Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.04.2013 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ІІ наказателен състав
На четиринадесети март две хиляди и тринадесета
година
В публично заседание в следния състав :
Председател: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар:
Златка Калоянова
Прокурор: Г.Ч.
като разгледа докладваното от съдията И. наказателно от
административен характер дело № 2257 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 375-379 от НПК и е образувано по повод внесено в съда постановление
на прокурор в БРП, с което се предлага Л.Г.Д. ***, Р.Г.Д. ЕГН ********** ***, и
З.Д.Т. ЕГН ********** с последен известен адрес ***, да бъдат освободени от
наказателна отговорност за осъществено от тях в съучастие като съизвършители престъпление
по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 НК, като им бъдат наложени административни наказания по реда на чл.
78а НК.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвиненията, счита ги безспорно доказани, пледира тримата подсъдими да
бъдат признати за виновни в извършването на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, за което са обвинени, като на основание чл.
78а от НК бъдат освободени от наказателна отговорност и съответно бъдат
санкционирани с административни наказания „Глоба” в максималния предвиден в
закона размер – 5 000 лева за всеки.
Подсъдимите Л.Д. и Р.Д. се явяват
лично, а подс. З.Т. не се явява и за него са събрани доказателства, че от
няколко години се е устроил да живее в гр. *, остров ***, ***. Същият е редовно
уведомен за образуваното срещу него съдебно наказателно производство, но е
изразил нежелание да се яви лично по делото и не е възразил да бъде защитаван
от назначения му в досъдебното производство служебен защитник-адвокат. По
изложените причини, по отношение на подс. Т. производството е разгледано
задочно на основание чл. 269 ал. 3 т. 4 б. „в” от НПК. Подсъдимите Л.Д. и Р.Д.
дават обяснения по обвинението, не се признават за виновни и отричат изобщо да
са нанасяли побой на свид. С.А. процесната вечер, в последната си дума молят да
бъдат оправдани. Защитниците на тримата подсъдими не оспорват факта на
сбиването, но поддържат защитна теза за липса на хулигански подбуди, като
излагат доводи за предхождащи деянието конфликти между подсъдимите и
пострадалия А., както и с част от разпитаните свидетели. Молят подзащитните им
да бъдат оправдани по обвиненията, алтернативно, в случай, че бъдат признати за
виновни, молят да бъдат освободени от наказателна отговорност на основание чл.
78а от НК, като им бъдат наложени административни наказания в минимален размер,
а именно „Глоба” от 500 лева.
След поотделна и съвкупна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Л.Г.Д. ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. *, с постоянен адрес ***, и е българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, не работи.
Подсъдимият Р.Г.Д. ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. * *, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, и е
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан
(реабилитиран), управител на ЕТ „* 1 – Р.Д.”.
Подсъдимият З.Д.Т. ЕГН **********
е роден на ***г***, с последен известен адрес в Република България в с. *,
област Бургас, ж.к. „* *”, № *, ет. * ап. *, понастоящем на неизвестен адрес в
гр. *, остров ***, и е българин, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, без данни за трудова ангажираност.
В края
на 2008 г. свид. С.А. притежавал и лично стопанисвал заведението „* *”,
находящо се в с. Атия. На 29.12.2008 г., около 22.00 часа, свид. А. се намирал
в посоченото заведение, седял с гръб към входната врата на служебната маса,
находяща се в близост до бара, и гледал телевизия. Заведението било отворено и
по същото време в него като клиенти се намирали свидетелите П.К., М.С., М.И., А.А.
и К.А., които седяли на две маси, консумирали храна и напитки всички, с
изключение на свид. К.А., коментирали организацията за честването на Нова
година, което следвало да се осъществи в заведението на свид. А.. На масата при
посочените свидетели първоначално бил и съпругът на свид. К., който обаче след
известно време напуснал заведението.
Около 22.30 часа в замедението
влезли подсъдимите Л.Д. и З.Т., които изглеждали като да са употребили алкохол,
запътили се и седнали на служебната маса при свид. А.. Последният не поддържал
добри отношения с подс. Т., но към този момент се намирал в приятелски
отношения с подс. Л.Д., поради което не възразил двамата да седнат при него, и
започнал разговор с Л.Д.. Междувременно, в заведението влязъл и подс. Р.Д.,
който носел в ръка метален предмет, описан от свидетелите като метална сабя или
дълъг нож, с обща дължина от порядъка на 40-50 сантиметра, чието острие било
поставено в калъф. Подс. Р.Д. се отправил направо към мястото, където седял
свид. А.. При приближаването на подс. Р.Д. към масата, където седели свид. А. и
другите двама подсъдими, подс. Л.Д. внезапно и непредизвикано нанесъл удар с
юмрук в главата на свид. А., в резултат от което го съборил от стола на пода на
заведението. В същото време подс. Р.Д. се обърнал към останалите двама
подсъдими с думите „Бийте го”, визирайки свид. А., като нанесъл на последния
удар със сабята в областта на гърба, диагонално на гръбначния стълб. Свид. А.
вече се намирал на пода, при което тримата подсъдими започнали дружно да му
нанасят удари с юмруци и да го ритат в
областта на главата и торса, докато А. се свил и опитал да се предпази.
Присъстващите като клиенти свидетели К., С., И. и А. се уплашили и скочили от
местата си, но подс. Р.Д. насочил сабята към тях и им заповядал да не мърдат от
местата си. Свидетелите С., И. и А. панически напуснали заведението и избягали
навън, единствено свид. К. останала и многократно призовавала тримата подсъдими
да преустановят побоя над свид. А.. На последния, докато бил на пода,
подсъдимите нанесли удари с юмруци и ритници, подс. Р.Д. - и с металната сабя,
а подс. Т. – и с дръжката на билярдна щека. Свид. А. се опитал да попита защо
го бият, на което подс. Р.Д. отговорил, че пострадалият настройвал хората срещу
него. След като тримата подсъдими били свид. А. в течение на няколко минути,
подс. Р.Д. спрял да го удря, обявил на другите двама, че оставя свид. А. на тях
да го правят, каквото искат, и напуснал заведението. Подсъдимите Л.Д. и З.Т.
нанесли още няколко удара на пострадалия, след което също напуснали заведението
заедно. Свидетелите С., И. и А., които изчаквали навън, докато траял побоят,
влезли и заедно със свид. К. се опитали да помогнат на свид. А.. Последният
установил, че главата му кърви от открита рана в основата на носа, установил
наличието на наранявания в устрата си кухина, както и болезнени усещания в
областта на гръдния кош и гърба. Свид. А. подал за инцидента сигнал по телефона
в РПУ-гр. Созопол. Във връзка с този сигнал,на място дошли свидетелите Н.П., Д.Д.
и Т.Ц. – тримата служители на РПУ-гр. Созопол, които снели сведения от
пострадалия и свидетелите на инцидента. На следващия ден - 30.12.2008 г.,
тримата подсъдими били установени и съответно писмено предупредени с протоколи
на основание чл. 56 от ЗМВР да не се заканват и саморазправят със свид. А. (л.24-26
от ДП).
От
заключението на извършените в досъдебното производство тройна съдебно-медицинска
експертиза (л.47-49 от ДП) и допълнителна тройна комплексна съдебна медико-стоматологична
експертиза (л.86, 87 от ДП) се установява, че с гореописаните действия, тримата
подсъдими са причинили на свид. С.А. рана по гърба на носа с кръвонасядане,
продължаващо и върху лявата буза, кръвонасядане клепачите на лявото око, ивицести
кръвонасядания по рамото, гърба и таза, счупване на V ребрена дъга вдясно,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота- лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК.
При изложената фактическа
обстановка, извлечена от събраните в хода на съдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимите Л.Д.
и Р.Д. и показанията на свидетелите А.А., М.С., Н.П., Д.Д., С.А., М.И., К.А. и П.К.,
както и събраните в досъдебното
производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК, съдът счете, че подсъдимите Л.Д., Р.Д.
и З.Т. са осъществили от обективна страна престъпните състави по чл. 131 ал.1
т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК – за времето от 22.30 до 23.00 часа на
29.12.2008 г. в с. Атия, община Созопол, област Бургас, в кафе-клуб „* *”, в съучастие
като съизвършители, по хулигански подбуди – в собственото на псотрадалия заведение,
в работно време и в присъствието на посетители, подс. Р.Д. въоръжен с метална
сабя, нанесли непредизвикан побой на свид. С.А., и чрез нанасяне на удари с
юмруци и ритници в областта на главата и тялото на пострадалия, и със сабята по
гърба му, като упорито не преустановили побоя въпреки молбите на свид. П.К., причинили
на С.Т.А. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се
в рана по гърба на носа с кръвонасядане, продължаващо и върху лявата буза,
кръвонасядане клепачите на лявото око, ивицести кръвонасядания по рамото, гърба
и таза, счупване на V ребрена дъга вдясно – престъпление по чл. 131 ал.1 т.12
вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК.
Що се отнася до разклащането на
3, 4 и 5 леви горни и 3 и 7 долни леви
зъби ан свид. А., допълнителната комплексна медико-стоматологична експертиза е
констатирала, че и преди деянието, по данни на пострадалия, разклащането е било
налице вследствие на оголване на зъбодържащия апарат, и следователно
разклащането на изброените зъби не се намира в причинно-следствена връзка с
нанесения на пострадалия А. побой от тримата подсъдими на 29.12.2008 г.
Всъщност, разклащането на изброените зъби на пострадалия изначално не е представлявало
част от престъпния резултат, нито се дължи на инкриминираното поведение на
тримата подсъдими, или кой да е от тях. В тази си част, обвинението се явява
недоказано, което налага подсъдимите да бъдат оправдани само за това
обстоятелство.
Тримата подсъдими причинили описаните
телесни повреди на свид. А., манифестирайки явното си неуважение и незачитане
на общоприетите правила за поведение в обществото, в присъствието на множество
очевидци на публично място, като приложили безпричинно и непредизвикано груба
физическа сила спрямо личността на пострадалия. Дори да се приеме, че за всеки
от подсъдимите преди деянието действително са съществували лични причини и
основания да изпитват към пострадалия негативни емоции, инкриминираното им по
делото поведение, за което бяха надлежно събрани и проверени множество
доказателства, действително се явява мотивирано от хулигански подбуди. За
подсъдимите, а и за всеки от тях, е било напълно възможно и постижимо да
подбере друга обстановка и време да се саморазправи физически с пострадалия А. в отсъствието на очевидци и в друга
обстановка, ако действително са съществували причини да са афектирани от
поведението на А.. Вместо това, тримата са решили да нанесат побой на
пострадалия в собственото му заведение и то в присъствието на множество
посетители, като подс. Р.Д. нарочно е бил въоръжен и със сабя, която е ползвал
да нанася удари на А., напълно неглижирайки посетителите в заведението и
отнасяйки се с тях неуважително и грубо. В контекста на събраните по делото
доказателства, съдът намира за напълно опровергана версията на подс. Р.Д., че е
влязъл в заведението, носейки топка на ластик, а не сабя, както и че само
разговарял със свид. А., без да го бие. В случая, евентуалното наличие и на
лични мотиви за побоя над свид. С.А. не изключва наличието и на „хулигански подбуди” за
причинените му телесни увреждания, с оглед начина и интензитета на причиняване
на телесната повреда, и конкретните обстоятелства, при които бил осъществен
побоят, установени от показанията на разпитаните от съда свидетели - очевидци.
За решаващия състав е очевидно и несъмнено намерението и желанието на тримата
подсъдими да демонстрират публично и безпардонно физическото си превъзходство
над свид. А., заявявайки по този начин възможността да сторят, каквото поискат,
без оглед присъствието на клиентите – очевидци на стореното. По тези съображения,
съдът изцяло споделя квалификацията на обвинението за деяние, мотивирано от хулигански подбуди по смисъла на
чл. 131 ал.1 т.12 НК, и счита доводите на защитата в обратната насока за лишени
от доказателствена и правна опора.
От субективна страна, подсъдимите са извършили деянието виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 предл. 1 НК, и при общност на умисъла по смисъла на чл. 20
ал.2 НК. Всеки от извършителите несъмнено е съзнавал общественоопасния характер
на деянието и последиците му, включително е имал представи относно всички елементи
от фактическия състав на престъплението и неговия резултат, като е предвиждал и
искал неговото настъпване. Наред с това, всеки от подсъдимите е съзнавал
поведението и ролята на съучастниците си в извършване на инкриминираното деяние,
и собственото си поведение именно като
част от задружно изпълненото престъпление.
За престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 3
години. Към инкриминираната дата, тримата подсъдими не са били осъждани и не са
били освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, с
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Налице са всички
предпоставки и отсъстват нормативни пречки, всеки от подсъдимите Л.Д., Р.Д. и З.Т.
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление, и да
бъде съответно санкциониран с административно наказание за стореното по реда на
чл.78а от НК.
При определяне размера на
наказанията за всеки
подсъдим,
съдът обсъди степента на обществена опасност на деянието, която прецени като
съответстваща на обичайната обществена опасност за посегателства от същия вид.
От друга страна, съдът отчете относително ниската степен на обществена опасност
на личността на всеки от извършителите, предвид необремененото им съдебно
минало и обстоятелството, че подсъдимите Л.Д. и З.Т. към инкриминираната дата са
били млади пълнолетни. Фактът, че пред съда подсъдимите Л.Д. и Р.Д. отричат
факта на престъплението и своето участие в него, решаващият състав възприема
само като способ за защита, доколкото събраните декозателства оборват
категорично защитната им теза. Същевременно, съдът съобрази, че при извършване
на престъплението, подс. Р.Д. е бил далеч по-зрял от останалите двама
подсъдими, както и че съгласно събраните доказателства, неговата роля в
замисъла и изпълнението на извършеното престъпление е значително по-съществена
от ролята на подсъдимите Л.Д. и З.Т.. Последните двама към процесната дата не са
били общоприети и уважавани жители на с. Атия, живеели са отскоро в селото и са
се опитвали, макар неуспешно, да се вградят в тамошната социална среда. При
тези обстоятелства, като взе предвид, че към инкриминираната дата – 29.12.2008
г., чл. 78а ал.1 от НК е действал в редакцията си от ДВ. бр.
75 от 12.09.2006г.,
предвиждаща граници на административното наказание от 500 до 5 000 лева, съдът
намира, че
административните наказания на тримата подсъдими следва да се наложат при известен превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, а именно:
Спрямо подс. Л.Д. - „Глоба” в размер на 750 лева за извършеното
престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК;
Спрямо подс. Р.Д. - „Глоба” в размер на 1 000 лева за извършеното престъпление по чл. 131 ал.1
т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК;
Спрямо подс. З.Т. - „Глоба” в размер на 550 лева за
извършеното престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК;.
Така определените административни санкции
съответстват на извършеното престъпление и доказаното участие на всеки от подсъдимите
в него, едновременно с което гореиндивидуализираните наказания са от естество
да способстват за осъществяване на генералната и специалната превенция, в смисъла и обема, предвиден в чл. 12 от ЗАНН,
и най-вече да превъзпитат подсъдимите към спазване занапред на закона и добрите
нрави.
Накрая, предвид решението по
въпросите за вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 НПК, подсъдимите
Л.Д., Р.Д. и З.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото
разноски общо в размер на 180 лева – възнаграждения на вещи лица по
извършените съдебно-медицински
експертизи, в равни части – т.е. по 60 лева за всеки от подсъдимите.
Така мотивиран и на основание чл.378
ал.4 т.1 и чл. 189 ал.3 от НПК, чл. 78а НК, Бургаският районен съд, ІІ
наказателен състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА подсъдимите
Л.Г.Д. ЕГН ********** е роден на ***
г. в гр. *, с постоянен адрес ***, и е българин, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, не работи,
Р.Г.Д. ЕГН ********** е роден на ***
г. в гр. * *, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, и е българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан (реабилитиран), управител
на ЕТ „* * – Р.Д.”, и
З.Д.Т. ЕГН ********** е роден на ***г***,
с последен известен адрес в Република България в с. Атия, област Бургас, ж.к. „*
*”, № *, ет. * ап. *, понастоящем на неизвестен адрес в гр. *, остров ***, и е
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, без
данни за трудова ангажираност.
за ВИНОВНИ в това, че за времето от 22.30 до 23.00 часа на 29.12.2008
г. в с. Атия, община Созопол, област
Бургас, в кафе-клуб „* *”, в съучастие като съизвършители, по хулигански
подбуди – в собственото на пострадалия заведение, в работно време и в
присъствието на посетители, подс. Р.Д. въоръжен с метална сабя, нанесли
непредизвикан побой на свид. С.А., и чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници
в областта на главата и тялото на пострадалия, и със сабята по гърба му, като
упорито не преустановили побоя въпреки молбите на свид. П.К., причинили на С.Т.А.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в рана по
гърба на носа с кръвонасядане, продължаващо и върху лявата буза, кръвонасядане
клепачите на лявото око, ивицести кръвонасядания по рамото, гърба и таза,
счупване на V ребрена дъга вдясно – престъпление
по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК,
като на основание чл. 304 от НПК ги
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИННИ И ГИ ОПРАВДАВА по обвинението, че са причинили на свид.
С.А. разклащане на 3, 4 и 5 леви горни и
3 и 7 леви долни зъби.
ОСВОБОЖДАВА на
основание чл. 78а от НК подсъдимите Л.Г.Д. ЕГН **********, Р.Г.Д. ЕГН **********
и З.Д.Т. ЕГН ********** от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1
вр. чл. 20 ал.2 НК, като им НАЛАГА
следните административни наказания:
На подс. Л.Г.Д. ЕГН ********** - ГЛОБА в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева;
На подс. Р.Г.Д. ЕГН ********** - ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева;
На подс. З.Д.Т. ЕГН ********** - ГЛОБА в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева;
ОСЪЖДА
подсъдимите Л.Г.Д. ЕГН **********, Р.Г.Д. ЕГН ********** и З.Д.Т. ЕГН **********
да заплатят в полза на Държавата, по сметка на БРС, направените в досъдебното
производство деловодни разноски в общ размер на 180 (сто и осемдесет) лева, като
всеки от тях заплати припадащата му се 1/3 част в размер на 60 (шестдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок
от съобщаването.
Районен съдия: /П/
Вярно с оригинала:
З.К.