№ 1171
гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202468 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 503903-
F519900/07.04.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ
на НАП/, с което на ЕТ „***“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Р.Р.М., ЕГН ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.7 ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят „***“ ЕТ, чрез процесуалния си представител адв. С.В., моли
съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно поради нарушаване на
материалноправните норми и постановено при съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П., оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното
НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде присъден в
законоустановения минимум.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 23.12.2019г. в 13:50ч. била извършена проверка от служители на ЦУ
на НАП, сред които и св. Е.Н.М., на длъжност *** в *** на търговски обект
по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – магазин , намиращ се в ***
стопанисван от ЕТ „***“. Проверката била извършена съвместно с органите
на ІV РУ при ОДМВР – Пловдив и служители на ОДБХ – Пловдив. Била
извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на обща стойност 0,50
лв., заплатени в брой от св. М., преди същата да се легитимира, на Г.А.М. –
съпруга на собственика на едноличния търговец, като за продажбата не бил
издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка от кочан, отговаряща на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ поради липсата на
функциониращо фискално устройство в обекта. Към момента на проверката
бил установен оборот от 6,80 лв.
За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена
проверка в обект сер. АА0024704/23.10.2019г.
От страна на органите на приходната агенция било прието, че
търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснал нарушение на същата, извършвайки
продажба на стоки и услуги от търговски обект без функциониращо фискално
устройство.
За констатираното по време на проверката св. М. съставила Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F519900/29.10.2020г. срещу ЕТ „***“ за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на ЕТ „***“ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4
т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – АУАН № F519900/29.10.2020г., протоколи за
извършена проверка в обект сер. АА0024704/23.10.2019г., Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, декларация от
2
23.10.2019г от Г.А.М., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение от 23.10.2019г. от Г.А.М., декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение от 23.10.2019г. от Р.Р.М., както и от
гласните доказателства - показанията на св. М. /актосъставител/, които съдът
кредитира като обективни, логични, непротиворечеви и кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Св. М.
потвърждава авторството на акта и поддържа направените с него
констатации. Това, че за извършената контролна покупка от св. М. не е бил
издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка от кочан, отговаряща на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ поради липсата на
функциониращо фискално устройство в обекта, не се оспорва и от
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Настоящият съдебен състав констатира, че при издаването на НП, както
и при съставяне на АУАН не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ги опорочава. АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗАНН и
приложената по делото оправомощителна заповед, съдържа изискуемите по
чл.42 от ЗАНН реквизити, връчен е срещу подпис на представляващия
едноличния търговец. Издаденото въз основа на него НП също не страда от
порок, който да опорочи изразената в него диспозитивна воля на
административнонаказващия орган и съдържа императивно предвидените в
чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП,
предвидени в чл.34 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че жалбоподателят ЕТ „***“ е извършил нарушение на чл.7 ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Съгласно
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ не се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в наредбата.
В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е
годен субект на нарушението като задължено лице по смисъла на чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно която всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във
3
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Доказано по делото се явява и обстоятелството, че за
извършената по време на проверката от органите по приходите контролна
покупка на 1 бр. минерална вода на обща стойност 0,50 лв., заплатени в брой,
не е бил издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка от кочан,
отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ поради
липсата на функциониращо фискално устройство в обекта. Доколкото това е
доказано по категоричен и безспорен начин, правилно и законосъобразно е
квалифицирано нарушението, за което е съставен АУАН и издадено
обжалваното НП.
Именно жалбоподателят ЕТ „***“ като търговец, стопанисващ
търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, е задълженото лице по
чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и като такъв същият се явява субект
на нарушението. В стопанисвания от едноличния търговец обект е била
извършена продажба, за която не е бил издаден касов бон, нито ръчна касова
бележка от кочан, поради липса на функциониращо фискално устройство,
което именно жалбоподателят е бил длъжен да монтира, въведе в
експлоатация и използва от датата на започване на дейността на обекта.
Правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в
минимално предвидения от закона размер от 3 000 лв., на основание чл.185
ал.2 от ЗДДС, доколкото в случая нарушението е довело до неотразяване на
приходи. Съгласно чл.185 ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000
лв. Правилно наказанието е определено в предвидения от закона минимален
размер, който е съобразен с доказателствата в административното
производство и с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и според съда ще
способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Не следва случаят да се приеме като „маловажен“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като не се установяват основания за това, доколкото
нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази насока се
взема предвид самият характер на нарушените обществени отношения, както
и фактът, че нарушението засяга финансовата дисциплина на търговците.
4
Неиздаването на касова бележка води до неотчитане на приходи,
възпрепятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи действителният реализиран оборот от извършваната
търговска дейност, поради което обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като изключително висока и именно
поради това и нормативно определените санкции за тях са във висок размер.
Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване,
вредните последици, каквато е стойността на неотчетената контролна
покупка, не са елемент от състава на нарушението, съответно не са налице
такива смекчаващи обстоятелства, които да го характеризират като
нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите случаи. Стойността на покупката е без правно значение както за
преценката за съставомерността на нарушението, така и за наличието на
маловажност, защото във всички случаи на нарушение от този вид в еднаква
степен се засягат обществените отношения, свързани с отчитането на приходи
и внасянето на дължимите преки и косвени данъци. /В горния смисъл е
Решение № 1456/06.08.2020г. по к. а. н. д. № 1437/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХII с. с./ Следва да се посочи, че в случая
става въпрос за контролна покупка, извършена от данъчните органи за
нуждите на проверката и е логично същата да е на ниска стойност, поради
което не може това обстоятелство да обоснове маловажност на случая.
Изложеното се отнася и за размера на установения към момента на
проверката оборот. Не без значение в случая е периодът от време преди
проверката, в рамките на който търговецът е осъществявал дейността си без
функциониращо фискално устройство и какъв оборот е реализирал през този
период. Съгласно Протокол за извършена проверка в обект от 23.10.2019г.
след извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено,
че ЕТ „***“ има регистрирано фискално устройство с дата на въвеждане в
експлоатация и регистрация в сървъра на НАП - 04.04.2021г. и дата на
изтичане на контракта на 04.04.2013г. Относно представените медицински
документи, касаещи здравословното състояние на Р.М., следва да се посочи,
че в случая е ангажирана отговорността на едноличния търговец, а не тази на
представляващия го, поради което и същите не следва да се приемат като
такива, обосноваващи маловажност на случая.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изход на спора и съобразно с чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
5
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита в минималния
размер от 80 лв. с оглед правната и фактическа сложност на делото и на това,
че същото приключи в рамките на едно съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 503903-
F519900/07.04.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на ЕТ „***“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Р.Р.М., ЕГН ***, е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Р.Р.М., ЕГН ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6