РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Плевен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и
девети април две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар Бранимира
Монова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно
дело № 219/2022 г.
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Митници“, ТД „Митници“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ чрез юрисконсулт
Т.Ш. срещу Решение № 57/28.01.2022 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2142/2021 г. по описа на съда.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е
извел изводи, че лице, което не е регистрирано по ЗАДС не може да произвежда и
държи акцизни стоки на склад при липса на регистрация и няма как да съставя
необходимите за това документи и на това основание няма качеството субект,
годен да осъществи от обективна и субективна страна състава на чл. 126, ал. 1
от ЗАДС, като посочва, че тези мотиви противоречат на актуалната съдебна
практика на административните съдилища в България. Твърди, че законовото
изискване е лицата да притежават, а не да издават документи за платен акциз за
държаните от тях стоки. Посочва, че съгласно разпоредбите на ЗАДС начисляване на
акциз се извършва с издаването на документи по този закон от регистрираните по
ЗАДС лица в случаите, посочени в чл. 43 от ЗАДС при освобождаване на стоката за
потребление. Именно тези документи е длъжно да съхранява всяко физическо лице,
което държи акцизни стоки, за да може във всеки момент да удостовери, че
акцизът е заплатен. Навежда доводи, че неправилно първоинстанционния съд е
приел, че в чл. 44 от ЗАДС е определено кой може да плати акциза, тъй като
внасянето на дължимия акциз е задължение на регистрираното по ЗАДС лице, при
което стоката се освобождава за потребление и задължението на лицата,
произтичащо от разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС е различно, а именно да
съхраняват документи, с които се удостоверява, че държаните от тях акцизни
стоки са със заплатен акциз. Моли да
бъде отменено решението, а по същество – да бъде потвърдено НП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
В съдебно заседание касаторът - Агенция
„Митници“, ТД „Митници“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът по касация
– П.С.Б., не се явява.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура
- Плевен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 63/2021 г. от 25.10.2021 г. на Началника на отдел „Митническо
разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция Митница Русе при Агенция
„Митници“, с което на П.С.Б. на основание чл.126, ал.1, предл. първо, т.1 от ЗАДС, чл.124, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС, във вр. с чл. 53 от ЗАНН е наложено
на административно наказание „глоба“ в размер на 2308,14 лева, представляваща
двойния размер на дължимия акциз, за нарушение на чл.126, ал.1, предл. първо,
т. 1 от ЗАДС и на основание чл.107е, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнето в
полза на държавата предмета на нарушението - акцизни стоки - алкохолни напитки
- 3 броя пластмасови туби с вместимост по 10 и 11 литра, съдържащи 31 литра
дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 44,8%
vol при 20° С, един брой син пластмасов бидон съдържащ 137,3 литра дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание 44,7% vol при 20° С, един
брой стъклена дамаджана, съдържаща 15 литра дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание 47,7% vol при 20° С, един брой пластмасова
туба с вместимост 10 литра, съдържаща 8 литра дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание 34,2% vol при 20° С и един брой черен метален
варел, съдържащ 57,6 литра дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание 34,2% vol при 20° С, общо 248,900 литра етилов алкохол,
годен за консумация. Наказателното постановление е издадено затова, че на
16.02.2021г. при проведена планирана операция на територията на гр. Плевен, по
повод осъществен контакт по телефона с лице, ползващо мобилен телефонен номер
********** и предлагащо в социалната мрежа „Фейсбук“ гроздова ракия за
продажба, е установено държането от П.С.Б. на акцизни стоки без документи за
платен акциз с общо количество 248,9 литра.
С
решението е осъдена Агенция „Митници“ Териториална дирекция Митници Русе
да заплати на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН на П.С.Б.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
За да отмени НП по отношение на наложената глоба,
съдът е приел, че обвинението срещу жалбоподателя П.С.Б., се явява
незаконосъобразно поради неправилната правна квалификация на деянието, т.е.
неправилно е приложен материалният закон. Според първоинстанционния съд,
обектът на защита на състава на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС са
обществените отношения, които обезпечават воденето на редовна документация,
удостоверяваща плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз за
съответната акцизна стока. Задължени да водят такива документация са само
регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС.
Жалбоподателят Б. не попада в нито една от категориите лица, изброени
изчерпателно в последната разпоредба, поради което няма право да съставя
документи, удостоверяващи начисляването, плащането и обезпечаването на акциза,
и не може да бъде субект на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. С оглед
извода, че жалбоподателят не е извършил такова нарушение, съдът е приел, че не
е осъществено и посоченото от наказващия орган основание по чл. 107е, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ЗАДС за постановяване на отнемането на вещите – предмет на
нарушението.
РС Плевен възприема, че с издаденото
наказателно постановление жалбоподателят Б. е санкциониран по реда на чл.126 от ЗАДС, но трябва
да се вземе предвид, че не е възможно, нито да се санкционира избягването или
неплащането на дължим акциз, доколкото законодателят е предвидил отделни
състави по чл.123а от ЗАДС, досежно подобни нарушения, нито да се санкционира
неизпълнение на задължения за регистрация по ЗАДС. Тоест съставите на
административно нарушение уредени в чл.126 от ЗАДС, засягат единствено допуснатите
нарушения относно редовното документиране, свързано с акцизните задължения,
което предполага съответният субект да е регистриран производител или
складодържател по смисъла на ЗАДС. РС Плевен приема, че лицето, което не е
регистрирано по ЗАДС, практически няма как да осъществи някой от съставите на
административно нарушение, указани в чл.126 от ЗАДС, доколкото от обективна
страна няма как да произведе или държи стоки на склад при липса на регистрация.
Ако същият е осъществил подобно деяние, то ще подлежи на наказание по друг
състав на ЗАДС, а ако се наложи и наказание по чл.126 от ЗАДС, ще се окаже, че
лицето ще бъде наказано за нарушение на задължение, което към момента на
извършването му, все още не е било възникнало. Смисълът на чл. 126 от ЗАДС,
според първоинстанционния съд е да обезпечи съставянето на редовна
документация, която да удостоверява посочените по-горе обстоятелства. Задължени
да водят такива документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно
посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Законът изрично и изчерпателно посочва кои
лица могат да начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават
документи, удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС
определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и
отново това са само регистрирани лица. Лице, което не е регистрирано като производител
или складодържател, според РС Плевен, не може да произвежда и държи стоки на
склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма документи. Съответно
такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС, тъй като не
притежава възможност да съставя и разполага с изброените в тази норма
документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от
обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави. Всъщност
пълното неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на
дължимия акциз, според първоинстанционния съд представляват отделни
съставомерни деяния, които са обявени за административни нарушения с разпоредбата
на чл. 123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно имуществена санкция в двоен
размер на дължимия акциз, чието заплащане е избегнато, но не по[1]малко от 1000, респективно
2000 лева. Предвид горното, РС Плевен счита, че ангажирането на отговорността на
жалбоподателя по чл.126 от ЗАДС за това, че е държал акцизни стоки, без да има
документи за плащането на акциза, след като същият не е регистрирано лице или
лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон.
Районният съд е направил извод, че налагането на административно наказание, без
да е доказан съставът на съответното административно нарушение, е в пряко
противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност по арг. на чл. 6 от ЗАНН. Горното прави
наказателното постановление незаконосъобразно, поради противоречието му с
материалния закон. Изводът, който формирал РС е, че липсата на надлежно
установено изпълнително деяние по чл. 126, предл. първо от ЗАДС, от лице, което
може да бъде субект на този вид нарушения, е достатъчно основание НП да бъде
отменено. С оглед на фактически установеното и правните изводи на РС Плевен, РС
е приел че на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, наказателно постановление, следва
да бъде отменено, както и в частта, в която се отнемат в полза на държавата
стоките, предмет на установеното нарушение акцизни стоки - алкохолни напитки - 3 броя пластмасови
туби с вместимост по 10 и 11 литра, съдържащи 31 литра дестилатен алкохолен
продукт с действително алкохолно съдържание по обем 44,8% vol при 20° С, един
брой син пластмасов бидон съдържащ 137,3 литра дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание 44,7% vol при 20° С, един брой стъклена
дамаджана, съдържаща 15 литра дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание 47,7% vol при 20° С, един брой пластмасова туба с
вместимост 10 литра, съдържаща 8 литра дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание 34,2% vol при 20° С и един брой черен метален
варел, съдържащ 57,6 литра дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание 34,2% vol при 20° С, общо 248,900 литра етилов алкохол,
годен за консумация,
тъй като не се доказа извършеното нарушение по чл. 126 ал.1 предл.1 т.1 от ЗАДС
от страна на П.С.Б.,*** отнемането
е обвързано с приетата правна квалификация по чл. 126 от ЗАДС.
Касационната инстанция намира решението за
валидно, допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС,
в редакцията му към момента на извършване на административното нарушение, е предвидено налагането на административно
наказание, в т.ч. „глоба“ за физическите лица, за лице, което държи, предлага,
продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Посочената разпоредба
предвижда административно наказание за лицата, които държат, предлагат,
продават или превозват акцизни стоки, без същите да са придружени от съответния
документ, удостоверяващ начисляването, плащането или обезпечаването на акциза.
Санкцията е предвидена за всяко лице, което осъществи едно от изброените
изпълнителни деяния-и физически, и юридически, т. е. не е предвидено специално
качество за субекта на нарушението, а именно същият да е регистрирано лице по
ЗАДС. Действително разпоредбата чл. 43, ал. 1 ЗАДС
визира само регистрирани по ЗАДС лица. Но тези лица са задължени да издават
съответните данъчни документи, а нарушението по чл. 126 от ЗАДС
не визира издаване на посочените в разпоредбата документи, а касае действия по
държане, предлагане, продажба и превоз на акцизни стоки, при което тези акцизни
стоки следва да са придружени със съответния документ като лицето, държащо,
предлагащо и т. н. такива стоки, следва да разполага с този документ,
независимо дали той е издаден от самия него или от друго лице. Ето защо е
необоснован извода на районни съд, че чл. 126 ЗАДС
е неприложим по отношение на физически
лица. От съдържанието на разпоредбата се установява, че същата поставя
изискване към лицата да притежават /а не да издават/ документи за платен акциз
за държаните, предлагани, продавани или превозвани от тях акцизни стоки. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че за различните административни нарушения по този закон са предвидени,
както глоби за физически лица, така и имуществени санкции за юридическите лица
и едноличните търговци. Ако кръгът на лицата, които могат да извършат
процесното административно нарушение е ограничен, то това би било посочено
изрично чрез въвеждане на критерии, обособяващ субектите, които могат да
извършат конкретното административно нарушение. Следователно, по аргумент на противното,
нормата на чл. 126 от ЗАДС
не се отнася само за лицата, които по закон имат задължението да издават
документи, доказващи начисляване, деклариране, обезпечаване и заплащане на акциза,
а за всяко лице, което държи акцизни стоки, за които не може да представи
документ, удостоверяващ внасянето на дължимия акциз. Липсата на ограничение в
правната норма, в смисъл, че задължение за представяне на документ,
удостоверяващ плащането на дължимия акциз, имат само регистрираните по този закон лица и че само
когато нарушението е извършено от регистрирани за целите на този закон лица може да се
ангажира отговорността им, дава основание на съда да счита, че конкретното
административно нарушение може да бъде осъществено от всяко лице, в т.ч. и от ответника по касация като физическо лице
в качеството му на държател на акцизни
стоки, за които не е могъл и не е представил документи, удостоверяващи
плащането, начисляването и обезпечаването на дължимия акциз, същият е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 126 от ЗАДС,
за което е ангажирана отговорността му.
