Р Е Ш
Е Н И Е №
260811
гр. Пловдив,15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на първи март,през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Светлана Станева
при секретар Пенка
Георгиева,като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 399/2021г.по описа
на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Р.П. Т.-Л. против решение
№ 261828/22.12.20г.на ПдРС,3-ти гр.с.,постановено
по гр.д.№ 4143/20,с което е наложена на осн.чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН мярка за защита,като е задължена Р.П. Т.-Л.,ЕГН-**********,да
се въздържа от всякакъв акт на физическо и/или
психическо,емоционално,икономическо и друга форма на насилие по отношение на Д.
А.Л.,ЕГН-**********, и е наложена на Р.П. Т.-Л. на
основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 200лв.
Жалбоподателката Р.П. Т.-Л. обжалва решението
изцяло,като счита същото за неправилно по подробно изложени в жалбата съображения
и моли съда да го отмени.
Въззиваемият А.К.Л.,ЕГН-**********
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски пред настоящата
инстанция.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на
жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения: Пред ПдРС се
е развило производство по реда на чл.12-19 от ЗЗДН по молба на А.К.Л.
против Р.П. Т.-Л. за упражнено от последната домашно
насилие по отношение на малолетната Д. А.Л.,дъщеря на страните.
Като съобрази
доводите на страните,съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК във вр.с
чл.269 от ГПК, и предвид
релевираните в жалбата въззивни основания,настоящата съдебна инстанция приема за правилни
изводите на
първоинстанционния съд относно
фактите по делото,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите от фактическата страна на ПдРС.
Въз основа
на установената по делото фактическа
обстановка настоящият въззивен състав прави следните изводи:
Не се спори,че страните са бивши
съпрузи,чийто брак е прекратен по взаимно съгласие с решение № 3056/
18.10.2016г. по гр.д. № 2319/16г.на ПдРС,както и че от
брака си имат дете – Д.Л.,родена на ***г.,като след развода майката упражнява
родителските права по отношение на нея,а за бащата е определен режим на лични
отношения.В хода на производството пред
първата инстанция по заведено дело между същите страни относно родителските
права върху детето,като привременна мярка до приключване на производството по
това дело е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на Д.на бащата А.Л. и е определен режим на
лични отношения на детето с неговата майка.Безспорно е също,че малолетната Д.,която
в момента е на 10 години,страда от и. з. д.,поради което има нужда от специални
грижи по отношение на предписаното лечение с медикаменти, определен хранителен
режим и необходимост от периодични посещения при лекар специалист.
По
делото са представени писмени доказателства-медицинска документация,свързана
със заболяването на детето,включително експертно решение № 4039/ 25.10.2017г.
на ТЕЛК за определена на Д.инвалидност 75% с потребност от чужда помощ; епикриза,от която е
видно,че детето
е постъпило в болница на 03.12.2019г.за контролни годишни изследвания и оптимизиране на лечението;изследвания от клинична лаборатория,амбулаторни листове
от прегледи на детето при лекар-ендокринолог.
По делото
е приет социален доклад от 22.05.2020г.,в
който се описват обстоятелства относно основните грижи за детето,
жилищните условия и средата му, трудова
заетост,работно време и доходи на родителите,роднински
и приятелски кръг на детето и семейството,възпитание,обучение,образование
и социална интеграция на детето,емоционални взаимовръзки и стабилност,родителско
сътрудничество и желание за активна родителска
връзка.
Ангажирани са и гласни доказателства-разпитан е по един
свидетел на всяка от страните: М. Л.,майка на ищеца и Д. Т.,майка на ответницата.
Изготвени са две
СПЕ,първата с в.л.д-р Д.К.,приета от съда по времето,когато ищцата е
упражнявала родителските права върху детето,и втората с в.О.Д.,изготвена след предоставянето
на родителските права върху Д.на бащата като привременна мярка.Приета е и СМЕ
от в.л.К. относно актуалното здравословно състояние на малолетната Д.
