МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 158/11г. по описа на Пловдивския окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Д.Г.Д., С.Г.Д., П.Г.П. и Д.С.С. и те са предадени на съд за престъпления,
както следва : по чл. 142,ал.2,т.2 и т.7,пр.1 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр. ал.1
вр.чл.2,ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на ****г. в гр.П., а подсъдимите Д. и Д.
***, в съучастие като съизвършители, са отвлекли Ф.С.П., гражданин на Р.Г. с
цел противозаконно да го лишат от свобода, като деянието е извършено от повече
от две лица и е с користна цел; Д., Д. и П. - и за престъпление по
чл.213а,ал.2,т.1, т.2 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК, подс.С. – и за
престъпление по чл.213а,ал.3,т.7 вр.ал.2,т.1,т.2 и т.4 вр.ал.1
вр.чл.29,ал.1,б.”А” и б.”Б” вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на ****г. в
гр.П., а подсъдимите Д. и Д. *** в съучастие като съизвършители, подс.С. – при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б.”А” и б.”Б” от НК, с цел
да принудят Ф.С.П. да поеме имуществено задължение – безусловно да заплати
сумата от 11 000 евро в размер на 21 514.13 лева съгласно подписания
документ – „запис на заповед” в полза на Д.Г.Д. са го заплашили с насилие,
придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда, причинявайки му
леки телесни повреди – деяние, извършено от повече от две лица.
Производството по делото протече по реда на глава
27-ма от НПК, в хипотезата на т.2 на чл.371.
При пренията прокурорът поддържа повдигнатите обвинения
със същата фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт, и със същата
правна квалификация на деянията. Счита, че на основание чл.373,ал.2 от НПК,
която в редакцията си към инкриминираните моменти препраща към чл.55 НК, и във
връзка с чл.2 НК, на всеки от четиримата подсъдими следва да се определят
наказания лишаване от свобода в размери под минималните за всяко от
престъпленията /три години лишаване от свобода за деянието отвличане; две
години лишаване от свобода и глоба от 3 000 лева за деянието изнудване/.
Счита, че е справедливо всеки от подсъдимите за понесе и за двете престъпления
наказания лишаване от свобода в размери, близки до горните граници на тези
минимуми, като за изтърпяване се определи на осн.чл.23 НК едно общо най-тежко
наказание от този вид и към него да се присъедини наказанието глоба. Не пледира
за приложението на чл.24 НК. Счита, че целите на наказателното санкциониране ще
се постигнат и без подсъдимите Д. да изтърпят ефективно наказания лишаване от
свобода; пледира за определяне на максималния изпитателен срок за отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода на подс.Д. и за определяне на
изпитателен срок, близък до максимума, за който да се отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода на подс.Д.. Не формулира свое становище по
въпроса за режима на изпълнение на наказанията лишаване от свобода на другите
двама подсъдими.
Четиримата подсъдими изложиха признание на фактите,
описани в обвинителния акт, и съгласие да не се събират доказателства за тях.
Защитниците им се обединиха около тезата, че коректното правно окачествяване на
фактите по обвинителния акт е реална съвкупност от престъпленията принуда по
чл.143 НК и двуобектно самоуправство по чл.323,ал.5 вр.ал.1 от НК. При
положение, че и двете престъпления са без специален минимум и на основание
чл.55,ал.1,т.2,б.”Б” от НК, към която разпоредба препраща чл.373,ал.2 от НПК в
редакцията й към инкриминираните моменти, подсъдимите следва да понесат
наказания пробация. По отношение на размерите на наказанията от този вид не
вземат конкретно становище. Адв.П. и адв.К. молят съда алтернативно, ако не
сподели възгледа им за правната квалификация на извършеното от подсъдимите, да
определи на Д. и на П. наказания лишаване от свобода и глоби в размери под
минимумите на разпоредбите на чл.213а,ал.2 НК и на чл.142,ал.2 от НК, като
приложи института на условното осъждане.
По делото не е предявен граждански иск и няма
акцесорни страни. На досъдебното производство Ф.П. е бил уведомен лично от
разследващия орган за правата си на пострадал в наказателния процес. Съдът също
успя да го уведоми лично за възможността му да предяви срещу подсъдимите
граждански искове за претендирани вследствие на престъпленията вреди и да се
конституира като граждански ищец и частен обвинител, а именно чрез майка му
свидетелката Й. П., която осъществи телефонна връзка с него. Категоричното
желание на П., предадено чрез нея, беше, че не желае да търси обезщетение на
вреди от подсъдимите и не желае да бъде частен обвинител.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие за установено следното :
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Д.Г.Д.
е роден на *** ***. Живее в същия град, ул. „****” № *. Той е българин, бълг. гражданин. Има средно образование.
Съдружник е в ООД „***” гр.П. Женен е за подсъдимата Д.. Не е осъждан, нито е
освобождаван от наказателна отговорност за престъпление. Единният му граждански
номер е **********.
С.Н.Д.
е родена на *** *** и живее в същия град, ул. „***” № 9. Тя е българка, бълг.
Гражданка. Има средно образование. Омъжена е за подс.Д.. Редом със съпруга си
участва в търговската дейност на ООД „***” гр.П. Не е осъждана. Единният й
граждански номер е **********.
П.Г.П. е роден на *** *** и живее в същия град, на адрес
: бул. „***” № **. Той е българин, български гражданин. Има средно образование.
Работи като водач на строителна машина. Разведен е. Живее от шест години на
семейни начала с Е. В. Г., от която има малолетно дете. Полага грижи и за
23-годишната си дъщеря, която има от брака си. През ***г. е осъждан за
престъпление по чл.339,ал.1 НК на глоба, която е изплатил, а през ***г. за
престъпление по чл.325,ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като е понесъл адм.наказателно
санкциониране. Реабилитиран е по право относно осъждането си. Единният му граждански номер е **********.
Д.С.С. е роден на *** ***, в ЖР „***”, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.*. Той е българин, български гражданин. Има средно образование. Работи
като тапицер в мебелен цех в гр.П. Разведен е, но от ***г. се е събрал да живее
заедно с бившата си съпруга. Има две пълнолетни деца, за които се грижи.
Осъждан е за умишлени престъпления от общ характер по чл.343б,ал.1 НК, по чл.325,ал.1 НК, по
чл.144,ал.3 от НК /две деяния/ и по чл.143,ал.1 от НК /три деяния/. През ***г.
е изтърпял наказание лишаване от свобода от тринадесет месеца в пловдивския
затвор. През ****г. е започнал 3-годишен изпитателен срок, за който е било
отложено изпълнението на наказанието му лишаване от свобода за осъщественото
хулиганство. Изтекъл е на ***г., тоест пет месеца преди настоящите
престъпления. Единният му граждански номер е **********.
Пострадалият Ф. С. П. е роден на ***г***, Р.Г. Той е
гръцки гражданин, с ЛНЧ **********. От ***г. пребивава с майка си св.Й. П. и с
баща си С. П. ***. По време на инкриминираните събития е живеел сам на квартира
на ул.”****” № ** в гр.П. Учел в Стоматологичния факултет, ІV-та година. Не
работел, бил издържан от родителите си.
Било месец
***г. Подсъдимите Д. търсели начин да прехвърлят дъщеря си от Медицинския
университет в гр.С. в Медицинския университет в гр.П. Техни познати ги
посъветвали да потърсят съдействието на гърка св.Ф.П. Те влезли в контакт с
него и уговорили желаното съдействие. П. обявил, че услугата ще струва
11 000 евро. Д. се съгласили на тази цена. Била уречена среща на ****г. На
тази дата Д., придружени от счетоводителката на дружеството им св. В.М., отишли
до хотел „****” в гр.П., където било мястото на срещата. Разделили се с М. и
веднага след това се срещнали с П.. В далечината М. видяла как Д. се спират до
един мъж. При срещата подсъдимите предали на П. сумата от 11000 евро в брой.
Поискали от него да издаде в полза на Д. запис на заповед и той се съгласил. Д.
извадили бланка на такъв документ, според текста на който издателят се
задължавал да плати безусловно, неотменимо, без протест и без разноски на
датата ***г. сумата от 11 000 евро на Д.Г.Д.; за място на плащане бил
вписан адресът на П. ***. П. собственоръчно написал трите си имена и се
подписал на лицевата страна на документа като издател на заповедната книга. Не
положил подпис на мястото за предявяване на документа на гърба му.
В следващите седмици П. поддържал връзка по телефона
със съпрузите, уверявайки ги, че прави необходимото за уреждане на
прехвърлянето на дъщеря им. Казвал, че официално ще стори това в края на месец
септември/началото на месец октомври. Когато дошъл месец октомври, Д. вече не
можели да установят връзка със свидетеля. Телефонът му бил изключен. Те ходели
да го търсят на адреса, който бил записан в записната заповед, но не го
намирали там. Търсели го и на други места, и чрез познати, но безуспешно.
В края на месеца решили да потърсят професионална
помощ за издирването на П.. Обърнали се към подсъдимите П.П. и Д.С.. Последният
развивал детективска дейност като бюро за детективски услуги с наименование
„***ЕТ „***”. Използвал сътрудничеството на П.П., без да е сключил с него
някаква договореност. При първоначалната среща между четиримата подсъдими Д.
разказали на детективите с подробности за уговорките си с гърка и за
невъзможността да се свържат отново с него. П. и С. поели ангажимента да
открият П. и предложили на Д., след като го намерят, да му дадат да подпише
записната заповед за предявяване на уговорения падеж, след което да го заведат
в полицията. Определили си възнаграждение от 2000 лева, от които половината
получили от Д. на момента, а другите 1000 лева щели да вземат след извършването
на услугата.
Сетне детективите се заели да изпълняват договорката.
Узнали заведението в гр.П., посещавано от П. ***. Разпитали персонала и научили
кога обичайно той е там.
Изминал посоченият в записната заповед падеж - ****г.,
като уговореното плащане на 11 000 евро не се състояло.
На ****г. около обяд
П. и С. отишли в „***”. На смяна били сервитьорката св.О.Б. и барманката
св.Л.Т.. Двамата обяснили на Б., че са от „специални служби” и издирват гърка
Ф.П., който бил голям измамник. Б. била респектирана от чутото и се съгласила
да им го покаже, когато го види. Тя споделила за разговора с Т.. Не след дълго
св. П., придружен от познатия си св.М.Е., влязъл в заведението и седнал на една
от масите. Св.Б. го посочила на детективите чрез кимване с глава в неговата посока.
Подсъдимите останали на своята маса, телефонирайки на Д.. Казали, че са открили П., като те и
той се намират в заведението „***” на бул.”****” в гр.П. Д. и Д.,***, веднага
тръгнали с л.а.”***” с ДК № ****, тип ван, взета на лизинг от ООД „****” гр.П.,
към заведението. За да рекламира детективската си дейност, С. решил да оповести
случая и в пресата. Телефонирал на познатата си от по-рано журналистка от
вестник „****” св.П.Н. и й предложил да напише репортаж за задържането на
„измамника” П.. Тя също веднага тръгнала към заведението, придружена от
фоторепортера на вестника - св.Т.Я..
След малко П. и Е. решили, че в кафенето е много
задимено и тръгнали да излизат. Детективите спрели П. на вратата и
показвайки предмет, който наподобявал
полицейска значка, му казали да седне на тяхната маса. Той не се възпротивил.
Е. останал прав наблизо, изчаквайки го. Подсъдимите повели разговор с гърка,
подмятайки въпроси като дали му върви бизнеса с наркотиците и други в този
смисъл. По едно време Е. се приближил и попитал П. дали да го чака още. П. не
отговорил, не го и погледнал. С. му казал да тръгва и той излязъл. Бил уплашен.
Почакал още малко навън П.. После се обадил на общ техен познат, за да сподели
случилото се.
Скоро след като Е. си тръгнал, детективите решили да
поставят белезници на П.. П., до когото непосредствено седял П., извадил такива
и закопчал едната им халка за неговата дясна ръка, а другата – за своята лява
ръка. П. не потърсил помощ нито от персонала, нито от другите посетители, сред
които имал множество познати.
Не след дълго пристигнали почти едновременно
подсъдимите Д., журналистката и репортера от вестник „****”. Д. влезли в
заведението и отишли до масата, на която били детективите и П.. Д. останала
права. С. излязъл, за да говори с Н., която чакала вън, а Д. седнал на неговото
място. Риторично попитал гърка дали го познава. П. отрекъл. С. се убедил, че
журналистката и колегата й са готови да снимат и влязъл при другите в
заведението. П., ръката на който все още била завързана за ръката на П. с белезници,
не се възпротивил, когато последният го повел към изхода. Преди тях вървели С.
и Д. Всички излезли навън, като Я. успял да заснеме с фотоапарата си „***” П.,
тялото на който било плътно долепено за тялото на П.. В това време Д. разказала
на журналистката за дадените на П. пари. Н. се обърнала към П. с думите : „Утре
ще бъдеш по всички вестници”. След това подсъдимите повели П. към „***”,
паркиран пред заведението. Той не отказал да се качи. Д. застанал зад волана, а
Д. – до него, останалите трима седнали на задната седалка – П. по средата, а
детективите от двете му страни. Я. заснел качването на петимата в колата. После
заедно с Н. си тръгнали.
В колата Д. попитал П. защо го е излъгал, че може да
уреди прехвърлянето на детето му в пловдивския университет. Гъркът обяснил, че
е бил подведен от други хора. Детективите му казали, че възнамеряват да го
заведат в полицията и му поискали личната карта. Той казал, че картата се
намира в апартамента му и че ще им я даде. Тогава Д. ***. Когато пристигнали, Д.
рекъл на П., че иска от него да подпише върху записната заповед, която му бил
издал на ****г., че му я е предявил за плащане на падежа – ****г. Гъркът казал,
че направо ще му върне парите, които държи в апартамента си. Сетне всички
влезли в жилището. П. откопчал ръката си от белезниците и поставил П. да седне
на дивана.
Вече в къщи, П. изоставил обещанието си да върне
парите, не пожелал да предаде и личната си карта. Д. подновил претенцията си да
удостовери с подписа си, че му е предявен записа на заповед за плащане на ***г.
Поредният отказ на гърка да стори това разгневил тримата мъже. Те започнали да
го удрят с юмруци по лицето и по тялото. В един момент двамата детективи
счупили билярдна щека, всеки взел по едно парче от нея и с парчетата всеки от
двамата му нанесъл удари по гърба. По време на боя тримата многократно му
задавали въпроса дали ще подпише. Д. се уплашила в един момент и опитала да
успокои ядосания си съпруг. След известно време Д., П. и С. прекратили ударите.
Д. платил на С. остатъка от уговорения хонорар – 1000 лева. Дал му и още 100
лева, за които С. обяснил, че са предназначени за полицай от районното
управление, където щели да заведат после
П..
Бил минал към половин час, откакто всички влезли в
апартамента. Детективите казали на Д., че е ясно, че гъркът няма да подпише
записната заповед. Закопчали ръцете му с белезниците зад гърба и го извели от
апартамента, следвани от Д. Заключили вратата и върнали ключа на П., а ключето
от белезниците дали на Д. Посъветвали ги да повозят гърка още малко с колата и
да направят още един опит да го накарат да подпише, а после да им се обадят, за
да го предадат всички заедно в полицията. После го вкарали на задната седалка в
колата и си тръгнали. Д. седнал до него. Сложил му на главата качулката на якето
и го навел, за да не наблюдава пътя. В това време Д. управлявала автомобила. Д.
подновил искането си за подпис върху гърба на записната заповед. П. отказал и
започнал да го обижда. Ядосан от отправените обиди, Д. не се вслушал в
предложението на жена си да го закарат в полицията.
Д. започнали да обмислят къде да го заведат. Тъй като
в цеха на ООД „***” в гр.П. имало работници, на които те не желаели случващото
се да стане достояние, решили да го закарат до оранжериите в село Г., обл.П., стопанисвани
от св.Б. П. – съпруг на сестрата на Д.. Надявали се да получат съдействие от П.
при убеждаването на П. да подпише записа на заповед.
Към 17.30 часа пристигнали. Порталът им отворил
св.Т.Н., който също имал оранжерия там. При слизането си от колата П.
продължавал да е с белезници на гърба, а на главата му била поставена черна
вълнена шапка, без отвори за очите, през която можел да вижда само силуети. Бил
въведен в помещение, ползвано за офис и за почивка съвместно от Н. и от П..
Влязъл, но за малко, и Н.. Когато той излязъл, Д. заплашил П., че ще го бият и
дори ще бъде убит, ако не подпише предявяването на падежа на записната заповед.
След поредния отказ той и Б. П., който дошъл междувременно, му нанесли юмручни
удари и ритници по тялото в седнало положение. П. извадил и пистолет и
допирайки го до главата му, попитал : „да те гръмна ли?”. Сетне извадил нож, с
който го пробол дясното бедро отпред на няколко места, разкъсвайки плата на
десния му крачол. По едно време с бухалка му нанесъл удари по гърба и по
ръцете. П. попитал какво ще стане, ако сложи върху предявяването на записа на
заповед желания подпис. Д. отвърнала, че в този случай ще го закарат до
началото на град П. и там ще го освободят, което тя му гарантирала, защото
„била християнка”. Тъй като П. продължавал да се колебае, П. извадил кожен
дълъг камшик, с които му нанесъл няколко удара, един от които наранил много
болезнено лицето му.
Насилен и уплашен за живота си, П. подписал върху
записната заповед отметката, според която му е била предявена на ****г. За да
подпише, мъжете му махнали шапката от лицето, след което му я поставили отново.
Веднага след това Д. прибрала документа в чантата си.
Било към 18.00 часа, когато Д. се обадил на
детективите и им казал, че П. е подписал. Те отвърнали, че не могат да
организират закарването му в полицията веднага, защото бил „станал фал”.
Поръчали на Д. да задържат П. до сутринта и към 9.30 часа да се явят във ІІ-ро
РПУ гр.П., за да го предадат на полицаите. Д. решили да заведат гърка в цеха на дружеството им,
работниците от който вече си били тръгнали. Качили го отново в автомобила. Д.
шофирала, а Д. сложил на главата на мъжа парче червен плат, който бил в
багажника, за да не вижда пътя. В офиса – на ул.”***” № *** - Д. поставил П. да
пренощува на фотьойл в коридора. Той самият останал в съседната стая през
цялата нощ, а Д. се прибрала у дома. Сутринта дошла. Д. казал на П., че очаква
до няколко дена да получи парите си иначе ще го убие. Уплашен да не бъде
подновено насилието, П. уверил Д., че ще им се издължи. Д. казал, че по-късно
през деня ще се разберат за точен ден и час за това. После съпрузите качили П.
в колата и го закарали пред ІІ-ро РПУ на МВР-П. Д. съобщил на полицейските
служители там, че води човек, който ги е измамил и иска да подаде жалба срещу
него. Тъй като междувременно родителите на П., на които Е. бил разказал за
случилото се в заведението „***”, били подали жалба за отвличането му, Д. били
задържани. След час, два били задържани и другите двама подсъдими.
При задържането на Д. й бил извършен обиск, при който
в чантата й бил намерен подписаният от П. на два пъти запис на заповед. Този
документ бил иззет и понастоящем е веществено доказателство по делото.
От заключението на графологическата експертиза
/л.л.226-229, том 1/ се установява, че св.П. е автор на следните тестове в
записа на заповед : „****”, „Ф. С. П.”, както и на подписите в документа, а
подс.Д. е автор на всички останали текстове. Поради липса на методика не може
да се установи времето на изпълнение на текста и на подписите.
На първата страница на броя от ****г. на вестник „***”
била отпечатана статия за задържането на П., в която били поместени и две
снимки. В този момент пострадалият все още бил издирван от близките си.
Св.Я. предал
картата с флаш-паметта на фотоапарата, с който бил заснел излизането на
подсъдимите и на П. от заведението „***” и влизането им в автомобила на Д.
Вещото лице, автор на техническа експертиза, е разпечатал от флаш-паметта 15
снимки /вж. листове 80-90 от том 3/.
След започване на досъдебното производство били
извършени четири огледа на местопроизшествие :
При огледа, извършен в апартамента на пострадалия, не
са били констатирани следи от разхвърляне и не са намерени парчетата от
билярдна щека, с които били нанесени ударите.
При огледа в офиса на св.Б. П. *** били намерени и
иззети два ножа и пистолет „****”, модел ****, кал 9х19 мм и пълнител в него с
15 броя патрони с кал 9 х 19 мм, които са били подложени на експертно
изследване. Според заключението на СМЕ на веществените доказателства ножове
/л.л.75-77 от том 3/ по тях не били открити следи от биологичен произход и
нямало кръв. Според балистичната експертиза /л.л.231-238 от том 1/ пистолетът е
технически изправен и е годен да възпроизведе изстрел със стандартни патрони
кал 9 х 19 мм. Съгласно ЗКВВОБ той представлява огнестрелно оръжие.
Петнадесетте патрона са бойни, пистолетни. Изправни са и са годни да
възпроизведат изстрел. Представляват боеприпаси съгласно закона.
При огледа на лекия автомобил ***** с ДК № ***** били
намерени и иззети червеното парче плат и белезниците, поставяни на пострадалия
през инкриминираната вечер.
От заключението
на съдебно-медицинската експертиза / л.л 220-221 от том 1/ се установява, че на
пострадалия са били причинени кръвонасядания двустранно по лицето, по кожата на
гърба и по предната повърхност на гръдния кош, две прободно-прорезни рани по
предната повърхност на дясното бедро със срязване на плата на панталона над
кожата в тези участъци, кръвонасядания, напречно разположени в областта на двете
гривнени стави на ръцете. Всички тези наранявания отговарят да са получени по
начина и по времето, посочени от подекспертния.
Същите са довели до разстройство на здравето, което не е средна или
тежка телесна увреда. И прокурорът правилно ги е квалифицирал като лека телесна
повреда по чл.130,ал.1 от НК.
На първата процесуална фаза е била назначена и
съдебно-психиатрична експертиза на Б. П. /л.л.241-244 от том 1/. Според
заключението й П. страда от реактивна депресия – тревожно депресивен синдром.
Може да дава достоверни показания. Към инкриминираните моменти е бил в
състояние на психоза, която не е препятствала способността му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът възприе заключенията на всички експертизи, като
прецени, че са депозирани добросъвестно и със съответните знания и опит в
изследваната материя.
Досъдебното производство започнало на основание
чл.212,ал.2 от НПК с надлежното протоколиране на претърсването на автомобила на
Д., при което били иззети посочените по-горе веществени доказателства.
Впоследствие обвинения по чл.142,ал.2 и по чл.213а от НК били повдигнати и
спрямо Б. П.. С постановление от ***г. /приложено на л.л.110-112 от том 2/, което не е било подложено нито на
съдебен, нито за инстанционен контрол в прокурорската система, наказателното
производство по отношение на Б. П. е било прекратено.
На **г. е била произнесена присъда № *** по НОХД №
***/**г. по описа на ПРС, 8-ми н.с., с която Ф.П. е бил осъден на девет месеца
лишаване от свобода за престъпление по чл.210,ал.1,т.5 вр.чл.209,ал.1 от НК за
това, че на ***г. в гр.П. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у
семейство Д. заблуждение и с това им е причинил имотна вреда в размер на 11 000
евро, като измамата е в големи размери. Със същата присъда му е наложено и
наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца за друга измама в големи
размери – осъществена през ***г. по отношение на други лица в гр.П. Определено
му е общо най-тежко наказание – девет месеца лишаване от свобода, което е
изтърпял в софийския затвор на ****г. След това е бил екстрадиран за РГ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
следните събрани по делото доказателствени материали – от изложените от
подсъдимите самопризнания в процедурата на съкратеното съдебно следствие, от
дадените от тях обяснения в хода на досъдебното производство, включително в
процедурата по очни ставки, от показанията на пострадалия Ф.П., дадени пред
орган на досъдебното производство и от изявленията му при очните ставки със
св.М. и с подс.С., обхванати от съкратеното съдебно следствие, от обясненията
на Б. П. като обвиняем и от показанията на свидетелите Й. П., В.М., О.Б., Л.Т.,
М.Е., П.Н., Т.Я., Р. К., Т.Н., П.Д. и П.И. от досъдебното производство,
обхванати от съкратеното съдебно следствие, от писмените доказателства от
първата процесуална фаза – протокол за оглед на апартамента на П. и фотоалбум
към него /л.л.20-26 от том 1/, протокол за оглед на заведението „***” и
фотоалбум към него /л.л.27-32 от том 1/, протокол за оглед на лекия автомобил
на Д. и за изземване на белезниците и червеното парче плат, използвани спрямо
П. и фотоалбум към него /л.л.33-34 и л.л.37-40 от том 1/, протокол за оглед на
офиса на Б.П. ***, при който са иззети пистолет „***” и два броя ножове
/л.л.41-42 от том 1/, протокол за претърсване и изземване в офиса на
детективско бюро „***” и фотоалбум към него /л.л.41-48 от том1/, протокол за
обиск на Д., при който е намерен и иззет инкриминираният запис на заповед
/л.52-54 от том 1/, разширена справка за чуждия гражданин Ф.П. /л.л.18,19 от
том 1/, жалба от бащата на св.П. с молба за издирване на сина му /л17 от том
1/, протокол за доброволно предаване на
картата-памет от фотоапарата „***” от страна на св.Я. /л.л.58 от том 1/,
протокол за доброволно предаване на дрехите на П., с които е бил облечен по
време на престъпленията /л.60 от том 1/, свидетелства за съдимост и
характеристични справки на подсъдимите и на Б. П./л.л.67, 69, 89, 91, 108,
108-110, 129-131 от том 1/, копие от удостоверение за актуално състояние на ООД
„***” гр.П. /л.29 от том 2/, копие от присъдата № ***/**г. по НОХД № ***/**г.
на ПРС, 8-ми н.с., с която е осъден П. за измамата с пострадали Д. /л.л.8-16 от
том 3/, копие от страница на вестник „***”, съдържащо обява с текст „детективско
бюро „**”-доказване на изневери, **** /л.л.5-6 от том 3/, писмо от ТД на
НАП-П., според което подс.П.П. няма регистриран трудов договор с ЕТ „***”,
както и документи, касаещи неговия едноличен търговец с наименование „***-П.П.
/л.л.164-166 от том 2/, както и от веществените доказателства – инкриминирания
запис на заповед – л.65 от том 1, белезниците и парчето червен плат, използвани
спрямо пострадалия, флаш-картата на фотоапарата, с които са изготвени снимките
на подсъдимите и на пострадалия пред заведението „****”, както и дрехите, с
които е бил облечен П. по време на престъпленията.
След депозираните в процедурата по чл.371,т.2 от НПК
самопризнания вече не са налице противоречия относно подлежащите на доказване
факти. За пълнота на изложението обаче съдът намира за нужно да анализира
доказателствения материал в аспекта на досъдебните обяснения на подс.С. и на подс.П., отречени от тях в съдебната
зала. На първата процесуална фаза е съществувал спор по следните факти :
1. Дали С. е възприел поставянето на белезници на
едната ръка на П. в заведението от страна на подс.П.. При разпита си пред
разследващия орган С. е казал, че не е видял това, защото не е бил на масата,
когато се е случило. Според съда поставянето на белезници на П. е извършено по взаимно
решение на двамата детективи от П. пред очите на С., в какъвто смисъл са
показанията на П.. Това върдение на пострадалия кореспондира на факта на
съгласуваните във всеки един момент действия на тези двама подсъдими, описани в
показанията на очевидците св.Б., св.Т. и
св.Е.. Освен това, за да обоснове невъзможност да види поставянето на
белезниците от страна на П., С. излага неподкрепено от другиго твърдение – че
бил излязъл, когато дошли Д. и не знаел какво се е случило впоследствие. Обаче
според синхронните твърдения на Д. и на П. белезниците били поставени преди Д.
да дойдат, тоест преди С. да излезе.
Точно такава фактическа констатация се съдържа и в обвинителния акт, тоест се
обхваща от изразеното от С. самопризнание по реда на приложената диференцирана
процедура.
2. Дали в апартамента на ул.”****” № ** Д., П. и С.
заедно са нанесли побой над пострадалия. Съдът приема, че и тримата задружно са
го удряли по тялото и по лицето с юмруци, а С.
и П. – и с парчета от билярдна щека по гърба, каквото признание всеки от
тях заяви в съдебната зала. В този смисъл са и категоричните досъдебни
обяснения на Д., дадени в присъствието на защитника й, от 19.02.09г. /л.97, том
1/, и досъдебните показания на пострадалия /л. 186 – 191, том 1/. Впоследствие,
при очната ставка със С.Д. е казала, че не е видяла боя, но с уточнението, че
не е присъствала в стаята, в която в този момент били другите четирима; обаче
потвърждава, че е чула „тупуркане” от тази стая. И при разпита си, и при очната
ставка със С.Д. казва, че „не е видял” двамата детективи да са удряли П., поемайки изцяло вината за побоя.
Съдът не повярва на това обяснение на Д., както и на съответстващото му
досъдебно обяснение на С.. Защото противоположното твърдение на Д. при разпита
й очевидно е истина. То е депозирано в момент, когато позицията й по делото все
още не е била синхронизирана с тази на останалите подсъдими, а освен това между
нейните обяснения в тази им част и показанията на П. съществува пълно
съвпадение, както беше отбелязано. От
своя страна показанията на жертвата се отличават с категоричност, звучат
уверено, подробни са, не се променят и при очната ставка със С.; пък и напълно
се подкрепят от съдебно-медицинските изводи за броя, вида и местоположението на
констатираните телесни увреди. Досъдебните обяснения на П. не подкрепят
досъдебните твърдения на С. и на Д. по коментирания проблем, тъй като при
разпита си той въобще е отрекъл присъствието си в апартамента на
пострадалия.
3. Дали С. е участвал в поставянето на белезници на
ръцете на П. в апартамента му, на излизане. Твърдението на този подсъдим прд
дознателя, че е излязъл преди другите и когато видял П., воден от П. и от Д.,
пред блока, той вече е бил с белезници на двете ръце, се явява в противоречие
със съвпадащите си твърдения на Д. и на П., че детективите са решили и са
поставили белезници на ръцете на пострадалия още в апартамента, след боя там.
Така че е негодно да му бъде дадена вяра. И по този въпрос досъдебните
обяснения на П. не подкрепят казаното от С., тъй като на първата процесуална
фаза П. е твърдял, че не е ходил в жилището на пострадалия.
Впрочем досъдебните твърдения на С. са изначално
лабилни, поради генералната промяна в твърденията му по основни факти – в
първия си досъдебен разпит той отрича, също като П.П., въобще да е ходил до
апартамента заедно с другите и е подробен в обяснението на кое точно място е
слязъл от колата на Д. заедно с П.. Сетне пък признава, че все пак е бил в този
апартамент, но там не бил упражнил каквото и да е въздействие върху П., дори не
присъствал в стаята, където бил гъркът. В съдебната зала беше категоричен в
желанието си да стори признание на описаната от прокурора фактология на
инкриминираните събития, включая относно нанесени на пострадалия удари.
4. Дали П. е подписал на датата на издаването на
записа на заповед – ****г. лицевата му част. Съдът даде вяра на обясненията на
Д., които са категорични, че на тази дата те му предали сумата по записа на
заповед – 11 000 евро, и тогава той подписал този документ, според който
се задължавал да върне същата сума на ****г. безусловно и без протест. Казаното
от тях намира пълна подкрепа в показанията на св. В.М. и на св. П.Д. – първата
е счетоводителка, а втората - секретарка в ООД „***”. М. свидетелства, че е
придружила Д. до мястото на срещата им с П. пред хотел „****”, че Д. й е
споделила целта на предстоящата среща и й показала пачка с банкноти от по 100
евро, че после е видяла, в далечината, че Д. се срещат пред хотела с мъж. Д.
пък казва, че веднага след срещата Д. й предали документ с указанието да го
прибере в папката с останалите документи в офиса, защото удостоверявал, че са
дали пари на гръцки гражданин, който щял да помогне за прехвърлянето на дъщеря
им в университета в гр.П. Тя полюбопитствала и видяла, че в него е вписана
сумата 11 000 евро и че има текст /който не прочела/, а също и п о д п и с и. Кредитирайки обясненията на Д. по обсъждания
въпрос, съдът прие, че целта на упражнената спрямо пострадалия принуда на
инкриминираните дати е била подпис и върху отметката на гърба, сочеща
предявяване на документа за плащане на уговорения още през месец август падеж –
***г. В този смисъл са и изложените от обвинителя фактически изводи, признати
по реда на т.2 на чл.371 от НПК, включително от П. и от С., които още при
наемането им предложили след намирането на гърка да му дадат да се подпише
върху записната заповед, за предявяване.
5. Дали Б. П. е упражнил спрямо П. насилие, за да го
накара да удостовери предявяването на записа на заповед, помагайки на Д.
Пострадалият е категоричен, че в помещението, в което бил вкаран при първото
спиране извън П., „домакинът” го е удрял с ръце, с бухалка, с камшик,
продупчвал е крака му с нож и го е заплашвал с пистолет. И съдът възприе за
истина показанията му в тази им част. Защото те съответстват на обяснението на
подс.Д. от ****г., че в офиса на Б. П. *** П. бил удрян и от него самия, и от
Б. П.. Освен това твърденията на П. за вида и разположението на ударите и
получилите се вследствие на тях травми точно съответстват на обективните
находки при освидетелстването му, респ. на изводите, записани в неоспорената от
страните съдебно-медицинска експертиза. Д., който е явно, че впоследствие е
решил да поеме изцяло отговорността за упражненото насилие спрямо пострадалия и
да „спаси” както детективите, така и своя роднина, твърди /при разпита си от
19.02.09г./, че само той му е нанесъл удари с отворена длан и с юмруци /и в
апартамента на П., и в помещението на Б. П./. Но не признава да го е удрял с
предмети /бухалка, парчета от щека, камшик/ и да го е дупчил с нож. Така че,
ако се възприеме предложената от Д. нова
версия за случилото се, няма да има логично обяснение как са произлезли
травмите, дължащи се според вещите лица на удари с предмети от изброените
видове. Имат се предвид лентовидното кръвонасядане по дясната буза на П.
/получено според показанията му от камшик, като и експертизата определя такъв
негов възможен произход/, следите от режещ ръб по предната повърхност на
дясното бедро /описани в експертизата/, за които П. е категоричен, че са му
причинени от „домакина” чрез дупчене с нож по крака; осемте кръвонасядания по
кожата на гърба в различни посоки, отговарящи да са получени от предмет с
цилиндрична форма според експертната констатация /в тази област пострадалият
твърди удари и с парчета от щека от страна на двамата детективи, и с бухалка от
страна на „домакина”/. Освен това П. за разлика от Д. е последователен в
показанията си. Той неизменно е излагал един и същи механизъм на причиняване на
увредите му – при всеки от разговорите си с полицаите, при разпита си от
досъдебния орган, при очната ставка с подс.С. и при освидетелстването пред
вещото лице – с юмруци от детективите, от Б. П. и от Д.;*** – от Б.
П. и от Д.; чрез удари с щека за билярд по гърба от детективите;
чрез удари с бухалка по гърба и по ръцете, с камшик по лицето и по тялото,
както и чрез продупчвания с нож по краката от Б. П..
Неминуемо, следва да се има предвид и казаното от
подс.П.П. пред дознателя, че когато заедно с Д. е бил задържан в сградата на
2-ро РУП – П., тримата били в съседни килии, и той чул как съпрузите се наговарят да „прикрият някакво лице Б.”.
За проверка на версията, че Б. П. не е участвал в
приложената спрямо П. сила, за да извърши инкриминираното удостоверяване в
носената от Д. записна заповед, са били по негов почин призовани и разпитани на
досъдебното производство „очевидци” на престоя му в село Г., и двамата
заинтересовани поради близкото си отношение с П. от благоприятен за него изход
на делото. Техните показания не могат да дискредитират твърденията на пострадалия.
Св.Р. К. /съпартийка на Б. П./ разказва, че е била в двора на офиса му в село
Г. надвечер на ****г. Но не е видяла какво се е случило в самия офис – когато
тя била пристигнала, Д., Б. П. и непознат за нея мъж вече били навън, като Д. и
мъжът се готвели да си вървят. Тя не видяла лицето на непознатия, не видяла
ръцете му, дори не видяла дали главата му е била покрита с нещо. Защото било
много тъмно, пък и срещата им траела секунди. Св. Т.Н. /собственик на оранжерия
в съседство с имота на Б. П., с когото последният заедно държи офиса/ казва, че
по време на 10/15-минутния престой на Д. и на непознат мъж с характеристиката
на П. в офиса, неотлъчно бил там. Не изяснява обаче защо се е наложил такъв
негов престой там. Казва, че влязъл и Б. П., но нито той, нито Д. са удряли
мъжа, нито пък са го карали да подписва нещо, нито пък в стаичката се е
подписвал някакъв документ, нито пък е видял пистолет. Тези му твърдения
противоречат на казаното от всички останали – самият Б. П. сочи, че П. е бил
удрян /от баджанака му/, че Д. го е карал да подпише предявяване на запис на
заповед, че до подписване на такъв документ в крайна сметка се е стигнало, че
самият той е държал пистолет /макар и да отрича да е заплашвал с него гърка/;
Д. също признават, че в офиса са карали П. да подпише гърба на записната
заповед, като П. бил и удрян. С уточнението, че в разпита си от ****г. Д. е
казал, че гъркът е бил бит и от него, и от Б. /през ноември Д. не е изложила разказ за събитието/, а при разпитите
си от м.*** следващата година двамата съпрузи са се обединили около позицията,
че удари на пострадалия е нанасял само Д.. Що се отнася до присъствието на Н.,
Д. казват, че той „постоял в стаичката за минути”, след което е излязъл; самият
Б. П. пък въобще не сочи Н. да е бил в стаичката. По делото е разпитан и
работникът в ЕООД „***”, собственост на Б. П.
- св.П.И.. Той казва, че е влязъл в стаичката, където са били Д., Т.Н. и
един непознат за него мъж, „за секунда”, търсейки Б., но последният не бил там
/къпел се/. Това кратко наблюдение на ситуацията в стаичката в отсъствието на
Б. П. очевидно не може да даде информация за случилите се после, когато е
влязъл и П., събития.
На досъдебното производство е била назначена СМЕ на
двата ножа, иззети с протокола за оглед на местопроизшествието на ***г. Както
беше посочено по-горе, според експертния извод, неоспорен от страните, по
изследваните обекти няма следи от биологичен произход – части от епидермис,
съединителна тъкан и други, няма и кръв. Това заключение не означава обаче
дискредитиране на твърдението на П., че именно в офиса на Б. П. *** е бил
продупчван с нож по крака. Защото няма сигурност, че точно ножът, с който са
нанесени констатираните по десния му крак ранички и скъсвания на десния крачол,
е един от иззетите, респ. ако пък е сред иззетите, че е в същото състояние, в
което е бил след използването му върху жертвата.
Съдът обсъжда приноса на св.Б. П. в престъплението
самоуправство чрез употреба на принуда, защото проверката на достоверността на изложения
от пострадалия разказ за интересуващите процеса събития неминуемо изисква
проверка на твърдението му за ролята на всички причастни към посегателството
лица. Още повече, че П. твърди /и съдът му повярва/, че най-интензивната форма
на принуда е била упражнена именно от Б. П. спрямо него.
При всяко от изявленията си в хода на досъдебното
производство защитата е обръщала внимание на следните моменти в показанията и в
поведението на П. през инкриминирания период, за да обоснове принципна
недостоверност на твърденията му за случилите се събития предз този период :
1.Буди недоумение защо не е потърсил помощ от
останалите присъстващи в заведението „***”, а безропотно се е оставил да бъде
завързан с белезници, сетне – изведен навън и вкаран в лек автомобил; 2. описва
претърсване на шкафове и разпиляване на вещи из стаите в апартамента си, а
огледният протокол и фотоалбума към него отразяват подредени стаи; 3.твърди
насилие, и то свръхмерно, упражнявано в село Г. от страна на св.Б. П., което не
било вярно. Отговорът на първия въпрос е ясен в контекста на честите контакти
на П. с правосъдието, довели до осъждането му за измами, една от която
представлява поетото, но неизпълнимо и неизпълнено обещание към Д., срещу което
е получил сумата по инкриминирания запис на заповед. Очевидно е, че П. не е
желаел да предизвика намеса на полицията. Все в тази връзка появата на Д.,
респ. на хора, действащи по тяхна поръчка, за него не е било неочаквано
събитие, така че да предизвика спонтанна реакция на потърсване на помощ от
околните. Особено показателни в този смисъл са показанията на св.Е., който
казва, че на директния му въпрос „Ф., да те чакам ли?”, той не му отговорил, не
го е и погледнал. Що се отнася до втория
„маркер” за недостоверност, е очевидно, че ужасът от преживянето е преувеличил
в спомените му някои от събитията и той
е посочил неправилно, че влезлите в апартамента му лица са разхвърляли вещите
му. Но заради коментираната неточност в показанията на П. в тази им част съдът
приложи при анализа и на останалите им части следния подход – за достоверни се
приемат само твърденията му, които намират подкрепа в някой друг доказателствен
източник. С оглед именно на този подход съдът отговори на въпроса за участието
на Б. П., както беше отбелязано по-горе в изложението. Все следвайки този
подход, съдът разреши и основните доказателствени проблеми по делото, както
беше посочено по-горе.
Има и няколко
факта, по които в нито един момент при досъдебното разследване не се е
появявало разминаване в доказателствената маса : че П. и С. са наети от Д., за
да намерят П., като при наемането се разбрали с клиентите, след като го
намерят, да му бъде представен записа на заповед за подпис, удостоверяващ
предявяване на падежа; че П. е седнал доброволно на масата на детективите в
заведението „****” на ****г., че не е оказал съпротива нито на излизане от
заведението, нито при качването му в колата на Д., нито при въвеждането му в
собствения му апартамент на ул.”****” № ***; че в заведението П. му е поставил
белезници на едната ръка, закопчавайки своята ръка със същите белезници; че
преди да отидат в апартамента му, между него и Д. се е водил разговор за
дължими пари, като Д. имал претенция П. да подпише предявяване на записа на
заповед; че Д. не е нанасяла удари на П. нито в апартамента му, нито на друго
място; че само Д. са завели, респ. задържали П. *** на св.Б. П. *** ; че П. е
подписал гърба на записа на заповед срещу отметката, че му е предявен за
плащане на ****г. в село Г.; че на следващия ден Д. поискали от него обещание,
че ще им предаде парите по записа до няколко дена, като Д. му рекъл, че ще го
убие в противен случай.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При тази фактология на процесните събития съдът е на
мнение, че подсъдимите са осъществили с действията си състава на престъпленията
по чл.142,ал.2,т.2 и т.7,пр.1 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.2,ал.2
вр.ал.1 от НК и по чл.323,ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК.
Четиримата са осъществили обективните и субективните
съставомерни признаци на отвличането на гръцкия гражданин Ф.П., принудително
отвеждайки го от мястото, на което е пребивавал преди това доброволно – от
дома му в гр.П. В изпълнението на деянието са участвали всички те, което
определя съучастническия им принос като съизвършителство по смисъла на
чл.20,ал.2 от НК. Действали са при пряк умисъл, като са се проявили съответните
интелектуални и волеви характеристики на тази форма и вид на вината. Дейците са
били наясно с нежеланието на жертвата да тръгне с тях, респ. са съзнавали
принудителния характер на действията си. И пряко са целели да отведат гърка и
да го задържат, докато стори нужното за осъществяване на правото на Д.Д. да
получи изпълнение /по принудителен ред/ на задължението му по инкриминираната
записна заповед.
Съдът се съгласява с мнението на защитата, че престоят
на П. на масата на подсъдимите П. и С. в заведението „***” на **г.,
закопчаването на ръката му за ръката на подс.П. там, извеждането му от
заведението, въвеждането му в колата на Д., а сетне в собствения му апартамент
на ул.”****” № ** не представлява отвличане. До пристигането пред адреса на П.
поведението на четиримата подсъдими очевидно се вмества в понятието за
„граждански арест” – те са задържали
лице, сторило престъпление, и са тръгнали да го предадат в полицията, като не
са му и причинили съществени вреди. Именно защото действията им са имали такава
насоченост, С. се е обадил на журналист, който да организира заснемането и
отразяването във пловдивски ежедневник на въпросния „арест”, търсейки по този
начин реклама на дейността на детективското бюро. Въвеждането в апартамента му
пък е било по негово с ъ г л а
с и е, както казва самият П.. Поведението на четиримата е добило
характеристиката на отвличане, когато след 30-те минути престой в жилището му
детективите закопчали ръцете му с белезниците зад гърба му, заключили входната
врата, завели го до леката кола на Д., паркирана пред блока, и го вкарали в
нея. Това се е случило, след като четиримата подсъдими установили, че не ще
подпише предявяването на записа на заповед при все упражнената интензивна
физическа принуда и успоредната психическа принуда, изразила се в задружно
създадената заплашителна ситуация. Тоест когато вече е започнало, но не е
завършило насилническото самоуправство. И тогава вече четиримата задружно
действащи подсъдими са пристъпили към принудителното откарване на П. на място,
владяно от Д. Основната цел била да бъде заставен да подпише предявяването на
заповедната книга на падежа. Предпоставка за желания подпис било задържането.
Тоест успоредно с основната, користната цел на четиримата се е изявила /като
спомагателна, междинна/ целта да бъде лишен от свободата на придвижване по свое
усмотрение. След като оказаната в апартамента на жертвата принуда за
реализирането на правото на Д. по записа на заповед се е оказала недостатъчна, дейците
са избрали лишаването му от свобода като допълнителна манипулация да даде
подписа си – за да се отърве. Преследването на въпросните две цели особено ясно
личи в репликата на детективите, отправена към потеглящите с колата Д. – да го
повозят, правейки още един опит да го убедят да подпише, след което да им се
обадят.
Последвало е принудителното преместване на пострадалия
и в цеха на дружеството на Д. в гр.П., тоест съставомерната /по основния
състав/ цел е била и реализирана, и то продължително, създавайки трайно
общественоопасно състояние. Това състояние е било прекратено с предаването на
П. в полицията от страна на Д. Двамата детективи са мотивирали Д. към
продължаване на времетраенето на престъплението – когато Д. им казали, че са
получили подпис под записната заповед, им поръчали да задържат гърка до 09.30
часа на следващия ден. Така че съучастническият им принос е приключил успоредно
с този на посъветваните от тях до сторят това Д. Но прокурорът е ограничил /с
диспозитива/ участието им в престъплението само до потеглянето на колата с
жертвата от ул.”****” № **, така че съдът беше в невъзможност да осъди П. и С.
за повече действия, отколкото прокурорът ги обвинява.
Изложените правни разсъждения обосновават предложената
от прокурора квалификация по по-тежко наказуемия състав на ал.2 на чл.142 НК –
точка 2.
Що се отнася до твърдяната користна цел, тя както беше
отбелязано по-горе, следва от предназначаването на употребената спрямо жертвата
принуда – да го мотивира да подпише документ, от който подпис лицето, в чиято
полза се издава документа, ще извлече финансова облага. Фактът, че това право
на Д. е било действително съществуващо, тоест че П. действително е бил задължен
да му предаде на изминалия преди инкриминираните моменти падеж сумата пари, записана
в документа, е смекчаващо обстоятелство. Но то не отнема субективната
съставомерност на деянието в коментирания смисъл. Защото насилието спрямо
жертвата, включая отвличането й от страна на съучастниците е преследвало
увеличаване на патримониума на едного от тях, но не по предвидения в закона
ред. Ето защо съдът счете за коректно и предложението на прокурора за
квалифициране по точка 7,пр.1 на ал.2 на чл.142 НК.
Съдът на основание чл.2,ал.2 от НК приложи старата
редакция на чл.142 от НК, действала към инкриминирания момент. Тъй като новата
редакция /в сила от 2010г./ заради отпадането на един от признаците на състава
/целта за противозаконно лишаване от свобода/ позволява към наказателна
отговорност да се привличат по-широк кръг лица. Тоест, настъпило е след
извършването на престъплението по-неблагоприятно за дейците материално-правно
положение.
Съдът не сподели възгледа на защитата, че деянието
представлява принуда по смисъла на чл.143 от НК. Извършителите са принудили
чрез сила и заплашване жертвата да претърпи събития, противни на волята й. Но
предназначението на действията им осъществява специалния състав по чл.142 НК – на ръцете на П. са били поставени
белезници отзад, като той е бил изведен от жилището си и вкаран против
желанието си в лек автомобил, който веднага потеглил. Тоест бил е отвлечен,
като съучастниците са имали анализираната по-горе цел да го лишат от свобода,
съпътстваща користната им цел.
И четиримата подсъдими са осъществили обективната
страна на двуобектното престъпление по чл.323,ал.5 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК.
Държейки запис на заповед, надлежно подписана от П., Д. е имал право на вземане
на фиксираната в нея сума от 11 000 евро, която пострадалият е приел да му
заплати безусловно и без протест на падежа – ***г. След неизпълнението на
задължението на издателя на заповедта на тази дата кредиторът е следвало да
подходи по предвидения в ГПК ред за реализиране на действително съществуващото си
право на принудително изпълнение. А
именно било е нужно да се обърне към съответния районен съд, представяйки
подписаната вече на лицевата й страна от П. запис на заповед, с претенция за
издаване на акт в хода на заповедно производство. Снабдявайки се с този акт,
представляващ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, респ. с изпълнителен лист въз основа на съдебната заповед за
сумата по записната заповед, Д. е следвало да се обърне към съответния
съдия-изпълнител за започване на принудително изпълнение по отношение на
имуществото на длъжника.
И на падежа, и към момента на инкриминираните събития
П. е отричал самото съществуване на правото на Д. на вземане /материалното му
право/, респ. не желаел той да упражни това право. Тоест е налице изискуемото
от състава на самоуправството оспорване и
на самоволно осъщественото право на Д. на принудително изпълнение. В
теорията на гражданския процес е изяснено, че правото на принудително
изпълнение не е право на кредитора срещу длъжника, и още по-малко право на
кредитора срещу личността на длъжника, а е държавноправно, процесуално
правомощие, по което задължено лице е съответният изпълнителен орган. Именно
тази възможност са пренебрегнали
подсъдимите като „установен от закона ред”, по който да се осъществи отричаното
от длъжника П. право на кредитора му Д. да получи своевременно изпълнение на
неговото задължение. Вместо да съобразят този ред и въобще недопустимостта от
използването на принуда за удовлетворяването на претенцията на Д., подсъдимите
са упражнили върху жертвата и физическо, и психическо насилие, като са го и
отвлекли. Четиримата са действали в съучастие като съизвършители по смисъла на
чл.20,ал.2 от НК. Всеки от тримата мъже е участвал в принудата чрез сила,
реализирана в апартамента му на ул.”***”, нанасяйки му редом с другите удари –
Д. с юмруци, П. и С. – с юмруци и с парчета от билярдна щека. Настоявайки за
подпис върху записната заповед в процеса на боя четиримата подсъдими са създали
обща заплашителна ситуация, която се явява съставомерното осъществяване на
принудата чрез заплаха. В село Г. Д. приложили и още принуда – Д. нанесъл нови
удари по тялото на П., за съдействие бил поканен и св.Б. П., който нанесъл
множество други удари по лицето и тялото му, а със съдействието и на Д.
жертвата отново била поставена в заплашителни ситуации. Д. пък отправил и
директни заплахи за убийство. В пряка причинна връзка с упражнената във всяко
от тези населени места принуда, осъществена от всички изброени съвместно
действащи лица, е настъпило целеното подписване на предявяването на записната
заповед на падежа. В пряка причинна връзка и с тази принуда, и с новата заплаха
на ****г. в офиса им в гр.П. Д. получили от П. обещание, че ще им престира
11 000 евро след няколко дена. Подписването на предявяването и обещаването
на престация в близко време не са равнозначни на реално връщане на търсената
сума, но представляват обезпечаване на изпълнението на задължението за
връщането й.
Сходни казуси са разгледани в Решение №
55/28.07.2005г. на ВКС по н.д. № 448/ 04г. на І-во н.о. и в Решение №
13/19.07.2004г. на ВКС по н.д. № 631/03г. на І-во н.о.
В аспекта на изложените фактически изводи за
употребена спрямо пострадалия извънредно интензивна принуда, е очевидно, че
случаят не е маловажен, като дори според вредните си последици е с по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
престъплението.
Предложената от прокурора материално-правна
конструкция не държи сметка за правната природа и предназначението на ценната
книга запис на заповед. За да е налице изнудване по смисъла на чл.213а от НК, е
нужно обременяването на патримониума на жертвата тепърва да настъпи – да бъде
предизвикано от поведението на пострадалия, което да е противозаконно
мотивирано от дееца. В случая Д. в е ч е е имал имущественото право на вземане срещу
П., респ. последният в е ч е е имал
имуществено задължение да му престира сумата от 11 000 евро. Защото на
****г. Ф.П. е подписал запис на заповед, пораждаща тези взаимни право - задължение.
Така че твърдението, че Д., Д., П. и С. са го принудили да поеме имуществено
задължение, като подпише записа на заповед не отговаря на действителното правно
положение. Това, което не е получил Д., е било изпълнение на падежа. След
****г. /датата на падежа/ Д. е имал и процесуално право – право на принудително изпълнение. Както е известно от
теорията на гражданския процес, това право представлява правото на защита на
друго материално право, имащо за свой предмет някакво дължимо поведение, което
длъжникът не е изпълнил доброволно. Дейците са насочили принудата към обезпечаване
на упражняването на това право чрез зорноволен подпис на П., удостоверяващ
предявяване на падежа, респ. Д. са успели да получат и обещание от П. да плати
до няколко дена. С оглед на тези съображения съдът произнесе оправдателен
диспозитив на основание чл.304 от НПК по повдигнатото обвинение за
изнудване.
Съдът стори изложеното по-горе преквалифициране с
присъдата, преценявайки, че с извършеното приложение на закон за по-леко
наказуемо престъпление въобще не се изменя обстоятелствената част на обвинителния
акт. Напротив, всички признати от подсъдимите по реда на проведеното съкратено
съдебно следствие факти, изложени в тази част на обвинителния акт, образуват
основата на концепцията на съда за вярното правно окачествяване на поведението
им на **-****г. Въпросните факти са им били надлежно предявени още на
досъдебното производство /при наемането
на детективската услуга четиримата подсъдими са се разбрали, когато П. бъде
намерен, да му бъде даден записа на заповед за подпис срещу предявяването му на
падежа с цел бъдещото упражняване на вземането на Д. срещу него по принудителен
ред, на първата инкр.дата те са отвлекли П., преследвайки тази користна цел,
задружно са осъществили спрямо него принуда, казвайки му в процеса на побоя над
него, че желаят той да подпише въпросното предявяване, сетне Д. са продължили и
в село Г. да упражняват принуда, карайки го чрез многократни настоявания да
положи търсения от тях подпис, получили са помощта и на Б. П. все с тази цел,
накрая П. *** – точно това им желание/, като относно тях им е предоставена
възможност да се защитават, която те са и упражнили ефективно. Впрочем, идеята
за квалифициране по чл.323,ал.5 вр.чл.20,ал.2 НК беше изложена именно от
защитата. Както беше мотивирано по-горе, съдът прие, че това мнение на
защитата е коректно и ревизира според него правните изводи на прокурора в
лимитираните от него фактически граници.
Санкционната рамка, в която се извърши
индивидуализирането на наказанията на четиримата
подсъдими и аз двете престъпления, беше определена при съобразяване на
правилата по чл.55 НК, към които препраща разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК.
Съдът приложи, на основание чл.2,ал.2 вр.ал.1 от НК, старата редакция на
въпросната процесуална разпоредба, тъй като препращането в нея е към по-благоприятно
за подсъдимите материално-правно положение /очевидно е, че действащият
понастоящем член 58а от НК е по-неблагоприятен от чл.55 НК/. За престъплението
по чл.142,ал.2 НК, което има специален минимум от три години, съдът определи,
при условията на ал.1,т.1 на чл.55 НК, на всички подсъдими наказания от
предвидения вид /лишаване от свобода/, в размери, близки до максималното
възможно санкциониране. А именно : подсъдимият Д. понесе наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, подс.С.Д. – ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подс.П.П. – ДВЕ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подс.Д.С. – ДВЕ ГОДИНИ и СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. За престъплението по чл.323,ал.5 НК, което няма специален минимум,
при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б,пр.1 от НК бяха наложени и на четиримата
наказания пробация. Размерите също бяха индивидуализирани в близост до
възможните максимуми. А именно : подсъдимият Д.Д. понесе ПРОБАЦИЯ, включваща
мерките задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ и 250 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, който да бъде
положен в рамките на две поредни години, подсъдимата С.Д. - ПРОБАЦИЯ, включваща
мерките задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и 200 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото, който да бъде положен в рамките на две поредни години, подс.П.П. –
ПРОБАЦИЯ, включваща мерките задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, който да бъде
положен в рамките на две поредни години, подс.Д.С. - ПРОБАЦИЯ, включваща
мерките задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ
МЕСЕЦА, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА и 250 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото, който да бъде положен в рамките на две поредни години.
Съдът достигна до решение за това санкциониране,
отчитайки, че отегчаващите отговорността и на Д., и на Д., и на П., и на С.
обстоятелства са в явен превес и за двете посегателства. Смекчаващо
отговорността на всички подсъдими обстоятелство е действително съществуващото
право на вземане на Д. в размер на сумата по инкриминирания запис на заповед,
както и факта, че с тази сума самият пострадал го е измамил преди това. Като
смекчаващи отговорността само на подсъдимите Д. обстоятелства беше отчетено
чистото им съдебно минало и изложените от тях още на досъдебното производство
веднага след деянието пълни самопризнания и за двете престъпления, които
значително са улеснили разследването. Смекчаващо отговорността само на Д. и на П. обстоятелство представлява и
добрата характеристика на личността им – всеки от тях тримата полага
общественополезен труд и се грижи за деца, и тримата са създали семейство, имат
установен социален статус. Смекчаващо отговорността на С. обстоятелство също се
явяват полаганите от него грижи за семейството му, както и факта, че се труди и
по този начин осигурява прехрана на ближните си. Отегчаващо отговорността и на
Д., и на П., и на С. обстоятелство е високата степен на обществена опасност на
престъплението по чл.142 от НК, определяща се от осъществяването на два от
квалифициращите състави, а също от продължителността на осъществяването на
престъпния план. Досъдебните органи и прокурорът са ограничили обвинението за
участието на П. и на С. ***. Обаче в самия обвинителен акт са приети за
доказани факти поръката на детективите до другите двама при потеглянето им от
гр.П. „да повозят още малко гърка, за да подпише”, както и телефонният разговор
между четиримата в 18.00 часа на ****г., при който детективите дали указания на
Д. да увеличат задържането на П. до 9.30 часа на следващия ден. Това поведение
на С. и на П. неминуемо означава у ч а с т и е
в осъществяването на престъплението и в село Г., и в гр.П. След като не
е инкриминирано, това фактологично посочено в обвинителния акт /и признато от
двамата по реда на т.2 на чл.371 НПК/ участие на общо основание е отегчаващо
отговорността обстоятелство. Отегчаващо отговорността само на П. и на С.
обстоятелство е изпълнението и на двете съставомерни форми на принудата по ал.5
на чл.323 НК, улесняваща самоуправството, в
гр.П. Отегчаващо отговорността само на Д. обстоятелство е ексцесът в
действията им по принуждаване на П. да осигури изпълнението на задължението си
за престиране на 11 000 евро – те организирали свръхмерна принуда спрямо
гърка в офиса на Б. П. /каквато детективите нямали предвид,
поръчвайки им да „го поразходят, докато подпише”/, и в цеха си в гр.П. на следващия ден /където Д. заплашил П. и с убийство, ако не му върне парите до няколко
дена, каквато заплаха също не била включена в общия умисъл на съучастниците/. И на пострадалия са причинени
множество физически травми по лицето, главата, гърдите, гърба, ръцете и
краката; по време на посегателствата той е изпитвал особено силни негативни
емоции заради интензитета на насилието – бил е превозван закачулен в лека кола
на няколко места, бил е бит и заплашван на всяко от тях, за удари по тялото и
по лицето му са използвани нови и нови предмети, включително камшик,
присъединил се е и още един участник – Б. П., за заплашване е бил използван и
пистолет. Впрочем, в съдебната зала
самата подсъдима Д. окачестви деянията като „диващина”. Увеличаващо
отговорността само на П. и на С. обстоятелство е водещата им /организаторска/
роля при изпълнение на посегателствата – те са предложили на Д. /в момента на
наемането им като детективи/, след като намерят длъжника им да го накарат да
подпише въпросното предявяване, когато пък установили, че при все ударите и
заплахата пострадалият не ще даде желания подпис в апартамента си, те му
сложили белезници и в това състояние го повели към колата на Д., вкарали го в нея и отправили отбелязаната
по-горе поръка към Д., после те дали
указания на Д. и по телефона да продължат задържането му до следващия ден.
Друго отегчаващо отговорността на двамата обстоятелство е компрометирането на
детективската професия вследствие на престъплението – то е извършено при и по
повод изпълнение на поръчка от клиент /Д./. Отегчаващо отговорността само на
подс.С. обстоятелство са миналите му осъждания – в края на **г. са му били
наложени ефективни наказания лишаване от свобода за пет насилнически
престъпления /по чл.144 и по чл.143 от НК/, като той е изтърпял в пенитенциарно
заведение тринадесет месеца лишаване от свобода; осъждан е още за управление на
МПС след употреба на алкохол, както и за хулиганство. Тази разнородност в
престъпната дейност на С. говори за трайната му склонност към накърняване на
обекти на правна защита, като дори изтърпяването на наказание лишаване от
свобода не е могло да го мотивира към живот, в съответствие с изискванията на
обществото.
Наказанието на
С. е с по-висок размер от наказанието на П. единствено заради това му
обременено съдебно минало; иначе действията им носят в равна степен вреда на
засегнатите обществени отношения. Осъждането на П. за престъпление по чл.339 НК
и приложението на института по чл.78а от НК за престъпно хулиганство естествено
не могат да се окачествят като отегчаващи факти предвид на настъпилата
реабилитация. Наказанието на подс.Д. пък е по-ниско от това на подсъдимия Д.,
тъй като тя не е участвала непосредствено в упражняването на принудата чрез
сила, а и защото на два пъти е имала намерение да прекрати участието си в
изпълнението на престъпленията, но в крайна сметка не е реализирала такъв
отказ. По-ниският размер на наказанието на подс.П. спрямо този на подс.Д. отчита
по-голямата степен на участие на Д. в принудата спрямо жертвата.
При спазване на правилата по чл.23,ал.1 от НК на всеки
от подсъдимите беше определено за изтърпяване едно единствено наказание, а
именно по-тежкото от двете наложени – лишаване от свобода, както следва : на Д.
– в размер на две години и шест месеца, на Д. – в размер на две години и четири
месеца, на П. – в размер на две години и пет месеца, на С. – в размер на две
години и седем месеца.
Предвид
на миналото си осъждане С. е рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, поради което и на
чл.60,ал.1 вр.чл.61,т.2 от този закон му беше определен строг първоначален
режим на изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, което да се
изтърпи в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Д. и П. са с чисто съдебно минало, а
наказанията им лишаване от свобода са в размери под три години. Тоест е
възможно претендираното от тях условно осъждане. Съдът реши да приложи този
институт, отчитайки предходния живот, който и тримата са водели, спазвайки
обществените изисквания. Фактът на осъждането и пробационния режим /който съдът
счете за нужно да се осъществява спрямо тях на основание чл.67,ал.3 НК/ ще са
достатъчни за постигането на целите на специалната и генералната превенция. Тъй
като Д. имат изключително положителна характеристика, а и посткриминалното им
поведение е показателно за започналия вече процес на поправяне и превъзпитание
/двамата се разкайват, и то искрено за станалото, признават всички аспекти на
участието си в престъпленията, а Д. дори се стреми „да поеме” вината на всички
други участници/ беше определен минималният изпитателен срок от три години.
Заради осъществените в миналото криминални прояви от страна на П., съдът счете,
че изпитанието му е редно да е за по-дълъг срок, а именно – от четири години.
При съобразяване и с отегчаващите отговорността на тримата обстоятелства и на
основание чл.67,ал.3 вр.чл.42а,ал.2,т.2 вр.чл.2,ал.2 от НК съдът определи
следните вид и продължителност на пробационния режим в рамките на изпитателните
срокове : спрямо подсъдимия Д.Д. през тригодишния срок следва да се осъществява
пробационната мярка периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; спрямо
подсъдимата С.Д. в тригодишния срок следва да се осъществява пробационната
мярка периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА; спрямо подсъдимия П.
П. през 4-годишния период следва да се осъществява пробационната мярка
периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Д.Д. беше приспаднато времето,
през което той е бил задържан по делото, считано от ****г. до ***г.
На основание чл.59,ал.2 вр.ал.1 от НК
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода на подсъдимата С.Д. беше
приспаднато времето, през което тя е била задържана по делото, считано от ***г.
до ****г.
На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК беше приспаднато
при евентуално изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият П.П. е бил задържан по делото, считано от ***г. до ****г.
На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода на подс.С. беше приспаднато
времето, през което е бил задържан по делото, считано от ****г. до ****г.
Тъй като колата, с която е
осъществено отвличането – л.а.”****” с ДК № ****, е взета на лизинг от ООД
„****” гр.П., по отношение на нея е невъзможно да бъдат приложени разпоредбите
на чл.53 от НК. Същата е и върната с постановление от ****г. на ОП-П. на
дружеството.
Съдът реши веществените
доказателства гумен ластик, мазилка от стена, угарка от цигара, белезници и
метални ключове за тях, парче тъмночервен на цвят плат, ксерокопие от запис на
заповед, ксерокопие на документ на лице от мъжки пол /снимка/, ксерокопие на
документ на гръцки език, предадени на съхранение при домакина в сектор КП-П.,
да се унищожат като вещи без стойност,
дрехите на П. – зелено на цвят яке с качулка, жълта тениска, дънков
панталон, чифт кафяви на цвят обувки и черен кожен колан с метална тока да му
се върнат след влизането на присъдата в сила.
Вещественото доказателство карта –
памет от фотоапарат, предадена на съхранение на домакина на сектор КП –П.,
следва да се върне на собственика му св.Т.Б.Я. след влизането на присъдата в
сила.
Вещественото доказателство газов
пистолет „****” с № **** с Пълнител следва да се върне на управителя на ЕТ „М.
*** след влизането на присъдата в сила.
На основание чл.189,ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимите бяха възложени направените по делото разноски, а именно :
подсъдимите П.П. и С.Д. бяха осъдени да заплатят по 153 лева, всеки от двамата;
подс.Д.Д. – 318 лева, подс. Д.С. – 403 лева, в полза на бюджета на съдебната
власт.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :