РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от
с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 703 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.Д.Н. против П.на Република България, с
която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищцата твърди, че на 06.04.2009 г.
било извършено претърсване и изземване на документи и компютърни конфигурации
от офис на управляваното от нея дружество „Й.Д. ****“ ЕООД в гр. Пазарджик.
Било образувано досъдебно производство № 84/2009 г. на ОД МВР
Пазарджик и прокурорска преписка № 719/2009 г. за престъпление по чл.
255 от НК. Дейността на дружеството била парализирана, тъй като били иззети
документи. Твърди, че на 28.04.2010 г. била привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 26 от НК.
Твърди, че в период от 4 години не са предприети действия делото да бъде
внесено в съда, като в този период е имало медийни публикации, които я
свързвали с организираната престъпност. Твърди, че на 19.05.2014 г. чрез
защитника си внесла в съда молба с
искане делото да бъде разгледано на основание чл. 368 и 369 от НК (редакция от 2013 г.). Било образувано
НЧД № 26682014 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Съдът върнал ДП №
84/2009 г. на ОД МВР Пазарджик, трасформирано в ДП № 3/2013 г. на ДАНС – Н21 на
Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик като е даден срок за внасяне на обвинителен
акт. На 05.09.2014 г. бил внесен обвинителен акт като с Разпореждане №
707/06.10.2014 г. по НОХД № 407/2014 г. на ОС – Пазарджик обвинителният акт е
върнат на П.за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С определение
от 14.11.2014 г. по ВНЧД № 444/2014 г. на Пловдивски апелативен съд
разпореждането за връщане на обвинителния акт било потвърдено. Твърди, че на 17.12.2014 г. ОП – Пазарджик е
внесла в съда нов обвинителен акт. С Определение от 20.01.2015 г. по ЧНД №
266/2014 г. наказателното производство било прекратено на основание чл. 269,
ал. 5 от НПК. Поддържа, че в резултат на извършените процесуални действия –
изземване на документи дейността на представляваните от нея дружества е
възпрепятствана, влошено било здравословното й състояние, накърнен бил
авторитета й в обществото. Оценява неимуществените си вреди на 70000 лева, в
които е включено и обезщетение за забавено правосъдие. Твърди, че са й
причинени и имуществени вреди в размер на 1600 лева – възнаграждение за
адвокат. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди и имуществени вреди в претендирания размер, ведно със законната лихва,
считано от 20.01.2015 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора оспорва
исковата молба като поддържа, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността на П.на Република България, тъй като прекратяването на
наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 от НПК не попада в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като преценката е формална и тя
е за изтекъл срок. Поддържа, че с оглед повдигнатото обвинение то е продължило
в разумен срок. При условията на евентуалност поддържа, че не е доказан и
размерът на причинените неимуществени вреди в претендирания размер. Оспорва
дължимостта на твърдените имуществени вреди. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, че на
28.04.2010 г. Д.Н. е привлечена като обвиняема по ДП № 84/2009 г. по описа на
ОДМВР – гр. Пазарджик за престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 и
5 от НК във връзка с чл. 26, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК
С молба вх. № 3590/19.05.2014 г. Д.Н.
е направила искане делото да бъде разгледано от съд, въз основа на която е
образувано ЧНД № 266/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик. С Определение
№ 205/06.06.2014 г. съдът е върнал ДП № 84/2009 г. на ОДМВР Пазарджик, сега ДП
№ 3/2013 г. на ДАНС – Н21 на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик и е определен
3-месечен срок за осъществяване на правомощия по чл. 369, ал. 1 от НК.
На 17.12.2014 г. ОП – Пазарджик е
внесла в Окръжен съд – гр. Пазарджик обвинителен акт срещу Д.Д.Н. за престъпление по чл. 255, ал.
3 във вр. с ал. 1, т. 2 и 5 от НК във връзка с чл. 26, връзка с чл. 20, ал. 2
от НК; чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК във връзка с чл. 26 и чл.
253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
С определение от 20.01.2015 г. по
нохд № 641/2014 и чнд № 266/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик
наказателното производство е прекратено по отношение на Д.Д.Н.. С Определение
от 17.02.2015 г. по ВНЧД № 43/2015
г. по описа на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение, с което е
прекратено наказателното производство против Д.Н.. С Решение № 389/10.12.2015
г. по кд № 1034/2015 г. е оставено без уважение искането на Окръжен прокурор
гр. Пазарджик за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на
Определение от 20.01.2015 г. по нохд № 641/2014 г. по описа на Окръжен съд гр.
Пазарджик.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И.С.И.и Й.Ц.Б.. В показанията си
свидетелят И.установява, че познава семейството на ищцата от 2004-2006 г.,
когато бил председател на сдружението на предприемачите в гр. Пазарджик. От
съпруга на ищцата разбрал, че били посетени от полиция и била събрана
документация. След случилото се те изпаднали в депресия. Пазарджик бил малък
град и всичко се разбрало. Някой от колегите започнали да ги избягват, тъй като
не искали да влизат в конфликт с органите на реда. Било тежко за семейството.
Този период продължил до преди около година, когато било прекратено
наказателното производство срещу тях. Случвало се да седнат на кафе и на Д. да
започнат да й текат сълзи от очите. Станала затворена. Затворили хотела,
ресторанта, унищожили част от бизнеса си. Едното им дете заминало за Германия.
Един ден съпругът на ищцата се обадил на свидетеля и му казал, че Д.Н. ще влиза
в болница. После му казал, че от П.и полицията са отишли в болницата да й
връчват документи. Ищцата му споделяла, че е имала сърдечни проблеми. Станала
затворена , не общувала, бизнесът
им се сринал.
В показанията си свидетелката Б.–
дъщеря на ищцата установява, че през 2009 година живеела в София. Майка й я
уведомила, че има проблеми и са дошли и са влезли в сградата. С черни чували
започнали да събират документи и да ги хвърлят в тях. Майка й била изключително
разстроена и разтревожена. Не знаела какво се случва. Били забранили да
разказва за случилото се. Близо година седели в неведение какво се случва.
Никой не давал обяснение защо са влели по този начин, без заповед, без
обяснение. Всичко продължило близо 10 години. През този период ищцата преминала
през много фази. Първо била притеснена, тъй като не си обяснявала защо това им
се е случило. Често била депресирана. Когато говорели на някаква тема,
свидетелката установявала, че майка й не я разбира. Била обсебена от това, че
не намира изход от ситуацията и не разбира защо това се случва. Хората, с които
работели, започнали да ги отбягват. Някой директно отказали да работят с нея.
Ищцата се срамувала да ходи по улиците. Одумвали я. Случилото се излязло по
медиите и това психически много я тормозело. През 2011 г. свидетелката се
преместила в Пазарджик, за да може да ги подкрепя и да им помага. Бизнесът
започнал да спада. Преди работниците им били 147, а сега били само 8. Сметките
им били запорирани. Не можели да теглят кредити. Свидетелката установява, че
случилото се се отразило и здравословно на майка й. Тя дълги години имала
проблем със щитовидната жлеза. Претърпяла една операция. Имала кръвоизливи на
яйчниците. В един момент започнали да й се изпотяват ръцете. Била постоянно
нервна. И до ден днешен, ако седи на стол, ръцете й треперели Преди това нервно
състояние го нямало.
От приетото по делото заключение на
съдебно-психологическа експертиза се установява, че воденото досъдебно
производство се е отразило негативно върху ищцата като тя в психологичен план
то е приела като изразен стресогенен фактор. Вещото лице посочва, че е настъпил
значителен спад в нейната удовлетвореност от взаимоотношенията й с другите и за
социално оттегляне, което е свързано с нейното нежелание за общуване, така и възприемането й, че
общественият и професионален образ е накърнен, поради което околните я
отбягвали.
От приетите по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, изготвени въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, се установява, че Д.Н. е била с хипертироидна
симптоматика от 1996 г. и съответно е провеждала медикаментозно – тиреостатично лечение, а
през 2001 г. се наложило оперативно лечение, поради силно увеличена щитовидна
жлеза. Установява се, че от 2006 г. има данни за много тежък хипотиреоидизъм,
който налага наблюдение и корекция в лечението. Вещото лице д-р Витанова
посочва, че вероятно заради стресова ситуация при ищцата се е налагало по-честа
корекция на заместващата терапия.
По делото са представени договора за
правна помощ от 08.05.2010 и 02.10.2015 г., сключени между Д.Н. и адв. П.Ш., с
които са уговорени адвокатски възнаграждение в общ размер на 1600 лева, за
които е посочено, че са платени от ищцата.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Прекратяването на
наказателното производство при условията на чл. 369, ал. 4 (отм.) от НПК попада
в приложното поле на разпоредбата на т. 3, на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като
невнасянето на обвинителен акт или наличието на съществени процесуални
нарушения в определения от съда срок, следва да се приравни на липсата на
престъпление, за което лицето отговаря. (в този смисъл Решение № 145/06.07.2017
г. по гр.д. № 4132/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО.)
Пасивно легитимирана да отговаря
по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.на
Република България, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който
привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред
съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.на Р.Б.(като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на
държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата,
повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.
46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2
от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищцата е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Окръжна
прокуратура – гр. Пазарджик обвинение за извършено умишлено престъпление, както
и че наказателното производство е прекратено при условията на чл. 369, ал. 4 от НПК (отм.). В конкретния случай фактът, че наказателното производство е
прекратено на посоченото основание, обуславя възникване на отговорност на
държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в
извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005
г./. Прекратяването на наказателното производство, обаче, не е самостоятелно
основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да
бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат
от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции, стрес, накърняване
на доброто му име в обществото и на професионалния й авторитет.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, обстоятелството, продължителността на
наказателното производство около 5 години, обстоятелството, че във връзка с
повдигнатото обвинение е била засегната дейността на ищцата, както и че повдигнатото
обвинение е станало обществено достояние чрез медиите.
Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на ищеца
неимуществени вреди е в размер на 8000 лева.
Основателността на предявения иск
за имуществени вреди е поставена в зависимост от това те да бъдат установени от
ищеца при условията на пълно и главно доказване, както и да е налице причинна
връзка с повдигнатото и поддържаното от П.обвинение. От събраните по делото
доказателства се установява, че в
наказателното производство ищцата е направила разноски за правна помощ в размер
на 1600 лева, като адвокатското възнаграждение е платено.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 419,90 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б.да заплати на Д.Д.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева – имуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 и 5 от НК във връзка с чл.
26, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК; чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК
във връзка с чл. 26 и чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2,
във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК в хода на ДП № 84/2009
г. по описа на ОДМВР - Пазарджик, прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК
(отм.). по НОХД № 641/2014 г. по описа
на Окръжен съд гр. Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата от 8000
лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1000 лева – обезщетение за
имуществени вреди от 17.02.2015 г. до окончателното им плащане, а върху сумата
от 600 лева от 02.10.2015 г. до окончателното им плащане като отхвърля предявения иск за разликата над сумата от 8000 лева –
неимуществени вреди до предявения размер от 70 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б.да заплати на Д.Д.Н., ЕГН-**********,*** от 429,90 лева (четиристотин двадесет и девет
лева и деветдесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно
с уважената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: