РЕШЕНИЕ
№ 260332/29.07.2021
година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд, Четвърти граждански състав,
на тринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов
секретар: Евелина Генинска
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Цветанов
гражданско дело номер 170 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр.София с
ЕИК ********* против К.И.Ф. с ЕГН ********** - за установяване по отношение на
ответника, че по договор за потребителски паричен кредит № 2216215 от 29.03.2016г.,
сключен между него „Уни Кредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК *********, дължи
цедирани на ищеца вземания както следва: 9130,58 лева – главница, 631,41 лева –
възнаградителна лихва за периода от 01.01.2018г. до 20.08.2018г. и 1074,22 лева
– обезщетение за забава за периода от 01.01.2018г. до 27.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 27.10.2019г. до окончателното й изплащане. Същите
суми се претендират и при условията на евентуалност с осъдителни искове, като
по отношение на обезщетението за забава осъдителният иск е за 1304,34 лева – за
периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба (31.01.2020г.) Претендират
се и направените разноски.
Твърденията на ищеца са, че посочените вземания са
му цедирани от страна на „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК *********,
за което надлежно е уведомил ответника с писмо, с което и е обявил кредита за
предсрочно изискуем, считано от датата на получаването на писмото от адресата –
03.09.2018г.
В отговор на исковата молба назначеният по делото
особен представител на ответника оспорва предявените искове по основание и
размер с доводи: че между „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника
липсва облигационна връзка, изразяваща се в процесния договор за кредит, че
този договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и съдържа
неравноправни клаузи, че уведомяването за цесия и обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита не са били надлежно извършени. Предявените при условията
на евентуалност осъдителни искове оспорва като недопустими.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетия като доказателство договор за
потребителски кредит № 2216215 от 29.03.2016г. и изготвената съдебно-почеркова експертиза се установява, че страни по него
са „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и ответникът - К.И.Ф..
От представените от ищеца заверени копия на сключени
между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД(цедент) и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД(цесионер) Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.08.2018 г., се установява, че „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си към различни
длъжници, индивидуализирани с Приложение №1. Видно от същото (извадка от която
се намира на л. 24-26 от делото) е цедирано вземане под № 42 по договор 2216215
от 29.03.2016 г. с длъжник К.И.Ф..
Съгласно
т.4.3. от Рамковия договор, цесионерът е изрично упълномощен за уведомяване на
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията. Представено е и пълномощно, с
което „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД е упълномощил цесионера „Агенция за
събиране на вземания” АД да уведоми от
името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е
цедирало съгласно договор за продажба и прехърляне на вземания от 20.08.2018 г.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на
трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине
върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с
договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според волеизявлението на упълномощителя (чл. 39 от ЗЗД) и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане
на стария кредитор (цедента), в който случай неуведомяването на длъжника за извършената
цесия би имало значение.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза
се установява, че подписът на известието за доставяне (л.32) на приложеното по делото Уведомително писмо
от 30.08.2018г. (л. 31), с което ищецът уведомява от името на цедента си
ответника за извършената цесия и (на гърба на уведомлението) обявява кредита за
предсрочно изискуем от датата на получаване на писмото - не е положен от К.И.Ф..
Следователно предсрочната изискуемост не е настъпила на 03.09.2018г. Но още с Решение
№ 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че
уведомление, изходящо от цедента или негов пълномощник, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. А с Решение
№ 204 от 25.01.2018 г. по т.д.2230/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение - че дори
при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви
предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на
договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени като факти
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл. 235 ал.3 ГПК. В такъв смисъл е константната практика на върховната
инстанция: Р. № 3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. №
78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р. № 114/07.09.2016 г., т. д.
№ 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.
Относно доводът на процесуалния представител на
ответника, че като такъв не е надлежен адресат на изявления касаещи в
материалноправен аспект правоотношението между страните – по аргумент от
съображенията изложени в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК следва
да се приеме, че след като връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник за обявена предсрочна изискуемост, то
и връчването на уведомление за цесия на такъв представител има същите
последици.
От заключението по техническата част на
съдено-почерковата експертиза (л.159) обаче, става ясно, че в противоречие с разпоредбата
на чл. 10, ал.1 от ЗПК шрифтът на различните части от договора е различен и с
различни размери, на места – по-малки от „12“. От обстоятелствената част на
техническото изследване (л.158) се установява, че с по-малък от законово
регламентираният в посочената разпоредба на ЗПК минимален размер „12“ на
елементите на шрифта са отпечатани части от договора, касаещи същественото му
съдържание, включително и числата в таблицата от погасителния план. Разпоредбата
на чл. 10, ал.1 от ЗПК е императивна и предвижда „…всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12…“. А съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1 от същия
закон, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В този смисъл е
налице и практика на въззивната на настоящия съд инстанция (Решение № 260121 от
29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110 / 2021 г. на III състав на ОС –
Пазарджик и др.). Предвид изложеното сключеният между „Уни
Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и К.И.Ф. договор за потребителски паричен кредит с № 2216215 от 29.03.2016г. следва да се приеме за недействителен.
Съгласно
разпоредбата на чл.
23 от ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от
съдържанието на процесния договор чистата стойност на кредита е в размер на
10000 лв. В тази връзка - предвид
качеството „потребител“ на ответника и разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК,
принципно следва да се отбележи, че предвидената в договора сума от 300 лева -
„такса за разглеждане на кредита“ има характер на
такса/комисионна за действия във връзка с усвояването на заема, което законът (чл.10а,
ал.2 от ЗПК) не допуска.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че внесената от ответника сума
за погасяване на задължения по договора за паричен кредит е в размер на 3471,45
лева. След приспадането й от дължимата съобразно чл. 23 от ЗПК чиста стойност
на кредита (10000лв.) - за дължима от ответника главница остава разликата от
6528,55 лева. Именно в този размер следва да се уважи съответният установителен
иск на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като се отхвърли в останалата му част.
С оглед гореобоснованата недействителност на
договора за потребителски кредит – по отношение на всички останали претенции исковете,
включително предявените евентуални - при съобразяване на настъпило процесуално
условие за разглеждането им, следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, с оглед поискването им,
на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от претенциите
му заплатените от него такси и разноски по производството, включително в
заповедното такова (на осн. т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА
ВКС). Разноските на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД в заповедното производство възлизат на 416,42 лв.
(216,42 лв. – държавна такса, и 200 лв. – определено от заповедния съд
юрисконсултско възнаграждение). При претенция в заповедното производство,
възлизаща на сума в общ размер 10836,21 лв. и уважен установителен иск за сума
в размер на 6528,55 лв. – съразмерно полагащата се на ищеца сума за сторени от
него разноски в заповедното производство е 250,88лв. Разноските на ищеца в
исковото производство възлизат на 1705,97 лв. (250,97 лв. – държавна такса, 855
лв. – депозит за възнаграждение на особен представител, 400 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза, и 200 лв. – определено от съда на осн. чл. 78,
ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение). Съразмерната на уважената част от
претенциите му сума за сторените разноски в исковото производство е 1027,80лв. Или
– ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ
размер – 1278,68 лв. Освен това, по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда част от
възнаграждението за изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза – пропорционална
на частта от иска, за която е загубила делото. За ответника тази сума възлиза
на 431,97 лв., а за ищеца – 285,03 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.Ф. с ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 6528,55 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит № 2216215
от 29.03.2016г., сключен между нея и
„Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК
*********, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 27.10.2019г.
до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над уважения размер от 6528,55 лева до сумата от 9130,58 лева - главница, както и за
сумата от 631,41 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.01.2018г. до 20.08.2018г. и сумата от 1074,22 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.01.2018г. до 27.10.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1449/
2019г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, за осъждане на К.И.Ф. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на дружеството сумите от: 2602,03 главница – като
разлика над уважения размер по установителния иск за главница – до
претендирания размер от 9130,58 лв., 631,41
лева – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2018г. до 20.08.2018г., и 1304,34 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 03.02.2021г..
ОСЪЖДА К.И.Ф. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 1278,68 лева - съдебно-деловодни
разноски, от които 250,88лв. - за настоящото и 1027,80лв. - за заповедното
производство.
ОСЪЖДА К.И.Ф. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера сумата от 431,97 лв.
– съответна част от възнаграждение на вещо лице за изготвената по делото
съдебно-почеркова експертиза.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера сумата
от 285,03 лв. – съответна част от възнаграждение на вещо лице за изготвената по
делото съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /