправителна
инструкция“.
Факторите около живота на П., свързани с неговата изключително
подкрепяща го семейна и социална среда, високата степен на образованието
му и ясно изградените му трудови навици, също трябва да се тълкуват в
17
негова полза, защото те са от голямо значение за неговата бърза
ресоциализация и също така са обективно от естество да го подпомогнат в
живота, в трудовата дейност занапред да се въздържа от правонарушения, а да
се концентрира върху законосъобразен труд, чрез който освен да издържа себе
си, да подкрепя своите близки, да бъде и полезен за обществото.
Очевидно е, че П. не може да има изградени трайни престъпни навици,
тъй като той не е осъждан до момента и периодът повече от 2 години, през
които е търпял наказание, трябва да се отчете като достатъчен по
продължителност, за да може да се направят изводи за неговите личностни
характеристики, които изводи са позитивни според този съдебен състав.
Действително, както посочи инспектор Г., времето през което той е
престоял в затвора формално не позволя да се изпълни прогресивната
пенитенциарна система, но това обстоятелство е извън волята, възможностите
и усилията на П.. Същият, според настоящия съдебен състав, е използвал
всички възможности, които са му били предоставени, за да покаже себе си
като позитивна личност, включително и, както заяви свидетелката Б.,
самоинициативно е предложил да участва в организирането на съответните
мероприятия за свободното време на затворниците, което показва, че той е
личност, която има мотивация да се развива, да е полезен, да съдейства на
властите и това всичко трябва да бъде отчетено, когато се прави преценката
налага ли се той да продължава да стои изолиран от общество или в неговата
млада възраст е по-полезно, както за него и семейството му, така и за
обществото, да му бъде предоставена възможност да е полезен за членовете
му.
При тази преценка съдебният състав счита, че отговорът е в полза на
освобождаването на Л. П., защото изглежда за това време, в което е търпял
наказанието, той е имал достатъчно голяма възможност да преосмисли своето
поведение и да демонстрира, че може да остави престъпната дейност зад
гърба си.
По тези съображения съдебният състав прецени, че трябва да даде
възможност на Л. П. да се върне на свобода в обществото преди да изтече
целият срок на наказанието му, като заради обстоятелството, че остатъкът от
наказанието му надвишава 1 година, трябва да бъдат определени пробационни
мерки, които той да изтърпява в този срок и такава мярка Съдът прецени, че за
него би било от най-голяма полза такава мярка да е „Периодични срещи с
пробационен служител“, тъй като чрез тях той ще има възможност в един по-
продължителен период от време да общува с компетентните служители на
пенитенциарната администрация и да затвърди позитивните си нагласи,
демонстрирани по времето на изтърпяването на наказанието „Лишаване от
свобода“.
По тези съображения Съдът намери, че молбата на Л. Р. П. трябва да
бъде уважена.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
18
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъдения Л. Р.
П., ЕГН **********, от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години и 8 месеца, което е прието за изпълнение на
територията на Република България с решение по ЧНД № 6415/2023 г., по
описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок, който възлиза на остатъка от
наказанието, определен към датата на влизане в сила на настоящото
определение и фактическото освобождаване на осъдения от затвора, като
постановява в този период спрямо него да се изпълнява пробационна мярка
„Периодични срещи с пробационен служител“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок
от днес пред Софийски апелативен съд по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Осъденият Л. Р. П. следва да бъде освободен след изтичане на срока за
обжалване и протест, освен ако в него не е постъпила жалба или протест,
които не са в негов интерес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
в 17:40 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
19