РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. ХАСКОВО, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500268 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Обжалвания акт
С решение №640/14.ХI.2022 г. постановено по гражданско дело
№149/2022 г. Районен съд-Хасково приема за установено по отношение на
1
„Йълмаз инженеринг' ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *****, и „Перспектива.Арх" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, че притежаваното от С. Т. М. с
ЕГН:********** от ****, П. Т. К. с ЕГН:********** от ***** и Х. П. К. с
ЕГН:********** ****, право на строеж, възлизащо общо на 6/9 ид.части за
построяване на сграда в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на
****, е погасено по давност в полза на собствениците на терена.
С решението си съдът осъжда С. Т. М. с ЕГН:********** от
*****, П. Т. К. с ЕГН:********** от ****, и Х. П. К. с ЕГН:********** ,
да заплатят на „Йълмаз инженеринг" ЕООД, ЕИК *********, със
1
седалище и адрес на управление *****, и „Перспектива.Арх" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, направените по
делото разноски общо в размер на 1671,70лв.
Първонистаннционния съдебен акт е постановен в производство по
предявен от „Иълмаз инженеринг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***** Перспектива.Арх" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, против С. Т. М. с ЕГН:********** от
*****, П. Т. К. с ЕГН:********** от *****, и Х. П. К. с ЕГН:**********
*****, установителен иск с правно основание чл.124 ал.I вр. чл.67 от ЗС- да се
приема за установено по отношение на ответниците, че правото на строеж,
възлизащо на 4/9 ид. част по отношение на първия ответник и по 1/9 ид. част
по отношение на другите двама ответници, или общо възлизащо на 6/9 ид.
част, за построяване на сграда в ПИ с идентификатор № **** по КККР на
****, целият с площ от 449 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с
номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел V, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори ***** *****, ****, ******, *****, е погасено по
давност в полза на ищците, поради неупражняването му в законоустановения
срок.
Обстоятелства по въззива
П. Т. К. и Х. П. К. са останали недоволни от първоинстанционния
акт,поради което го обжалват като незаконосъобразен и неправилен,като
искат отмяната му и отхвърляне на предявената претенция.
При постановяване на обжалваното решение РС-Хасково не направил
адекватна преценка на събраните по делото доказателства и изградил свое
необосновано убеждение по предмета на делото.По делото съдът не изследвал
и не извел действителните правни последици на протоколно решение от
20.IV.1976 г. на ИК на ГНС-Хасково.Според чл.66 ал.II от ЗС правото на
строеж не се погасявало ако постройката или част от нея погинат,освен ако не
било изведено друго от учредителния акт.При липсеа на такава
уговорка,носителят на правото на строеж можел да възстанови погиналата
сграда или част от нея.
В случя с посоченото протоколно решение в полза на праводателите на
въззивниците била прехвърлена собствеността върху 2/3 ид.части от жилищна
сграда построена в процесното дворно място ведно с 2/3 ид.части от правото
на строеж.При условията на чл.63 ал.II от ЗС правото на строеж възниквало и
без изрично волеизявление,щом имало прехвърляне,което изключвало
2
постройката от притежанието на дворното място.По този начин различни
лица ставали собственици на постройката и на терена.
Правото на строеж било неделимо от правото на собственост върху
постройката.Поради това при разрушаване на сградата правото на строеж се
запазвало,независимо от способа на неговото придобиване,като новата
постройка следвало да има характеристиките на погиналата.
Недоволна от първоистанционното решение е останала и С. Т. М., поради
което го обжалва като незаконосъобразно и неправилно,като иска отмяната
му и отхвърляне на предявената претенция.Въззивницата излага идентични
доводи с първата въззивна жалба.Същата извежда,че при постановяване на
обжалваното решение РС-Хасково не направил адекватна преценка на
събраните по делото доказателства и изградил свое необосновано убеждение
по предмета на делото.По делото съдът не изследвал и не извел
действителните правни последици на протоколно решение от 20.IV.1976 г. на
ИК на ГНС-Хасково.Според чл.66 ал.II от ЗС правото на строеж не се
погасявало ако постройката или част от нея погинат,освен ако не било
изведено друго от учредителния акт.При липсеа на такава уговорка,носителят
на правото на строеж можел да възстанови погиналата сграда или част от нея.
В случя с посоченото протоколно решение в полза на праводателите на
въззивниците била прехвърлена собствеността върху 2/3 ид.части от жилищна
сграда построена в процесното дворно място ведно с 2/3 ид.части от правото
на строеж.При условията на чл.63 ал.II от ЗС правото на строеж възниквало и
без изрично волеизявление,щом имало прехвърляне,което изключвало
постройката от притежанието на дворното място.По този начин различни
лица ставали собственици на постройката и на терена.
Правото на строеж било неделимо от правото на собственост върху
постройката.Поради това при разрушаване на сградата правото на строеж се
запазвало,независимо от способа на неговото придобиване,като новата
постройка следвало да има характеристиките на погиналата.
С. Т. посочва и че РС-Хасково постановил решението си извън рамките
на предмета на спора,тъй-като бил предявен установителен иск по чл.124 ал.I
от ГПК вр. с чл.66 от ЗС.Съдът обаче уважил иска като развил доводи по
приложението на чл.67 от ЗС,въпреки,че не бил сезиран с такъв иск и без да
посочи правна квалигикация на спора.
"
„Йълмаз инженеринг ЕООД и „Перспектива.Арх" ЕООД представят
отговори на депозираните въззивни жалби,като намират същите
неоснователни а постановеното решение на РС-Хасково основателно.
Дружествата извеждат,че първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е определил правната квалификация на иска и е разпределил
3
доказателствената тежест по делото.В тази насока ВКС с Тълкувателно
решение №1 от 04.05.2012 г. по тълкувателно дело №1 по описа за 2011 г. на
ОСГК разяснил, че искът, с който собствениците на земята се
противопоставят на суперфициаря е отрицателен установителен иск, че
правото на строеж не съществува поради погасяването му по давност.В пълно
съответствие с това тълкувателно решение била дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация на иска по делото.
Въззиваемите твърдят,че спорният по делото въпрос, с оглед
изложените от въззивниците твърдения, се свеждал до това, дали погиването
на сградата и невъзстановяването й в нейния първоначален вид, води до
погасяване по давност на правото на строеж.Константната съдебна практика
на ВКС приемала,сочат въззиваемите, че от момента, в който сградата
престава да има посочените в § 5, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ
характеристики, тя престава да бъде годен обект на правото на собственост и
за носителите на правото на строеж възниква правото да я възстановят в
първоначалния й вид, съгласно чл.66, ал.2 от ЗС.Ако в петгодишния срок по
чл.67 ЗС те не я възстановят до етап на „груб строеж", правото на строеж се
погасявало по давност.
В процесния случай, след като повече от 22 години ответниците по иска
не са се снабдили с необходимата строителна документация и не са
предприели строителство за възстановяване на жилищната сграда в
първоначалния й вид, тяхното право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № **** по КККР на **** било погасено по давност, в полза на
собствениците на терена – двете въззиваеми дружества.
В отговорите на представените въззивни жалба се сочи още,че по
категоричен начин се установило, че сградата в поземлен имот с
идентификатор № **** по КККР на *****, е започнала да се руши в началото
на 90 -те години и изцяло вече е била разрушена към 2000 г.
Правни съображения
Задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК
установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Представените въззивни жалби са израз на налично субективно право
на активно легитимирани страни,породено от обективирания негативен за
същите резултат,разпореден с решението на Районен съд – Хасково.Иска се
проверка на втора инстанция по отношение правилността на обжалвания
съдебен акт
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
4
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.
Следва да посочи и че първата инстанция е посочила правна
квалификация на предявената отрицателна установителна претенция по
чл.124 ал.I от ГПК, в тази насока е изготвила и обективирала приетият без
възражения доклад,в който е дала ясни и точни указания относно предмета на
доказване,правилно е разпределила доказателствената тежест и дала ясни
указания относно доказателствение процес съобразно същината на
иска,доводите и възраженията на страните. Поради това и правата на страните
в рамките на процеса са реализирани напълно и не са засегнати.
Постановеното от Районен съд-Хасково решение е правилно и следва да
се потвърди.Заявеното за защита пред съда и твърдяно субективно право от
страна на въззивниците не е налично.От събраните доказателства несъмнено
се доказва,че наличната постройка в процесния имот е погинала преди повече
от петнадесет години и същата не е възстановена в рамките на груб строеж и
съобразно параметрите си в срока по чл.67 от ЗС от титулярите на правото на
собственост,поради което и същото е погасено.
Безспорно е доказано,че двете дружества са титуляри на валидно право
на строеж върху процесния имот, което се установява несъмнено от
представените по делото писмени доказателства,подроблно обсъдени в
точния им смисъм по първата инстанция.Същевременно от изложеното от
показанията на свидетелите се извежда,че в процесния поземлен имот с
идентификатор ***** по КККР на **** някога е съществувала сграда, която
била изоставена и се е саморазрушила.Част от свидетелите сочат,че тя не
съществува повече от 20 години-И.-П. и П., и че тя не съществува повече от
10 години, според Д.От друга страна писмените доказателства в тази насока
ясно катогерично извеждат,че в процесния имот от 2013 г. сградата е
разрушена – удостоерения на Община Хасково.Въпросната сграда не е
нанасена и в кадастралната карта, одобрена със заповед от 2006г.Съборазно
тази верига от категорични доказателства са налага несъмнения извод,че към
2006 г. в проесния терен не съществува сграда,която някога е била обект на
собственост на праводателите на ответниците.Правото да се осъществи
строежа на същата следователно е било налично до 2011 г.Ако се приеме,че
тази сграда е съществувала до 2013 г. то този алтернативен срок изтича през
2018 г. И към тази година обаче няма никакви доказателства сградата да е
възстановена.Няма и никакви доказетелства ответниците да са инициирали
дори съответните административни процедури за осъществяване права на
строеж.В тази насока е приетото заключение на вещото лице пред РС-
Хасково.
5
Следва да се съобрази и че от времето в което една сграда загуби
характеристиките си на „груб строеж", тя престава да бъде годен обект на
правото на собственост, а представлява недвижим имот по смисъла на чл.110
ЗС като част от незавършена сграда и за носителя на правото на строеж
възниква правото да я възстанови в първоначалния й вид. Ако в петгодишния
срок по чл.67 ЗС той не я възстанови до етап на „груб строеж", правото на
строеж се погасява по давност.
Поради това липсата на възстановяване на жилищната сграда в
първоначалния й вид е довело до погасяване на субективното право на строеж
на ответниците върху поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на
***** по давност, в полза на собствениците на терена - „Йълмаз инженеринг"
ЕООД и „Перспектива.арх" ЕООД.
Следва да се съобрази в тази насока и че видно от решенията на ИК на
ГНС-Хасково наследодателите на ответниците И. В. И. и Т. Г. К. са
определени за купувачи на 2/3 ид.части от жилищна сграда, построена върху
държавна земя, ведно с 2/3 ид.части от правото на строежСледователно
правото им на строеж е върху чужда земя-държавна собственост.Съобразно
решението от 29.06.1976г. на ИК на ГНС-Хасково на собственика на същата
тази постройка е отменено удостоверението, с което му е признато право на
строеж върху държавно дворно място и 1/3 от същото такова е отстъпено
възмездно на Г. Д. С. Поради това въпросното спорно раво на строеж е само
такова върху чужда земя и по отношение на ответниците по иска.
Ето защо правилно РС-Хасковое приел,че предявената отрицателна
установителна претенция е основателна и я е уважил съобразно изискванията
на закона,като точно е приложил правнитге последици на установаните
правно релевантни факти.Същият е изложил подробни мотиви,даващи точен
отговор на заявените за защита субективни права от страните по делото въз
основа на надлежно събраните и ценени съобразно действителния им смисъл
доказателства,поради което въззивния съд препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК,тъй-като изцяло сподела изложеното от пъввата инстанция.
Атакуваното решение следва да се потвърди,поради неоснователност на
въззивните жалба,представени по делото..
Ще следва на основание чл.78 от ГПК въззивниците да изплатят на
дружествата направение разноски пред въззивния съд в размер на по 840 лева
съобразно договори за правна защита и съдействие от 06.II.2023 г.,които са
съразмерни на представената защита и на случая.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 от ГПК
Окръжен съд-Хасково
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №640/14.ХI.2022 г. постановено по
гражданско дело №149/2022 г. на Районен съд-Хасково
ОСЪЖДА осъжда С. Т. М. с ЕГН:********** от *****, П. Т.
К. с ЕГН:********** от ****, и Х. П. К. с ЕГН:********** ,да
заплатят на „Йълмаз инженеринг" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление **** разноски презд въззивния съд от
840 лева.
ОСЪЖДА С. Т. М. с ЕГН:********** от ***** П. Т. К. с
ЕГН:********** от *****,и Х. П. К. с ЕГН:********** ,да заплатят на
„Перспектива.Арх" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *****, направените по делото разноски пред въззивния съд от
840 лева..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касацонен ред пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщаването на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7