Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр.Габрово, 26.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на единадесети февруари през двехиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова т.д.№22 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В
исковата молба се твърди, че на 29.09.2018г. около 12.00ч, на главен път II - 44, км. 22 +000,
обл.Габрово, водача Д.Т., при управление на личния си лек автомобил марка "Ландровер
Фриландер", с peг. N ЕВ1043ВА, поради заспиване, губи контрол над
управлявания от него автомобил, който излиза от пътното платно и се преобръща,
като по този начин виновно причинява ПТП с пострадали лица и материални щети. В
следствие на настъпилото ПТП е пострадала ищцата Т.Д.Т., пътувала на задна лява
седалка. Тя получава множество телесни повреди. По случая е образувано
досъдебно производство N592/2018г. по описа на РУП гр.Габрово, пр.пр.
№1597/2018г. по описа на РП - Габрово. В хода на разследването е установено, че
виновен за настъпване на процесното ПТП е водача на горепосочения лек автомобил
-Д.Т.. В резултат на предизвиканото от него ПТП са пострадали дъщеря му и
съпругата му. По тази причина горепосоченото производството, към настоящия
момент на основание чл.244, ал.1, т.1 е спряно, тъй като е установено, че
виновния водач е баща и съответно съпруг на пострадалите и съгласно
разпоредбата на чл.348 Б от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба
на пострадалите, които са уведомени, не желаят да се води наказателно
производство, но същото се спира на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. с
чл.25, ал.1, т.6 от НК. След катастрофата, пострадалата Т.Т. била приета по спешност и с опасност за живота в МБАЛ Габрово,
където останала през периода 29.09.2018г. - 12.10.2018г. В
резултат на ПТП тя е получила следните увреждания: тежка
черепно-мозъчна травма, при която са налице линеални фрактури на
двете части на фронталната кост на етмоидалната кост, на дясната спина на
сфеноидалната кост, долния десен орбитален ръб, задната стена на десен максиларен синус, дясната зигоматична кост (счупване на двете части
на челната кост, на решетъчната и дясната половина на клиновидната кост,
счупване на долния ръб на дясната орбита и на дясната скула,
счупване на левия мастоиден израстък на черепа). Установени са кръвни колекции
(изливи на кръв) в десен максиларен синус и задните етмоидални клетки.
Двустранно фронтално има малки субдурални хематоми и пневмоенцефалия.
Хемосинус. Фрактура на левия мастоиден израстък с течни колекции в антрума и
някои от мастоидните клетки. Двустранни епидорални хематоми с
размери - в дясно 12мм, в ляво - 5мм. Освен счупването на черепните кости,
е установено наличие на кръвоизливи над твърдите мозъчни обвивки,
повече в дясно). Пострадалата първоначално е откарана по спешност, с опасност
за живота и приета в МБАЛ, където е оставена под динамично наблюдение с оглед
наличие на епидурални хематоми и мозъчната контузия. Поради влошаване на
здравословното й състояние и увеличаване на хематомите и мозъчната компресия на
4-тия ден от ПТП е подложена на тежка операция, при която е осъществена
остеокластична трепанация в дясно челно с евакуация на хематомите.
Поставен е епидурален дренаж (ръкавичен). След извършената операция, на дясната
челна област е налице "дупка", върху която има
само кожа. Установено е наличие на хемосинуит и значително намаление на слуха
на дясното ухо, с което и до настоящия момент не чува. Черепномозъчната травма
е причинила и увреждане на два черепно- мозъчни нерва, което е довело до падане
на горния десен клепач и пареза на левия лицев нерв. Птоза на десен
клепач. Десния клепач изцяло е затворен през първите 34 дни след
катастрофата, пострадалата не може да вижда изобщо с дясното си око. Увредени са периферните нерви. Налице и пареза на ляв лицев
нерв, която и до настоящия момент не е излекувана. Костен откъс от лявата странична част на сакрума, което причинява трайно затруднение
движенията на снагата на пострадалата за месеци наред, като и до
настоящия момент не е възстановена.
В периода 13.11.2018г - 16.11.2018г., пострадалата отново е хоспитализирана и подложена на нова тежка операция, при която е извършена алопластика на черепния дефект след остеокластична трепанация. Поставена е титаниева мрежа с размери 4хЗсм., която се фиксира с четири винта. Имплантите, които са поставени са на стойност 1440 лева и представляват за нея имуществени вреди - реално направени разходи за лечение, за поставяне на титаниева мрежа, фиксирана с 4 винта, при направената на пострадалата операция на 14.11.2018г. в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен. Общата стойност на причинените до момента имуществени вреди възлиза на 1490 лева, от тях 1440 лева - реално направени разходи за лечение, за поставяне на титаниева мрежа, фиксирана с 4 винта и 50 лева - реално направени разходи - такса за получаване на медицинските документи от УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен.
От претърпените травми и извършените операции ищцата получила странични ефекти, които започват да се проявяват и ще се проявяват във времето. До настоящия момент е налице частична загуба на слуха на едното ухо, както и забавяне и по-трудно отваряне на окото. На мястото на двете операции, на челото в дясно остават видими загрозяващи белези за младото момиче, което оказва допълнително негативно влияние върху нейното състояние.
След престоя в болничните заведения, лечението й продължава вкъщи при постелен домашен режим, като се нужда е от помощта на близките си за хранене и извършване на своите битови и хигиенни нужди. През първите седмици след изписването й, болките от операцията, в областта на извършената трепанация и в областта на причинените счупвания, били толкова силни, че често се налагало да използва обезболяващи медикаменти. Тези травми причиняват трайно затрудняване на мисловния процес, виждането, свободното движение, движенията на снагата и крайниците на пострадалата за дълъг период от време, включително и към настоящия момент, изпитва болки и страдания, силно главоболие, сънлива и изключително бързо се уморява. Предвижването й, дори на кратки разстояния било болезнено и бързо я уморява. През първите 5 месеца след катастрофата, било почти невъзможно да се самообслужва, което обуславя и зависимостта й от чужда помощ, с използване първоначално, още в болницата на памперси и подлоги, помагат й за направа на дневния тоалет, къпане, тоалетна, хранене, за най-елементарните битови и хигиенни нужди. Предвид травмите на главата, затруднено е и извършването на къпане, което се правело с особено внимание от нейните близки. През този период от време, тя страдала и от тежко главоболие и безсъние. Преди катастрофата ищцата била енергично младо момиче, спортуващо, ученичка, на която предстои завършване и кандидатстване във ВУЗ. След катастрофата, животът й се преобръща напълно, принудена е да лежи на легло, без възможност сама да се грижи за себе си, променя се изцяло ежедневието й, което е свързано основно с нейното лечение и почти нищо друго не може да прави, а и няма желание, депресира се. Тя не се чувства добре нито физически, нито емоционално. Имала нужда от грижи, сякаш е бебе и това положение оказва сериозно негативно въздействие върху нейното психическо състояние. Плановете й за бъдещето изцяло се променили и в настоящия момент са свързани основно с нейното лечение на травмите от катастрофата. Получените травми при процесното ПТП за неопределен период от време я лишили от нормалния й начин на живот на млад човек, пожизнено се променят функциите й, остават и загрозяващи белези.
Пострадалото момиче изживяло тежък емоционален шок след катастрофата, липсата на спокоен сън, болките и обездвижването довеждат до промяна в психическото й състояние, затворила се в себе си, станала неразговорлива, раздразнителна, подтисната, спряла да се вижда с приятели и познати, притеснена била дали ще се излекува, притеснявала се от външния си вид и дали и кога ще се върне към нормалния си живот. Има странични негативни ефекти от причинената черепно-мозъчна травма. И до настоящия момент, тя изпитва често силно главоболие, световъртежи, проблеми с паметта, сънлива е и често сънува кошмари, свързани с катастрофата, изпитва и силни болки в таза при движение, бързо се уморява. Болките в таза са доста силни. Изпитва болезненост в областта на травмите при всяка промяна във времето, а болката при натоварване и белезите от операцията са с пожизнен характер.
За автомобила, управляван от виновния водач имало валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, за което била издадена Застрахователна полица N BG/30/118001957623, сключена с ответното дружество - ЗАД "Далл Богг Живот и Здраве" АД.
По тази причина, на 21.11.2018г. с молба с вх. №3007 пред "Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве:" АД, като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач по реда на чл. 380 от КЗ била предявена претенция по доброволен ред. Образувана била ликвидационна преписка по щета № 0801-003026/2018-02, по която били представени всички наличните документи. От страна на застрахователното дружество с писмо с изх. №675/20.02.2019г. отказали изплащане на застрахователно обезщетение поради липсата на «окончателен съдебен акт-присъда», който според ответното дружество бил единствения официален документ, установяващ по безспорен начин виновността на водача, управлявал застрахованото МПС при "Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, какъвто акт не е налице, поради отказ на пострадалите от водене на наказателно дело.
В допълнителната искова молба ищцата оспорва възражението на ответното дружество за липса на противоправно поведение от страна на виновния за ПТП водач, тъй като същият бил заспал по време на управление на МПС-то и по този начин не бил контролирал непрекъснато процесното МПС. Оспорва възраженията относно дължимостта на лихва върху присъденото обезщетение.
Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 160 000лв.- неимуществени вреди за търпени болки и страдания, следствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 21.11.2018г. - датата, на която е предявена застрахователната претенция на увреденото лице до окончателното изплащане на обезщетението; сумата от 1490лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени на Т.Д.Т., следствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 21.11.2018г. - датата, на която е предявена застрахователната претенция на увреденото лице до окончателното изплащане на обезщетението; както и направените по делото разноски.
В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове с правно основаниекато неоснователни и недоказани. В случай, че съдът намери исковете за основателни, моли да бъде намален размера на обезщетенията, които били прекомерно завишени. За да възникне отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина. Ответното дружество твърди, че водачът Д.П.Т.не бил нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Оттук, не били налице и останалите елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата. По образуваното ДП №592/2018г. по описа на РУП - Габрово, пр. пр. №1597/2018г. по описа на РП - Габрово не било доказано, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на л.а. „Ланд Ровер", модел „Фриландър" с регистрационен номер № ЕВ 1043 В А - Д.П.Т.. Ответникът оспорва твърдените телесни наранявания, както и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди на пострадалата било и нейното пътно поведение- по време на ПТП Т.Т. била пътувала без поставен предпазен колан, поради което следва да се отчете при разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Възразява срещу претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението от деня на предявяване на претенцията пред застрахователя. В случай, че лихвата е дължима, то тя се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда. Счита, че лихва не следва да се присъжда от датата на предявяване на застрахователната претенция на увреденото лице, тъй като застрахователят дължи законна лихва за забава, ако не е определил или не е изплатил застрахователно обезщетение в срок. Застрахователят се е произнесъл в законоустановения срок и следователно не изпада и не се счита в забава. Евентуално, в случай на уважаване на настоящия иск, за най-ранна дата на изпадане в забава може да се приеме денят на входиране на исковата молба като от същия този момент би се дължала и мораторна лихва за забава. Ако се приеме, че е налице забава на застрахователя в по-ранен момент, КЗ предвижда други две начални дати за начисляване на законната лихва, а именно: датата на изтичането на 3-месечния преклузивен срок за произнасяне по застрахователната претенция или датата на изтичането на срока от 15-работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и двете представляващи по- късен момент от датата на предявяване на застрахователната претенция на увреденото лице.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Ланд Ровер", модел „Фриландър", с рег. № ЕВ 1043 ВА по силата на Застрахователна полица № BG/30/118001957623, сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве" АД. Оспорва твърдението, че в резултат на обездвижването ищецът изпитвал трудности при задоволяване на най-елементарните битови нужди - хранене, къпане, обличане и др. Оспорва твърдението на ищеца, че описаните увреждания, за които се претендира обезщетение се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Оспорва и представения Протокол за ПТП и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №64/2018г.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че на 29.09.2018г. около 12.00ч, на главен път II - 44, км. 22 +000, обл.Габрово, възникнало ПТП с л.а."Ландровър Фрийландер", с peг.№ ЕВ1043ВА, при което пострадала ищцата. За автомобила, била сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, за което била издадена Застрахователна полица N BG/30/118001957623, сключена с ответното дружество - ЗАД "Далл Богг Живот и Здраве" АД.
Не се спори и относно обстоятелството, че на 21.11.2018г. с молба с вх.№3007 пред "Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве:" АД, като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач по реда на чл.380 от КЗ била предявена претенция от страна на ищцата за изплащане на обезщетение по доброволен ред. Образувана била ликвидационна преписка по щета №0801-003026/2018-02, по която били представени всички наличните документи. От страна на застрахователното дружество с писмо с изх. №675/20.02.2019г. отказали изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на окончателен съдебен акт.
Процесното ПТП настъпило на 29.09.2018г. при движението на лек автомобил Ланд Ровър, с рег.№ЕВ 1043 ВА, управляван от Д.Т. на път II-44 в посока от гр.Севлиево към гр.Габрово, при достигане на километър 22. Съгласно заключението на САТЕ автомобилът се движел със скорост около 102км/ч. Пътният участък бил прав, с прясно положена пътна настилка без положена маркировка. Видимостта била нормална, времето слънчево, а пътната настилка суха. Вещото лице установява, че в един момент автомобила напуска пътното платно в дясно, спрямо посоката си на движение, като първоначално се движи с преплъзване по крайпътния банкет, а след това започва да се преобръща с преминаване през таван и окончателно се установява на колела в крайпътния банкет със задната си част перпендикулярно на пътното платно. От събраните по делото доказателства вещото лице не може да направи извод, че автомобила е бил технически неизправен. Според него причината за настъпване на ПТП са резки движения от страна на водача върху волана.
В показанията си св.Д.Т. - водач на процесния автомобил Ленд Роувър заявява, че шофирал автомобила при възникване на инцидента. Бил уморен и в района на с.Драгановци усетил, че започва да се унася. Предполага, че за стотни от секундата е заспал, тъй като усетил, че автомобила тръгва към банкета. Опитал да го овладее, но не успял.
Съдът
като взе предвид установеното от вещото лице, изготвило техническата експертиза
и показанията на св.Т. намира, че причина
за възникване и протичане на ПТП на 29.09.2018г. са субективните въздействия на
водача на автомобила-св.Т. върху системите за управлението му, при което лекият
автомобил, при скорост на движение в рамките на около 100км/ч, загубва
устойчивостта си на движение и напуска надясно (по посока на движението си) пътното
платно, в резултат на което е настъпило ПТП. Пътните условия и пътният участък са
позволявали, ако водачът на автомобила следи пътната обстановка да премине
безпрепятствено през пътния участък и да не осъществи напускане платното за
движение. По този начин е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, задължаващ
го да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.
В автомобила ищцата се
возела на задната седалка, зад шофьора, като не била поставила предпазния си
колан. По време на ПТП тя изхвърчала от колата и баща й- св.Т. и друг пътник я
намерили на около десет метра от автомобила в безпомощно състояние, цялата в
кръв. След идване на екип на ЦСМП била откарана в МБАЛ Габрово, където била
реанимирана.
От заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза, повторна съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила множество сериозни увреждания, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Ищцата получила следните
увреждания :
Закрита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на кости, формиращи предната и средната
черепна ямка и лицеви кости(двустранно счупване на челната кост, на решетъчната
кост и дясната половина на клиновидната кост, счупване на долния ръб на дясната
орбита и на дясната скула, счупване на левия мастоиден израстък на черепа).
Тези травми довели до вътречерепни кръвоизливи под и над твърдите мозъчни обвивки
в челната областна мозъка, което наложило в последствие оперативна интервенция.
При приемане на пострадалата в болницата същата била контактна. Тъй като бащата
описва, че непосредствено след катастрофата трудно влязъл в контакт с нея
вещото лице Р. предполага, че е била в състояние на сопор.
Във връзка с получената
черепно-мозъчна травма на ищцата било приложено комбинирано оперативно и
медикаментозно лечение. Извършена била неврохирургична интервенция на 02.10.2018г.,
която се състояла в направа на отвор н черепния свод в дясната челна половина и
отстраняване на кръвоизливите под и над твърдите мозъчни обвивки. В последствие
била предприета втора операция в МБАЛ Плевен за възстановяване целостта на
черепния свод, посредством титаниева пластина с четири винта. Тази интервенция
била необходима, тъй като в противен случай част от мозъка оставал незащитен и
имало голяма опасност от травматични или други увреди.
Според вещото лице д-р К.
по лицето на ищцата са останали белези.
Първоначално ищцата изпитвала
силни болки в главата поради травмата, както на меките тъкани, така и на
костите формиращи лицевия и мозъчния череп. Главоболието в първите 3-4 месеца
било с висок интензитет и било съпроводено често и със световъртеж.
Главоболието се засилвало при четене, нервнопсихично напрежение и използване на
електронни устройства. Приемала болкоуспокояващи. Вещото лице К. установява, че
с увеличаване на кръвоизлива болката също се увеличавала. Преди втората
операция на главата ищцата била ограничена и във връзка с пазене на главата от
механична травма. Според д-р К. останалия дефект на черепа, макар и покрит с
имплант нарушавал пожизнено нормалната черепна конструкция и здравина, както и
пропускливостта, поради което можело да се приеме, че е постоянно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Закритата черепно -мозъчна
травма е разстройство на здравето временно опасно за живота до момента на
извършване на 02.10.2018г. на неврохирургична интервенция. Периодът на
възстановяване бил около 4-5 месеца, като след този период макар и щадящо
ищцата можела да започне с неголеми физически и психически натоварвания, като
след тези 4-5 месеца не можело да се говори за пълно възстановяване, тъй като
остатъчни явления от главоболие и световъртеж можело да се проявяват още дълго
време.
Белезите на лицето не били
съществени, за да се приемат за обезобразяване, но нарушавали естетиката на
лицето.
Засегнати били
черепно-мозъчни нерви, което довело до падане на клепача на дясното око и
механична пречка за зрението за около 30 дни. Травмата на костни структури в
дясната лицева половина били причинили намаляване на слуха на дясното ухо,
според в.л.Р.. Към настоящият момент зрението на дясното око и слуха на дясното
ухо били почти напълно възстановени. В заключените оси вещите лица Д. и В.,
изготвили комплексната съдебно-медицинска експертиза установяват, че към
настоящият момент и двете тъпанчеви мембрани на ищцата са спокойно, матови, с
промазани светлини рефлекси и завоалирани анатомични подробности. При направена
аудиометрична оценка(аудиограма) е установена слухозагуба на двете уши, която
граничи с нормата, поради което д-р Д. счита, че слуха на ищцата е възстановен,
като е налице постоянен субективен шум. Този леко намален слух на двете уши не
се отразявал на комуникациите на ищцата.
Д-р В.- невролог
установява, че в следствие на травмите на ищцата в областта на главата са
получени мозъчни хематоми, контузионни огнища и увреда на черепно-мозъчни
нерви. За възстановяването си ищцата следвало да спазва щадящ физически и психически
режим, като продължителността на възстановителния период не можела да се
определи с точност. Към датата на извършения от в.л.В. преглед налице били
остатъчни симптоми от засягане на левия лицев нерв- снижен надвежден рефлекс,
сухота в окото, пищене в ухото. Птозата(падането) на десния горен клепач била
възстановена. Към момента ищцата била с намалена сетивност в дясна
фронто-париетална област (челно -теменна), което се дължало на увреда на нервус
тригеминус вдясно. Персистирали общомозъчни прояви, изразяващи се в главоболие,
главозамайване позиционен световъртеж, намалена сетивност в дясна коремна
област, епизодично изтръпване на ръцете и краката. Причината била нарушеното нервно-мускулно
предаване, като остатъчно явление след лезията на нервус окуломоториус във връзка
с претърпяната черепно-мозъчна травма. Главоболието и световъртежа били част от
посттравматичния церебрастенен синдром, който бил последица от претърпяната
мозъчна контузия. Според д-р В. последиците от черепно-мозъчната травма не
корелират с поставяне на обезопасителен колан, тъй като всеки удар с твърд
предмет може да засили травмите.
Ищцата получила и счупване
на част от лявото крило на кръстцовата кост, което причинило трайно затруднение
на движението на левия долен крайник за срок от около три месеца. Приложено
било консервативно лечение с ограничаване на двигателната активност. Според
вещото лице д-р К. ищцата е получила разместено счупване на лявата
сакро-илиачна става на таза с костен откъс вътреставно и костен откъс от
долната част на кръстцовата кост в ляво, разместено счупване на рамото на
срамната кост на таза вдясно и счупване на седалищната кост на таза в дясно.
Тези увреждания довели до промяна в ежедневието на пострадалата. През първия
месец не можела да става от леглото, а през втория и третия ползвала помощни
средства, поради ограничената от счупванията на таза подвижност. По време на възстановяването
на ищцата били провеждани рехабилитационни процедури, като от показанията на
свидетелката Н. Т. рехабилитатор идвал в дома на ищцата. Счупванията на костите
на таза били с период на зарастване около 2-3 месеца, като възстановяването на
счупването на кръстцовата кост можело да продължи до 8 месеца, а на срамната и
седалищната кости възстановяването било в рамките на около три месеца. Поради
разместванията на сакрално-илиачната става в ляво на таза възможно било
оплакванията да останат перманентни. В с.з. д-р К. обяснява, че при прегледа на
ищцата установил нарушение в походката, свързано с болков синдром без да е
доловимо скъсяване накрайниците. Според д-р К. уврежданията в кръстово-хълбочната
става могат да доведат до отклонения в нормалното протичане на процеса на
естествено раждане за в бъдеще.
В показанията си св.Н. Т.
заявява, че след катастрофата ищцата била настанена в реанимацията на МБАЛ Габрово,
лекарите казали, че я очаквали критични дни. Дълго време едното око било
затворено, устата й била изкривена и не можела да се храни нормално, а само със
сламка пиела течности. След първия престой в болницата ищцата била в тежко
състояние- непрекъснато се оплаквала от главоболие, гадене, трудно стояла изправена,
трябвало да е в легнало положение, изцяло имала нужда от грижите на близките
си, не можела нито да се храни сама, нито да ходи до тоалетна. Главоболията
продължавали и до момента. След изписване от болницата в дома й ходел
рехабилитатор, като след около шест месеца ищцата започнала да прави сама
упражненията. Едва по-късно започнала да се справя сама с ежедневните си нужди,
но дори и тогава се придвижвала с помощта на патерици. На училище тръгнала след
шестия-седмия месец, като дори тогава не се чувствала сигурна в себе си. Поради
главоболието ищцата не можела да чете продължително й било трудно да се справя
с учебния материал. И до момента изпитвала страхове и кошмари, болки в кръста.
Не можела да стои дълго време изправена, да се вози в кола с висока скорост.
Станала неспокойна и не можела да спи, да се съсредоточи в учението.
Установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл.432,ал.1 КЗ за ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат от ПТП на 29.09.2018г.
Искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищцата е заявил претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред пред застрахователното дружество и не е предложена и изплатена сума като обезщетение в тримесечния срок.
Вещото лице Х., изготвил техническата експертиза, установява, че фабрично лекият автомобил марка Ленд, модел Ровър Фрийлендър е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани. Предпазните колани на предните седалки при удар се донатягали от пиропатрон, а на задните седалки при удар от инерционните сили се блокирало изваждането им.
Не е спорно, че ищцата не е била поставила предпазния си колан. Това се установява от показанията на св.Д.Т. и св.И.Т., нейни родители, които също са били в автомобила по време на инцидента.
Според вещото лице Р. предвид неколкократното преобръщане на автомобила през таван дали ищцата е била с обезопасителен колан или не нямало да повлияе на получените увреждания, които били основно в областта на главата и са причинени по време на преобръщането на автомобила и ударите на главата в деформирания таван. В заключението си вещото лице К. заявява, че при поставен обезопасителен колан рискът от травми би бил по-малък. Същият установява и че по статистически данни хора без поставен колан по време на ПТП 30 пъти по-често изхвръкват от автомобила. В обясненията си дадени в съдебно заседание същият установява, че основните увреждания на ищцата са в следствие на съприкосновение с твърда повърхност или обекти извън купето на автомобила, при изхвърлянето от него.
Предвид изложеното по-горе съдът намира възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан за основателно. Действително предвид преобръщането на автомобила и удрянето на главата на ищцата в тавана, а след неговото падане в твърди повърхности, същата би получила описаните черепно-мозъчни травми, или поне част от тях. Следва да се отбележи обаче, че ако ищцата беше с поставен колан същата не би изпаднала от автомобила. Освен това ако ищцата беше поставила колана, както посочва вещото лице д-р К., интензитета на уврежданията би бил-по нисък, а вероятно и травмите биха били по-малки.
Поради горното съдът намира, че съпричиняването
е в размер на 20 % от вредите.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид следните
обстоятелства: възрастта на ищцата, вида и естеството на причинените
здравословни увреждания, претърпените от пострадалият болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства и
лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес. Съдът
отчита обстоятелството, че ищцата и към настоящият момент търпи известни
неразположения в следствие на претърпените черепно мозъчни травми и увреждания
на лицеви нерви, които макар и вещите лица да заявяват, че за в бъдеще ще
отшумят не се ангажират с прогноза кога ще стане това. Следва да бъде отчетено
и обстоятелството, че в следствие на претърпените травми и последвалото лечение
ищцата е пропуснала значителна част от учебната година и е имала трудности с
усвояване на пропуснатия учебен материал. Предвид изпитваните и до момента
главоболия и световъртежи ищцата не може дълго да чете, което създава
затруднения във връзка с продължаване на образованието и във висша степен. Получените
фрактури на кости в областта на таза и кръста ще създават и за в бъдеще
сериозни нарушения в походката и ищцата ще изпитва болки, като вещото лице К.
предполага, че е възможно тези оплаквания да бъдат перманентни. Освен това
съдът отчита и обстоятелството, че уврежданията
в кръстово-хълбочната става, счупванията на костите в областта на таза и на срамната
кост могат да доведат до отклонения в нормалното протичане на процеса на
естествено раждане за в бъдеще.
Не на последно място
следва да се отчете и преживения от ищцата стрес, както по време на инцидента,
така и по време на провежданото лечение. Този стрес все още не е отшумял и се
отразява на качеството на живот на ищцата, която е станала по-неспокойна, съня
й е нарушен, изпитва страх да пътува в автомобил при по-висока скорост.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът взе предвид и
обстоятелството, че ищцата е изключително млад човек, който и за в бъдеще(за
дълъг период от време) ще търпи негативни усещания в резултат на получените
увреждания, част от тях ще отшумяват във времето, но част -не (счупванията и
пукванията в областта на таза, изменената походка и др.) и това ще се отразява
както на ежедневието й, така и на качеството и комфорта й на живот. Освен това
съдът отчита, че в резултат на инцидента ищцата търпи негативи във връзка с
образованието си (невъзможност да продължи веднага учението си в следваща
степен и др.), което би се отразило на бъдещата й професионална реализация.
Поради изложеното, съдът счита, че за получените от ищцата уврежданият в следствие на настъпилото на 29.09.2018г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания, по време на лечението и възстановяването на пострадалата следва да бъде определено обезщетение в размер на 140000лв. Съдът след като взе предвид приетия по-горе процент на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата приема, че следва да се присъди обезщетение в размер на 112000лв.
Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от 21.11.2018г.- датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице до окончателното изплащане. Дължимостта на законната лихва върху обезщетението от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е уредена в чл.493, ал.1, т.5 КЗ, съгласно която застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати : на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя на 21.11.2018г. и следователно от тази дата същият следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования. В този см. са Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. но Iт.о. и Решение №167/30.01.2020г. по т.д.№2273/2018г. на ІІт.о на ВКС. Основание за присъждане на претендираната от ищцата лихва от по-късна дата не може да бъде изведено от правилото на чл.497 във вр. чл.496 от КЗ, тъй като тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди за горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Във връзка с предприетите оперативни интервенции за лечение на получената черепно-мозъчна травма ищцата е заплатила на УМБАЛ д-рГ.Странски ЕАД Плевен сумата от 1440лв. - стойността на поставен на ищцата имплант (титаниева мрежа). Както се посочи по-горе в следствие на инцидента ищцата е претърпяла множество увреждания, в т.ч. и черепно мозъчна травма. Във връзка с тази травма и получени хематоми в черепа се е наложило ищцата да претърпи две оперативни интервенции, една от които в УМБАЛ Плевен, където й е поставен имплант от титаниева мрежа. Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено, че заплатената сума за имплант е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което същата е претърпяла имуществена вреда в размер на заплатената стойност на импланта, като съдът счита, че заплащайки я ищцата е претърпяла имуществена вреда в посочения размер.
Ищцата е направила искане за присъждане като имуществени вреди на сумата от 50лв.- такса за получаване на медицински документи, за което е издадена вносна бележка и фактура. Тази сума е заплатена на 03.01.2019г. Разходът обаче, не е във връзка с лечението на ищцата, а във връзка с настоящото дело, поради което съдът намира, че същата не съставлява уреда на пострадалото лице, която да е в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка с инцидента, т.е. не е имуществена вреда претърпяна в резултат на настъпилото ПТП
Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск за заплащане на имуществени вреди за основателен и доказан до размера на 1440лв., за който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 21.11.2018г. до окончателното изплащане. По-горе в решението подробно са изложени мотиви във връзка с датата, от която се дължи законната лихва. Предявеният иск за имуществени вреди за горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху уважената част от предявените искове в размер на 4537,60лв., както и сумата от 455лв.-разноски, заплатени от касата на съда, както и ДТ в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на ОС Габрово. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М.Д. сумата то 3798,80лв.- адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.38 ЗАдв.
Съобразно отхвърлената част ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 471лв.-разноски по делото, включващи заплатените от ответното дружество разноски за експертизи и свидетел. В тази сума не е включено заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства, че такова е заплатено реално. Посочването в списъка по чл.80 ГПК "Адвокатско възнаграждение в минимален размер" не представлява доказателство, нито за реално заплатена сума, нито за размера й.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 да заплати на да заплати на Т.Д.Т., с ЕГН ********** *** сумата от 112000лв.(сто и дванадесет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 29.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Т., с ЕГН ********** *** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 112000лв.(сто и дванадесет хиляди лева) до претендирания размер от 160 000лв.(сто и шестдесет хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 да заплати на да заплати на Т.Д.Т., с ЕГН ********** *** сумата от 1440лв.(хиляда четиристотин и четиридесет лева)- обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 29.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Т., с ЕГН ********** *** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения размер от 1440лв.(хиляда четиристотин и четиридесет лева) до претендирания размер от 1490лв.(хиляда четиристотин и деветдесет лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 да заплати държавна такса в размер на 4537,60лв. (четирихиляди петстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки), в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 да заплати сумата от455лв. (четиристотин петдесет и пет лева)- разноски заплатени от касата на съда, в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 да заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет лева), в полза на ОС Габрово, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на ОС Габрово суми.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 сумата от 471лв.( четиристотин седемдесет и един лева)-разноски по делото.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Г.М.Димитров №1 да заплати на адв. М.И.Д.,***, с адрес на кантора гр.София, бул.Г.М.Д. № **, офис *** сумата от 3798,80лв.(трихиляди седемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки)-адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :