РЕШЕНИЕ №57
№57С.08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДАС.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 923 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД (понастоящем с наименование и дружествена форма „Е.П.“ ЕАД), гр. С., е
предявило срещу В.Й.С. *** искове за
установяване на съществуването на свои вземания срещу ответника за сумата
4491,22 лв., представляваща сбор от суми по фактури №№ **********/29.3.2017 г.,
**********/21.6.2017 г. и **********/12.10.2017 г., издадени на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., отм. ДВ, бр. 35/2019
г.) за изчисляване на количествата на доставената в обект на ответника електрическа
енергия, извършено поради установено неизмерване на тези количества, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 401/2020 г. по описа на РС –С. до
окончателното й изплащане и за сумата 1223,45 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забавено изпълнение на сумите по горепосочените фактури за
период с начални моменти от 13.4.2017 г. до 28.10.2017 г. и общ краен момент –
18.6.2020 г. Ищецът претендира и разноските в заповедното и в исковото
производство. Твърденията за обстоятелствата, на които се основават исковете,
са подробно изложени в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощника си юрк. А. В., който заявява, че поддържа исковете.
В писмени молби, постъпили на
1.3.2021 г. и на 12.4.2021 г. – в дните на първото и второто открити съдебни
заседания, непосредствено преди началото на всяко от тях, ответникът излага
твърдения срещу основателността на исковете и отправя доказателствени искания.
В хода на устните състезания ответникът не заявява становище по исковете.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 51, ал. 1 от Правила за измерване на количествата електрическа енергия
(ПИКЕЕ - обн. ДВ, бр. 98/2013 г., отм. ДВ, бр. 35/2019 г.), издадени от председателя на Държавната
комисия по енергийно и водно регулиране на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), действащи към датите на твърдяното в процеса
възникване на основания за корекции на количествата на доставената на ответника
електрическа енергия и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед доказателствата
за развитието на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № 401/2020
г. по описа на РС –С., а по същество са основателни.
В съответствие с чл. 48 и чл. 51
от горепосочените ПИКЕЕ за ищеца са възникнали вземания срещу ответника за цена
на количества електрическа енергия, изчислени за минали периоди, не по-дълги от
90 дни до датите, на които е установено, че средството за търговско измерване
на тези количества не ги измерва.
По делото не се спори, че за
времето от 23.12.2016 г. до 9.10.2017 г., в което попадат периодите, за които
се отнасят тези изчисления, между страните е съществувало валидно възникнало
облигационно отношение за продажба на електрическа енергия за имот, находящ се
на адрес гр.С., ул. „М.“ № , с абонатен номер ********** и клиентски номер
(договорна сметка) 300128070381. В това облигационно отношение ищецът е имал
правата и задълженията на продавач на електрическа енергия, а ответникът – на
потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на одобрените от
ДКЕВР (понастоящем КЕВР) и представени по делото „Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД“. Също не е спорно, че ищецът
е титуляр на лицензия № Л-135/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР за обществено
снабдяване с електрическа енергия, в чийто териториален обхват попада
горепосоченият адрес. Предвид тези безспорни обстоятелства ищецът е бил краен
снабдител и доставчик от последна инстанция на електрическа енергия по смисъла
на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, поради което в процесния период в неговата правна
сфера са възниквали вземания срещу потребители на електрическа енергия за
битови нужди за цена на електрическа енергия, изчислени за минали периоди при
установени случаи на неизмерване, непълно или неточно измерване на тези
количества.
По делото са представени и не са
оспорени от ответника три констативни протокола за проверка на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия с №№ 1017252/22.3.2017
г., 1017548/14.6.2017 г. и 1018138/9.10.2017 г. Ответникът не е оспорил
надлежно истинността на тези протоколи, а освен това тяхната автентичност и
съдържание безпротиворечиво се потвърждават от показанията на свидетелите П. П.,
Р. Я., Е.Й., В.П. и В.Г.. Не са оспорени от ответника и твърденията в исковата
молба, които се потвърждават от събраните гласни и писмени доказателства, че
процедурата за съставяне на констативните протоколи в отсъствието му и за
уведомяването му за тези протоколи е спазена. По същество всеки от тези
протоколи съдържа конкретни констатации за намеси в измервателната система за
доставяното до обекта на ответника количество електрическа енергия, изразяващи
се в промяна на схемата на свързване.
Не е спорно, а и се потвърждава
от гласните доказателствени източници, че всеки от протоколите е съставен в
присъствието на орган на полицията – служител на РУ –С. и е подписан от съответния
служител.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на в. л. инж. К.Т. по назначената съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), както и от допълнителните устни разяснения на вещото лице в
с. з. на 7.6.2021 г. при защитата на заключението му, се установява, че
констатациите във всеки от протоколите представляват установени случаи на присъединяване
към електроснабдителната мрежа без СТИ (средство за търговско измерване – в
случая електромер) и водят до пълно неизмерване на ползваното в обекта на
ответника количество електрическа енергия.
Съвкупната преценка на
съдържанието на констативните протоколи, показанията на посочените свидетели и
заключението по СТЕ обосновава еднозначен извод, че установените при проверките
на място намеси в измервателната система, изразяващи се в промяна на схемата за
свързване, са водели до пълно неизмерване на количеството електрическа енергия,
ползвано именно в обекта на ответника на горепосочения адрес. Затова
възражението на ответника, че такива намеси, ако са били констатирани, са били
извършвани от неизвестни лица с цел присъединяване на други обекти към електроснабдителната
мрежа, освен че е преклудирано, е и по същество опровергано от събраните
доказателства. От друга страна, в рамките на седем месеца са установени три
поредни случая на намеса в измервателната система за доставяното до обекта на
ответника количество електрическа енергия, изразяващи се в промяна на схемата
на свързване, като при всяка проверка в констативния протокол за извършването й
е отразено, че присъединението е премахвано. При тази конкретна фактическа
ситуация е напълно неотносимо към предмета на делото да се изследва дали СТИ за
ползвания от ответника обект е бил свързан със сигнално-охранителна техника и
дали са извършвани посещения на служители на охранителната фирма, поела
задължение да осъществява охраната му.
С оглед тези доказателства, в
съответствие с чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ посочените констативни протоколи надлежно
установяват намеси в измервателната система за количеството електрическа
енергия, доставяно до обекта на ответника, всяка от които намеси се изразява в
промяна на схемата на свързване. Тези установени факти са основание операторът
на мрежата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да изчисли количеството електрическа
енергия, доставено до обекта на ответника за минал период, не по-дълъг от 90
дни до датата на установяване на промяната на схемата на свързване по
методиката, посочена в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, което той е
сторил, обективирано в представените предложения за корекция на сметка. Ищецът
е възприел тези предложения и на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ въз основа на
констативен протокол №1017252/22.3.2017 г. е издал фактура №
**********/29.3.2017 г. са сумата 742,28 лв. с ДДС, въз основа на констативен
протокол № 1017548/14.6.2017 г. е издал фактура № **********/21.6.2017 г. за
сумата 921,68 лв. с ДДС и въз основа на констативен протокол №
1018138/9.10.2017 г. е издал фактура № **********/12.10.2017 г. за сумата
2827,26 лв. с ДДС, или общо за 4491,22 лв. с ДДС, като всяка от сумите по
фактурите представлява цената на така изчисленото количество електрическа
енергия. Според заключението по СТЕ изчисляването на количествата електрическа
енергия и по трите констативни протокола е извършено при спазване на методиката
съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ и отговаря на периодите, посочени
в предложенията за корекция и съответно във фактурите, като преизчисленията на
сметките по фактурите са извършени по действащите за периода цени на
електрическата енергия, утвърдени от КЕВР.
По тези съображения
установителният иск за съществуването на процесното вземане за главница е
доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.6.2020 г. – датата на подаване
по пощата на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч. гр. д. № 401/2020 г. по описа на РС –С., до окончателното й
изплащане.
Не са оспорени и твърденията в
исковата молба, че е спазен редът, предвиден в съответствие с чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ в общите условия на ищеца, за уведомяване на ответника за
начислените с горепосочените фактури суми, представляващи цената на
количествата електрическа енергия, коригирани по реда на ПИКЕЕ поради
установените случаи на неизмерване на тези количества чрез СТИ. Поради това и с
оглед посочените във фактурите срокове за плащане на сумите по тях ответникът е
изпаднал в забава за плащане на сумата 742,28 лв. по фактура №
**********/29.3.2017 г. на 13.4.2017 г., на сумата 921,68 лв. по фактура №
**********/21.6.2017 г. – на 4.7.2017 г. и на сумата 2827,26 лв. по фактура №
**********/12.10.2017 г. – на 28.10.2017 г. Не е спорно, че до посочената в
исковата молба дата 18.6.2020 г., а впрочем и до последващото подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 401/2020 г., а и до приключване на устните състезания
в настоящото исково производство, ответникът не е погасил тези свои задължения.
Така при използване на общодостъпна
автоматизирана система за изчисляване на законна лихва (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html),
т. е. без на съда да са необходими
специални знания, както и при съблюдаване на диспозитивното начало в
гражданския процес, според което искът не може да бъде уважен в по-голям от
предявения му размер, дори и такъв да е установен, установителният иск за лихва
за забава върху сумите по фактурите, формиращи общия размер на главницата за
период с начални моменти от 13.4.2017 г. до 28.10.2017 г. и общ краен момент
18.6.2020 г. е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен в
предявения му размер от 1223,45 лв.
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната
част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 971,65 лв. за разноски, от
които сумата 181,29 лв. представлява общ размер на присъдените разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 401/2020 г. на РС -С., а сумата 790,36 лв.
представлява разноски в настоящото производство, в това число 115,36 лв.
дължима и довнесена държавна такса за разглеждане на исковете, 375,00 лв. за
внесени депозити за възнаграждения на вещо лице и на призовани свидетели и
300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземания на „Е.П.“ ЕАД (с предишно наименование и
дружествена форма „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Ц. ш.“ № , Б.М. Б. Ц., срещу В.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, за сумата
4491,22 лв., представляваща сбор от суми по фактури №№ **********/29.3.2017 г.,
**********/21.6.2017 г. и **********/12.10.2017 г., издадени на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., отм. ДВ, бр. 35/2019
г.) за изчисляване на количествата на доставена електрическа енергия в обект на
ответника В.Й.С., клиентски номер 300128070381, находящ се на адрес гр.С., ул.
„М.“ № , извършено поради установено неизмерване на тези количества, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.6.2020 г. – датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 401/2020 г. по
описа на РС –С., до окончателното й изплащане и за сумата 1223,45 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забавено изпълнение на сумите по
горепосочените фактури за период с начални моменти от 13.4.2017 г. до
28.10.2017 г. и общ краен момент – 18.6.2020 г.
ОСЪЖДА В.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. ш.“ № , Б.М. Б. Ц., сумата 971,65
лв. за разноски, от които 181,29 лв. представляват разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 401/2020 г. по описа на РС -С. и 790,36 лв.
представляват разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: