№ 699
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500894 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Евротрак лизинг“ ООД с ЕИК *********, подадена
чрез процесуален представител адв. В. Фотева от БАК с посочен съдебен адрес: гр.
Бургас, ул.“Македония“№61- 63,оф.1-Адвокатско дружество: „Фотева, Танев,
Минчев“, против незаконосъобразни действия на ЧСИ Георги Михалев с рег.№ 703 и
район на действие - БОС, извършени по изпълнително дело №146/22г. по описа му и
представляващи: Постановление от 14.06.2022г., с което са приети разноски на
взискателя по делото адвокатски хонорар от 400лв.; определените с ПДИ разноски по
изпълнението, от общо 402,30лв., включващи освен приетия адвокатски хонорар и
2,30лв., платени за пощенски разходи, а също и определената с ПДИ пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 358,98лв., като изчислена върху сбора от
вземането по изпълнителния лист и приетия адвокатски хонорар от 400 лв.,
представляваща част от общо дължимата за производството такса по ТТРЗЧСИ от
213,70лв..
Счита, че адв.хонорар от 400лв. на взискателя е неправилно приет, като твърди,
че действителни такива не са сторени, а действията на взискателя, който се е снабдил с
пет отделни изпълнителни листа и е образувал пет отделни изпълнителни дела срещу
длъжника, като по всяко дело претендира такъв хонорар са извършени в нарушение на
добрите нрави и представляват злоупотреба с процесуални права.
По повод запознаване с делото, жалбоподателят е установил, че ЧСИ не е
представил изп.дело в цялост като се твърди, че липсва платежен документ за
доброволно изпълнение в седмодневния срок на ПДИ. Представя с допълнителна
молба банков документ от 29.04.2022г. за пълно плащане на всички посочени
задължения, вкл. и за разноски и такси на ЧСИ, така както са посочени в ПДИ. В този
1
смисъл моли, в случай че не се възприемат доводите за недължимост на целия хонорар
от 400лв., то да бъде прието, че се дължат 200лв. адв.хонорар за образуване на
изп.дело, но останалите 200лв. за процесуално представителство да не бъдат
присъждани, тъй като такова не е било осъществено с оглед извършеното от длъжника
доброволно изпълнение в срока на ПДИ.
Досежно посочената в ПДИ сума от 2,30лв. за пощенски разходи, сочи че по
изпълнителното дело липсват каквито и да било доказателства, че такъв разход е бил
извършван.
По отношение пропорционалната такса, посочена в ПДИ навежда, че е
неправилно определена, тъй като е изчислена върху сбора от вземането, посочено в
изпълнителния лист и адвокатския хонорар по изпълнителното дело, като счита, че тя
следва да бъде определена и събрана само върху вземането по изпълнителния лист.
Моли се за отмяна на постановлението на ЧСИ Михалев, приемащо като
разноски адвокатския хонорар за защита и процесуално представителство на
взискателя по изпълнително дело № 146/ 22 г. по описа на същия, както и за
намаляване на приетите с ПДИ разноски за изпълнението с горепосоченото недължимо
цялостно/при евентуалност частично/адвокатско възнаграждение, със сумата 2,30лв.,
дадена за пощенски разходи, които не се доказват и се иска намаляване на
определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Поради постановен от ЧСИ с отказ от 17.05.2022г. да намали приетите с
обжалваното постановление от 19.04.2022г. разноски за адв.хонорар от 400лв.,
жалбоподателят е депозирал и молба –уточнение от 01.06.2022г. пред ЧСИ жалбата и
изложението в нея оплаквания против постановление от 19.04.2022г. да се считат и
като жалба против постановлението за отказ от 17.05.2022г.
Ангажирани са писмени доказателства. Дири се възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство, според представен договор за правна
услуга и документи за плащането на хонорара, като в тази част жалбата се сочи за
списък по чл. 80 от ГПК.
Постъпило е възражение от взискателя КР. В. Р., с ЕГН **********, чрез адв.
Пл. Генов от БАК, с което двете жалби се оспорват Посочва се, че между страните в
настоящото изпълнително производство са се развили сложни облигационни
отношения по три договора, в резултат на което дружеството „Евротрак лизинг“ ООД е
завело срещу К.Р. четири различни изпълнителни дела и се е присъединило към пето
такова, образувани при ЧСИ в различни съдебни райони. Във връзка с тези отношения,
са възникнали и вземания на физическото лице срещу дружеството, като се твърди, че
до момента не е реално изпълнено нито едно от тях. Дружеството не е заявило
намерение да плати или да прихване насрещните им задължения, което наложило
снабдяването на взискателя с изпълнителни листи срещу длъжника му и завеждането
на изпълнителни дела с цел удовлетворяване на вземанията. Изпълнителният лист №
260192/04.03.2022г. по г.д. № 3975/2019г. по описа на БРС, по който е образувано
изп.д.№ 146/ 22 г., за сумата 2401,81лв.. Решението е влязло в сила на 09.09.2020г., но
доброволно плащане на задължението за деловодните разноски не е било осъществено,
което прави неизбежно завеждането на изпълнителния процес и отрича всякаква
недобросъвестност от страна на взискателя. По отношение възраженията срещу
адвокатския хонорар в размер на 400 лв. се твърди, че той е реално уговорен и
заплатен, което е установено с писмени доказателства: пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, сочещ сумата от 400 лв. за заплатена изцяло в брой.
Размерът на възнаграждението бил също напълно обоснован, като половината е за
образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ, а другата
половина- на основание чл.10, т.2 от същата Наредба-за процесуално
2
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и за извършването на
процесуални действия с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя.
Страната се позовава и на т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013 г. по ТД №6/
2012 г. на ВКС, сочеща, че в частта за плащането, договорът за правна услуга и
представителство има характер на удостоверяваща го разписка. Възразява срещу
оплакванията за недължимост на адвокатско възнаграждение над 200лв., сочейки, че то
се определя винаги предварително на база естеството на правния спор и
прогнозираната му фактическа и правна сложност, както и продължителност. Още
повече, че процесното изпълнително дело все още не е приключило, поради неплащане
на дължимата на взискателя сума. Вземането на К.Р. било запорирано от "Евротрак
лизинг“ ООД по друго изпълнително дело- по описа на ЧСИ М. Петков с район на
действие Софийски градски съд. Счита недължими и съдебно-деловодните разноски в
настоящото производство, предвид естеството му и цитира относима съдебна
практика, сочеща, че производството по спорове за размера и дължимостта на
разноските няма самостоятелен характер, а е свързано с производството по съществото
на спора. Разрешението било относимо и за производствата по чл. 435 ал. 2, т.7 ГПК.
Моли за отхвърляне на жалбите и за потвърждаване на отказа на съдия-
изпълнителя да уважи искането за намаляване на заплатените от взискателя разноски
за адвокатски хонорар по изпълнително дело 146/22 г.по описа на ЧСИ Георги
Михалев.
По делото е приложено становище на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с което
жалбата се намира неоснователна.
Така подадените две жалби са допустими, като подадени от лице с право на
жалба, в срок и пред компетентната да ги разгледа съдебна инстанция.
По съществото на жалбата съдът приема следното:
Производството по изпълнително дело № 20227030400146 по описа на ЧСИ
Георги Михалев, с рег. № 703 и район на действие-този на БОС, е образувано на
19.04.22г. по молба на взискателя К.Р., чрез адвокат Пламен Генов от БАК, срещу
„Евротрак лизинг“ ООД ведно с приложен към нея изпълнителен лист №
260192/04.03.2022г. по г.д. № 3975/2019г. по описа на БРС, по който е образувано
изп.д.№ 146/ 22 г., за сумата 2401,81лв..
Със същата молба е отправено искане за налагането на обезпечителни запори
върху вземанията на длъжника и неговите банкови сметки и за изпращането на покана
за доброволно изпълнение до длъжника. Приложено е пълномощно и договор за
правна защита и съдействие с дата 01.04.22 г., сключен между К.Р. и адвокат Пламен
Генов, с който е уговорено възнаграждението на последния от 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело и от 200 лв. за процесуалното представителство на страната в
производството по изпълнението, като е записано, че общата сума от 400лв. е
заплатена изцяло и в брой.
С Постановление от 19.04.2022 г. на ЧСИ Михалев, това адв.възнаграждение е
прието за разноски по изпълнителното производство, а с Постановление от
17.05.2022г. ЧСИ е отказанл намаляването на хонорара по размер.
На 03.05.2022г. на дружеството длъжник е връчена ПДИ за обща сума от 3163,09
лв., включваща вземането по изп.лист от 2401,81лв.; 402,30лв. разноски по
изпълнителното дело, включващи адвокатския хонорар на процесуалния представител
на взискателя от 400лв. и 2,30лв. други разходи, за чието извършване няма
доказателства, както и 358,98лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.2022г., които
се възлагат на длъжника като разноски.
На 12.05.2022г. по изп.дело от ЧСИ Г.Михалев е получено запорно съобщение
3
за налагане на запор на вземанията на взискателя Р. по друго изпълнително
производство, в което той е длъжник на „Евротрак лизинг“ ООД.
Предвид така изложеното, съдът приема следното от правна страна:
Текстът на чл.79, ал.1, т.1, преценен в съвкупност със специалната разпоредба на
чл.426 ГПК дават ясен отговор по делото. Видно от първата законова норма:
„Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато…
делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство“
Съгласно чл.426 ГПК: „Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение“.
Тълкуването на двете разпоредби поотделно и в тяхната съвкупност, води до
заключение, че започването на изпълнителното производство става с депозирането на
молбата с приложения към нея изпълнителен титул.
Както бе изложено по-горе, молбата е входирана при ЧСИ на 19.04.2022г. – т.е.
преди извършването на плащането на 29.04.2022г.. Датата на предприемане на
действия по принудително удовлетворяване на вземането е тази, която следва да бъде
зачетена за дата на започване на изпълнението. Ето защо разноски за заплатено от
взискателя адв.възнаграждение следва да бъдат понесени от длъжника.
По делото е представен договор за уговорен хонорар от 400лв.(200лв. за
образуването на изп. дело и 200лв. за процесуалното представителство на страната в
същото производство).В самия договор е отразено и заплащането на горната сума в
брой на адвоката, което според т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013г. по
ТД№6/2012 г. на ВКС, означава, че плащането е доказано, т.к. договорът за правна
услуга и представителство в тази част има характер на удостоверяваща го разписка.
Така уговорената и заплатена от взискателя на адвоката му сума, представлява реално
извършени разноски по изпълнението, които се понасят от длъжника.
Възнаграждението не е недействително, като уговорено с шиканьозни
намерения, поради образуването на няколко изпълнителни дела между настоящите две
страни. Процесуалният закон не създава задължение кредиторът да удовлетвори
принудително всичките си вземания от един длъжник само в рамките на едно
изпълнително производство. Образуването на няколко изпълнителни дела за събиране
на дължимите суми е въпрос на целесъобразност и собствена преценка на кредитора,
която не подлежи на съдебен контрол. Размерът на адвокатското възнаграждение не е
нито завишен, нито необоснован. В чл.10, ал.1 и ал.2 НМРАВ се предвижда минимално
възнаграждение на адвоката на взискателя от 200лв. за образуването на изпълнително
дело и същото минимално възнаграждение за процесуалното му представителство по
него, когато се касае за удовлетворяване на парични вземания до 1000лв., докато в
случая видно от изпълнителния лист е присъдена двойно по-голяма сума от
2401,81лв.. Разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата сочи, че възнаграждението
се определя в договора между адвоката и клиента, като размерът му следва да е
справедлив, обоснован и съответен на положения за уговорената услуга труд.
Хонорарът не може да бъде с по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Следователно и т.к.
възнаграждението на адвоката на взискателя е минимално, то не подлежи на
намаляване като прекомерно. Неоснователно е възражението, че поради извършено
доброволно изпълнение от страна на длъжника в срока на ПДИ не се дължи разноски
на взискателя за заплатено при образуване на изп.дело адв.възнаграждение също в
минимален размер от 200лв. за процесуално представителство, доколкото такова е вече
4
осъществено. Видно от съдържанието на молбата е поискано освен образуване на
изпълнително дело и извършване на конкретни действия от ЧСИ по обезпечаване
изпълнението на вземането на взискателя проучване имущественото състояние на
длъжника и чрез налагане на запори върху вземанията на длъжника и банковите му
сметки.
При тези констатации, жалбите срещу Постановлението на ЧСИ Михалев от
19.04.22г., приемащо за разноски адвокатско възнаграждение на представителя на
взискателя от 400лв., вписано също в ПДИ и срещу Постановлението на същия ЧСИ от
17.05.22г., отказващо намаляването на горното, са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение.
Основателна е обаче жалбата на длъжника против ПДИ, включваща във
вземането разноски от 2,30лв., представляваща част от вписаните такива общо
402,30лв., т.к. за тях не са представени никакви писмени доказателства, че са били
сторени. Разноските по изпълнението следва да бъдат намалени с така посочената
сума.
Основателна е и жалбата на длъжника срещу включената в ПДИ като разноски
по делото пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На първо място съставът намира, че пропорционалната такса следва да се
определи върху всички вземания, както е предвидено в горната разпоредба от
ТТРЗЧСИ, но без тези за разноски, т.е. за адвокатско възнаграждение(в този смисъл е
решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/09 г. на III ГО на ВКС) и без авансово
платените и пропорционалните такси, надхвърлящи една десета от вземането (вж.
забележки към т.26 от Тарифата). Следователно под "парично вземане" по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от
Тарифата не се дължи.
Прилагайки правилото на т.26, б.“в“ от Тарифата, съобразно размера на
паричното вземане, което в случая възлиза на 2401,81лв., съдебният състав определя
пропорционалната такса по делото на 309,57лв. с ДДС, до който размер следва да бъде
намалена неправилно изчислената от ЧСИ такава от 358,98лв., явяваща се част от
посочения в ПДИ сбор от всички прости и пропорционални такси, дължими по делото
към 03.05.22г.
По разноските:
Основателността на обжалването има за последица присъждането на
направените от жалбоподателя разноски, съобразно с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК,
т.е. съразмерно на уважената част, но в случая такива не се дължат, поради естеството
на жалбата, оспорваща дължимостта и размера на сторени в изпълнителното
производство разноски, определени от ЧСИ.Този съд споделя съществуващата съдебна
практика, съгласно която в производството, оспорващо дължимостта и размера на
разноските, страните не си дължат разноски и разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира
приложение, защото производството е несамостоятелно, зависимо от изхода на делото
и, защото не следва да се допуска кумулиране на нови задължения на страните от
същия вид ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС, Определение № 493 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4088/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5089/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 296 от 15.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1758/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1847/2016 г., II г. о., ГК), касаещи спорове за разноски по чл.248 от ГПК. Това
5
разрешение следва да намери приложение и в производството по чл.435,ал.2,т.7 от
ГПК.Така макар първата жалба на длъжника да е частично основателна, а втората-
изцяло, той няма право на разноски в това производство.
В същото време се обжалват две отделни постановления на ЧСИ за приемане на
разноски от 19.04.2022г. и Постановление от 17.05.2022г. за отказ да бъдат намалени
разноски, за адв.хонорар, като с допълнителна молба уточнение е посочено, че се
обжалва и второто постановление. Обжалват се два отделни акта, като в същото време
по делото е представен платежен документ за внесена д.т. по с/ка на БОС само по
първата жалба. Ето защо жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по с/ка на
БОС дължимата д.т. от 25лв. по жалбата против второто постановление на ЧСИ.
Водим от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Евротрак лизинг“ООД,ЕИК *********
против Постановление от 19.04.22г. на съдебния изпълнител по изп. дело №
20227030400146/2022г. по описа на ЧСИ Г.Михалев, с рег. №703 на КЧСИ и район на
действие - този на БОС, с което е прието като разноски по делото възнаграждението на
адв. Пл. Генов-БАК, в размер от 400лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Евротрак лизинг“ООД с ЕИК
********* против Постановление от 17.05.22г. на ЧСИ Г.Михалев по изп.д.
№146/2022г., с което е постановен отказ за намаляване размера на горепосоченото
адвокатско възнаграждение, прието като разноски по изпълнителното дело с
Постановление от 19.04.22г. на ЧСИ Г.Михалев.
НАМАЛЯВА разноските по изп.д.№146/22г. по описа на ЧСИ Г. Михалев със
сумата от 2,30лв. за пощенски разходи по това дело, явяващи се част от общо
отразените в ПДИ до длъжника „Евротрак лизинг“ООД разноски от 402,30лв., както и
определената по същото дело пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за
събирането на вземането на взискателя, от 358,98лв. на 309,57лв. с ДДС-
(представляваща част от общо отразените в ПДИ прости и пропорционални такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.22г.).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждането на
съдебно- деловодни разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Евротрак лизинг“ООД,ЕИК ********* да заплати по с/ка на ОС-
Бургас дължимата д.т. в размер на 25лв..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6