№ 913
гр. Плевен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430101691 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Й.
Б. М., ЕГН**********6, *** против В. КР. Н., ЕГН**********, ***. Ищеца
твърди, че бракът между страните е прекратен с Решение №877/22.05.2017г.,
постановено по гр.д. № 2159/2017г. по описа на Плевенски районен съд.
Твърди, че по силата на същия съдебен акт и в съответствие с постигнатото
между бившите вече съпрузи споразумение ищцата следва на основание чл.
57, ал. 2 от СК да заплаща на ответника сумата от 200 лв. месечно,
представляваща обезщетение за ползване и на неговата част от семейното
жилище, находящо се в ***, считано от влизане в сила на решението. Излага
съображения, че издаденият в полза на В.Н. изпълнителен лист №
3745/29.05.2017г. е подлежащият на изпълнение акт, послужил като
основание за образуване на изп.д. № 5/2021г. при *** Н.В., peг. № ***, с
район на действие ПлОС. Длъжникът Й.М. е получила покана за доброволно
изпълнение с изх. № 869/28.01.2021г., в която е указано, че дължимата
главница към 29.01.2021г. е 8800 лв. Обикновените математически
изчисления разкриват, че задължението обхваща месечните наемни вноски за
периода от м. юни 2017г. до януари 2021г. включително. Заедно със
съпътстващите такси и разноски в изпълнителното производство цялата
претендирана от ищцата сума възлиза на 10 566,77 лв. Твърди, че след
конституирането на ищцата като длъжник в изпълнителния процес, тя
депозирала в деловодството на съдебния изпълнител молба, с която възразява
срещу дължимостта на част от указания паричен ангажимент. След постъпило
от страна на процесуалния представител на кредитора негативно становище
1
по направените от нея искания, съдебният изпълнител не е предприел каквито
и да е действия по редуциране на подлежащата на принудително събиране
сума. Излага съображения, че съдебната практика е категорична, че органът
по изпълнението не разполага с предоставени от закона правомощия да
извършва преценка дали определени възражения са породили целеното
действие, тъй като не е правораздавателен орган и не може да постановява
ползващи се със сила на пресъдено нещо заключения. Погасяването на
задълженията може да бъде зачетено единствено при успешно провеждане от
страна на длъжника на иск по чл. 439 от ГПК. Съобразявайки изложеното,
предвид текущото претендиране на оспорените вземания по принудителен
ред твърди, че не дължи сумата от общо 5 625,67 лв., формирана както
следва:
а) 1 600 лв., представляваща сборът на наемните вноски за периода от м. юни
2017г. до м. януари 2018г. включително, поради погасяването им по давност
на основание чл. 111, б. В от ЗЗД;
б) 3 366,67 лв., представляваща сборът на наемните вноски за периода от
05.09.2019г. до м. януари 2021г. включително, поради настъпило
обстоятелство, обосноваващо преустановяване на периодичното задължение;
в) 659 лв., представляваща сумата, прихваната с вземане срещу взискателя на
същата стойност, настъпило с получаване на молбата, отправена до ***, в
която то е обектвирано.
Излага следните съображения досежно посочените суми:1. Съгласно
диспозитива на съдебното решение, установяващо текущия паричен
ангажимент, същият е дължим от влизане на съдебния акт в сила. От
издадения изпълнителен лист е видно, че главницата е присъдена на
основание чл. 57, ал. 2 от Семейния кодекс. Визираната разпоредба
недвусмислено указва, че се касае за наемно правоотношение. Наемната цена
винаги е била характеризирана като класическо периодично вземане, спрямо
което приложение намира кратката 3- годишна погасителна давност по чл.
111, б. В от ЗЗД. Съобразно чл. 116, б. В от същия нормативен акт давността
се прекъсва с предприемане на изпълнителни действия. Подобно действие,
съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, се явява налагането на възбрана върху
изброените в ПДИ недвижими имоти в края на януари 2021г. Поради
изложеното счита, че като погасени по давност следва да се считат всички
вноски, падежирали в периода юни 2017г. до м. януари 2018г. включително.
Общата им стойност възлиза на 1600 лв. В своето становище взискателят е
застъпил виждането, че позоваването на кратката тригодишна давност е
неправилно, тъй като се касаело за вземания, установени със съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Ищцата не споделя релевираните
от ответника твърдения, като счита че противоречат на трайната съдебна
практика. Посочва, че видно от Решение № 96 от 14.03.2016 г. по гр. д. №
4842/2015 г. на ВКС, 4-то гр. отд., Решение № 7 от 03.02.2015 г. по гр. д. №
2
2558/2014 г. на ВКС, Решение № 160 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 2290/2015 г.
на ВКС, 2-ро гр. отд. по правната си същност производството по претенцията
за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна
съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските
правоотношения, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да
бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Респективно, постановената
мярка съставлява акт на спорна съдебна администрация, а не акт на
правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни
права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване
на такива права. Следователно в тази си част съдебният акт не обективира
присъдено по съдебен ред вземане и последното не се ползва от
изключението, въведено с нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД (в този смисъл
изрично например и Решение № 279 от 15.11.2019г. по в.гр.д. № 426/2019г. на
Окръжен съд Добрич). В условията на евентуалност, към отправената до ***
молба, а и към настоящата искова молба, са приложени платежни бележки,
удостоверяващи своевременно извършено заплащане на част от вноските за
месеците юни 2017 до октомври 2017г. на стойност от по 125 лв. Общата
погасена по този начин преди образуване на изпълнителното дело сума
възлиза на 625 лв., които не подлежат на повторно принудително сбиране. 2.
Указаната в подточка Б от настоящото изложение претенция се базира на
факта на отчуждаване от страна на ищцата на притежаваната от нея 1/2 ид.ч.
от бившето семейно жилище. Твърди, че собствеността е прехвърлена в полза
на общата на страните *** Ф. Н.а по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 3, т. III, peг. № 4772, дело № 318 от 05.09.2019г. Твърди,
чи безвъзмездното разпореждане при запазено право на ползване е
осъществено от ищцата в качеството й на обикновен дялов съсобственик на
обекта. Счита, че при новоформираната фактическа обстановка ищцата не се
явява повече съпритежател на недвижимата вещ. Ползването й се
осъществява на напълно различно основание (вместо действителния вече
собственик при отстъпено от последния правомощие), а не по силата на
цитираното по-горе решение на ПлРС. Счита, че това налага извода, че след
посочената дата на сделката не е налице фактическият състав на чл. 57, ал. 2
от СК, а е настъпил юридически факт, представляващ основание за
преустановяване на наемните плащания, тъй като подобни правоотношения
между страните вече не съществуват. Отношенията между бащата и ***та
потенциално биха могли да се уредят вече по правилата на чл. 31, ал. 2 от ЗС,
в случай че ответникът реши да предприеме такива действия срещу своята
низходяща. Периодът, обхванат от ПДИ, се състои от 17 месеца от по 200 лв.,
като само за месец септември 2019г. на В.Н. се дължи сумата от 33,33 лв. за
петте дни преди извършване на дарението. Така недължимата по
изпълнителното дело сума по тази точка възлиза общо на 3 366,67 лв. (17 х
200 лв. - 33.33 лв.). 3.Сумата от 659 лв. твърди, че е недължима, тъй като е
извършено прихващане срещу задължението на В.Н. да възстанови на Й.М.
същата стойност, с която тя е погасила дължимите от ответника данъци върху
3
недвижимите имоти и такси битови отпадъци за съсобствените им имоти,
находящи се в *** и с. ***, общ. Плевен, за периода 2012г. - 2019г.
Плащането се удостоверява с приложените към настоящата искова молба
приходни квитанции от 29.08.2019г. развива аргументи, че по силата на чл.
30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в тежестите на общата вещ, поради
което е призван да заплати съответната на своя дял част от разноските. С
погасяването на публичните задължения за имота единствено от ищцата,
бившия й съпруг се е обогатил за нейна сметка със спестените от него суми.
Счита, че е налице хипотезата на неоснователното обогатяване по чл. 59 от
ЗЗД, вр. с цитираната норма от ЗС. Изявлението за прихващане е
обективирано в молбата до *** с вх. № 481/09.02.2021г., а същото е
достигнало до знанието на насрещната страна, видно от депозираното по този
повод становище по изп. дело с вх. № 531/12.02.2021г. Поради наличието на
две ликвидни и изискуеми насрещни задължения, прихващането е валидно
осъществено. По силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД кореспондиращите
облигационни ангажименти се смятат за компенсирани до размера на по-
малкото от тях от момента, в който прихващането е могло да се извърши. В
резултат на придадената по нормативен път обратна сила на изявлението за
прихващане, притезанията са погасени, считано от датата на заплащане на
данъците за сметка на ответника - 29.08.2019г. По тази причина посочената
сума от 659 лв. следва да бъде изключена като недължима от обхвата на ПДИ,
а изпълнителното производство - прекратено и в тази му част на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Счита, че от горното е видно, че са осъществени
юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по гр.д. № 2159/2017г. на ПлРС, по което е издадено
процесното изпълнително основание, довели до погасяване на посочените
претендирани за заплащане вземания. Моли на основание чл. 439 от ГПК да
бъде признато за установено между страните, че Й. Б. М., ЕГН **********, не
дължи на В. КР. Н., ЕГН **********, сумата от 5 625,67 лв. /пет хиляди
шестстотин двадесет и пет лева и 67 стотинки/, предмет на събиране по изп.д.
№ 5/2021г. при *** Н.В., peг. № ***, с район на действие ПлОС, поради
погасяване на вземанията в следствие на настъпила погасителна давност,
извършени преди започване на производството вноски, прекратяване на
наемните правоотношения, както и обективирано изявление за прихващане.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който счита предявеният иск за изцяло неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищцата Й. Б. М., ЕГН**********6, *** е длъжник по
изп.д.№ 2021****** на *** Н.В., въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр. д. № 2159/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, като задължението
й произтича от съдебно постановеното в решението задължение да заплаща
на ответника по 200 лева месечно главница на основание чл. 57 от СК, за
правото на ползване от което е лишен за неговата 1/2 идеална част от
съсобственото им жилище. Твърди, че по отношение на сумата 625 лева ,
платени по изпълнителния лист, в предходен период, преди образуване на
4
изпълнителното дело не съществува спор между страните и тъй като изрично
е заявил пред ***, че такава сума следва да не се събира и не е предмет на
изпълнението, тези вноски за съответстващите месеци, не са предмет на
принудителното изпълнение. Този иск обаче е предявен при условията на
евентуалност и го заявява само за яснота и пълнота на изложението. По
отношение на останалата част от главницата, която продължава да се
капитализира и занапред твърди, че е дължима и вземането не е погасено по
давност. Твърди, че представените вносни бележки, за които се прави
възражение за прихващане в размер на 659 лева - данъци недвижими имоти и
такси битови отпадъци, заплатени от ищцата счита за неотносими към
предмета на изпълнителното производство и не намаляват размера на
вземането и нито представляват прихващане на насрещни вземания, по
следните съображения: Поддържа становището относно сумата 659 лева за
данъци и такси, че са данъци и такси битови отпадъци, които касаят различни
съсобствени имоти на страните, и то в периода в който страните са били
женени и имотите са в режим на СИО, тъй като бракът между страните е
прекратен с Решение №877/22.05.2017г., постановено по гр.д. № 2159/2017г.
по описа на Плевенски районен съд. Счита, че затова вносна бележка за
сумата 378,16 лв. е абсолютно неотносима и неоснователна, тъй като касае
данъци в периода 2015, 2016 и 2017г. и в тази част искът е неоснователен и
недоказан. Твърди, че същото важи и по отношение на бележката за имотите
в с. *** на обща стойност 58,13 лв., от която сумите за 2012 до 2017са
недължими, като от 2018 година дела на ответника е на стойност 1,50 лева
данък сгради и такса смет. А от бележката на обща стойност 12,37лв., която
също обхваща период по време на брака дължа за 2018г. - 1 лев. Твърди, че по
отношение на имотите в гр. Плевен, на ***, представляващи бившето семейно
жилище, което и понастоящем се ползва изцяло от ищцата, за което е издаден
изпълнителния лист и тя дължи на ответника обезщетение за правото на
ползване, от което е лишен, което именно е предмет на изпълнителното
производство, счита, че той не й дължи никакви суми, тъй като таксата смет и
данъка следва да се заплащат само от ползвателя. Дори да бъде прието, че
дължи половината от данък сгради за недвижимият имот за 2019г., то сумата,
която му се припада е 22 лева. Счита, че такса битови отпадъци в размер на
34,35 лева е само за ползвателя тоест за Й.М.. Твърди, че при прекратяване на
съсобствеността и при публичната продан на недвижим имот при изготвяне
на разпределението се дължат всички данъци и такси на имота и сумите се
разпределят от ***, поради което сумите ще бъдат заплатени и липсва отново
каквато и да било обезпечителна нужда да се внася неговата част от таксите
която към момента е в размер на 1,50 л.+ 1 лв.+ 22лв . за които, ако изобщо
бъде преценено, че е налице основание за уважаване на иска, ще й бъдат
заплатени след като се установи точния им размер. Твърди, че правната
квалификация на иска не е уточнена и исковата молба страда от тези
нередовности. Твърди, че предявения с нея иск с правно основание чл. 439 от
ГПК за недължимост на сумата на други облигационни основания, не е в
5
пряка връзка със съдебно присъденото и признато осъдително вземане на
ответника и не е погасено чрез плащане. Искът обхваща и други
правоотношения на страните. Единственото релевантно възражение е по
отношение на заплатените по този изпълнителен лист суми в размер на
625лв., за което има признание от негова страна и го е заявил изрично пред
*** по изпълнителното дело, тъй като са представени доказателства за това и
за това предполага че този иск е предявен при условията на евентуалност.
Твърди, че вземането продължава да се натрупва, тъй като Й. продължава да
ползва цялото семейно жилище, тоест тя продължава да ползва и неговата 1/2
идеална част и нейната 1/2 идеална част върху която си е запазила
пожизненото право на ползване, след като е прехвърлила на пълнолетната им
*** само голата собственост върху нейната 1/ 2 ид. част. Счита, че върху тази
идеална част върху която си е запазила правото на ползване в резултат на
дарение, тя продължава да бъде ползвател и ще продължава и там да дължи
такса смет както ще дължи в качеството си на ползвател върху неговата
идеална част, но по силата на съдебно установеното решение. Счита, че
неговото право на парично обезщетение по никакъв начин не се е променило
и не се е преклудирало, тъй като тя не му дава достъп до имота и не го е
напуснала, а го е ползвала и продължава да го ползва необезпокоявана от
никого еднолично. Твърди, че сумите по изпълнителния лист, който е
изпълнителното основание за събиране на вземането му продължават да се
увеличават ежемесечно с по 200 дева и не са преклудирани от силата на
пресъдено нещо по постановено друго различно решение, нито пък са се
променили по някакъв начин фактическите отношения. Излага съображения,
че по съдебно установено вземане давността винаги е петгодишна, а всякакви
други облигационни правоотношения между страните извън процесния имот
нямат никакво отношение към спиране па изпълнителното производство, тъй
като не произтичат от съдебно признато и установено насрещно вземане на
Й.. Характерът на претенцията на ищеца (установяване на недължимост на
претендираните в изпълнителното производство суми), по изложените в
исковата молба съображения, касаещи други правоотношения, счита че не са
основание за уважаване на иска. Заявява, че ако ищцата смята да преустанови
ползването на имота занапред нека го декларира писмено и да му предаде
ключовете на имота. Тъй като размера на дължимото обезщетение отдавна е в
много по-голям размер, възнамерява да предяви иск за увеличение на
обезщетението му. Претендира направените деловодни разноски,
включително в обезпечителното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от Решение № 877/22.05.2017г., че брака между страните е
прекратен с развод по взаимно съгласие, като е одобрено постигнатото от тях
споразумение, по силата на което ползването на семейното жилище се
6
предоставя на съпругата, като на основание чл.57, ал.2 СК Й. Б. Н.а следва да
заплаща на В. КР. Н. сумата от 200 лв. месечно, представляваща обезщетение
за ползване на неговата част от семейното жилище, считано от влизане в сила
на решението до настъпване на причини за прекратяване ползването на
жилището.
Видно от Изпълнителен лист от 29.05.2017г., издаден на основание
одобреното гореописано споразумение Й. Б. Н.а следва да заплаща на В. КР.
Н. сумата от 200 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на
неговата част от семейното жилище, считано от влизане в сила на решението
до настъпване на причини за прекратяване ползването на жилището.
Видно от Покана за доброволно изпълнение от 28.01.2021г., на основание
гореописания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
2021****** по описа на *** Н.В. и са наложени обезпечителни мерки-
възбрана на описания недвижим имот.
Не е спорно между страните и се установява от операционни
бележки/л.16-18 от делото/, че Й.М. е платила на В.Н. обща сума от 625 лв. за
наем на апартамент.
С молба, депозирана по образуваното изпълнително дело Й.М. е
направила изявление за прихващане на нейното задължение по
изпълнителното дело с нейното вземане от ответника за сумата от 659 лв.
заплатен от нея местен данък и такса смет, дължими от В.Н. за притежавани
от него идеални части от правото на собственост. Направено е също
възражение, че заплатени суми за 5 месеца в размер на по 125 лв. са платени
наеми от по 200 лв. месечно, от които е прихваната сума от по 75 лв. месечно
вземане на ответницата от ищеца, произтичащо от друго правоотношение.
Видно от становище от 12.02.2021г. В.Н. е изразил несъгласие за
прихващане на сумите от по 75 лв. на месец, както и сумата от 659 лв., тъй
като вземането не е установено със съдебно решение. Със становището е
направено искане за предприемане на изпълнителни действия за събиране на
вземането по изпълнителното дело, а именно оценка,опис и публична продан
на посочения недвижим имот.
Установява се от приходни квитанции, издадени от Община –Плевен,
Дирекция Приходи от местни данъци и такси по партидата на В.Н. са
7
извършени плащания за заплатени местен данък и такса смет за имотите в
с.***, ***, с.***, *** и *** за различни периоди, начиная от 2012г. до 2019г. в
общ размер от 659,89 лв. Всички суми са заплатени от Й.М. на дата
29.08.2019г.
Не е спорно между страните и се установява от НА за дарение на
недвижим имот *** на *** Ж.М., че Й.М. е дарила на *** си Ф. В. Н.а
притежаваната от нея ½ идеална част от правото на собственост върху ***,
находящ се в ***, представляващ самостоятелне имот в сграда с
идентификатор *** Дарението е извършено при условието, че дарителката
Й.М. си запазва правото да ползва дарените имоти безвъзмездно до края на
живота си и да живее в имот с идентификатор ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът по чл.
439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което
има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави
на ответника възражения, свързани с действителността и размера на
задължението.
Ищцата е изложила твърдения, че вземането е погасено до размер от 1600
лв., представляваща сборът от наемните вноски за периода от м.06.2017г. до
м.01.2018г.. Позовава се на кратката 3-годишна давност по чл.111, б.В ЗЗД.
8
Основанието, послужило за издаване на изпълнителния лист съставлява
съдебно решение, с което е одобрено постигнатото между страните
споразумение по чл.51 СК за уреждане последиците от прекратяване на брака
им с развод. Страните са се споразумели семейното жилище да бъде
предоставено за ползване на съпругата Й.М., а за ползването на собствената
на В.Н. ½ идеална част от правото но собственост върху семейното жилище
Й.М. да му заплаща месечен наем на основание чл.57, ал.2 СК в размер на 200
лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини за
прекратяване. Видно е, че става дума за постигнато между страните
споразумение, което въпреки че е одобрено от съда, не променя характера си
на споразумение и между страните възниква уговореното в споразумението
облигационно правоотношение по договор за наем. По същество страните са
преповторили законовата норма на чл.57, ал.1 СК, според която по силата на
съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище
по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Т.е. крайния ефект на
постановено решение за предоставяне ползването на семейното жилище,
както и на постигната между страните спогодба е идентичен- възникване на
облигационно наемно правоотношение между тях. Съгласно чл.57, ал.2 СК
Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с
решението за развод. Няма пречка страните да направят това и чрез постигане
на съгласие в споразумението по чл.51 СК, както е в настоящия случай, и
сами да определят размера на дължимия месечен наем. Страните са
уговорили месечен наем в размер на 200 лв. В случая не се касае за мярка по
чл.57, ал.2 СК, а за споразумение между страните, към което са приложими
всички норми, уреждащи договора за наем. Поради което на общо основание
към вземанията за наем се прилага кратката 3-годишна давност, уредена в
чл.111, б.В, предложение първо ЗЗД. Но дори сумата да е определена по реда
на чл. 57,ал.2 от СК, постановена от съда в производство по администриране
на правоотношенията между бившите съпрузи по ползването на семейното
жилище и възмездяването на неползващия го съпруг съобразно правото му за
в бъдеще време. Решението по искането по член 57, ал.2 от СК няма за
предмет претендирано субективно материално право, по съществуването на
което да се формира сила на пресъдено нещо . Ето защо вземането за наем
срещу ползваната от съпругата част от семейното жилище не подлежи на
изсрочване с петгодишна давност по член 117,ал.2 от ЗЗД , а подлежи на
9
изсрочване с тригодишна давност по член 111,б.“ в“ от ЗЗД. / Решение № 96
от дата 14.02.2016 г. по гр.д.№ 4842/2015 г. на ІV г.о. и Решение № 71 от
29.06. 2018 г. по гр.д.№ 2750/2017 г. на І г.о. на
ВКС/ Ответника се е снабдил с изпълнителен
лист на 29.05.2017 г. и е образувал пред *** Н.В. изпълнително дело №
2021****** за принудително събиране на притезанията си от наем. Нито
молбата за снабдяване с изпълнителен лист, нито молбата за образуване на
изпълнителното производство прекъсват давността. Предприемането на
действия за принудителното изпълнение – за прилагане на определен
изпълнителен способ прекъсват давността – член 116,б.“в“ от ГПК и т.10 от
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от Покана за доброволно
изпълнение от 28.01.2021г., на основание гореописания изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 2021****** по описа на *** Н.В. и са
наложени обезпечителни мерки-възбрана на описания недвижим имот. Т.е.
предприето е действие по принудително изпълнение на дата 28.01.2021г.
Следователно част от заявените за принудително удовлетворяване вземания
от наем - за периода 29.05.2017 г. до 28.01.2018 г., са погасени по давност.
Дължимите за посочения период суми са в обща размер от 1600 лв. В тази
сума, обаче има доброволно платени суми от общо 625 лв., поради което
погасена по давност е сумата от 975 лева /1600 лв.-625 лв./
Второто основание на което се позовава ищцата за погасяване вземането
на ответника за размер от 3366,67 лв. е поради това, че е настъпило
обстоятелство, преустановяващо задължението за заплащане на периодичното
вземане за наем, а именно, позоваването на факта, че считано от 05.09.2019г.
ищцата се е разпоредила с притежаваната от нея ½ идеална част в
съсобствения имот и счита, че това е основание да започне да ползва имота на
друго основание, а не на сключения между страните договор за наем и
заплащане на наемна цена за ползваната от нея ½ идеална част, собственост
на ответника. Не е спорно между страните и се установява от НА за дарение
на недвижим имот *** на *** Ж.М., че Й.М. е дарила на *** си Ф. В. Н.а
притежаваната от нея ½ идеална част от правото на собственост върху ***,
находящ се в ***, представляващ самостоятелен имот в сграда с
идентификатор *** Дарението е извършено при условието, че дарителката
Й.М. си запазва правото да ползва дарените имоти безвъзмездно до края на
живота си и да живее в имот с идентификатор ***. Както е видно, предмет на
10
описаната сделка е само притежаваната от ищцата ½ идеална част от правото
на собственост, която е прехвърлила чрез дарение на общата на страните ***
и е запазила безсрочно и безвъзмезно вещното право на ползване върху тази
½ идеална част от имота. Настъпилото правоприемство не е от естество да
доведе до сочения от ищцата резултат. Както беше описано по-горе, ищцата
ползва собствената на ответника ½ идеална част на основание на
постигнатото между тях и одобрено от съда споразумение, по силата но което
е възникнало между тях наемно правоотношение. Същото може да бъде
изменено, погасено или прекратено по уредените в закона начини, но не е
възможно съглашение с предмет друга идеална част от правото на
собственост, както и такова, в което страна по него не е ответника В.Н. да
доведе до изменение или прекратяване на провоотношението, източник на
вземането по процесния изпълнителен лист. Задължението за заплащане на
наемна цена на основание чл.57, ал.2 СК е възникнало по силата на
одобреното между страните споразумение. Наемната цена е за ползване от
ищцата на собствената на ответника ½ идеална част от имота. Без значение за
това задължение е на какво основание – като собственик или ползвател с
вещно право на ползване ищцата ползва другата ½ идеална част от имота.
Третото основание за недължимост на сумата от 659 лв. наведено от
ищцата е погасяване на вземаното на ответника в този размер поради
извършено прихващане с посочената сума, която ищцата е заплатила и е
погасила задължението на ответника за местен данък и такса смет за
съсобствения между тях имоти, придобити в режим на СИО в с.*** и
гр.Плевен. Изявлението за прихващане е направено от Й.М. в изявление
депозирано по изпълнителното дело, което е достигнало до В.Н. и той е
възразил срещу извършване на прихващането с писмено изявление по
изпълнителното дело от 12.02.2021г., описано по-горе, тъй като няма съдебно
установено вземане. В настоящото производство възразява, че част от сумите,
въпреки че са заплатени от ищцата след прекратяване на брака им, касаят
вземания за период, в който са били в брак.
Съдът намира, че изявлението за прихващане е произвело погасителния
си ефект, като вземанията са взаимно погасени до размера на по-малкото, а
именно за сумата от 659 лева. Съгласно чл. 103 ЗЗД, когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях,
11
ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Съгласно чл.104 ЗЗД прихващането се извършва чрез
изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания
се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
За времето, в което брака на страните не е бил прекратен, имотите, за
които е заплатен данък и такса смет са били съпружеска имуществена
общност, който факт не е спорен между страните. За задълженията страните
по делото са били солидарно задължени. Съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците. Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД, обаче, доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Поради изложеното, въпреки,
че задължението е било солидарно спрямо кредитора, то в отношенията
между солидарните длъжници, всеки дължи припадащата му се част, както е в
конкретния случай. За задълженията възникнали след прекратяване на брака
между страните липсва основание задълженията на единия съсобственик за
местен данък и такса смет да бъдат плащани от другия съсобственик, поради
което ищцата е обедняла за сметка на обогатяването на ответника със
заплатената сума. Неоснователно се явява и възражението на ответника, че не
дължи местен данък и такса смет, тъй като това е задължение на ползвателя-
ищцата по делото. Това е валидно само в случай на вещно право на ползване,
а ищцата ползва собствената на ответника ½ идеална част от имота на
облигационно основание- по договор за наем. Видно от горецитираните
правни норми, за извършване на прихващането, не е необходимо насрещните
вземания да бъдат установени съдебно, поради което съдът намира, че
вземането на ответника по процесния изпълнителен лист е погасено чрез
прихващане за сумата от 659 лева.
Предвид всичко гореизложеното, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан до сумата от 1634 лева/975 лв.+659 лева/, за която
сума следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
5625,67 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
12
съразмерно с уважената част на претенцията. Направено е искане за
присъждане и на направените разходи за транспорт в размер на 107,53 лева,
което е неоснователно. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява
съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл.
78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл
съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. №
5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при
уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед
предстоящите пътни и квартирни разходи./ Определение № 51 от 8.02.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о., ГК/. Следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 245,44 лева от общо 845,03 лв. за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски за обезпечението.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в настоящото
производство и в обезпечителното производство деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска в размер
на 911,06 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, по
отношение на В. КР. Н., ЕГН********** , ***, че Й. Б. М.,
ЕГН**********6, *** не дължи плащане на сумата 1634,00 лв./от които
975 лв. като погасени по давност и 659 лв. погасени чрез прихващане /, за
която сума е издаден изпълнителен лист №3745 от 29.05.2017г. по гр.д.№
2159/2017г. по описа на РС-Плевен, а за разликата от 1634,00 лева до
предявения размер от 5625,67 лева отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В. КР. Н., ЕГН********** , *** да плати на Й. Б. М.,
ЕГН**********6, ***, направените деловодни разноски в размер на 245,44
лева.
ОСЪЖДА Й. Б. М., ЕГН**********6, *** да плати на В. КР. Н.,
ЕГН**********, ***, направените деловодни разноски в размер на 911,06
13
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14