Неправилен е и другият изведен от РС
извод, че наказателно постановление, следва да бъде отменено, както и в частта,
в която се отнемат в полза на държавата стоките, предмет на установеното
нарушение акцизни стоки - алкохолни напитки - 3 броя пластмасови туби с
вместимост по 10 и 11 литра, съдържащи 31 литра дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по обем 44,8% vol при 20° С, един брой син
пластмасов бидон съдържащ 137,3 литра дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание 44,7% vol при 20° С, един брой стъклена
дамаджана, съдържаща 15 литра дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание 47,7% vol при 20° С, един брой пластмасова туба с
вместимост 10 литра, съдържаща 8 литра дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание 34,2% vol при 20° С и един брой черен метален
варел, съдържащ 57,6 литра дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание 34,2% vol при 20° С, общо 248,900 литра етилов алкохол,
годен за консумация, тъй като не се доказа извършеното нарушение по чл. 126,
ал.1 предл.1 т.1 от ЗАДС от страна на П.С.Б.,*** отнемането е обвързано с
приетата правна квалификация по чл. 126 от ЗАДС.
Настоящата инстанция приема, че
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, във вр. чл. 20, ал. 2 от ЗАНН има
самостоятелно приложение. Според посочената разпоредба, отнемат се в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено.
Несъмнено за посочените количества етилов алкохол, годен за консумация,
ответникът по касация няма представени документи за платен акциз. Затова, след
като административното нарушение е налице, доколкото от закона ЗАДС е забранено
държането на акцизни стоки, какъвто безспорно е етилов алкохол, годен за
консумация, без последният да е заплатен или обезпечен, то и отнемането на
вещите се запазва като законна последица от извършването му, независимо от
количеството и стойността на стоките – предмет на нарушението и от това чия
собственост са те. По изложените съображения, касационната инстанция
намира изводите на районния съд за неправилни и в противоречие с константната
практика на Административен съд Плевен, което обосновава отмяна на оспореното
решение.
Като е отменил НП на Началника на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция Митница Русе при
Агенция „Митници“ РС – Плевен е постановил неправилно решение, което следва да
се отмени, а по същество – да се потвърди НП като законосъобразно.
При този изход на делото и с оглед
искането на касатора за присъждане на разноски и на осн. чл. 63д, ал.3 ЗАНН в
полза на касатора следва да се присъди за касационното производство юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер - 50 лв. съгласно чл. 25а ал.3 от Наредбата
за заплащане на правната помощ за изготвянето на касационната жалба без явяване
в съдебно заседание, както и претендираните разноски пред РС Плевен в размер на
120 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 57/28.01.2022
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2142/2021 г. по описа на
съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 63/2021 г. от 25.10.2021 г. на Началника на
отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция Митница
Русе при Агенция „Митници“, с което на П.С.Б. на основание чл.126, ал.1, предл.
първо, т.1 от ЗАДС, чл.124, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС, във вр. с чл. 53 от ЗАНН е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 2308,14 лева,
представляваща двойния размер на дължимия акциз, за нарушение на чл.126, ал.1,
предл. първо, т. 1 от ЗАДС и на основание чл.107е, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнето в полза на държавата предмета на нарушението - акцизни стоки -
алкохолни напитки - 3 броя пластмасови туби с вместимост по 10 и 11 литра,
съдържащи 31 литра дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание
по обем 44,8% vol при 20° С, един брой син пластмасов бидон съдържащ 137,3
литра дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание 44,7%
vol при 20° С, един брой стъклена дамаджана, съдържаща 15 литра дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание 47,7% vol при 20° С, един
брой пластмасова туба с вместимост 10 литра, съдържаща 8 литра дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание 34,2% vol при 20° С и
един брой черен метален варел, съдържащ 57,6 литра дестилатен алкохолен продукт
с действително алкохолно съдържание 34,2% vol при 20° С, общо 248,900 литра
етилов алкохол, годен за консумация.
ОСЪЖДА П.С.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Агенция „Митници“, юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 50 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение пред РС Плевен в размер на 120 лева.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.