Решение по дело №428/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 25
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20201880100428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20201880100428 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Предявен е с искова молба, подадена от „НД Мениджмънт”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул.
„Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Управителя
Л.Д., чрез пълномощник, против К. В. Л., ЕГН **********, с адрес: .....
Твърди се, че на 30.09.2019 г. между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит с № 37830. Кредитът е в размер на 1520 лева, която
сума е отпусната на датата на сключване на договора и е следвало да се върне
на двадесет седмични вноски за периода от 01.11.2019 г. до 13.03.2020 г.,
всяка от тях в размер на 76 лева. Платени са 456 лева, като са направени три
плащания на суми по 152 лева, а са останали непогасени вноски в общ размер
на 1 064 лева. С оглед на изложеното се иска от съда да осъди ответника да
заплати на дружеството-ищец неизплатената главница по договора за кредит,
заедно със законната лихва върху нея, считано от 15.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по
делото разноски.
1
От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. С
отговора се оспорва изцяло претенцията на ищеца, както по основание, така и
по размер. Ответникът възразява, че никога не е бил в облигационни
отношения с ищцовото дружество, както и че не е получавал или изплащал
заем от и към ищеца, а така също, че не е издател и никога не е подписвал
приложените с исковата молба книжа. Твърди, че на 30.09.2019 г., когато е
сключен договорът за кредит, е бил на работа в гр. София и обективно не е
могъл едновременно да бъде и в гр. Перник или в гр. Своге. Заявява, че на
основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на представените от ищеца
документи, а именно: договор за потребителски кредит; погасителен план към
него – приложение №1 към договора; искане за кредит; разходен касов ордер;
общи условия. Иска от съда да бъде постановено решение, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С отговора е
представено писмено доказателство – Служебна бележка Изх. № М-3124-
3.09.2020 на „...“ ЕАД. Направено е искане за допускане на съдебно-
графическа експертиза с формулирани в отговора задачи, както и да бъде
задължен ищецът да представи в оригинал, представените с исковата молба
договор за потребителски кредит, погасителен план към него – приложение
№1 към договора, искане за кредит, разходен касов ордер и общи условия.
С определението от 30.09.2021 г. по чл. 140 от ГПК на ищеца са дадени
указания, в едноседмичен срок от получаването му, да заяви дали ще се
ползва от представените с исковата молба документи и ако ще се ползва, той
е задължен в същия срок да представи тези документи в оригинал.
Предупреден е и за последиците от непредставянето им – че представените с
исковата молба преписи на документи ще бъдат изключени от
доказателствата по делото. Призовката за насроченото по делото открито
съдебно заседание, заедно с приложения към нея препис от горепосоченото
определение е връчено на 08.10.2021 г. на посочения в исковата молба
съдебен адрес на Ю.Ц. – .... на адв. К.Т. – пълномощник на ищцовото
дружество, при спазване на изискванията на чл. 51, ал. 1 от ГПК (редакция
към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Срокът за изпълнение на указанията е
изтекъл на 15.10.2021 г., но същите не са изпълнени нито към тази дата, нито
към датата на насроченото по делото открито съдебно заседание – 04.11.2021
г., за което ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща
представител.
2
В открито съдебно заседание е направено отново искане от страна на
ответника за изключване от доказателствата по делото на копията на
документи, представени с исковата молба, което искане е уважено от съда и
от доказателствата по делото са изключени представените с исковата молба
преписи от РКО № 638/30.09.2019 г., Договор за потребителски кредит №
37830/30.09.2019 г., Приложение № 1 и общи условия към договора, както и
искане за кредит вх. № 37830/30.09.2019 г.
Съдът намира, че по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства за установяване на твърденията в исковата молба. С
определението по чл. 140 от ГПК, на ищеца е указано, че негова е тежестта да
докаже съществуването на вземането, размера му и неговата изискуемост –
наличието на валиден договор за потребителски кредит, явяващ се основание
на задължението, поето от ответника, предаването на процесната сума и
настъпване на падежа на задължението на ответника за връщането й.
Посочените обстоятелства не са установени при условията на пълно и главно
доказване от ищцовото дружество, доколкото всички представени за
установяването им с исковата молба заверени от страната преписи на
писмени документи са изключени от доказателствата по делото, на основание
чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК, след оспорването на съществуването им и на
истинността им от ответника, както и последвалото непредставяне от ищеца
на оригиналите на документите след поискването им и в предоставения за
това от съда срок.
В гражданския процес всяка страна следва да докаже обстоятелствата,
на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни
последици, като при липса на доказване, съдът следва да приеме за
неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото
факти и въз основа на това да постанови решението си. Предвид липсата на
проведено доказване на предявения иск, същият следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответника разноски в размер на 300 лева – платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НД Мениджмънт” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл.
80, вх. В, ет. 6, ап. 71, иск с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, против К. В. Л., ЕГН **********, с адрес: ..., за
сумата от 1 064 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № 37830/30.09.2019 г.

ОСЪЖДА „НД Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6,
ап. 71, да заплати на К. В. Л., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 300
лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4