№ 1564
гр. София , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002279 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.632, ал.2, вр.чл.чл.632, ал.4 от ТЗ.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Сий
пропърти” ЕАД, с която обжалва решение № 860 от 18.06.2020 г., постановено по т.д .№ 3
874/13 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което
прекратено производството по делото и е заличен от ТРРЮЛНЦ „Билдресурс“ ЕООД (н).
Твърди се, че атакуваното решение е неправилно на три самостоятелни основания. В тази
връзка твърди, че производството по делото е спряно с решение, вписано в ТРРЮЛНЦ на
11.04.2019 г. и към момента на постановяването на решението не е изтекъл предвидения
едногодишен срок. Това се обоснова с разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗМДВИП, съгласно която
спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства. Твърди, че дори да се приеме, че това не е процесуален срок, то на основание
чл.2, ал.3 от същия закон е спряно течението на давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват права или се пораждат задължения за
частноправни субекти. Твърди, че е налице второ основание предвид наличието в особената
сметка на търговеца на сумата от 3 167.34 лв., която сума представлява имущество, което да
покрие разноските в производството по несъстоятелност. На трето основание твърди, че
определената сума от 8 000 лв. е внесена по особената сметка на 25.06.20 г., т.е. в
определение едногодишен срок, предвид спирането на течението на същия. Ето защо моли
съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия на съда по
несъстоятелността.
1
Въззиваемата страна „Билдресурс” ЕООД (н) не оспорва подадената въззивна
жалба. Твърди, че наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са
правилни и законосъобразни,у тъй като действително по особенната сметка на дружеството
е постъпила сумата от 8 000 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
860 от 18.06.2020 г., постановено по т.д .№ 3 874/13 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 5 състав, съдът е прекратил производството по делото и е постановил
заличаване от ТРРЮЛНЦ на „Билдресурс“ ЕООД (н).
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с определение № 1 625 от 21.03.2019 г., постановено по т.д .№ 3 874/13 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е указал на кредиторите на
несъстоятелното дружество да предплатят сумата от 8 000 лв. по особената сметка на
дружеството, представляваща разноски по несъстотелността в двуседмичен срок от
обявяването на определението в книгата по чл.634в ТЗ и в същия срок да представят
доказателства. В определението е указано, че при неизпълнение на това производството по
несъстоятелност може да бъде спряно за една година.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
687 от 11.04.2019 г., постановено по т.д .№ 3 874/13 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 5 състав, съдът е спрял производството по т.д .№ 3 874/13 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав и е указал на кредиторите, че ако в
срок от една година не след обявяването на решението в ТРРЮЛНЦ не представят
доказателства за наличие на достатъчно имущество, което да покрие разноските по
несъстоятелността или не предплатят сумата от 8 000 лв., производството ще бъде
прекратено и търговецът ще бъде заличен. Така постановеното решение е предадено за
обявяване в ТРРЮЛНЦ на 12.04.2019 г., видно от приложеното по делото съобщение.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното с молба от
26.6.2020 г. по делото банково бордеро, че сумата от 8 000 лв. е внесана на 25.06.2020 г. по
особената сметка на несъстоятелното дружество.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
2
изводи:
Жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение № 860 от 18.06.2020 г., постановено по т.д .№ 3 874/13
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е прекратил
производството по делото и е постановил заличаване от ТРРЮЛНЦ на „Билдресурс“ ЕООД
(н).
По отношение на подадената въззивна жалба съдът намира същата за
допустима. Подадена е от лица, легитимирани, като кредитори в производството по
несъстоятелност, в установения срок, поради което същата е процесуално допустима.
В жалбата са релевирани три основания за незаконосъобразност на
атакуваното решение: не е изтекъл предвидения в закона едногодишен срок, с оглед
действието на ЗМДВИП, наличието на сума по особената сметка, за която се твърди, че е
достатъчна да покрие разноските по несъстоятелност, както и че преди да изтече
едногодишния срок определената сума от 8 000 лв. е внесена по особената сметка на
дружеството.
Разгледани по същество наведените доводи за незаконосъобразност, съдът, в
настоящия си състав намира за частично основателни, с оглед на правилното приложение на
закона, по следните съображения:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че едногодишния
срок е започнал да тече на 12.04.2019 г., на която дата е обявено в ТРРЮЛНЦ решението на
съда, с който производството по делото е било спряно. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ за срока
от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете
по определени производства. С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., а с решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание срокът на
извънредното положение е удължен до 13.05.2020 г. В ЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила
от 9.04.2020 г.) е приет § 13, съгласно, ал. 1 на който "Сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
"други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Така предвиденият от
закона едногодишен срок настоящият съдебен състав намира за давностен, тъй като с
изтичането му се погасява правото на частноправен субект (кредитор на несъстоятелнотото
3
дружество) да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че едногодишния срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. До
този момент от датата на обявяването в ТРРЮЛНЦ са изтекли единадесет месеца. За
периода от 21.05.2020 г. до момента на постановяването на решението са изтекли двадесет и
шест дни, поради което към момента на постановяване на атакуваното решение не е изтекъл
предвидения едногодишен срок.
Като неоснователно следва да се възприеме втория довод, изложен от
възивника, че решението е незаконосъобразно предвид наличието на сумата от 3 167.34 лв.
по особената сметка на дружеството. Релевантен за законосъобразността на атакуваното
решение е не съществуването на суми по особената сметка, а представянето на
доказателства за наличие на достатъчно имущество, което да покрие разноските по
несъстоятелността или предплащането на определената сума от 8 000 лв. Така наведеният
довод би бил релевантен за законосъобразността на определението, с което производството
е спряно, но видно от доказателствата по делото, същото не е атакувано, поради което е
влязло в сила.
По отношение на наведеното трето основание за незаконосъобразност на
атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира, следното:
Съобразно констнатнта практика на Върховния касационен съд, обективирана
в решение № 99/23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ТК, II отд., решение №
203/05.02.2013 г. по т. д. № 1 068/11 г. на ВКС, ТК, II отд., решение № 73/11.05.2012 г. по т.
д. № 1 117/11 г. на ВКС, ТК, I отд. и решение № 166 от 12.03.2016 г. по т.д. № 3 596/14 г.,
Т.К., І Т. О. на ВКС предвиденият в чл. 632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок е относим към
подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на, ал. 1 производство по
несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на
достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б от ТЗ. Задължителните предпоставки за допустимост на молбата по чл.
632, ал. 2 от ТЗ са тя да бъде подадена от длъжника или лице, което се легитимира като
кредитор и да бъде спазен преклузивният едногодишен срок от спирането на
производството по несъстоятелност, като този срок тече от вписването на решението за
спиране в търговския регистър. При разглеждането на молбата по чл. 632 от ТЗ по същество
съдът проверява дали съществува достатъчно имущество на длъжника, което да е
достатъчно да покрие очакваните разноски на производството по несъстоятелност. Като
втора предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност, законодателят
е предвидил право за молителя да депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Двете възможности за възобновяване не следва да се
разглеждат като отделни основания на молбата, които задължително да бъдат заявени в
рамките на едногодишния преклузивен срок, тъй като производството по чл. 632 от ТЗ не е
спорно исково производство. След като едногодишният преклузивен срок се отнася само за
подаването на молбата, останалите предпоставки за възобновяване на производството по
4
несъстоятелност могат да бъдат доказани или дори осъществени в хода на производството,
включително и във въззивната инстанция, като съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният
съд следва да ги вземе предвид.
В конкретния случай видно от неоспорените по делото доказателства
определената сума е внесена по особената сметка на синдика на 25.06.2020 г., а молбата, с
която кредитора и настоящ въззивник е уведомил съда за това обстоятелство е 26.06.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема, че наведеният довод от въззивника, че подаването на
молбата и внасянето на определената сума за предплащане на разноски по същество
представляват конклудентни действия, обективиращи изразяване на воля за въобновяване на
производството са основателни. Тези действия обаче следва да отправени в рамките на
предвидения от законодателя едногодишен преклузивен срок. С оглед на събраните по
делото писмени доказателства едногодишния срок изтича на 22.06.2020 г., съобразно
правилата за изчисляване на срокове по 60 от ГПК, както и предвид факта, че 21.06.2020 г. е
неприсъствен ден. Извършените конклудентни действия са след изтичането на преклузивния
срок, което прави молбата за възобновяване на производството недопустима.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното решение е законосъобразно, макар и постановено преди изтичането на
едногодишния преклузивен срок, тъй като молбата за възобновяване, изразена чрез
извършени конклудентни действия от страна на кредитора е недопустима, като подадена
след изтичането на същия преклузивен срок. С оглед на съвпадането на крайния извод,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 860 от 18.06.2020 г., постановено по т.д .№ 3 874/13 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ и в
търговския регистър при Агенция по вписванията.
Решението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
вписването в Търговския регистър, на основание чл.633, ал.1 от ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6