Решение по дело №1595/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

Гр.Кърджали, 02.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

        

   Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 1595 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е установителен иск за установява дължимостта на парично вземания за главница в размер на 7071,87 лв. по сключен между страните Договор за потребителски кредит, за които е издадена Заповед № 361/09.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 714/2018г. на РС-Кърджали.

В исковата молба се твърди,че искът е предявен в срока по чл.415,ал.5 от ГПК и  че на 29.06.2015г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 3000 лв., срок на кредита 24 месеца с размер на вноската: 185,46 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;  годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 4451.04лв. , както и по  избран и закупен пакет от допълнителни услуги:  Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3000.00 лв. с размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 125.00 лв. и общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 7451.04 лв. и общ размер на вноска: 310.46 лв.;  с  дата на погасяване: 15-то число на месеца. Сочи, че договорът е сключен при Общи условия, с които длъжникът се е запознал преди подписването на договора, приел ги е и е нямал забележки към тях, с което се е задължил да ги спазва. Ищецът сочи,че на 30.06.2015г. изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като предоставил с преводно нареждане сума в размер на 3000 лв. по посочена от ответника банкова сметка ***т 30.06.2015г., а ответникът заплатил една пълна вноска и една частична вноска, възлизащи в общ размер на 411,40 лв., след изпадането му забава - на 24.11.2015г.  договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България" ЕООД.,  а до длъжника е изпратено писмо уведомление на 25.11.2015г. Ищецът заявява, че взел решение да не се възползва от уговорените в чл.12.4 от Общите условия  относно начисляване на неустойка в размер на 35% и не  начислил неустойка. Претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. В съдебно заседание в писмено становище упълномощеният представител поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения. Прилага списък с разноските.  

Ответникът П.В.П. в срока по чл.131 от ГПК  депозира отговор чрез назначения особен  представител, с който намира иска за допустим, но неоснователен , като счита, че с приложените към исковата молба доказателства не се установявало ответникът реално да е получил заемното сума и да дължи сумата от 7071,87лв. В съдебно заседание особения представител поддържа отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:  

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК съдът е признал за безспорно следното: -  че  по заявление от 09.05.2018г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,  е образувано производство по чл.410 от ГПК, а именно  гр.дело № 714/2018г. по описа на КРС , по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 361/09.05.2018г. , с която е разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора- ищец сумата от 7 071.87 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 30.06.2015г., както и сумата от 1 021.11 лева – неустойка,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 161.86 лева – внесена държавна такса и  50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и - че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, като на заявители са дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането и същият в едномесечния срок по чл.415,ал.4 във с ал.1 т.2 от ГПК е предявил исковата претенция за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по посоченото частно гражданско дело. 

Установяват се изложените по делото обстоятелства, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 3000 лв. и срок на кредита 24 месеца с падеж на последна погасителна вноска на 15.07.2017г., с размер на вноската: 185,46 лв., годишен процент на разходите (ГПР): 49,90 %, годишен лихвен процент: 41,17 %, лихвен процент на ден: 0,11 % и общо задължение по кредита: 4451,04 лв., както и по  избран и закупен пакет от допълнителни услуги:  Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3000,00 лв. с размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 125,00 лв. и общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 7451,04 лв. с общ размер на вноската: 310,46 лв.

Установява се, че ищецът е изпълнил задълженията си и с преводно нареждане 270FTBM151810001 от 30.06.2015г. е предоставил заемната сума от 3000,00 лв. по банковата сметка на ответника, посочена от него в договора за кредит. Ответникът, от своя страна, видно от представеното по делото извлечение по сметка към процесния договор е заплатил на 20.10.2015г. сумите 310,46 лв. – пълна вноска, включващи главница, лихва и допълнителен пакет услуги, с които е погасил задължението за главница  - 82,53 лв., лихва – 102,93 лв. и по пакета от допълнителни услуги – 125,00 лв. и е заплатил сумата 68,71 лв. – частична втора вноска, с която по силата на т.6.4 от ОУ ,предвид липсата на изрично писмено заявление от страна на ответника, са погасени разноски и такси, лихва за забава по договора и ОУ, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, т.е., общо 411,40 лв., след което изцяло преустановил плащанията по договора на оставащите 22 пълни месечни погасителни вноски и 23 частична погасителна вноска.  С извършените плащания на пълна първа месечна погасителна вноски и частична втора погасителна вноска съдът приема,че ответникът е приел,че е обвързан от сключения потребителски договор, респ.,че е получил реално изпълнение от страна на кредитора, породи което е започнал изпълнение на своите задължения.  

Поради настъпилата забава в плащанията с оглед неизпълнението на Общите условия до длъжника е изпратено уведомително писмо за едностранно прекратяване на договора, считано от 24.11.2015г. и обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуемо. Доказателства за връчване на уведомлението не са представени по делото, поради което съдът приема, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с получаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск, предмет на настоящото производство - ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. и когато на 15.07.2017г. е изтекъл крайният падеж по договора за кредит. Клаузата за автоматична предсрочна изискуемост съдът намира за неравноправна съгласно чл.146, ал.1, във вр. с чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като по никакъв начин не осведомява потребителя, че след обявяване на предсрочната изискуемост се дължат и  договорните лихви за целия срок на договора, с което се накърняват правата на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца  и потребителя. От друга страна, заявлението по чл.410 от ГПК за събиране на вземането е депозирано на 09.05.2018г., или, след изтичане на крайния падеж за плащане на 15.07.2017г.

Съгласно т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомление, покана, предизвестие и др., като в този случай клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителен план – т.12.4. А съгласно т.12.1 от Общите условия при просрочване на плащането на месечна вноска се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размер на просроченото плащане.

Съдът намира, че едностранното прекратяване на договора без изявлението за това да е получено от другата страна представлява недопустимо изменение на договора, който като сключен в писмена форма подлежи на изменение в  същата форма  - по арг. от чл.87, ал.1 изр.2-ро от ЗЗД. Такова изявление в случая не е получено, поради което прекратяване на договора, на което се позовава ищецът и  представлява разваляне на договора поради неизпълнение, не е настъпило и поради изтичане срока на действие на договора към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , следва да се направи извод, че са дължими погасителните вноски  - от № 3 до 24 вкл. за периода от 15.10.2015г. до 15.07.2017г.  – 22 х 310,46 лв. и остатъкът от погасителната вноска № 2 ,възлизаща на 241,75 лв., или, 7071,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 09.05.2018г. -датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане.

Предвид това, че с издадената Заповед № 361 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.05.2018 г. по ч.гр.д № 714/2018 г. по описа на РС - Кърджали е присъдена и сума за неустойка в размер на 1021,11 лв., каквато не се претиндира с настоящия установителен иск, заповедта в посочената част следва да бъде обезсилена. 

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, които възлизат както следва: в заповедното производство – 161,86 лв. за платена държавна такса, от които са дължими 141,44 лв, предвид частичното предявяване на установителния иск по издадената заповед за изпълнение и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, или,общо 191,44 лв. В исковото производство в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски – 141,44 лева за внесена държавна такса, 683,59 лв. – за заплатено възнаграждение за особен представител и 683,59 лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78,ал.8 от ГПК, или, общо 1508,62 лв.   

Водим от горното, съдът

                                               Р Е Ш И:

  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.П.,  с ЕГН ********** ***,  съществуването на вземане на „Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, в размер на 7071,87 лв., представляваща частично неизплатена главница по договор за потребителски кредит №  **********, ведно със законната лихва от 09.05.2018г. до окончателното й изплащане, за което парично вземане е издадена Заповед № 361/09.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 714/2018г. на РС-Кърджали.

 

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 361 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от дата  09.05.2018г., издадена по ч.гр.д.№ 714/2018г. по описа на РС-Кърджали в ЧАСТТА,с която е присъдена неустойка в размер на 1021,11 лв. 

 

ОСЪЖДА П.В.П.,  с ЕГН ********** ***   да заплати на „Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски в заповедното производство в размер на 191,44 лв. и разноски в исковото производство в размер на 1508,62 лв.   

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 Съдия: