Решение по дело №7773/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1472
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330207773
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1472
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4122175, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В.К.С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на ЕФ. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Доколкото не е
представена разписка за връчване на ЕФ, съдът съобрази представената от
въззиваемата страна справка от системата АИС-АНД, от която се установява,
че същият е връчен на 20.10.2021г., която дата не е спорна между страните.
Жалбата е подадена на 26.10.2021г., т.е. в законовия 14-дневен срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по
1
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 18.08.2020 г., в 12:47 часа, в
гр. Раковски, ул. Шишманско шосе до № 13, при налично общо ограничение
на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 km/h в полза на водача, МПС с рег. № **** се движело с
установена наказуема скорост 74 км/ч и наказуемо превишение на скоростта
от 24 км/час. Нарушението е заснето с АТСС TFR1-M № 648.
В електронния фиш в пълнота са спазени изискванията за описание на
нарушението чрез посочване на мястото, където се е движил заснетият
автомобил и скоростта, която е била засечена.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение към клип №23220, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. На статичното изображение е виден заснетият автомобил с рег.
№ ****, за който е измерена скорост от 77 км/ч. Правилно е приложен и чл.
16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на
установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/час в полза
на водача, като в ЕФ е отразена наказуема скорост от 74 км/ч. В този смисъл
следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за
последваща проверка след ремонт № 2-33-20/10.04.2020г., допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до
100 км/час е +/- 3 км/час.
От справката за собственост на автомобила се установява, че същият е
собствен на жалбоподателя С., поради което и същият е именно наказаният
субект съобразно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Съдът съобрази и стореното
възражение в жалбата по отношение на авторството на деянието, като счете
същото за неоснователно, доколкото жалбоподателят не се е възползвал от
възможността си да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
2
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR 1-M, представляващо мобилна (съгласно представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване) система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Техническото
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно
Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност на устройството е до
24.02.2020г., която дата с оглед датата на издаване на удостоверението за
одобрен тип – 24.02.2010г., отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона
за измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията обаче,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се
съдържа в Протокола за извършена проверка № 2-33-20/10.04.2020г., поради
което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за
процесното АТСС и същото е било от одобрен тип към датата на извършване
на нарушението. Ясно в електронния фиш е описано и АТСС, с което е бил
извършен контролът – TFR 1 – M № 648;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка след ремонт № 2-33-20/10.04.2020г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
протокола изрично е посочено, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания,
3
като същият е подписан от служител.
Неоснователно се явява възражението, че мястото на извършване на
нарушението не е било установено.
Както в ЕФ, така и в Протокола по чл. 10 от Наредбата, изрично е
вписано, че нарушението е извършено в населено място, както и конкретното
място на извършване - гр. Раковски, ул. Шишманско шосе до № 13.
Действително от справката, изискана по служебна инициатива на съда
от Община Раковски, се установява, че улица с официално название
„Шишманско шосе“ не съществува.
От същото писмо е видно обаче, че е налице поземлен имот №
62075.75.675, област Пловдив, община Раковски, град Раковски, вид
собственост общинска публична, вид територия за транспорта, НТП за местен
път, площ 39771 кв.м., стар номер 000675, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-788/06.11.2019г. на ИД на АГКК, свързващ град Раковски и
село Шишманци, който е известен сред гражданите на гр. Раковски именно
като „Шишманско шосе“.
Във връзка с информацията, получена от Община Раковски, че
официален административен адрес ул. „Шишманско шосе“ не съществува,
следва да се уточни, че задължителен реквизит на ЕФ съгласно чл. 189, ал.4
ЗДвП е „мястото“ на извършване на нарушението. Липсва, обаче въведено
изискване по какъв начин да се обозначи това място и по-специално липсва
изискване същото да се индивидуализира чрез официален административен
адрес. С оглед гореизложеното, е напълно достатъчно мястото на извършване
на нарушението да бъде обозначено по ясен и недвусмислен начин, така че
жалбоподателят да може да организира защитата си. Според съда посоченото
изискване в процесния случай е спазено на две самостоятелни основания:
- на първо място, видно от писмото от Община Раковски, поземлен имот
№ 62075.75.675, с начин на трайно предназначение общински път, свързващ
град Раковски и село Шишманци, е известен сред гражданите на гр. Раковски
именно под названието „Шишманско шосе“;
- на следващо място, след извършена служебна справка в публично
достъпния Търговски регистър се установява, че посоченият адрес: гр.
Раковски, ул. „Шишманско шосе“, реално се използва в гражданския,
търговския и административния оборот.
4
В Търговския регистър са вписани поне две търговски дружества –
„ЮиМ Груп“ ЕООД и Сдружение „Клуб за креативно развитие“, които са с
регистрирани в ТР седалище и адрес на управление именно в гр. Раковски, ул.
„Шишманско шосе“ № 13, което съвпада с мястото на извършване на
нарушението, вписано в ЕФ.
На следващо място, пак от извършената служебна справка се установява
наличието и на други фирми, регистрирани на ул. Шишманско шосе – такива
са например „Агро Бизнес Груп 2003“ ЕООД с вписан адрес на управление-
гр. Раковски, ул. „Шишманско шосе“ № 2 и „Импорт Експорт Куалити“
ЕООД, с вписан адрес на управление –ул. „Шишманско“ шосе № 1.
Нещо повече, описаното място на извършване на нарушението е лесно
проверимо и в интернет, като при въвеждането на адрес „гр. Раковски, ул.
Шишманско шосе № 13“ в интернет платформата „google”, също се
установява наличен обект.
С оглед гореизложеното се налага несъмнен извод, че макар да не е
официализиран в общинските книги, адрес „Шишманско шосе“ не само
обективно съществува, но и е известен на гражданите и се използва в
търговския и административен оборот, като за него важи и презумпцията за
известност по смисъла на чл. 7 и чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ
Следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която
независимо от вписания в ЕФ административен адрес, мястото на извършване
на нарушението се индивидуализира по несъмнен и обективно проверим
начин чрез:
- представеното статично изображение на заснетото МПС, което както
вече се отбеляза, съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол;
- посочените в статичното изображение GPS координати на
разполагане на АТСС, задължителна част от административното
производство по издаване на ЕФ на основание чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г.на Административен съд –
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1411 от 30.07.2020 г.
5
по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.
В случая, в статичното изображение и в съпроводителното писмо ясно и
отчетливо са посочени точните GPS координати на разполагане на АТСС.
От друга страна, връзката между надлежно посочените GPS координати
и отразеното в ЕФ място на извършване на нарушението се доказва от
приложения по делото Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. Тук следва да се съобрази и трайната съдебна практика,
според която протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. В процесния случай Протоколът
по чл. 10 от Наредбата успешно изпълнява удостоверителното си значение да
установи по несъмнен начин точното място на извършване на нарушението и
по-конкретно, че същото е в границите на населено място – гр. Раковски,
където важи общото ограничение на скоростта от 50 км/час, каквито изрични
отбелязвания са налице в протокола.
Видно е и от писмото на ОПУ-Пловдив изх. № 11-00-370/06.04.2022г.,
че посоченият имот № 62075.75.675 е общинска публична собственост.
По отношение на въпроса дали мястото на извършване на нарушението
попада в рамките на населеното място, в хода на производството е била
назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата, което
се кредитира от съда като компетентно изготвено от специалист в
съответната област и отговорило обосновано на поставените въпроси, се
установява, че точното място на заснемане на нарушението попада в
границите на гр. Раковски и то на около 135 метра преди табелата за край на
населено място – Д12, точното място на разполагане на камерата също е в
границата на град Раковски и по-конкретно на около 420 метра преди
табелата Д12, част от поземлен имот № 62075.75.675, популярен като
„Шишманско шосе“ се намира преди табелата Д12, тоест в границите на град
Раковски (като има част от имота, която е след табелата Д12), както и че
мястото на заснемане на нарушението попада точно в тази част от поземлен
имот № 62075.75.675, популярен като Шишманско шосе, която е преди
табелата за край на населено място и автомобилът е бил заснет в населеното
6
място.
Поради това и по делото е установено по несъмнен начин мястото на
извършване на нарушението, като то е дефинитивно индивидуализирано чрез
разположението на МПС на представеното статично изображение и
посочените в него точни географски координати, отразяващи
местоположението на камерата, като това място на извършване и заснемане
на нарушението попада в границите на населено място, на 135 метра преди
табелата Д12, което означава, че за автомобила е важало общото ограничение
на скоростта за населено място от 50 км/час.
Това място не само е обективно съществуващо, установимо и
проверимо, но и от посочено от вещото лице на изготвената от него скица,
приложение към експертизата, мястото на нарушението попада в рамките на
поземлен имот № 62075.75.675, вид собственост общинска публична, вид
територия за транспорта, НТП за местен път, популярен като „Шишманско
шосе“, като този адрес реално се използва в гражданския и административния
оборот и е вписан в търговския регистър, тоест налице е пълно съответствие
между фактическата обстановка изложена в ЕФ и тази, която се установява от
доказателствата по делото.
При положение, че общинският път няма официално отразено в
общинските книги наименование, чрез посочването в ЕФ на названието, с
което той е популярен в обществото, лесно проверим е в интернет, а освен
това се използва в административния и търговски оборот, не само не се
засягат правата на гражданите, а точно обратното - този начин на
процедиране съответства в максимална степен на правото им на защита,
доколкото популярното название „Шишманско шосе“ е много по-ясно за
гражданите и субектите, отколкото „Поземлен имот № 62075.75.675 със стар
номер по кадастрална карта 000675“, още повече и че част от поземления
имот се установява да попада извън рамките на населеното място, т.е. мястото
на извършване на нарушението обективно няма как да бъде описано по друг
начин, освен по извършения, без да доведе до съмнение дали мястото на
заснемането не е било извън населено място.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната съдебна практика, че
когато деецът е наказан за нарушаване на общото ограничение на скоростта в
населено място (а точно такъв е настоящият случай) известни неточности
7
при посочване на адреса в ЕФ или разминавания между точния адрес и
дадените географски координати, не представляват съществен порок на ЕФ,
доколкото на територията на цялото населено място важи едно и също общо
ограничение на скоростта и в този смисъл точното място на заснемане на
нарушението е без правно значение.
Така изрично Решение № 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от
29.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 718 / 2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив и др.
Точният административен адрес хипотетично може да бъде от значение
само при преценка дали не е нарушен принципът не бис ин идем. В случая
обаче, нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства
деецът да е наказан с друг ЕФ за извършено по същото време нарушение на
режима на скоростта, поради което не може да се говори за каквото и да било
накърняване на правото му на защита. Още повече, че точните географски
координати на мястото на заснемане на нарушението представляват
достатъчна гаранция, че деецът няма да бъде наказан два пъти за едно и също
нещо. Неоснователно е възражението, че било ограничено правото на защита
на наказания субект, доколкото снимка с отразените географски координати
не му е връчвана като приложение към ЕФ. Статичното изображение е
надлежно приложено по преписката и е било налично за жалбоподателя още
преди започване на съдебното следствие, при което същият е имал
възможността да се запознае с него и да организира защитата си, още повече
и с оглед на обстоятелството, че географските координати съвпадат с мястото,
установяващо се в интернет като гр. Раковски, „Шишманско шосе“ № 13.
Неоснователно се явява възражението за липса на знак Д12. Видно от
заключението на вещото лице, такъв знак е съществувал, като в тази насока е
и писмо изх. № 11-03-59/26.04.2022г. от Община Раковски, съгласно което
знакът Д12 е поставен от създаването на град Раковски пред 1966г. В тази
връзка следва да се отбележи и с оглед посоката на движение на заснетия
автомобил, че за водача на същия важи задължението да се движи със скорост
до 50 км/ч от влизането му в града, до момента, в който достигне пътния знак
Д12, което задължение с оглед заключението на вещото лице в настоящия
случай не е било изпълнено.
8
Също в тази насока неоснователно се явява и възражението, че знакът е
бил поставен извън строителните граници на населеното място. С аргумент от
чл. 54, ал. 5 ППЗДвП вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, приложимите ограничения на
скоростта се определят не по това дали дадена точка попада в рамките на
урбанизираната или неурбанизираната територия по смисъла на ЗУТ, а от
разположението на точката спрямо табелите Д11 и Д12 за начало и край на
населено място и в рамките на които важат от обективна и субективна страна
задълженията на водачите за избор на скорост. Същото няма как и да
обуслови приложението на института на маловажния случай, доколкото не
предпоставя по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на нарушения от същия вид, още повече и че на мястото на извършване на
нарушението са налични обекти, вкл. подстанция, предпоставящи стриктно
спазване на въведените ограничения на скоростта, в случая общото такова.
По отношение на възражението за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. при избора на мястото на заснемане, следва да се
посочи, че същото не подлежи на контрол в административнонаказателното
производство от съда, чието задължение е единствено да изследва всички
елементи от обективна и субективна страна на състава на нарушението, сред
които не се явява изборът на място, на което да се постави АТСС. В тази
насока е и Решение № 2041 от 12.11.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.
№ 2272/2020 г.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалният закон. Деецът е нарушил общото
ограничение на скоростта в населено място- 50 км/час, което законосъобразно
е възведено като нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е и коректната
санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП, доколкото превишение от 24
км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма,
като наложената санкция глоба в размер на 100 лв. кореспондира със
законоустановения размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и участието на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че
9
справедливият размерът, който следва да се присъди е 80 лева.
Констатира се също така, че на съдебна фаза са сторени разноски в
размер на 380 лв., за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно
техническа експертиза. Предвид изхода от правния спор, на основание т.2.а от
Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, същите
следва да се възложат върху жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4122175, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В.К.С., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата от 80 лева, представляваща съдебни разноски пред
Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 380 лева,
представляваща разноски по делото за изготвена съдебно техническа
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10