ПдРС е приел въз основа на събраните доказателства,че е осъществено домашно насилие по смисъла
на закона по отношение на
малолетната Д.от страна на ответницата,което се е
реализирало чрез бездействие,поддържане на едно трайно
състояние,което не е преустановено по волята на майката,а
е прекъснато след предаването на бащата по силата
на определените от съда привременни
мерки за родителските права.Неполагането на
достатъчно грижи от майката е довело до повишаване на кръвната захар на детето
и до появата на д. рани.Изводът си за неадекватно лечение на детето и
неспазване на хранителен режим,довели до лош метаболитен
контрол, съдът е приел на
базата на СМЕ и събраните писмени
доказателства-медицинска документация,а също и показанията на св.М. Л..Районният
съд не е кредитирал показанията на свидетелката на ответницата Д. Т. от една
страна поради възможната ѝ заинтересованост предвид роднинските ѝ
отношения с ответницата и детето,и от друга поради това,че свидетелката е дала
изключително общи данни,без конкретизация в какво се изразяват добре полаганите
грижи от страна на майката,като прави оценка и заключение на поведението
ѝ.
Районният съд е
коментирал,че конкретният повод за подаване на молбата-от 20.03.20г.,когато
молителят отишъл да вземе детето от майката,подкрепя извода на съда за наличие
на продължено състояние на бездействие от страна на ответницата,като същата не
е опровергала изложените от молителя твърдения и не е доказала да е полагала
необходимите за детето особени грижи с оглед специфичното му състояние.
Съдът е изложил подробни,правилни и обосновани мотиви в
обжалваното решение,които настоящата инстанция споделя напълно.Тези мотиви
почиват на събраните по делото доказателства и съответстват на закона.По тези
съображения и съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК ПдОС,считайки
за правилно обжалваното решение и споделяйки напълно мотивите му намира,че то
следва да бъде потвърдено,като препраща към мотивите на това решение.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението в
жалбата,че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка,защото
съдът обсъдил само част от събраните по делото доказателства и не кредитирал
показанията на св.Д. Т.,приемайки,че те нямат доказателствена
стойност.Същевременно неправилно съдът кредитирал показанията на другия
свидетел,М. Л.,като не изложил мотиви
защо е кредитирал нейните показания предвид също близката ѝ родствена
връзка с ищеца и детето.
Районният съд не е кредитирал показанията на св.Т.,като
подробно се е обосновал защо-отчел е не само факта,че същата е майка на
ответницата и баба на детето,но и че показанията ѝ са твърде общи и
неконкретизирани,а освен това при разглеждането им в светлината на чл.172 от ГПК следва да се отчете,че те не само не са подкрепени,но са опровергани от
останалите събрани доказателства-писмени доказателства,соц.доклад и съдебни
експертизи.Действително в мотивите си първостепенният съд не е посочил защо
кредитира показанията на другата свидетелка,която също е баба на детето и е
майка на ищеца,но настоящата инстанция счита,че
правилно съдът е дал вяра на нейните показания,защото те,за разлика от
тези на св.Т.,намират подкрепа в останалите събрани доказателства.
Не се споделят и доводите в жалбата,че в случая мерките
за защита от домашно насилие служели за преуреждане
на мерките относно упражняването на родителски права.В мотивите си съдът ясно е
посочил в какво се изразява упражненото
домашно насилие,като е направил точно разграничение между настоящото дело и воденото между същите страни дело за упражняването на родителските права
по отношение на детето Д..
Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна и
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото следва да се осъди жалбоподателката да заплати на въззиваемия направените от него разноски пред въззивната
инстанция,които са в размер на 400лв.за адвокатско възнаграждение,видно от
представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Водим от горните мотиви Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261828/22.12.20г.,постановено по гр.д.№ 4143/20г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.
ОСЪЖДА Р.П. Т.-Л.,ЕГН-********** да заплати на
А.К.Л.,ЕГН- **********
сумата от 400 (четиристотин)лв. разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: