Номер 88219.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
Секретар:Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20205300501949 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на И. З. П. с ЕГН ********** от
с.Брягово, община Първомай, област Пловдив, ул.“14-та“ № 4 чрез адв. М. С.
против решение № 2342/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 8749/2018 г. на
Районен съд - Пловдив, І гр. състав, което се обжалва в частта му, с която в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. З. П. против „ПИМК“ ООД
иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищец неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
трудова злополука, станала на 26.01.2017 г., призната за трудова с
разпореждане на ТП на НОИ № 5104-15-95/28.03.2017 г., за разликата над 15
000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2017 г. до окончателното изплащане.
Оплакванията в жалбата са за това решението да е необосновано,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, като се счита, че първостепенният съд неправилно е отчел наличието на
груба небрежност, проявена от жалбоподателя. Жалбоподателят счита, че дори
и да е налице някакво, макар и минимално съпричиняване, то същото не би
могло да доведе до намаляване на дължимото се от ответника обезщетение с 50
%. Жалбоподателят моли за отмяна на решението в посочената част и за
постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде уважен в
пълния му размер, ведно с присъждане на законната лихва, считано от деня на
увреждането - 26.01.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира
заплащането на разноски за инстанцията.
Въззиваемата страна „ПИМК“ ООД чрез процесуалните му
представители адв. Б. А. и адв.К. Х. оспорва въззивната жалба като
1
неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Третите лица помагачи Застрахователно дружество „Евроинс“ АД и
Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД
не са взели становище по жалбата.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените
във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд,
като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между
страните правен спор.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта му, с която „ПИМК“ ООД е осъден да заплати на И. З. П. на основание
чл. 200 от КТ обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания, получени в резултата на трудова
злополука, станала на 26.01.2017 г., призната за трудова с разпореждане на ТП
на НОИ № 5104-15-95/28.03.2017 г. Така с влязло в сила решение между
страните е установено обстоятелството, че ищецът е работил при ответника по
трудово правоотношение, по време на което е станала на 26.01.2017 г. трудова
злополука, призната за такава с разпореждане на ТП на НОИ № 5104-15-
95/28.03.2017 г.
Между страните не се спори относно механизма на трудовата злополука
и настъпилите от нея вреди. Не се оспорват пред настоящата инстанция
описаните в исковата молба факти, установени и с първоинстанционното
решение – че на 26.01.2017 г. при изпълнение на трудовите задължения на
ищеца, работещ като шофьор на самосвал над 12 тона, при осъществяване на
доставка на речен камък по предварителна заявка на възложителя „Карго
Трейдинг“ ЕООД до регионалното депо за неопасни отпадъци гр.Пазарджик в
землището на с.А. К., местност „Б. б.“ с камион на ответника с вместимост на
товара 25 тона, ищецът е позиционирал камиона на мястото на разтоварището,
след като е слязъл от камиона, огледал е същото и е установил, че теренът е с
наклон. След огледа на терена ищецът се е качил на камиона и е започнал да
шофира на заден ход, за да позиционира камиона на мястото на разтоварището.
След позиционирането му на място, ищецът започнал да повдига коша на
самосвала, за да го разтовари, в резултата на което камионът се е наклонил и се
2
е обърнал на дясната си страна. В резултат на преобръщането ищецът е
изхвърчал на другата страна от седалката и е ударил главата си силно, като
веднага е загубил съзнание, след което е бил транспортиран с линейка до
„МБАЛ-Пазарджик“ АД, като е бил приет в реанимация с тежка черепно-
мозъчна травма и му е било проведено лечение до 07.02.2017 г. Не се оспорват
пред настоящата инстанция констатациите и изводите на районния съд относно
вида и интензитета на неимуществените вреди и тяхната пряка причинна връзка
със станалата трудова злополука – че в резултат на злополуката на ищеца е
било причинно внезапно травматично увреждане на здравето, довело до трайна
нетрудоспособност от 50 % за период от една година, както и че предвид вида
и характера на увреждането - тежка черепно-мозъчна травма, протекла с
вътрешно черепен кръвоизлив и кома на ищеца са причинени болки и
страдания, които продължават, макар и с отслабнал интензитет.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че ищецът И. П.,
въпреки, че е бил длъжен, не се е съобразил със страничния наклон на
площадката за разтоварване, което при вдигане на коша на самосвала от негова
страна е предизвикало преобръщане на превозното средство. Възразил е също,
че ищецът не е използвал правилно и по предназначение повереното му
транспортно средство и по време на разтоварването не е бил с поставен
предпазен колан, който е задължителен за водачите съобразно ЗДвП. Тези
възражения се поддържат и пред настоящата инстанция, а с въззивната си
жалба ищецът признава, че действително е бил без предпазен колан, като след
като е пристигнал на разтоварището, първо е огледал терена, установил е, че
има наклон, след което е позиционирал на заден ход камиона за разтоварване.
Позиционирайки го за разтоварване, камионът се е наклонил и преобърнал.
Жалбоподателят – ищец счита обаче, че причината за злополуката е липсата на
лице на площадката, представител на една от двете фирми, който да провежда
инструктаж на място, да дава напътствия и да съблюдава самото разтоварване.
Позовал се е и на липсата на инструктажна книга за провеждане на
задължителни инструкции на място, както и на липсата на указателна табела.
Според нормата на 201, ал.1 КТ работодателят не отговаря, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането. Ал.2 на чл.201 КТ
предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
Като взе предвид доказателствата по делото, съдът прима за
основателно възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредите
от страна на ищеца поради допусната от него груба небрежност. Установява се
от заключението на вещото лице инж. В. С. по назначената от РС съдебно
автотехническа експертиза, че причина за преобръщането на самосвала е
неправилното му позициониране на терена при разтоварването му, а именно
напречно на наклонения терен. При заставане на автомобила с надлъжната си
база по оста на напречен наклон на терена превозното средство не би се
3
преобърнало странично при вдигане на коша. При преобръщането на самосвала
водачът е следвал неговото направление, при което тялото се е отправило към
пътната настилка /надясно/, следствие тежестта на тялото и под действието на
земната гравитация водачът е достигнал дясната задна вътрешна част на
кабината. При правилно поставен предпазен колан тялото на водача не може да
достигне десния край на салона на автомобила.
Видно от представените пред РС писмени доказателства /л.146, л.147/ ,
ответникът „ПИМК“ ООД е извършвал инструктаж за безопасност и здраве при
работата на работниците и служителите , измежду които и ищеца И. П., като в
деня на злополуката 26.01.2017 г. до знанието им е била доведена инструкция за
безопасна работа при товаро-разтоварната дейност с автомобили и ремаркета
ИБ 15, която в п.І - 8 предвижда при извършване на товаро-разтоварни работи с
автомобили , намиращи се на наклонен терен, да се вземат допълнителни мерки
за осигуряване стабилността и подпиране на автомобила, с което да бъдат
изключени възможностите за самопридвижване. В п.І - 9 е предвидено работата
върху хлъзгав и наклонен терен да се избягва. В п.ІІІ – 9 от инструкцията
изрично е забранено разтоварване на товар от самосвала с вдигане на коша при
странично наклонен терен по-голям от 6%.
Видно от протокол на НОИ № 2 от 14.03.2017 г. за резултати от
извършено разследване на злополуката, станала на 26.01.2017 г. с ищеца И. П.,
последният не се е съобразил страничния наклон на площадката за
разтоварване, което при вдигане на коша е предизвикало преобръщане на
превозното средство; ищецът не е използвал наличния в седалката на водача
предпазен колан.
При тези данни съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че в
процесния случай ищецът е допуснал при работата си груба небрежност, като е
съпричинил вредоносния резултат.
Ето защо съдът приема, че предвид критерия справедливост за
определяне на дължимото се обезщетение и високата степен на претърпените
неимуществени вреди, при отчитане съпричиняването на ищеца определеният
от районния съд размер от 15 000 лв. на дължимото се от работодателя
обезщетение е адекватен на степента на увреждането и претърпените
неимуществени вреди, при 50 % съпричиняване от страна на ищеца.
Поради изложените мотиви въззивната инстанция намира решението на
районния съд в обжалваната част за правилно и законосъобразно, поради което
същото ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят ще
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски за
въззивното производство, които се изразяват в изплатен адвокатски хонорар за
един адвокат в размер на 800 лв., видно от представения договор за правна
защита и съдействие.
По тези съображения Съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2342/10.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 8749/2018 г. на Районен съд - Пловдив, І гр. състав в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от И. З. П. против „ПИМК“ ООД иск с правно
основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, получени вследствие на
трудова злополука, станала на 26.01.2017 г., призната за трудова с
разпореждане на ТП на НОИ № 5104-15-95/28.03.2017 г., за разликата над 15
000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. З. П. с ЕГН ********** от с.Брягово, община Първомай,
област Пловдив, ул.“14-та“ № 4 да заплати на „ПИМК“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с.Марково, община Родопи, област
Пловдив, местност „Захаридево“ № 43А сумата от 800 /осемстотин/ лв.
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на
страната на ответника Застрахователно дружество „Евроинс“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор
Колумб“ № 43 и Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.“Позитано“ № 5.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5